№ 333
гр. Велико Търново , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесет и
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500222 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Предмет на подадената от името на Н. И. К., частна жалба е протоколно определение от
25.02.2021 г. по гр.д. № 338/2021 г. на ВТРС , с което съдът е отказал да приеме за съвместно
разглеждане с молбата на А. К. Г. за защита по реда на ЗЗДН срещу него , насрещната му молба,
с която търси такава защита , с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата бъде
приета.
Отговор на частната жалба не е подаден.
Оплакванията/ доводите/ за неправилност на определението за отказ се свеждат до положението
на възможност да бъде подадена насрещна молба за търсена на защита по реда на същия закон ,
извлечена от правилото на пар.1 от ЗР на ЗЗДН, във връзка с чл.211 ГПК, както и до по-
ефективна възможност за защита срещу твърденията в първоначалната молба , вменяваща му
качеството на извършител на домашно насилие. В този смисъл то / определението/ има
преграждащ характер за развитието на делото , тъй-като допуска ситуация при която не би се
стигнало до всестранно и пълно установяване на истината.
Частната жалба е допустима, но лишена от процесуално основание .
Причината за постановената отрицателна процесуална санкция на неприемане на насрещната
молба е убеждението на съдията- докладчик , че с оглед спецификата на това съдебно
производство е неприемливо едно лице два има едновременно качеството на пострадало лице от
акт на домашно насилие и извършител на такова е неприложимо правилото на чл.211 ГПК,
въпреки че за неуредените в ЗЗДН въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ГПК.
Фактически подадената частна жалба не е основана на предоставено от процесуалния закон
право на обжалване на отказ на съда да приеме за съвместно разглеждане насрещен иск по реда на
чл.211 ГПК. Това право съществува , когато определението прегражда по нататъшното развитие
на делото и/или в случаите, изрично предвидени в закона – чл. 274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Обжалваното определение съвсем очевидно не попада в нито една от двете хипотези. Няма как
да прегради развитието на делото за защита срещу домашно насилие , образувано по молба на
другата страна , защото фактите , които молителката представя като домашно насилие и
обстоятелствата, на които се гради оспорването им могат да се установяват с всякакви
доказателства. Фактите, които ответникът представя като нейни актове на домашно насилие
могат да се установят в отделно производство. Разпоредбите за насрещния иск не съдържат
норма, даваща право на обжалване поради неприемането му за съвместно разглеждане с
1
първоначалния иск . Преценката дали да бъде приет или да бъде отделен за разглеждане в друго
производство принадлежи на компетентния съд , разглеждащ делото – чл.211, ал.2, изр.2-ро ГПК.
По изложените съображения, определението подлежи на потвърждаване.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба подадена от името на Н. И. К., срещу протоколно
определение от 25.02.2021 г. по гр.д. № 338/2021 г. на ВТРС , с което съдът е отказал да
приеме за съвместно разглеждане с молбата на А. К. Г. за защита по реда на ЗЗДН срещу него ,
насрещната му молба, с която търси такава защита и потвърждава определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2