Определение по дело №2390/2014 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        Номер   1488                  Година   27.05.2016             Град   С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                    XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ     

На двадесет и седми май                                                                                        Година 2016

в закрито заседание в следния състав :

                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2390 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

На 15.04.2016 г. по делото е постъпила молба от ответника М.Т.А., уточнена с молбата от 25.05.2016 г. на особения му представител по чл. 21, т. 3 ЗПП, с която иска съдът да признае на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите за производството държавни такси и разноски и го освободи от задължението да ги внасе.

 

След като се запозна с тази молба, съдът намери, че същата е недопустима, поради липса на правен интерес, а мотивите за този правен извод са следните:

 

Според нормата на чл. 5, б. „о” от ЗДТ, инвалидите са освободени от заплащане на държавни такси по силата на закона. Следователно и ответникът в случая е освободен по настоящото дело от задължението да внася държавни такси за производството, защото видно от представеното с молбата на особения му представител ЕР на ТЕЛК № 2495/07.11.2014 г., същият е инвалидизиран с признати му със същото решение 73 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.11.2017 г. (л. 139). При това положение, за същия очевидно липсва правен интерес от молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от задължението да внася държавни такси за производството, защото от същото той е вече освободен по силата на закона (чл. 5, б. „о” от ЗДТ).

 

В останалата й част, с която иска да бъде освободен и от задължението да внася разноски за производството, молбата му също се явява недопустима, поради липса на правен интерес. Въз основа на нея съдът може да го освободи само от такива негови задължения за разноски за производството, които ще възникват в бъдеще, след подаването й на 15.04.2016 г. по делото, а такива бъдещи задължения за разноски за производството, няма данни по делото да възникнат до приключването му за ответника, защото делото е делбено, в неговата втора фаза, в която вече е изготвена, изслушана и приета още в заседанието на 21.10.2015 г. съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и пазарната оценка на допуснатите до делба имоти, която не е оспорена от страните, а за неплатените за същата от ответника разноски от 110 лева на вещото лице, съдът вече е постановил още на 24.03.2016 г. определение по чл. 77 ГПК за принудителното им събиране, преди подаване след това на 15.04.2016 г. по делото на молбата му за освобождаване от разноски (л. 117 и 119). Поради това, ако ответникът е останал недоволен от това определение по чл. 77 ГПК, може да го обжалва в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, но съдът не може да го освободи от възложените му с него разноски, защото вече е допуснал със същото принудителното им събиране още на 24.03.2016 г., преди подаването след това на 15.04.2016 г. по делото на молбата му за освобождаване от разноски (аргумент от чл. 83, ал. 2 ГПК).

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради липса на правен интерес молбата от 15.04.2016 г. на ответника М.Т.А. за признаване, че не разполага с достатъчно средства да заплати дължимите за производството държавни такси и разноски и го освободи от задължението да ги внася.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ответника с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: