РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Перник, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201162 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-000610/11.03.2021г., издадено
от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, на М. С. В. от гр.
Перник е наложено административно наказание глоба в размер 250 лв., на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането за това, че при проверка, извършена на 28.01.2021 г., 09.20
часа, в гр. Перник, ул. ****, срещу блок **, се установило, че като собственик
на МПС - л.а. „Сузуки Балено“ с рег. № *****, регистрирано на територията
на Р. България и неспряно от движение, не изпълнил задължението си да
сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите – нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането..
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от М.В., в която се излагат възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура,
ограничаващи правото му на защита, обуславящи незаконосъобразност на
обжалвания административнонаказателен акт. Твърди се и неправилна оценка
на установените фактически обстоятелства, довело издаване на наказателно
постановление при неправилно приложение на материалния закон..
Алтернативно се излагат доводи за приложимост на разпоредбата на чл.28а
от ЗАНН поради маловажност на случая.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично,
1
представляван е от пълномощник – адв. Д.М.. В съдебните прения
процесуалният представител поддържа и допълва доводите за
незаконосъобразност на наказателното постановление, изложени в жалбата и
пледира за отмяна на същото.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представител не е
участвал в съдебното производство.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 28.01.2021г. в дежурната част на ОДМВР – Перник постъпил сигнал
за множество неправилно паркирани автомобили на ул. ****, кв. Твърди
ливади, град Перник. На мястото за извършване на проверка бил изпратен
екип на сектор ПП – ОДМВР – Перник в състав: свидетелите К. Г. М. и И. Б.
С. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР – Перник. Около 09.20
часа двамата пристигнали в района и констатирали наличие на паркирани
автомобили в нарушение на правилата за движение. На посочената улица
срещу блок №** бил установен и паркиран лек автомобил „Сузуки Балено“ с
рег. №*****. Служителите на МВР извършили справка /чрез разполагаемото
служебно техническо устройство – РСОД/ за статута на моторното превозно
средство, от която установили, че същото е регистрирано на територията на
Р. България, не е спряно от движение, както и че негов собственик е
жалбоподателя М. С. В.. Чрез посоченото техническо устройство свид. М.
извършил и проверка в регистъра на Гаранционния фонд, от която се
установило, че за автомобила няма сключен и действащ към момента договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По време на
проверката на мястото пристигнал жалбоподателя - М.В., който потвърдил,
че автомобила е негова собственост, но не представил валидна
застрахователна полица за сключена застраховка.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу М.В. било
образувано административнонаказателно производство със съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АA,
№446225/28.01.2021г., като актосъставителят – свид. К.М. приел, че виновно
е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
При съставяне на АУАН соченият като нарушител не вписал обяснения
и възражения. Същият отказал да подпише акта и разписката за връчването
му, което било удостоверено с подпис на свидетел.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
възражения.
На 11.03.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз
основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел,
че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
2
постановление, с което на основание чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането ангажирал административнонаказателна отговорност на М.В.
за посоченото нарушение .
В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите К. Г. М. и И. Б. С., както и писмените
доказателства: АУАН серия АA, №446225/28.01.2021г., справка от ЦБД –
КАТ, заповед №313з-281/09.02.2016г. на Директор ОД МВР – Перник.
От правна страна съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство.
На първо място, компетентността на административнонаказващия
орган е установена по безспорен начин по делото. В наказателното
постановление е посочено, че С. Л. - на длъжност началник сектор ПП при
ОД МВР – Перник, е издал постановлението въз основа на упълномощаване
със заповед № 313з-281/09.02.2016г.. Същата е приета като писмено
доказателство по делото като от съдържанието й е видно, че на основание
законовата възможност, регламентирана в нормата на чл.647, ал.2 от КЗ,
директорът на ОДМВР Перник, овластен от закона да налага
административни наказания за визираните в нормата нарушения, сред които и
процесното, е оправомощил други длъжностни лица, вкл. началник сектор
„ПП“, да издават наказателни постановления за нарушенията по чл. 638, ал.
1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ. Същата заповед доказва и компетентността на
актосъставителя за съставяне на процесния акт, предвид това, че е
длъжностно лице в структурите на МВР, определени в т.1 от заповедта.
Съдът не констатира нарушение и на императивните изисквания в
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане
в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав на
посоченото административно нарушение, описанието му съответства на
правното му квалифициране, поради което правото на защита на
жалбоподателя не е ограничено.
По същество:
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че формираният извод за осъществено нарушение по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането е законосъобразен и обоснован,
тъй като съответства на установеното по казуса фактическо положение.
Съображенията са следните:
Фактическите обстоятелства приети по-горе се установяват по
безспорен начин от събраните доказателствени материали по делото. Те
еднозначно сочат, че към датата на проверката – 28.01.2021г., М.В. като
собственик на лек автомобил „Сузуки Балено“ с рег. № *****, регистрирано
3
на територията на Р. България и не спряно от движение, не е сключил договор
за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Задължението за сключване на такъв договор безусловно произтича от
нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, посочена като нарушена, и е без значение
дали ще бъде изпълнено от собственика или от друго лице, несобственик.
Нарушението на предписанието в горепосочената норма безспорно се
потвърждава от събраните доказателства – гласни и писмени, които не си
противоречат, а взаимно се подкрепят и допълват, като изясняват всестранно
и пълно фактите и обстоятелствата, предмет на установяване и доказване в
настоящото производство. Свидетелите К.М. и И. С. последователно и по
обективен начин излагат обстоятелствата по случая, като посочват, че при
проверката собственикът на превозното средство не им представил документ
за сключен валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” и такъв
не е имало, в което се уверили и след електронна справка в регистъра на
Гаранционния фонд чрез служебната РСОД. Тези им изявления налагат
убедителен извод, че формираната констатация за неизпълнение от страна на
В. на задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за притежаваното ППС, е базирана на всестранна проверка на
обстоятелствата по случая. Затова, съдът кредитира отразените в съставения
акт за нарушение фактически обстоятелства и приема, че са установени
обективно и съответстват на действителното положение.
В горната насока от страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, обосноваващи различна констатация. Оспорването на
констатацията за нарушение в акта и постановлението е чисто формално,
липсват каквито и да е доводи в насока неправилност на същата, не са
ангажирани доказателства, които да я разколебават или оборват, липсва и
позоваване на такива, за да бъдат събрани.
При това положение, съдът приема, че нарушението е безспорно
доказано. Доказано е също, че жалбоподателят, като собственик на МПС, за
което не е била сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, е субект на това нарушение. Същото правилно, в
съответствие с установеното фактическо положение, е квалифицирано по
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и законосъобразно към
административнонаказателна отговорност за него е привлечен собственика.
Нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ е формално и е довършено и наказуемо
по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната
полица за застраховка „Гражданска отговоронст” на автомобилистите. За
съставомерността на това деяние е ирелевантно обстоятелството дали
автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на нарушението се
реализира с несключване на „ГО” на автомобилистите от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза
неизпълнението на задължението на собственика/ползвателя по чл. 638, ал.1,
т.1 /за ФЛ/ или т.2 /за ЮЛ или ЕТ/, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се
4
установи по документи /какъвто е процесния случай/, без да е необходимо
констатиране на управление на превозното средство. Последното е елемент от
обективна страна на други състави на нарушения - по чл.638, ал.3 и 4 от
Кодекса за застраховането, при които нарушението ще бъде довършено,
когато се установи управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Нарушението по ал.3 има и
особен субект – лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, а
по ал.4 - субект отново е собственикът, но отговорността му е обективна и
възниква при установено с АТСС управление на моторното превозно средство
без такава застраховка, независимо дали от собственика или от друго лице, и
се реализира по специалния ред, установен в чл.647, ал.3 от Кодекса за
застраховането.
От изложеното е видно, че когато нарушението не е установено с
АТСС, отговорността на собственика /физическо лице/ възниква на
основание чл.638, ал.1, т.1, вр. 483, ал.1, т.1, вр. чл 461, т.1 от Кодекса за
застраховането, независимо дали управлява или не управлява своето превозно
средство. По тази причина, допуснатата неточност при описание на
нарушението в н.п. /че жалбоподателят е бил водач на превозното средство/,
се явява несъществена и не води до незаконосъобразност на обжалвания
административнонаказателен акт. Конкретното фактическо положение
безспорно е установено в казуса, а то е, че автомобилът на В. е установен от
служителите на МВР паркиран на ул. ****, срещу блок 16, и не е бил в
процес на движение непосредствено преди проверката. Това еднопосочно
установяват събраните гласни и писмени доказателства.
В тази смисъл, преценката, че жалбоподателят следва да понесе
административнонаказателна отговорност на горепосоченото основание в
качеството му на собственик на описаното моторно превозно средство, се
явява законосъобразна и правилна.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28а
от ЗАНН, тъй като отсъстват /не са наведени и съдът не установява/
обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение административнонаказателната
разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането предвижда глоба
от 250 лв. Предвид определянето й в абсолютен размер, именно такова
наказание следва да понесе жалбоподателят, каквото е наложил и
административнонаказващият орган. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо.
5
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1158-
000610/11.03.2021 г., издадено от Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР –
Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1
от Кодекса за застраховането на М. С. В. с адрес гр. Перник, ул. ****, с ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер 250
/двеста и петдесет/ лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането..
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6