Решение по дело №66980/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12593
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Димитър Куртев Демирев
Дело: 20221110166980
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12593
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110166980 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „С---“ АД е предявило против С. Ж. В. положителни
установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи суми, както следва: 2226,92лв., представляваща
неплатена цена за потребени ВиК услуги за периода от 10.06.2020г. до 11.07.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
26.11.2021 г., до окончателното плащане, както и 49,87лв., представляваща лихва за
забава за периода от 11.07.2020г. до 11.07.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №67914/2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството на потребител, е
възникнало облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги на имот с
адрес: гр.София, кв. „-----, договорна сметка № ----------, като за процесния период
претендирА.те суми не били заплатени.
Съобщение с указА.я по чл.131 ГПК е изпратено до ответника, който в срок е
подал отговор, в който намира исковата молба за неоснователна. Твърди се, че
процесният имот е бил придобит от Ц-- И. П-, Г--, Х--- П- и Р--- през 1986г. въз основа
на обстоятелствена проверка, съгласно НА № 136, том 4, дело № 606/86г. на IV
Нотариус при СРС. Със заповед № РД-40-1419 за отчуждаване от 08.09.1987г. на ОбНС
„Кремиковци“, процесният имот, собственост на Ц-- П-, Г---- П- и Р--- бил отчужден в
полза на държавата за резервен терен за комуникации. В същата бил определен начина
на обезщетение и била влязла в сила. Единият от съсобствениците - Х---- била майка на
ответника и починала на 02.08.1997г. Съгласно удостоверение за наследници -
наследници били С. В. и Стоянка В.а. Ответникът твърди, че собственик на процесния
имот бил СО, район Кремиковци, а не ответникът.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на стрА.те и
ангажирА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
1
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 67914/2021 по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че същото е образувано по депозирано на 26.11.2021г. заявление по чл.410
ГПК от „С---“ АД срещу С. Ж. В.. Съдът уважава в цялост заявлението и на
08.12.2021г. издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу длъжника за сумата 2226,92 лева, представляваща главница за потребени ВиК
услуги от длъжника за имота му на адрес гр.С--- за период от 10.06.2020 г. до
11.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.11.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата 49,87лева представляваща мораторна лихва за период от 11.07.2020
г. до 11.07.2021 г., както и държавна такса в размер на 45,54 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. В срока по чл.414 е подадено възражение по
чл.414 ГПК, поради което съдът с разпореждане от 21.11.2022г. е дал указА.я до
заявителя по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен
настоящият иск.
По предявените реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 32 от Наредба № 4/19.04.2004 г. вр. чл. 1, ал. 2
ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване
съществуването на задължение за заплащане на претендираната главница,
представляваща стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води и начислена лихва, в тежест на ищеца е да установи
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК
услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за
пречистване на отпадъчни води, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена, така и продавачът да
е доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането на отпадъчни
води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на В и
К услуги по чл.1, ал.1 са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, която посочва, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявА. имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдявА.те обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ответникът изрично е оспорил, че е в облигационни отношения с ищеца. По
делото от страна на ищцовото дружество не са ангажирА. доказателства, от които при
условията на пълно и главно доказване да се установява, че имотът, за който се
претендира ползвана В и К услуга – гр.София, кв. „В-----, е собственост на ответника,
че има учредено вещно право на ползване или че е налице сключен договор за доставка
на подобни услуги. От представената по делото справка от Столична община,
Дирекция „Общински приходи“, се установява, че за процесния имот с адрес в кв. В-
2
данъчно задължено лице за периода от 10.06.2020 г. до 31.03.2021 г. е било „- “ЕООД,
ЕИК *********, като с нотариален акт от 30.03.2021г. дружеството продало имота на
Васил Стоянов Стоянов, като за периода м.04.2021 до 11.07.2021 г. данъчно
задълженото лице е било Васил Стоянов Стоянов. По отношение на ответника са
налице данни, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.
София, кв. „К-“, № 31, на 1/2 идеална част от земя с площ 512кв.м., както и на 1/2
идеална част от гараж на адрес: гр. София, кв. „К-“, № 31, съгласно приетата по делото
справка за ответника С. Ж. В. за подадени декларации по чл.14 ЗМДТ. От
заключенията на вещите лица по комплексната съдебно- техническа и счетоводна
експертиза, изготвени на база на записвА.ята на ищеца в собственото му счетоводство,
не може да се направи извод, че между стрА.те е налице облигационно отношение,
защото счетоводните записвА.я на ищеца обективират изгодни за техния издател
факти, поради което при наличието на изрично оспорване същите, следва да се
подкрепят и от останалите доказателства, каквито обаче не са събрА. по делото. Така и
от заключенията по комплексната съдебно- техническа и счетоводна експертиза,
изготвено на база на предоставени данни от ищеца, без надлежното им приобщаване
към доказателствения материал по делото (касателно карнетите по партидата, същите
не са приобщени по надлежния ред), също не може да се установи наличие на
облигационно отношение.
По така изложените съображения и след съвкупната преценка на събрА.я по
делото доказателствен материал, съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
разноски за адвокатско възнаграждение по исковото в размер на 580лв. и по
заповедното производство в размер на 400лв.
Съдът намира, че обективираното в исковата молба възражение за прекомерност
на възнагражденията е неоснователно, предвид фактическата (приета една експертиза и
проведени три съдебни заседА.я) и правна сложност на делото дело и извършените от
адвоката процесуални действия, поради което на ответника следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по исковото в претендирА.я размер от 580лв. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.7 от НМРАВ за защита в производството за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на
половината от стойността на претендираната сума. На ответника следва да се присъди
възнаграждение за заповедното производство в размер на 400 лв., което е в минимален
размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход от спора на ответника се следват разноски на основА.е чл.78, ал.3 ГПК
в общ размер от 980 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С---“ АД, ЕИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр.С--, против С. Ж. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв. „В-“,
съдебен адресат: гр.С--, адв. А. Н- В., положителни установителни искове реда на
чл.422 ГПК с правно основА.е чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 32 от Наредба № 4/19.04.2004 г.
вр. чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.86,ал.1 ЗЗД, за
3
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 2226,92лв., представляваща неплатена цена за потребени ВиК
услуги за периода от 10.06.2020г. до 11.07.2021г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.11.2021 г. до окончателното плащане,
както и 49,87лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.07.2020г. до
11.07.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
08.12.2021г. по ч.гр.д. №67914/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.3 ГПК „С---“ АД, ЕИК: -, със седалище и адрес на
управление: гр.С--, да заплати на С. Ж. В., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв. „В-“,
съдебен адресат: гр.С--, адв. А. Н- В., разноски по делото в размер на 980лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му
на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4