РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. ХАСКОВО, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р. М. К.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500457 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от„Индустриални терени и складове" ЕАД решение №67/12.05.2022г. по
г.д. №572/2021г. на Районен съд Свиленград, с което се осъжда „Индустриални терени и
складове" ЕАД, Божурище да заплати по исковете с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „ИМАГ Инженеринг" ЕООД,
следните суми: 6300 лв., представляваща остатък от уговорено възнаграждение по договор
за изработка от 26.07.2016 г. с предмет - „частичен ремонт на покриви на съществуващи
постройки на територията на „Свободна зона - Свиленград" ЕАД", и 1919,75 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 26.07.2018 г. - 26.07.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 28.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2168,80 лв., представляваща
сторените пред първата инстанция разноски.
Във въззивната жалба на „Индустриални терени и складове" ЕАД се сочат
нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваното
решение.Намира иска за недоказан,тъй като от събраните доказателства не се установява
извършването на ремонт на склад №15.Съдът необосновано е изградил изводите си на
показания,които са вътрешно противоречиви и не отговарят на действителното състояние В
своите изводи съдът е пренебрегнал доказателствената сила на извършения одит на
„Свободна зона-Свиленград“При наличие на пълно неизпълнение на договора сключен
между страните съдът е приел,че се дължи заплащане по същия.Като неизправна страна по
договора,ищецът не може да черпи права и да обосновава своята претенция за заплащане на
работа,която не е извършена.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което
искът да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се оспорва жалбата
като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и доказателствата по
делото и проверка на решението намира следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
1
лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество , жалбата се явява
неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира
пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.
Пред РС Свиленград се е развило производство, обусловено от обективно
съединени осъдителни искове от „ИМАГ Инженеринг" ЕООД срещу „Индустриални терени
и складове" ЕАД с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 6300 лв., представляваща остатък от
уговорено възнаграждение по договор за изработка от 26.07.2016 г. с предмет - „частичен
ремонт на покриви на съществуващи постройки на територията на „Свободна зона -
Свиленград" ЕАД"ведно с лихва за забава 1919,75 лв., за забава за периода 26.07.2018 г. -
26.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 28.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Правния интерес ищецът е обосновал със сключения на 26.07.2016 г. договор
със „Свободна зона - гр. Свиленград" ЕАД, в качеството на възложител, с предмет
извършване на частичен ремонт на покриви на съществуващи постройки на територията на
„Свободна зона - Свиленград" ЕАД,чийто правоприемник е ответника„Индустриални терени
и складове" ЕАД,по който възложената и изпълнена работа работа е останала незаплатена.
Ответникът „Индустриални терени и складове" ЕАД оспорва иска по
основание и размер с аргументи,че сключения договор е извън самостоятелната
компетентност на изпълнителният директор,който според Устава на дружеството разполага
с компетентност да сключва договори в размер до 5000лв.Възразява че по предишен договор
между страните по отношение на същия обект са включени твърдяните СМР и
изплатени,поради което не се дължи плащане по спорния договор. Оспорва се договора като
недействителен на основание чл. 40 ЗЗД като сключен във вреда на дружеството.
Основните спорните въпроси между страните повдигнати и разгледани в
първоинстанционното производство и поддържани пред въззивна инстанция е относно
действителността на сключения договор с оглед възражението на ответника по повод
твърдяното основание на чл.40 от ЗЗД за сключване на договора във вреда на ответника,
представителната власт на изпълнителния директор към момента на подписване на договора
предвид установеното ограничение в устава на дружеството за сключването на договори на
стойност до 5000лв. и не на последно място налице ли е изпълнение по договора,което е в
тежест на ищеца да докаже такова и съответно плащане на извършените СМР по договора
от страна на ответника,който следва да докаже плащането.
С постановения съдебен акт,първоинстанционният съд е дал обоснован и
мотивиран отговор на тези спорни моменти ,като е уважил обективно съединените искове с
правно основание 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Установената фактическа обстановка сочи за наличие на подписан писмен
договор от 26.07.2016г.между „ИМАГ Инженеринг" ЕООД срещу „Индустриални терени и
складове" ЕАД, по силата на който ответника като възложител и ищеца като изпълнител е
уговорено извършване на частичен ремонт на покриви на съществуващи постройки тип
„складови" на територията на „Свободна зона - Свиленград" ЕАД. Уговорено е
възнаграждение в размер на 6500 лв. без ДДС. От приемо-предавателен протокол от
29.07.2016 г., в който е посочено, че възложителят приема без забележки извършената от
изпълнителя работа,подписан от управител на „ИМАГ Инженеринг" ЕООД, изпълнителен
директор на „Свободна зона -Свиленград" ЕАД е удостоверено изпълнението на
възложената работа.
По отношение представителната власт на подписания договор от изп.
директор, действително чл. 23, ал. 2, т. 3 от Устава на „Свободна зона - Свиленград" ЕАД
изпълнителният директор може да сключва облигационни и търговски договори с
материален интерес до 5000 лв., свързани с обичайната търговска дейност.Следва да се
отбележи,че неспазването на това изискване не влияе на действителността на сделката,
доколкото според разпоредбата на чл. 235, ал. 4 ТЗ ограниченията на представителната
власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица по ал. 2
нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския
регистър,какъвто е настоящия случай-извод на районния съд,който се споделя напълно от
настоящата инстанция.Ето защо неоснователно се явава и възражението на ответника и
поддържано във възвината жалба,че договораът е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД
като сключен във вреда на дружеството ответник.
2
Относно изпълнението на договора за изработка в представения акт за
извършено СМР № 19 изрично са посочени като изпълнени определени видове и количество
СМР, единичната цена за всяка работа и общата стойност на извършените СМР. Видно от
приемо-предавателния протокол от 29.07.2016 г. възложителят е приел без забележки
извършената работа от изпълнителя. От страна на възложителя тези документи са подписани
от изпълнителния директор.Отразеното кореспондира и със заключението на
съдебносчетоводната експертиза, според което издадената в изпълнение на договора
фактура № ***** г. била отразена в счетоводството на ищеца през м. юли 2016 г. Същата
била отразена в декларацията по ДДС и в дневника за продажби за м. юли 2016 г.
Процесната фактура е осчетоводена и от ответника през м. август 2016 г. Отразена била и в
декларацията по ДДС и дневника за покупки за м. август 2016 г.Начислен и внесен ДДС по
фактура № ****** г. Констатирано е, че ответникът е ползвал данъчен кредит по тази
фактура през м. август 2016 г. Относно размера на предявената претенция заявена 6300лв.
след приспадане на частични плащания в размер на1500лв.следва да се възприеме извода на
районния съд като правилно определен на база доказателствата,ведно със дължимата
законна лихва.
Събраните и анализирани доказателства от районният съд са обосновали и
крайният извод за основателност на иска,поради което изложеното не налага ревизиране на
атакуваното решение, поради което следва да бъде потвърдено,като съдът на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода за спора следва въззивникът „Индустриални терени и складове"
ЕАД да заплати на въззиваемата страна„ИМАГ Инженеринг" ЕООД разноски по делото в
размер на 1440лв.за въззивна инстанция
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
Потвърждава решение №67/12.05.2022г. по г.д. №572/2021г. на Районен съд
Свиленград
Осъжда „Индустриални терени и складове" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ****, да заплати на „ИМАГ Инженеринг" ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ****, разноски по делото в размер на
1440лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3