РЕШЕНИЕ
№ 2756
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100109403 по описа за 2022 година
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди в исковата молба, че е титуляр
на парични вземания, произтичащи от сключения на 25.01.2007 г. между
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, като кредитор, и Л. Е. К., ЕГН
**********, като кредитополучател, и Ф. И. К., ЕГН **********, като
солидарен длъжник, Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2017 (наричан
по-долу за краткост „Договора за кредит" или „Договора") за сумата от 50 600
евро.
Към договора били сключени три анекса, с подробно описано в
исковата молба съдържание.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Договор за кредит срещу ипотека №
178/R/2007, в случай на неизпълнение, от страна на кредитополучателя и/или
солидарния длъжник, на което и да е условие по Договора, Банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
След като кредитът не бил обслужван редовно, на ответниците били
връчени нотариални покани, съдържащи изявление за обявяване на цялата
кредитна експозиция за предсрочно изискуема при неплащане на посочените в
поканата просрочени суми в указания срок. След изтичане на срока за
доброволно изпълнение, в който както кредитополучателят, така и солидарния
длъжник не заплатили просрочените си задължения, посочени в поканите, на
12.07.2019 г. настъпила предсрочната изискуемост на всички вземания по
Договора за кредит и за „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД се е породило
правото да претендира предсрочно дължимите суми съгласно чл. 60, ал. 2,
1
предл. 3 от Закона за кредитните институции, чл. 21, ал. 1 от Договора за
кредит и връчените покани за доброволно изпълнение.
Въз основа на подадено от него заявление било образувано ч.гр.д.
№935 от 2019 г. по описа на Районен съд - гр. Сандански. По делото били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 2133 от 23.08.2019 г. и изпълнителен лист от
същата дата, с които Л. Е. К. и Ф. И. К. са осъдени да заплатят солидарно на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД следните суми:
52 185.75 евро (петдесет и две хиляди сто осемдесет и пет евро и
седемдесет и пет евроцента), представляващи вземане за изискуема и
непогасена главница по Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 17.09.2011 г., Анекс № 2 от
13.12.2012 г., Анекс № 3 от 17.12.2013 г.;
Законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
до окончателното изплащане на вземането;
2 932.23 евро (две хиляди деветстотин тридесет и две евро и двадесет и
три евроцента), представляващи изискуема възнаградителна лихва,
начислявана на основание чл. 5 от Договор за кредит срещу ипотека №
178/R/2007, изменен и допълнен с Анексите към него за периода от
28.01.2019г. до 11.07.2019 г. (включително);
792.24 евро (седемстотин деветдесет и две евро и двадесет и четири
евроцента), представляващи изискуема наказателна лихва, начислявана
на основание чл. 7 от Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007,
изменен и допълнен с Анексите към него за периода от 24.04.2019 г. до
21.08.2019 г. (включително);
336 лв. (триста тридесет и шест лева), представляващи нотариални такси
за връчване на Нотариална покана за доброволно изпълнение;
2 193.74 лв. (две хиляди сто деветдесет и три лева и седемдесет и четири
стотинки), представляващи разноски за платена държавна такса;
50 лв. (петдесет лева), представляващи разноски за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
С вписване № 20191112155212 от 12.11.2019 г. в Търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията е вписано преобразуване
чрез вливане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********. В резултат на това „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД е заличено като търговец. Въз основа на
извършеното вливане, на основание чл. 262, ал. 1 във вр. с чл. 263и, ал. 2 от
Търговския закон и чл. 3.1 от Договора за преобразуване между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД и „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД е универсален правоприемник на цялото имущество на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД. Съгласно чл. 15.1 и чл. 15.2 от Договора
2
за преобразуване, прехвърлителният ефект по отношение на всички права и
задължения, включени в имуществото на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД,
възниква автоматично от датата на вписване на преобразуването в Търговския
регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията.
Ищецът подържа, че въз основа заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 556 по описа за
2021 г. на ЧСИ Б.В., вписан в КЧСИ с peг. № 890.
На 30.12.2021 г. на ищеца е връчено съобщение по ч.гр.д. № 935 от
2019 г. по описа на Районен съд - гр. Сандански, с което съдът указва
възможността на Банката да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението, предвид постъпило
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение и издадения
изпълнителен лист от Л. Е. К. и Ф. И. К..
Ето защо, на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК,
моли да бъде постановено решение, с което да се установи, че ответниците Л.
Е. К., с ЕГН ********** и Ф. И. К., с ЕГН **********, дължат солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД посочените по горе суми по заповедта за
незабавно изпълнение, като по отговорността за разноските в заповедното
производството съдът да се произнесе, съобразно решението по исковото, в
съответствие с указанията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, в случай, че съдът счете, че не е налице валидно
обявена предсрочна изискуемост, в условията на евентуалност, предвид
неизпълнението на облигационното задължение от страна на Л. Е. К. и Ф. И.
К. за погасяване на усвоения кредит съобразно условията на договора, моли на
основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ искова молба да се счете за волеизявление от
името на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД до ответниците за обявяване на
предсрочната изискуемост на цялото вземане по Договора и в случай че
задълженията не бъдат погасени в срок до четиринадесет дни от получаване
на препис от тази искова молба, моли ответниците да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД всички задължения по
Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007, изменен и допълнен с
Анексите към него, както са посочени по-горе, като законна лихва върху
претендираната главница бъде присъдена, считано от датата на исковата
молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците подават отговор на исковата
молба, в който я оспорват изцяло.
Поддържат, че погасяването на процесния кредит е следвало да стане
на месечни анюитетни вноски на база лихвен процент, както следва:
а) за първите 6 (шест) месеца - 3 % (три процента);
б) за остатъка от периода - 9.40 %, която се начислява и изплаща
месечно.
3
Дължимата лихва по кредита е в размер на сбора от: тримесечния
Юрибор (EURIBOR) плюс надбавка от 6.9 %.
Заявява, че в нито един момент от договора банката не се е
съобразявала с движението на тримесечния Юрибор. Причината за това било
наличието в процесния договор за кредит на неравноправни, въз основа на
което нищожни, клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите и
Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Тези клаузи са следните:
Чл. 5, ал. 2, в частта: „но не по-малко от 2.5 %“;
Чл. 5, ал. 3: „Банката има право едностранно да променя лихвения
процент в случаите на увеличение на 3 М ЮРИБОР (EURIBOR) за
кредити в EUR или 3 М СОФИБОР (SOFIBOR) за кредити в BGN с
повече от 0.25 % в рамките на един месец спрямо приетия минимум,
както и при неизпълнение на условията по този договор. Увеличението на
лихвения процент съответства на увеличението на тримесечния
ЮРИБОР или на тримесечния СОФИБОР“.
На следващо място, ищците поддържат, че е налице недопустимо
начисляване на лихва върху лихва от страна на банката по процесния кредит
или т.нар. анатоцизъм, който е законодателно забранен в отношенията с
физически лица.
Извън горното, твърдят, че при сключването на допълнителните
споразумения, банката отново е капитализирала просрочени лихви към
главницата, а и последната е била формирана въз основа на дълг, изчислен при
приложението на цитираните по-горе неравносправни клаузи. Ето защо,
допълнителните споразумения са нищожни.
На последно място, оспорва да е налице предсрочна изискуемост, т.к от
една страна не са налице просрочия, а от друга ответниците не са уведомени с
нарочно уведомление от страна на банката.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на
ответниците като неоснователни, а с допълнителен отговор ответниците
оспорват допълнителната искова молба.
По допустимостта на исковете:
Предявени са обективно съединени установителни искове с пр. осн.
чл.415, вр. с чл.422 от ГПК, евентуално съединени с осъдителни искове за
същите вземания, но при начален момент на искането за законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба. Условието за разглеждане на
евентуално съединените осъдителни искове е отхвърлянето на главните
установителни искове, поради обстоятелството, че съдът приеме твърдяната
4
от ищеца предсрочна изискуемост за ненастъпила.
Установителните искове са процесуално допустими. От приложеното
към делото ч. гр. д. № 935/2019г. на Районен съд – гр. Сандански се
установява, че същото е образувано по заявление на Банка Пиреос България
АД от 22.08.2019г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК срещу ответниците. На 23.08.2019г. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с
която е разпоредено длъжниците – ответници в настоящия процес, да заплатят
солидарно на заявителя – ищец подробно описаните в исковата молба суми,
произтичащи от договор за кредит срещу ипотека №178/R/2007 от
25.01.2007г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжниците-
ответници в настоящото производство на 18.11.2021г., а на 22.11.2021г. по
делото са постъпили възражения по чл.414 от ГПК. С разпореждане на съда от
06.12.2021г. на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на банката на
30.12.2021г., като на 27.01.2022г. в ОС – Благоевград е постъпила искова
молба, за което в указания срок са представени доказателства пред заповедния
съд. Ето защо следва да се приеме, че са налице специалните предпоставки,
обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от предявяването на
установителните искове.
По отношение допустимостта на предявените евентуално съединени
осъдителни искове, съдът е обвързан от Определение №339/08.02.20024г. на
САС, постановено по ч.г.д. №139/2024г.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните
/няма спор по делото, че ищецът е универсален правоприемник на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД след настъпило вливане на първоначалния
кредитор в банката – ищец/ е бил сключен договор за кредит срещу ипотека
№ 178/R/2007 от 25.01.2007 г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответницата Л. К. кредит в размер на 50 600 евро за покупка и довършителни
работи на два апартамента, при уговорен лихвен процент, със срок на
погасяване на кредита 360 месеца от датата на отпускане на кредита, срещу
задължението на кредитополучателя да върне кредита на месечни анюитетни
5
вноски в уговорения срок, като задълженията на кредитополучателя по
договора са обезпечени с ипотека върху процесните апартаменти в гр.
Сандански. Ответницата Ф. К. се е задължила по договора солидарно. Към
договора за кредит са сключени три анекса, всеки един от които съдържа
установителна част за размера на просрочените към датата на анекса
задължения на ответниците за главница, лихви, такси и комисионни. С
анексите от 19.09.2011г. и 13.12.2012г. страните са уговорили прибавяне на
тези просрочени задължения към редовната главница, а с анекса от
17.12.2013г. са уговорили общата сума на просрочените задължения да се
отложи до 28.12.2013г.
Приети са по делото покани за доброволно изпълнение, с които банката
е уведомила ответниците за наличието на неплатени задължения по процесния
договор за кредит в общ размер на 13 337,91 евро и е предоставила
седмодневен срок за погасяването им с предупреждението, че в противен
случай на осн. чл. 18, буква В, раздел VIII от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ ще
счита цялата сума по кредита за предсрочно изискуема. Видно от положения
ръкописно текст върху приетите по делото преписи, поканите са връчени Н.Х.
– пълнолетно лице от адреса – гр. Сандански, ул. „********* със
задължението да предаде на адресатите.
Съгласно чл. 5 от процесния договор страните са уговорили годишен
лихвен процент, като за първите шест месеца той е в размер на 3 %, а за
остатъка от периода - 9, 4 %, който лихвен процент се начислява и изплаща
месечно. Оспорените от ответниците ал.2 и ал.3 на същия член предвиждат, че
дължимата лихва по кредита е в размер на сбора от: тримесечния Юрибор, но
не по-малко от 2,5% плюс надбавка от 6,9%, като банката има право
едностранно да променя лихвения процент в случаите на увеличение на
тримесечния Юрибор за кредити в евро или тримесечния Софибор за кредити
в лева с повече от 0,25% в рамките на един месец спрямо приетия минимум,
както и при неизпълнение на условията на договора. Увеличението на
лихвения процент съответства на увеличението на тримесечния Юрибор или
тримесечния Софибор.
От заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводната
експертиза, се установява, че Юробор е средното лихвено равнище, при което
банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро. Изчислява се от
6
Европейската банкова федерация Брюксел, Белгия, която представлява
интересите на 3000 кредитни институции в страните-членки на Евросъюза, а
също и на Исландия, Норвегия и Швейцария. Обявява се ежедневно в 11.00
часа централноевропейско време и показва базовата лихва на междубанковия
паричен пазар в Еврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и 12 месеца. Въведен е
през 1999г. с въвеждането на единната валута в Евросъюза.
Стойностите на индекса 3 месечен Юрибор за периода от 25.01.2007 г.
до 22.08.2019 г. са представени в Приложение № 1към заключението. От
същото се установява, че най - висока стойност на индекса е отчетена към
08.10.2008 г. в размер на 5,393 %, а рекордно ниско ниво от минус 0,377 % е
достигнато през м. август 2019 г.
В отговор на задача №6 от заключението вещото лице е посочило, че
банката не се е съобразявала с движението на индекса 3-месечен Юрибор за
периода от сключване на договора до 22.08.2019 г. От 17.10.2008 г. до
22.08.2019 г . банката е начислявала лихва по кредита в размер на 10,65 %, с
изключение на два гратисни периода общо от 14 месеца. През това време
нивата на приложимия пазарен индекс бележат значително колебание, като
след 16.01.2009 индексът отчита трайно спад под договорения минимум от 2,5
%, достига отрицателни стойности към м. април 2015 г. и към м. авг уст 2019
г. отчита стойност от минус 0,377 %.
Като взе предвид изложеното, по наведените възражения за нищожност
на клаузи от договора за кредит, съдът намира следното:
Претендира се неравноправност на клаузите чл. 5, ал. 2, в частта: „но не
по-малко от 2.5 %“, както и на чл. 5, ал. 3 от процесния договор на осн. чл. 143
и чл. 146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по ЗЗП действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Видно от представения договор за банков кредит ищцовата банка /по-
точно нейният праводател Банка Пиреос България/ е предоставила кредит на
кредитополучателя в качеството му на физическо лице с цел покупка и
довършителни работи на два апартамента. Налага се извод, че полученият от
7
ответниците кредит не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, поради което те имат качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 146 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ответникът не ангажира
доказателства за индивидуална уговореност на оспорените клаузи, което е
било в негова доказателствена тежест, което му е указано с доклада по делото.
Видно от чл. 5, ал. 2 от договора за кредит, сключен между страните,
същите са уговорили начина на формиране на дължимата лихва, а именно:
като сбор от тримесечния Юрибор, но не по-малко от 2.5 % плюс надбавка от
6,9 %. Дължимата лихва е формирана от два компонента - постоянен, в размер
на 6,9 %, представляващ възнаграждение за банката, и променлив -
тримесечния Юрибор, но не по-малко от 2.5 %, който не зависи от търговеца.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в ал.2 законодателят е изброил примерно някои от
възможните уговорки във вреда на потребителя, измежду които и клауза,
която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (т. 11 на
чл. 143, ал.2 от ЗЗП) или клауза, която дава право на търговеца да увеличава
цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора,
ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора (т. 13 от същата норма). От
забраните по чл. 143, т. 11 и 13 са предвидени изключения по отношение на
доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесния договор
за банков кредит съобразно § 13, т. 12 от ЗЗП, като изключенията са уредени в
чл. 144 от ЗЗП. При систематичното тълкуване на посочените разпоредби на
закона, съдебната практика трайно е извела хипотезите, при които е
допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, а именно: обстоятелствата,
при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично
уговорени в договора или в общите условия (ОУ); тези обстоятелства следва
8
да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното
определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;
методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора
или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата
и при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване,
така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена
възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя"
съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП. С доклада по делото на ищеца са дадени
конкретни указания, че негова е доказателствената тежест да установи, че
възнаградителната лихва по процесния договор подлежи на промяна само по
външни причини, породени от свободния пазар и/или държавен регулатор,
независещи от волята на банката, че уговорките относно формирането на
лихвата са формулирани по ясен и недвусмислен начин и че ответниците са
получили предварително достатъчно конкретна информация как банката може
да промени размера на дължимата по кредита лихва.
Видно от текста на оспорените клаузи, същите не отговарят на така
определените изисквания. Това е така, защото са предвидени обстоятелствата,
при които лихвата може да се променя едностранно от банката - ако 3-
месечния Юрибор достигне нива с 0.25 % по-високи от посочените в договора
в рамките на 1 месец. По същество това обстоятелство не зависи от волята на
кредитора, тъй като представлява обективен пазарен индекс. Но прилагането
на това обстоятелство е поставено в зависимост от волята на кредитора –
същото е опосредено от изричен акт на банката, а не е налице автоматизъм на
промяната; липсва яснота относно методиката и конкретния математически
алгоритъм, по който ще се извършва преизчисляването; изрично е изключена
възможността за намаляване на лихвата под първоначално уговорения размер
от 2.5 % плюс надбавка от 6.9%. Предвидената промяна се отнася единствено
до изменението на лихвения индекс в посока неговото увеличение, без е
уговорена възможност за намаление. Посочените уговорки на чл.5, ал.2 и 3 от
договора не отчитат всички промени на пазара, водещи до заплащане на по-
нисък годишен лихвен процент, при уговорена променлива компонента, по
отношение на която е предвидена възможност само за изменение в посока
нейното увеличение, но не и намаление. Така уговорена, клаузата поставя
потребителя в неблагоприятно положение и създава привилегия за банката.
9
Нарушен е принципът на добросъвестност, поради което клаузата на чл. 5, ал.
2 в оспорената част „но не по-малко от 2.5 %“ , както и клаузата на чл.5, ал.3
от договора, са неравноправни и уговорени във вреда на потребителя, поради
което са нищожни.
По възраженията за наличие на анатоцизъм и нищожност на доп.
споразумения:
От заключенията на изслушаните по делото първоначална и повторна
ССчЕ се установява с категоричност, че банката двукратно е извършвала
капитализации на просрочени суми към главницата по кредита, съгласно
уговорените с анекси №1 и 2.
По въпроса относно дали постигната уговорка в допълнителни
споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно
задължение чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви към
размера на редовната главница представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10,
ал. 3 ЗЗД, е формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - решение №
66/29.07.2019 г., постановено по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
решение № 101/19.08.2019 г., постановено по т. д. № 439/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, която настоящият състав изцяло споделя. Прието е, че анатоцизмът не
представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да се
предотврати бързото нарастване на дълга. Преструктурирането на дълга на
длъжника, който има финансови затруднения, има за цел да направи възможно
изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез
олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху
които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Посочено е, че
анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов
акт на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху
лихва е допустимо само между търговците. Липсва приета от БНБ наредба по
чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Ето защо, следва да се приеме, че с цитираните по-горе допълнителни
споразумения за преструктириране на дълга, имащи характера на спогодба
/Решение №146/01.11.2017г. на ВКС, ТК, I ТО по т.д. №2615/2016г./, са
нищожни. Това е така, защото когато задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи – било на първоначалния
10
договор, било на предходни допълнителни споразумения, по същество е
сключена спогодба върху непозволен договор, която е нищожна на осн. чл.366
от ЗЗД. Ето защо, когато размерът на посоченото в тази установителна част на
доп. спор. задължение за лихва е формиран при приложение на нищожна
клауза за изменение на лихвения процент или когато главницата е формирана
на база предходно преоформяне на дълга чрез прибавяне на просрочени лихви
към редовната главница, допълнителното споразумение е нищожно и дългът
следва да се счита такъв, какъвто би бил без приложението на въпросните
нищожни клаузи, респ. без извършеното капитализиране.
По спора между страните относно настъпването на предсрочна
изискуемост на кредита:
Следващия спорен между страните въпрос, имащ отношение към
основателността на предявените искове, е обявена ли е редовно предсрочна
изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит, за която
ответниците да са редовно уведомени.
Съгласно чл.21(1) от процесния договор, при неизпълнение от клиентите
на което и да е условие по договора, банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост е форма на изменение на договора, което
настъпва с волеизявлението само на една от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявлението на кредитора, че ще счита
целият кредит или непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, което
включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на
изявлението. В т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК при
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането
си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Следователно, предсрочната изискуемост,
11
настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните
факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят
възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди
изтичане на уговорения срок.
Следва да се приеме, че в конкрентия случай, тези предпоставки не са
налице. От заключението на ССчЕ по задача номер 7 се установява, че общо за
погасяване на дълга по кредита ответниците са заплатили суми в размер на
72 024,97евро. /73 587,41 евро по заключението на допуснатата повторна
ССчЕ/. Като се вземат предвид уговорените между страните първоначални
условия по договора за кредит, без да се съобразяват измененията на
възнаградителната лихва, направени въз основа на неравноправните клаузи,
без да се съобразяват извършените капитализации на дълга, които съдът прие
по-горе, че също са нищожни и като се вземат предвид направените от
ответната страна погашения по договора за кредит, експертизата е
установила, че към 12.07.2019г. /датата на настъпване на предсрочната
изискуемост по твърдения на ищеца/, не са били налице никакви просрочени
вземания на банката към ответниците, а напротив – налице са били
надплатени суми, които въз основа на заключението на първоначалната
експертиза възлизат на сума в размер на 1 582,11 евро, а съгласно
заключението на повторната експертиза – 1 673,82 евро. Към датата на
заявлението по чл.417 от ГПК надплатените суми са възлизали на 8 633,19
евро. Съдът кредитира заключението на повторната експертиза, което не е и
оспорено от страните. Следователно, както към датата на волеизявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, обявено на длъжника,
така и към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, не са били
налице обективните факти, уговорени между страните като обуславящи
правото на банката да отнеме предимството на срока.
Такива обстоятелства не са налице включително и към датата на
исковата молба, доколкото от заключението на повторната ССчЕ се
установява, че към тази дата задълженията на ответниците се изчерпват със
задължението за остатък от редовна /а не просрочена/ главница в размер на
37 728,08 евро и са налице надплатени суми в размер на 5 685,91 евро.
12
Воден от горното, съдът приема, че нито към датата на която банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем, нито към датата на заявлението по
чл.417 от ГПК, нито към датата на исковата молба, са налице просрочени
задължения на ответниците по процесния договор за кредит, поради което
предсрочна изискуемост не е настъпила.
Основателността на предявените установителни искове предполага
пълно и главно доказване от страна на ответника валидното възникване и
съществуване на процесните парични вземания от твърдения правопораждащ
юридически факт – договор за кредит, техния размер и настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, за която ответникът е бил уведомен.
Респективно, по евентуално предявените осъдителни искове, следва да се
установи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита с връчването
на исковата молба за отговор.
Предвид приетото по-горе от съда относно липсата на настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията и обстоятелството, че към посочените
дати ответниците са имали задължения само за редовна главница, всички
предявени искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски по делото има само
ответната страна. Следва да й бъдат присъдени сторените по делото разноски,
за които са представени доказателства, а именно – платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 4 889,58 лв. и 450 лв. –депозит за вещо лице.
Същевременно, съдът констатира, че ответницата Л. Е. К. е останала
задължена за разноски по делото в общ размер на 1 500 лв. – възнаграждение
за вещите лица по първоначалната и повторна ССчЕ. С Определение
№14197/17.09.2024г. е оставено без уважение искането на ответницата за
освобождаване от разноски, същото е съобщено на страната на 25.09.2024г.,
като в указания срок по делото не е постъпила частна жалба срещу
определението, поради което същото е влязло в законна сила. На страната е
указано, че следва в едноседмичен срок да представи доказателства за внесени
разноски, като в противен случай, ще бъде осъдена с крайния акт. Указания в
същия смисъл повторно са дадени на страната с определение от о.с.з.,
проведено на 15.11.2024г. Няма данни по делото разноските да са били
внесени, поради което и с определение на съда от о.с.з., проведено на
13
14.02.2025г. е постановено възнаграждението на вещото лице да бъде
изплатено от бюджета на съда.
С оглед изложеното и на основание чл.77 от ГПК съдът следва да
постанови определение за принудителното събиране на така посочените
разноски, като с оглед неизпълнението на ответната страна на задължението й
за разноски своевременно, същите не могат да бъдат възложени на ищеца,
независимо от изхода на делото – на присъждане съобразно правилото на
чл.78, ал.3 от ГПК подлежат само реално извършените разноски, за които по
делото са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********
срещу Л. Е. К., ЕГН ********** и Ф. И. К., ЕГН ********** искове за
признаване за установено съществуването на вземания на ищеца, за които са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
№2133 от 23.08.2019г. по ч. гр. д. № 935/2019 г. по описа на РС – гр.
Сандански и изпълнителен лист от същата дата, за следните суми:
52 185.75 евро (петдесет и две хиляди сто осемдесет и пет евро и
седемдесет и пет евроцента), представляващи вземане за изискуема и
непогасена главница по Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 17.09.2011 г., Анекс № 2 от
13.12.2012 г., Анекс № 3 от 17.12.2013 г.;
Законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
до окончателното изплащане на вземането;
2 932.23 евро (две хиляди деветстотин тридесет и две евро и двадесет и
три евроцента), представляващи изискуема възнаградителна лихва,
начислявана на основание чл. 5 от Договор за кредит срещу ипотека №
178/R/2007, изменен и допълнен с Анексите към него за периода от
28.01.2019г. до 11.07.2019 г. (включително);
792.24 евро (седемстотин деветдесет и две евро и двадесет и четири
евроцента), представляващи изискуема наказателна лихва, начислявана
на основание чл. 7 от Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007,
14
изменен и допълнен с Анексите към него за периода от 24.04.2019 г. до
21.08.2019 г. (включително);
336 лв. (триста тридесет и шест лева), представляващи нотариални такси
за връчване на Нотариална покана за доброволно изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********
срещу Л. Е. К., ЕГН ********** и Ф. И. К., ЕГН ********** осъдителни
искове за следните суми:
52 185.75 евро (петдесет и две хиляди сто осемдесет и пет евро и
седемдесет и пет евроцента), представляващи вземане за изискуема и
непогасена главница по Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007,
изменен и допълнен с Анекс № 1 от 17.09.2011 г., Анекс № 2 от
13.12.2012 г., Анекс № 3 от 17.12.2013 г.;
Законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на
исковата молба – 27.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането;
2 932.23 евро (две хиляди деветстотин тридесет и две евро и двадесет и
три евроцента), представляващи изискуема възнаградителна лихва,
начислявана на основание чл. 5 от Договор за кредит срещу ипотека №
178/R/2007, изменен и допълнен с Анексите към него за периода от
28.01.2019г. до 11.07.2019 г. (включително);
792.24 евро (седемстотин деветдесет и две евро и двадесет и четири
евроцента), представляващи изискуема наказателна лихва, начислявана
на основание чл. 7 от Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007,
изменен и допълнен с Анексите към него за периода от 24.04.2019 г. до
21.08.2019 г. (включително);
336 лв. (триста тридесет и шест лева), представляващи нотариални такси
за връчване на Нотариална покана за доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Л. Е. К., ЕГН ********** от гр.
Сандански, ул. ********1 със съдебен адрес гр. София, ул. „А********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сумата в размер на 1 500 лева - възнаграждение на вещите лица за
изготвените и приети по делото ССчЕ.
15
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд, освен в
осъдителната част по реда на чл.77 от ГПК, в която решението има характера
на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16