РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Сливен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230103021 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор за мобилни
услуги между Теленор България ЕАД и ответника за предоставяне на мобилни услуги и
ответника е техен абонат.Сочи се, че по силата на договора на ответника е предоставено
мобилно устройство Нокиа.Ответникът не е заплатил в срок възникналите си задължения,
съгласно договорите и общите условия.Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, заповед за изпълнение е издадена, поради което предявяват
настоящите положителни установителни искове.Твърди се, че поради неизпълнение на
задължението за заплащане на ползваните мобилни услуги ищцовото дружество е
прекратило договорите си с ответника и ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество
на сумата от 97.47лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и 187.88лв, представляваща неустойка за предоставено устройство.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че
ищецът дължи заплащане на ищцовото дружество на сумата от 97.47лв, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и 187.88лв,
представляваща неустойка за предоставено устройство, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на образуване на заповедното производство.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Съдът е квалифицирал така предявените два положителни установителни иска за
неустойка, като такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
1
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му,
че между страните е имало сключен договора между Теленор България ЕАД и ответника за
предоставяне на мобилни услуги, че ищцовото дружество е издало 3 броя фактури, че с
общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и ответника, страните
са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят
едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на плащанията по
фактурите в 18 дневен срок от издаването им, че общите условия са действали между
страните в процесния период, ползването на услугите от ответника, че договора между
страните е прекратен,че страните са договорили неустойка за прекратяване на договора за
мобилни услуги и неустойка за предоставяне на устройство, е негова.
Указано е на ищцовото дружество, че не сочи доказателства по отношение на
твърденията си, че между страните е имало сключен договора между Теленор България ЕАД
и ответника за предоставяне на мобилни услуги, че ищцовото дружество е издало 3 броя
фактури, че с общите условия за взаимоотношенията между Теленор България ЕАД и
ответника, страните са постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги
да се определят едностранно, въз основа на договорения тарифен план, дължимостта на
плащанията по фактурите в 18 дневен срок от издаването им, че общите условия са
действали между страните в процесния период, ползването на услугите от ответника, че
договора между страните е прекратен,че страните са договорили неустойка за прекратяване
на договора за мобилни услуги и неустойка за предоставяне на устройство
В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител на
ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че се твърди се, че исковете са неоснователни.сочи се, че в
т.19б от ОУ на ищцовото дружество изрично са предвидени случаите за едностранно
прекратяване на договора, като това може да стане, когато потребителя не е заплатил
дължимите суми след изтичането на срока на договора.Посочено е, че няма представени по
делото доказателства за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, няма
представени доказателства и за отправено, респ.връчено писмено предизвестие.Направено е
възражение, че клаузите за неустойка са неравноправни и не са индивидуално договорени.
Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и
недоказани
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се
явява, постъпило е писмено становище да се даде ход на делото и да бъдат уважените
предявените положителни установителни искове.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява
назначения особен представител, който моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2018 е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги между Теленор
2
България ЕАД и Н. Ж. Н., в качеството на потребител. По силата на договора между
страните е уговорен месечен абонамент в размер на 38.99лв. Договора е сключен за срок от
две години. В т.11 договора е посочено, че в случай на прекратяването му през
първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока. С договора е
предоставен на абоната мобилен апарат Нокия с обща лизингова цена в размер на 329.90лв.
и е направена отстъпка от стандартната цена в размер на 279.91лв. В договора е посочено,
че в случай на прекратяването му през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка
в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и неустойка в размер
на разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценовата листа, действаща
към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му.
На 23.12.2018 г.е подписана декларация съгласие Н. Ж. Н., че е получил подписан
екземпляр от общите условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги и общите условия на Теленор България ЕАД
за взаимоотношенията с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и
се задължава да ги спазва, като същите са относими за ползваните от него сим карти.
В чл.19б, б.в от ОУ е предвидено, че Теленор има право едностранно да прекрати
договора, в случай, че потребителя не е платил дължимите суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ. В чл. 26 от ОУ е
предвидено, че при ползване на услуги чрез индивидуален договор за плащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При ползване на предплатени услуги, ползваните услуги се заплащат в
момента на закупуване на ваучер или друго средство за зареждане на сметката. При
сключване на индивидуален договор, всеки потребител, страна по договора бива уведомен
за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане. В чл. 27 от ОУ е предвидено, че
плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата,
нож не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
На 25.02.2019 г. е издадена фактура на Н. Ж. Н. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 211.40 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 12.03.2019 г.
На 25.03.2019 г. е издадена фактура на Н. Ж. Н. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 325.92 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 9.04.2019 г.
На 25.04.2019 г. е издадена фактура на Н. Ж. Н. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 403.90 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска. Във фактурата е посочен срок за плащане до 10.05.2019 г.
3
На 25.05.2019 г. е издадена фактура на Н. Ж. Н. от Теленор България ЕАД, с която е
фактурирана сума за плащане в размер на 948.61 лв., като фактурата е формирана от
разговори, данни и съобщения и други таксувани услуги, месечна еднократна такса и
лизингова вноска, неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги. Във
фактурата е посочен срок за плащане до 12.03.2019 г.
На 12.01.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
Теленор България ЕАД срещу Н. Ж. Н. за главница в размер на 285.35 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер.
На 16.03.2021 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден Н. Ж.
Н. да заплати на Теленор България ЕАД главница в размер на 285.35 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилен номер и направените по
делото разноски в размер на 205 лв. Заповедта е връчена на Н. при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК на 18.04.2018 г. и е указано на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК за установяване на вземанията си.
В едномесечния срок ищецът е предявил положителен установителен иск и два
осъдителни иска, предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване на установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 23.12.2018г., в размер на 285.35 лв., от които 97.47лв, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на устройство в размер
на 187.88лв, съдът приема предявеният иск за основателен и доказан. Безспорно се установи
в производството, че страните са се уговорили, че при прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една сим карта до края на срока, както и
неустойка в размер на разликата между стандартната цена на устройството съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него
при предоставянето му. В договора е посочено, че на ответникът е предоставено устройство
Нокия, а отстъпката от стандартната цена е в размер на 279.91лв. Претендираната от
ищцовото дружество неустойка е в размер на разликата между платената цена и
стандартната цена. Установи се в производството, че ответницата не е заплатила повече от
три месечни сметки, поради което е настъпило едностранно прекратяване на договора за
мобилни услуги на основание чл.19б, б.в от ОУ без предизвестие.С оглед изложеното
предявените искове за неустойки следва да бъдат уважени.Неустойките не са прекомерни.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцовото дружество направените по заповедното и исковото производство разноски в
размер на 760лв
Така мотивиран, СлРС
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Ж. Н., ЕГН ********** от гр.С., кв.К. ...-...-
... дължи на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова сметка:
IBANBG 52 CITI 92501000104111 на основание чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415,ал.1, т.2 от ГПК,
вр.чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 285.35 лв., от които 97.47лв,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за ползване на
устройство в размер на 2187.88лв, по договор за мобилни услуги от 23.12.2018г.
ОСЪЖДА Н. Ж. Н., ЕГН ********** от гр.С., кв.К. ...-...-... да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Теленор България ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, сграда 6, титуляр на банкова
сметка: IBANBG ... CITI .... направените по заповедното и исковото производство разноски в
размер на 760 лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5