РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Перник, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500110 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 54/23.01.2025 г. по гр.д. № 5300/2024 г. на Районен съд – Перник е
признато за установено по отношение на "Топлофикация -Перник" АД, че Я. К. А., в
качеството му на наследник на К. А. К. /починал на ***/ и конституиран, като страна и
длъжник по изп. дело № 84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. - peг. № ***, не дължи на ответното
дружество, сумата от 222,86 лв. - представляваща 1/6 от общия размер на вземането от
която: 173,50 лв. - главница за неплатена ТЕ за топлоснабден имот с абонатен № ***,
находящ се в *** за периода от 03.11.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата от 38,27 лв. - законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.11.2006 год. до 15.10.2009 год.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата от 173,50 лв. считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането и направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 11,09 лв., присъдени с изпълнителен лист от 03.01.2020 г.
издаден по ч.гр.д. № 5548/2009 г. по описа на РС- Перник и предмет на събиране по изп.
дело № 84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. - peг. № *** и район на действие – ОС-Перник,
поради изтекъл петгодишен давностен срок. С решението съдът се е произнесъл и относно
1
разноските по делото.
В срока по чл. 259 от ГПК се обжалва от "Топлофикация-Перник" АД
първоинстанцинното решение, като неправилно и необосновано, некореспондиращо със
събраните по делото доказателства. Сочи, че за събирането вземанията по процесния
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., което и
към момента било висящо и по същото били извършвани своевременно изпълнителни
действия и са прекъсвали многократно настъпването на погасителната давност. Изп. дело №
84/2021 г. е образувано въз основа на влязла в сила заповед издадена по ЧГД № 5548/2009 г.
и определение от 29.11.2011г. Изпълнителният лист е издаден от съда на дата 03.01.2020 г.
Обстоятелството, че изпълнителният лист не е издаден през 2009 г. не води до погасяване на
вземането по давност. Посочва, че дружеството не носи вина за пропуски направени от
страна на съда и през този период давност не е текла. В конкретния случай по заповед по
ЧГД № 5548/2009 г. е приложима общата пет годишната погасителна давност съгласно на
чл.110 ЗЗД и започва да тече от датата на издаване на изпълнителния лист. Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Я. А., чрез адвокат А. А., с който
се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното съдебно решение, следва да
бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане
на разноски пред настоящата инстанция.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка относно релевантните за спора факти е установена от
писмените доказателствата пред РС като от същите е видно, че по заявление от
„Топлофикация Перник“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2009
г. по ч.г.д.№ 5548/2009 г. на ПРС, която е стабилизирана с влязло в сила на 12.08.2011 г.
решение №576/13.07.2011 г. по гр.д.№8787/2010 г. на РС-Перник, за установени вземания на
топлопреносното предприятие срещу К. А. К. за сумата от 1270,57 лв., от които сумата от
1041 лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана ТЕ на апартамент,
находящ се в ***, за периода от 03.11.2006 г. до 30.04.2009 г., сумата от 229,57 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03.11.2006 г. до 15.10.2009 г., както и законната
лихва върху главницата считано от подаване на заявление за издаване заповед за
изпълнение- 03.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
Заповед от 16.11.2009 г. по ч.г.д.№ 5548/2009 г. на ПРС.
Въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и влязлото в сила на
12.08.2011 г. решение №576/13.07.2011 г. по гр.д.№8787/2010 г. на РС-Перник, в полза на
„Топлофикация - Перник“ АД е издаден изпълнителен лист от 03.01.2020 г. по ч.гр. д. №
2
5548/2009 г. на РС-Перник, с който К. А. К. е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“
АД сумата от 1041 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от 03.11.2006 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 229,57 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 03.11.2006 г. до 15.10.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1041 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -03.11.2009 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 66,57 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на същия изп. лист от 03.01.2020 г. и по молба на „Топлофикация Перник“
АД с вх. №2235/12.01.2021 г. е било образувано изп. дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
След образуване на същото изп.дело съдебният изпълнител е предприел действия по
извършването на справки от съответните служби, досежно имущественото състояние на
длъжника, респ. наличието на регистрирани трудови и др.договори/пенсия и движими вещи.
По делото съществуват данни спрямо длъжника К. А. К., както следва: Запорно съобщение
изх. № 7131/02.02.2021 год. за налагане на ЗАПОР върху трудовото възнаграждение на
длъжника във фирма *** ООД *** за сумата от 3100,00 лева; Запорно съобщение изх. №
7133/02.02.2021 год. до *** за налагане на ЗАПОР върху банковата сметка на длъжника;
Писмо до КАТ - ОДМВР Перник за налагане на запор върху МПС - марка „Вартбург“ с per.
№ ***; Молба вх. № 38431/07.10.2022 год. от взискателя за извършване на справки и
алтернативно налагане на запори върху секвестируемо имущество на длъжника.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че К. А. К. е
починал на ***, като с постановление от 14.03.2023 г. въззивиямият Я. К. А. е конституиран
в качеството на длъжник по изп. дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., като наследник –
син на К. А. К..
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС
фактическа обстановка.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
С влизането в сила на 12.08.2011 г. на решение №576/13.07.2011 г. по гр.д.
№8787/2010 г. на РС-Перник, със силата на пресъдено нещо се установява дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2009г. по ч. гр. д. № 5548/2009 г. на
РС- Перник. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Затова считано от 12.08.2011 г. 5-год.
погасителна давност за вземанията изтича на 12.08.2016г.
При доказателствена тежест на ответника-взискател не се установява положителният
факт, че считано от 12.08.2011 г. 5-годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
прекъсван или спиран до датата 12.01.2021 г., когато изпълнителния лист по искане на
ответника-взискател „Топлофикация - Перник“ АД е приведен в изпълнение, като въз основа
на същия на 12.01.2021 г. е образувано изп. дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, на молбата за
3
издаване на изпълнителен лист за вземане, което е признато с влязло в сила съдебно
решение, респ. издаването на изпълнителен лист, не може да бъде придадено действие да
прекъсват давността по см. на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Това в случая означава, че както датата на
подаване на молбата за издаване на изп.лист, така и датата на издаване на изп. лист, а още
по-малко – периодът от време между тях и причините за това, представляват факти
ирелевантни за началото и изтичането на давностния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и
твърденията на ответника, че „дружеството не носи вина за пропуски, направени от страна
на съда..., въпреки определението от 29.11.2011 год.“. Въпросът за иницииране на издаване
на изп. лист, респ. получаването на изп. лист за вземане, което е признато с влязло в сила
съдебно решение, зависи изцяло от активното поведение на кредитора - да предприеме, ако
желае, действия за това /по изрична молба на кредитора, а не служебно от съда/, и това не се
влияе от поведението на други лица.
Следователно, считано от 12.08.2011 г. 5-годишният давностен срок по чл. 117, ал. 2
ЗЗД не е прекъсван или спиран и е изтекъл на 12.08.2016г., т.е. преди датата на образуването
на изп. дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. – 12.01.2021 г. Така че още преди
образуването на същото изп. дело, вземанията срещу настоящия ищец са погасени по
давност.
Съобразно това образуването на изп. дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. на
12.01.2021 г. не може да бъде преценявано като действие, прекъсващо давността, след като
същото е предприето в условията на веднъж и вече изтекла погасителна давност, дори и
действията да са били от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД. Действието не е породило
предвидения в чл. 116 б. "в" ЗЗД ефект на прекъсване на давността, тъй като за прекъсване
на погасителна давност може да се говори само преди изтичане на погасителната давност.
Още повече, че както се посочи по-горе не са изпълнителни действия по см. на чл. 116, б. "в"
ЗЗД и не прекъсват давността подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, респ.
издаването на изпълнителен лист. По същата причина, без значение е и дали след 12.01.2021
г. по изп. дело №84/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. е било извършено друго действие, което е
от вида да прекъсне давността за вземането, тъй като то би било предприето след изтичането
на давностния срок и погасяване по давност на удостоверените в изп. лист вземания, а
такива действия не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни
последици. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това
запори, нито направените по повод на същите плащания са основания за заличаване на
последиците от изтеклата давност. Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито
заличават нейните последици. Събраните по поискан след изтичане на погасителната
давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което
може да се иска от длъжника връщането им.
Като последица от изтеклия давностен срок, единственият възможен краен извод
предвид доказателствата по делото е, че удостоверените в изп. лист вземания на ответника
са се погасили по давност и предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен.
Страните не са навели други конкретни и обосновани доводи за въззивна ревизия с
4
оглед изискванията на чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна
проверка на различни от сочените основания за неправилност на решението.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да понесе претендираните и доказани от въззиваемата страна
разноски по делото от 200 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения
договор за правна защита, включително и удостовереното в същия, че уговореното адв.
възнаграждение от 200лв. е платено изцяло в брой).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/23.01.2025 г., постановено по гр.д. № 5300/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, да заплати на Я. К. А., с ЕГН
********** с адрес в ***, сумата 200 лева – разноски по въззивното производство пред ОС -
Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5