Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 24.02.2017
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и четири януари две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц.П.,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3568 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 68 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност.
Образувано
е по възражение от 10.02.2016 г. (наречено “жалба”), подадено от М.Х.А., ЕГН **********, на основание
чл. 66, ал. 6 от ЗБН, срещу Решение № ЗБН66-91 от 21.01.2016 г. на синдиците на
“К.Т.Б.”
АД (в несъстоятелност), с което е оставено без уважение
възражение с вх. № ЗБН66-91/27.08.2015 г., подадено от М.Х.А. срещу списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност).
С възражението се иска да бъде постановено решение, с което да бъдат включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на Б.та вземането на М.Х.А. в размер на 272 479,25 лева – вложени в Б.та суми по две банкови сметки, предвид развалянето на договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен на 22.10.2014 г. между цедента М.Х.А. и цесионера “Т.” АД, за което Б.та е уведомена с уведомление от 22.06.2015 г. Възразилият кредитор твърди, че за извършената цесия Б.та е уведомена на 19.11.2014 г., като на същата дата е отправено от цесионера “Т.” АД изявление за прихващане със задължения на дружеството, а прихващането е осчетоводено от Б.та на 22.04.2015 г., след което по едната сметка на М.Х.А. салдото е 0 лева, а по другата сметка е 98 171,36 лева, за която сума възразилият кредитор е включен в списъка на приетите вземания. Претедира се да бъде постановено решение, с което вложителят да бъде включен в списъка на приетите вземания на кредитори на Б.та с общата сума от 272 479,25 лева.
В подадения
по делото отговор синдиците на “КТБ” АД
(н.) оспорват възражението.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е поставена под специален надзор “К.Т.Б.” АД за срок от три месеца и е ограничена дейността на “К.Т.Б.” АД, като й е забранено да извършва всички дейности, съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със заповед № РД 22-2265 от 16.11.2009 г., както и за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на Б.та. Решението на УС на БНБ е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на 23.06.2014 г.
С решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, обективирано в протокол № 27 от същата дата, е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД. Решението на УС на БНБ е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на 07.11.2014 г.
С решение № 664 от 22.04.2015 г. по търговско дело №7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ- 4 състав е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на “К.Т.Б.” АД и Б.та е обявена в несъстоятелност. Решението на съда е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на 22.04.2015 г.
Не се спори между страните и се установява от представеното по делото удостоверение
изх. № 67/17.11.2014 г. на “КТБ” АД
(н.), че М.Х.А. е титуляр по две сметки в Б.та, както
следва: по сметка с IBAN: ***ията
на Преференциален безсрочен депозит към 06.11.2014 г. наличността е в размер на
107 112,35 евро, и по сметка с IBAN: ***ията на Безсрочен депозит плюс към 06.11.2014 г.
наличността е в размер на 258 985,70 лева.
Не
се спори между страните, че на 22.10.2014 г. между М.Х.А., като цедент, и “Т.” АД, ЕИК *********, като цесионер, е
сключен Договор за прехвърляне на вземане, по силата на който възразилият
кредитор М.Х.А.
е
прехвърлил
на дружеството цесионер цялото си вземане по сметка в евро с IBAN:
***ето
си по сметка в лева с IBAN: ***85,70 лева, като останалата част от
сумата на депозита в размер на 196 000 лева не е предмет на договора и
остава в имуществото на цедента.
Със
съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с вх. № 12029/19.11.2014 г. по описа “КТБ” АД, цедентът М.Х.А. е уведомил Б.та
за прехвърляне на вземанията си, както и че вземанията са прехвърлени заедно с
изтеклите до 22.10.2014 г. и бъдещите договорни лихви. Уведомил е Б.та, че
следва да плати прехвърлените вземания на новия кредитор “Т.” АД.
На
19.11.2014 г. “Т.” АД е отправило към Б.та изявление за прихващане с вх. № 12039 по
описа на “КТБ” АД, с което на
основание чл. 103 и чл.104 от ЗЗД е заявило, че с придобитите от цедента М.Х.А.
вземания
към “КТБ” АД в
размер на 107 112,35 евро по описаната по-горе банкова сметка ***,70 лева
по описаната по-горе банкова сметка ***, заедно с изтеклите лихви до 22.10.2014
г. и бъдещите договорни лихви за двете вземания, както и придобити вземания от
трето за делото лице – Вичо Димитров Вичев, прихваща с част от вземането на “КТБ” АД към “Т.” АД за сумата на главницата на държаните от Б.та
облигации, емитирани от “Т.” АД с емисия ISIN BG2100009104 с
настъпил падеж на 05.10.2014 г., както и с главницата на същите облигации с
падеж на 05.10.2015 г., до размера на по-малката от двете суми.
Видно
от представените извлечения от банковите сметки на възразилия кредитор М.Х.А.,
на 22.04.2015 г. е извършено осчетоводяване по сметките по уведомления с вх. № 12029;39 от
19.11.2014 г. за прехвърляне на вземанията от цедента М.Х.А. на цесионера “Т.” АД съгласно заповед на синдиците на Б.та, при
което салдото по сметката в евро с титуляр - М.Х.А. е 0 евро, а по
сметката в лева е 98 171,36 лева.
С
уведомление с вх. № ЗБН63-1272/22.06.2015 г. по описа на “КТБ” АД (н.), М.Х.А.
уведомява Б.та, че поради неизпълнение на задълженията на “Т.” АД, произтичащи от договора за прехвърляне на
вземане от 22.10.2014 г., сключен между него и “Т.”
АД, договорът е развален на основание чл. 87 от ЗЗД. Не са
представени доказателства дали цесионерът е уведомен за развалянето на договора
към датата на подаване на уведомлението от Б.та на 22.06.2015 г.
С
уведомление с вх. № 714/10.02.2016 г. по описа на “КТБ” АД (н.), “Т.” АД уведомява
Б.та, че описаният по-горе договор за прехвърляне на вземане от 22.10.2014 г. е
развален по взаимно съгласие на страните, поради което кредитор на “КТБ” АД (н.) по
отношение на сумите, описани в договора, е М.Х.А., както и
заявява, че няма никакви претенции към “КТБ” АД (н.), М.Х.А., Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, както и към други физически и юридически
лица по повод
договора за прехвърляне на вземане от 22.10.2014 г. С оглед на това уведомление
настоящият състав приема, че цесионерът “Т.”
АД е уведомен от М.Х.А.
за развалянето на договора за прехвърляне на вземане.
С
нарочна молба М.Х.А. е предявил пред синдиците на “КТБ” АД (н.) по реда
на чл. 63, ал. 1 от ЗБН вземанията си към Б.та и е поискал да бъде включен в
списъка на кредиторите на “КТБ” АД (н.).
Не
се спори между страните и се установява от списъка на приетите вземания на
кредитори на Б.та, обявен в Търговския регистър на 21.08.2015 г., че в списъка
под № 4753 е включен М.Х.А. като вложител с вземане
към “КТБ” АД (н.) в
размер на 98 171,36 лева, с ред по т. 4 на чл. 94, ал. 1 от ЗБН,
необезпечено.
В
срока по чл. 66, ал. 1 от ЗБН М.Х.А. е подал възражение с вх. №
ЗБН66-91/27.08.2015 г. пред синдиците на Б.та, като е направил искане вземането
му да бъде прието и включено в списъка в пълен размер, а именно: 272 479,25
лева, ведно с лихвите за забава до окончателното изплащане на вземането.
С
решение № ЗБН66-91 от 21.01.2016 г. на синдиците на “КТБ” АД (н.), с изх. № ЗБН66-113 от 04.02.2016 г., е
оставено без уважение подаденото възражение срещу списъка на приетите вземания
на кредиторите на Б.та като неоснователно. В обжалваното решение е посочено, че
по реда на ЗГВБ (отм.) на М.Х.А. е изплатен гарантираният
размер на влога.
Срещу
решението на синдиците е подадена от М.Х.А. разглежданото
възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН с вх. № 715/10.02.2016 г. по описа на “КТБ” АД (н.).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Производството е по реда на
чл. 68 и сл. от ЗБН.
От
обявения в Търговския регистър списък на приетите вземания на кредиторите на “КТБ” АД (н.) се
установява, че под номер 4753 е включен М.Х.А. като вложител с вземане към “КТБ” АД (н.) в
размер на 98 171,36 лева, с ред по т. 4 на чл. 94, ал. 1 от ЗБН,
необезпечено. Следователно за сумата от 98 171,36 лева за възразилия
кредитор липсва правен интерес от подаване на възражението и в тази част
възражението следва да бъде върнато, а производството по делото в тази част – прекратено,
като недопустимо.
Подаденото от М.Х.А. възражение е допустимо в останалата част за горницата над 98 171,36 лева до пълния размер от 272 479,25 лева по двете банкови сметки, т.е. за сумата от 174 307,89 лева. Същото е подадено от лице с правен интерес, направило възражение пред синдиците на несъстоятелната Б. по чл. 66, ал. 1 от ЗБН в законоустановения 14-дневен срок от обявяване на списъка с приети вземания в Търговския регистър, който е обявен на 21.08.2015 г. Разглежданото от съда възражение е подадено чрез синдиците на Б.та на 10.02.2016 г., т.е. в предвидения седмодневен срок по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, считано от изтичането на седмодневния срок по чл. 66, ал.5 от ЗБН за получаване на изготвеното решение на синдиците на Б.та, което съобщение е обявено в Търговския регистър на 02.02.2016 г.
Неприетото вземане – предмет на настоящото дело, е включено под № 104 в изготвения от синдиците на Б.та съгласно чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН списък на неприетите вземания, за които е подадено възражение пред съда. Същият е обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г.
Неоснователен е доводът на синдиците, направен с депозирания на 20.01.2017 г. отговор, че искането е недопустимо, тъй като възразилият кредитор претендирал отмяна на решението на синдика, което не е възможно в рамките на производството по чл. 68 от ЗБН. Съдът намира, че формулировката да се отмени изцяло решението на синдиците касае оспорване на постановеното от синдиците решение пред съда по реда на чл. 66, ал. 6 от ЗБН. Искането на възразилия кредитор е достатъчно ясно формулирано, че се претендира да бъде постановено включването на вземането му с пълната сума от 272 479,25 лева в списъка на приетите вземания на кредиторите на Б.та.
В случая спорните въпроси касаят възможността да бъде развален/прекратен договор за прехвърляне на вземане (цесия) и последиците от развалянето му/ прекратявнето му, ако преди развалянето/прекратяването на договора за цесия, длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането към новия кредитор и новият кредитор е извършил прихващане с цедираното вземане на негово задължение към длъжника.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава в патримониума на новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтекли лихви, освен ако не е уговорено противното.
Предмет
на договора от 20.10.2014 г. за прехвърляне на вземане, сключен между М.Х.А. като цедент и “Т.” АД като цесионер, са вземанията по двете банкови
сметки с титуляр М.Х.А. към длъжника “КТБ”
АД (н.) в размерите, описани в
договора.
Със сключването на договора вземанията в посочените размери преминават в
патримониума на новия кредитор (цесионера “Т.”
АД). Единствената промяна, произтичаща от договора за прехвърляне на вземане, е
промяната в личността на кредитора, а именно: цесионера “Т.” АД.
В
случая длъжникът “КТБ” АД (н.) е надлежно
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия със съобщение с вх. №
12029/19.11.2014 г. по описа на Б.та, с оглед на което цесията е породила
действие по отношение Б.та и след получаване на съобщението кредитор на
прехвърлените вземания се явява цесионерът “Т.”
АД.
На
19.11.2014 г. с уведомление до Б.та, цесионерът “Т.”
АД е извършил извънсъдебно прихващане на придобитите чрез цесията вземания към Б.та
по процесния договор с част от вземанията на Б.та към “Т.”
АД, произтичащи от държаните от Б.та облигации, емитирани от “Т.” АД с емисия ISIN
BG2100009104 за главница с настъпил падеж на
05.10.2014 г. и главница на същите облигации с падеж на 05.10.2015 г., до
размера на по-малката от двете суми.
Изявлението за прихващане не е оспорено от “КТБ” АД (н.), а видно от събраните по делото доказателства, същото е осчетоводено по вземанията от двете сметки на цедента М.Х.А. на 22.04.2015 г.
В случая следва да се разгледа действието на едностранното изявление за прихващане, отправено от новия кредитор “Т.” АД към “КТБ” АД. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Изискванията за прилагане на последиците на материалноправното (извънсъдебно) прихващане са ликвидност и изискуемост на двете насрещни вземания. За да настъпи действието на извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни вземания, респ. да бъде същото зачетено от съда, следва към момента на прихващането да са безспорно установени насрещните еднородни вземания между страните, като активното вземане, което се противопоставя и с което се иска прихващане, трябва да е ликвидно (цедираните вземания по двете банкови сметки в случая), което не е спорно между страните по делото.
В Решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС,
Т.К., ІІ Т.О., е прието, че правният
ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми
и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с
факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1
от ЗЗД, от който момент насрещните
вземания се считат погасени. Следователно в разглеждания случай правният
ефект на прихващането по отправеното от цесионера “Т.” АД към
“КТБ” АД изявление е настъпил на 19.11.2014
г. – датата на получаване на уведомлението от Б.та.
С извършеното прихващане и видно от представените извлечения от банковите сметки с титуляр възразилия кредитор М.Х.А. към 22.04.2015 г. (датата на осчетоводяването му), салдото по сметката в евро е 0 евро, а по сметката в лева е 98 171,36 лева. Обстоятелствата, че прихващането е осчетоводено от Б.та повече от шест месеца след направеното изявление за прихващане или дали същото е осчетоводено и при цесионера “Т.” АД, са без правно значение в случая и не се отразяват на изводите на съда, предвид установения по-горе момент на настъпване на правния ефект на извънсъдебното прихващане – на 19.11.2014 г. с получаването от Б.та на изявлението за прихващане.
С извършеното прихващане на насрещните парични вземания от страна на цесионера “Т.” АД, направено на 19.11.2014 г., прехвърленото вземане на възразилия кредитор в настоящото производство е реализирано, изчерпено. Същото е погасено чрез осъщественото прихващане по евровата сметка до 0 лева, а по левовата сметка до 98 171,36 лева, с която сума възразилият кредитор е включен в списъка на приетите вземания на кредиторите на Б.та. След като вземането е реализирано (погасено), то не съществува вече в патримониума на цесионера “Т.” АД, а там са отразени последиците от извършеното прихващане (намаляване на пасива на това дружество с вземането на “КТБ” АД към “Т.” АД по емисията облигации).
След погасяване на прехвърленото вземане поради извършеното от цесионера “Т.” АД прихващане с придобитото вземане по валидната цесия, последващото разваляне на договора от 20.10.2014 г. за прехвърляне на вземане (цесия) от страна на цедента М.Х.А., не може да доведе до възстановяване на вземането в размера, в който същото е било прехвърлено при сключването на договора за цесия от 22.10.2014 г. Настоящият състав намира, че с развалянето/прекратяването на договора за цесия, независимо от основанието за развалянето/прекратяването му, не може да бъде върнато в патримониума на цедента М.Х.А. прехвърленото вземане, доколкото към момента на развалянето вземането вече не съществува в патримониума на цесионера “Т.” АД. За цедента би възникнало правото да претендира обезщетение във връзка с разваления договор, което макар и с паричен еквивалент, ще представлява друго вземане, а не прехвърленото вземане по банкови сметки в “КТБ” АД (н.). Следователно в случая цедентът може да предяви претенции към цесионера “Т.” АД във връзка с възникналите между тях правоотношения, но не може да търси изпълнение, респ. да предявява надлежно вземания към несъстоятелния длъжник, който се явява трето лице за договора за цесията и на който не може да бъде надлежно противопоставено развалянето на договора за прехвърляне на вземане, предвид извършеното от цесионера вече прихващане.
Неоснователен е доводът на възразилия кредитор, че прихващането е недействително на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, съответно действието от страна на Б.та е нищожно. Обявяването за недействително на действие или сделка във връзка с производството по несъстоятелност на Б.та по реда на ЗБН, се предявява с нарочен иск от легитимираните от закона лица в законоустановените срокове, но същото не може да бъде разгледано в производството по чл. 68 от ЗБН.
По изложените съображения съдът намира, че подаденото възражение срещу решението на синдиците на несъстоятелната Б. в частта за горницата над 98 171,36 лева до пълния размер от 272 479,25 лева по двете банкови сметки с титуляр М.Х.А., т.е. за сумата от 174 307,89 лева, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
Законът за банковата несъстоятелност в частта относно направените по чл. 66, ал.
6 от ЗБН възражения срещу всяко прието и неприето вземане (чл. 68 и сл. от
ЗБН) не предвиждат изрично размера на дължимата държавна такса, начина на
внасянето й (при образуването на съдебното производство или възлагането със
съдебния акт) и дължимостта й при десезиране на съда.
С оглед на това в случая приложение намира нормата на чл. 612, ал. 2 от ТЗ, съгласно която производството по несъстоятелност на Б. се извършва по ред, определен в отделен закон, а разпоредбите на част Четвърта от Търговския закон се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено друго.
В Определение № 3440/14.10.2016 г. по ч.т.д. № 4012/2016 г. по описа на
САС, Т.О., 13 състав, с което е отменено връщането на разглежданото възражение
по настоящото дело поради невнасяне на държавна такса в указания от съда срок,
е прието, че според предвидената в чл.
68 от ЗБН процедура, възражението се разглежда в открито заседание с участието
на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражението кредитор,
като съдът постановява решение, имащо установително действие за Б.та и за
всички кредитори на несъстоятелността по силата на чл. 69, ал. 2 от ЗБН, и така
уреденото в специалния закон производство има исков характер и е аналогично на
производството по установителните искове по чл. 694 от ТЗ. По такива искове не
се внася предварително държавна такса, а същата се възлага с крайния съдебен
акт в зависимост от изхода на спора. Така и в Определение №
4313/27.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3587/2016 г. по описа на САС, Т.О., 3 състав,
Определение № 3416/12.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4560/2016 г. по описа на САС,
Г.О., 12 състав, и Определение № 3098/14.09.2016 г. по гр.д. № 4115/2016 г. по
описа на САС, Т.О., 6 състав.
С оглед цитираната по-горе практика, която е задължителна за настоящата
инстанция, в случая следва да се приложи процедурата по чл. 694 от ТЗ. С измененията на чл. 694 от ТЗ
(обнародвани в ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.), е прието, че държавната такса по иск по чл. 694 от ТЗ се
определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният
иск, както и че при предявяване на иска не се внася предварително държавна
такса и ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
Процесуалният закон се прилага незабавно и спрямо всички висящи процесуални
правоотношения, освен ако не е установено друго със самия закон. Извършените
до този момент процесуални действия запазват силата си, а следващите
процесуални действия се регулират от новия процесуален закон. Следователно в
случая държавната такса следва
да бъде определена съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ (обн. в ДВ бр. 105 от 30.12.2016 г.).
В Определение № 22 от 25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О. е даден отговор на поставения правен въпрос за дължимостта на държавната такса и отговорността за разноски при предявяването на недопустим иск по чл. 694 от ТЗ, като е прието, че кредиторът, предявил установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, дължи заплащането на държавна такса и на разноски по смисъла на чл. 694 от ТЗ и при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска, какъвто е и настоящият случай. Предварително внесената държавна такса не подлежи на връщане при прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска съгласно чл. 130 от ГПК, при оттегляне или при отказ от иска, както и при връщане на исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Следователно отхвърлянето на иска е приравнено на правни последици на десезирането на съда и на сезирането на съда с недопустим иск.
С оглед на посочената задължителна
практика на ВКС, върху сумата от 98 171,36 лева, представляваща
включеното вземане на възразилия кредитор М.Х.А. в списъка с приетите вземания
на кредиторите на Б.та, в която част възражението е върнато и производството по
делото – прекратено поради липса на правен интерес, държавната такса възлиза на
981,71 лева, изчислена върху една
четвърт от вземането съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ, и се
дължи от възразилия кредитор М.Х.А..
Държавната такса върху горницата над 98 171,36 лева до пълния
размер от 272 479,25 лева, т.е. върху сумата от 174 307,89 лева, възлиза на 1 743,08 лева, изчислена върху една четвърт от
вземането съгласно нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ, и с оглед изхода на спора следва да бъде
събрана от възразилия кредитор
М.Х.А..
С оглед на горното възразилият
кредитор следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в общ размер от 2 724,79
лева.
С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, синдиците на Б.та претендират юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 6 980 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Съдът намира, че в случая е приложима цитираната процесуална норма с посоченото изменение от 2017 г., която е влязла в сила към датата на постановяване на настоящото решение. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и депозирания отговор от юрисконсулт по делото, настоящият състав намира, че в полза на масата на несъстоятелността на Б.та следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 300 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а за горницата над 300 лева до 6 980 лева искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, възражение от 10.02.2016 г., подадено от М.Х.А., ЕГН **********, срещу Решение № ЗБН66-91 от 21.01.2016 г. на синдиците на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ****, в частта за сумата от 98 171,36 лева, като недопустимо, и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 3568 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в тази част.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражение от 10.02.2016 г., подадено от М.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение
№ ЗБН66-91 от 21.01.2016 г. на синдиците на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), в останалата част за включване в списъка на приетите
вземания на кредиторите на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) на неприето вземане на М.Х.А. за горницата над 98 171,36
лева до пълния размер от 272 479,25 лева, посочено под № 104 в изготвения
от синдиците на Б.та списък по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН.
ОСЪЖДА М.Х.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в общ размер от 2 724,79 лева (две хиляди
седемстотин двадесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА М.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 300 лева (триста лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО
в прекратителната част има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението му, а в останалата част решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: