СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 9707 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 265614 от 10.11.2017 г.,
постановено по гр.д. № 65072/2016 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, е осъден на
основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД И.Л.Л. да заплати на Б.И.З.
сумата от 402,40 лева, представляваща наемна цена по договор за наем от
04.11.2014 г. на земеделска земя, намираща се в землището на Славовци – Нови
Искър, с площ от 10.060 дка, за календарната 2015/2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.11.2016 г. до окончателното й изплащане,
както и е отхвърлен предявения от И.Л.Л. срещу Б.И.З. насрещен осъдителен иск
за връщане на сумата от 508 лева, получена от ответницата без правно основание
в качеството й на мним пълномощник на В.П.З. и Н.П.З..
Срещу решението в частта, в която насрещният иск е
отхвърлен е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника И.Л.Л.. Във въззивната жалба се излагат доводи за частична
неправилност на първоинстанционното решение. Сочи се, че ищцата не оспорва
факта, че е получила процесната сума от 508 лв., следваща се на сина и дъщеря й
за календарните 2013-2014 г. и 2014-2015 г. Аргументира се, че от гласните
доказателства по делото се установява, че сумата е заплатена повторно на Н.и В.З..
Поддържа се, че по делото са представени ордери за плащане, които не са
обсъдени от съда и такива, чиято доказателствена стойност не е съобразена при
постановяване на решението.
В законоустановения срок ответникът по
жалбата е депозирала отговор на въззивната жалба, с който я сопорва като
неоснователна.
Решението не е обжалвано и е влязло в
сила в частта, в която е уважен главния иск.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск
с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2014 г. между ищцата и ответника е сключен договор
за наем на земеделска земя с площ от 10.060 дка, при годишна наемна цена от 40
лева на декар. Заявява се, че ответникът не й заплатил договорената наемна цена
за календарната 2015/2016 г., поради което моли същият да бъде осъден да й
заплати сумата от 402,40 лева, представляваща дължима наемна цена за периода от
01.10.2015 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
15.11.2016 г. до окончателното й изплащане, или при условията на евентуалност
същата сума на основание неоснователно обогатяване.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответникът признава факта, че между страните
е сключен договор за наем на земеделска земя на 04.11.2014 г., както и, че
дължимата по договора наемна цена за 2015/2016 г. не е платена, като твърди, че
е извършил прихващане с неоснователно платени на ищцата суми за две предходни
календарни години като мним представител на сина и дъщеря й. Посочва, че ищцата
не е имала пълномощно да получи тези суми, поради което ги е изплатил повторно
на децата й. Ответникът предявява насрещен осъдителен иск срещу ищцата за
връщане на сумата от 508 лева, като платена без правно основание.
Ответницата по насрещния иск с отговора
си признава факта, че е получила процесната сума за децата си като тяхна майка.
Заявява, че това е станало с тяхното знание и съгласие и е уговорка между тях.
Поддържа, че единствено децата й могат да имат претенции към нея за тези суми,
не и земеделският производител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Решението е обжалвано единствено в
частта, в която е отхвърлен насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Основателността на насрещния иск се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
процесната сума да е излязла от патримониума на ответника; 2) тя да е постъпила
в имуществения комплекс на ищцата и 3) това разместване на блага от имуществото
на ответника в патримониума на ищцата да е без правно основание, т. е. без да е
бил налице годен юридически факт.
Видно от отговора на насрещния иск
ищцата признава факта, че е получила процесната сума за децата си. Спорно по
делото е дали това разместване на блага е без правно основание.
Ищцата не доказва по делото твърдението
си, че изплащането на сумата от 508 лв., дължима на децата й по договори за
наем за техни земеделски земи, е уговорка между тях. По делото няма
доказателства същата да притежава представителна власт да представлява децата
си за получаване на процесната сума, поради което въззивният съд прави правния
извод, че същата действително й е платена без основание и насрещният иск следва
да бъде уважен.
Съобразно
обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е
достигнала, не съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а
въззивната жалба – изцяло уважена.
По разноските
При
този изход на правния спор на въззивника следва да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и за
първоинстанционното производство в размер на 300 лв. за заплатени държавна
такса за насрещния иск и адвокатско възнаграждение, съобразно уважения насрещен
иск.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 265614 от 10.11.2017 г.,
постановено по гр.д. № 65072/2016 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав в частта, в
която е отхвърлен предявения от И.Л.Л., ЕГН ********** срещу Б.И.З., ЕГН ********** насрещен осъдителен
иск за връщане на сумата от 508 (петстотин и осем) лева, получена от
ответницата без правно основание в качеството й на мним пълномощник на В.П.З. и
Н.П.З., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.И.З., ЕГН ********** на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати на И.Л.Л., ЕГН ********** сумата от 508 (петстотин и осем) лева, получена без правно основание в
качеството й на мним пълномощник на В.П.З. и Н.П.З..
ОСЪЖДА Б.И.З., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на И.Л.Л., ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Б.И.З., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на И.Л.Л., ЕГН ********** сумата от 25 (двадесет и пет) лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е влязло в сила в необжалваната уважена
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.