№ 312
гр. Варна, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500070 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд – Варна е инициирано по частна
жалба вх. № 53810/29.12.2021 г. при ВРС от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр.
София против Разпореждане № 24902/24.11.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. №
15243/2021 г. на същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за
следните суми: 130.57 лева - премия за застраховка „Живот“; сумата от
133.18 лева - премия за застраховка „Безработица“; сумата от 12.64 лева -
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода
05.02.2021 г. – 21.06.2021 г.; сумата от 12.89 лева - възнаградителна лихва
върху премия за застраховка „Безработица“ за периода 05.02.2021 г. –
21.06.2021 г.; сумата от 4.77 лева - обезщетение за забава върху премията за
застраховка „Живот“ за периода 05.02.2021 г. – 12.10.2021 г.; сумата от 4.87
лева - обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за
периода 05.02.2021 г. – 12.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
премията за застраховка „Живот“ и премията за застраховка „Безработица“ от
датата на подаване на заявлението в съда /22.10.2021 г./ до окончателното
погасяване на сумите, дължими по Договор за потребителски кредит №
**********/01.07.2019 г.
Жалбоподателят намира атакувания акт в обжалваната му част за
неправилен и незаконосъобразен. Оспорва възприетото от заповедния съд, че
застрахователният договор е част (елемент) от договора за потребителски
кредит респективно, че по отношение на него следва да се прилагат
изискванията на ЗПК. Заявява, че застрахователният договор е сключен в
съответствие с изискванията на КЗ, като счита, че по отношение на
застрахователното удостоверение не следва да се прилагат изискванията за
определен шрифт, предвидени в ЗПК. Оспорва възприетото от заповедния съд
1
за недължимост на застраховките по сключения потребителски кредит, като
противоречащи на добрите нрави и неравноправни. Сочи, че в случаите, при
които потребителят е пожелал сключване на застраховки или
присъединяването към застрахователни програми, средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят е дал
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди, че
съгласно чл. 19 от договора за потребителски кредит, потребителят не е
задължен да сключи застраховка. Заявява, че даденото съгласие от
кредитополучателя за сключване на процесните застраховки е в рамките на
договорната свобода на страните, уредена в чл. 9 от ЗЗД, респективно не
противоречи на добрите нрави. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане
в обжалваната му част, както и за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми, като претендира и
разноски в размер на заплатената държавна такса.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е
едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната
страна за отговор.
Съдът като счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване
акта на ВРС, по същество счита жалбата за основателна.
Производството по ч.гр.д. № 15243/2021 г. по описа на РС – Варна,
XVII-ти състав, е образувано по подадено от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, заявление с вх. № 38767/22.10.2021 г., уточнено с
молба с вх. № 44934/17.11.2021 г., срещу С. В. В., от ***, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за суми, дължими
съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо
задължение по сключен Договор за потребителски кредит №
**********/01.07.2019 г., а именно: сумата от 1 093.64 лв. - главница, сумата
от 130.57 лв. - премия за застраховка „Живот“, сумата от 133.18 лв. - премия
за застраховка „Безработица“, сумата от 163.54 лв. - такса „Оценка на риска“,
сумата от 106.39 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за периода
05.02.2021 г. – 21.06.2021 г., сумата от 12.64 лв. - възнаградителна лихва
върху премия за застраховка „Живот“ за периода 05.02.2021 г. – 21.06.2021 г.,
сумата от 12.89 лв. - възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„Безработица“ за периода 05.02.2021 г. – 21.06.2021 г., сумата от 14.23 лв. -
възнаградителна лихва върху такса „Оценка на риска“ за периода 05.02.2021
г. – 21.06.2021 г., сумата от 40.16 лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода 05.02.2021 г. – 12.10.2021 г., сумата от 4.77 лв.
обезщетение за забава върху премията за застраховка „Живот“ за периода
05.02.2021 г. – 12.10.2021 г., сумата от 4.87 лв. обезщетение за забава върху
премията за застраховка „Безработица“ за периода 05.02.2021 г. – 12.10.2021
г., сумата от 5.98 лв. обезщетение за забава върху такса „Оценка на риска“ за
периода 05.02.2021 г. – 12.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, премията за застраховка „Живот“, премията за застраховка
„Безработица“ и таксата „Оценка на риска“ от датата на подаване на
заявлението в съда /22.10.2021 г./ до окончателното погасяване на
2
задълженията. ВРС, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е отхвърлил заявлението
за част от сумите, измежду които и спорните.
Според настоящата инстанция, ддължимата в рамките на заповедното
производство проверка от съда трябва да е съобразена с отредената от закона
дискреция, която съществено се отличава от обема на проверката, която
извършва исковия съд. Няма спор, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК
съдът дължи оценка за неравноправни клаузи по договорите в контекста на
прилагането на ЗЗП, но е необходимо и съобразяване с рамките, които чл. 9 от
ЗЗД поставя относно свободата на договаряне и респективно разпоредбата на
чл. 20 от ЗЗД. Съответно съдът трябва да провери дали клаузите не са
неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, особено тази по т.10, ако
налага на потребителя приемане на клаузи, с които не е имал възможност да
се запознае, или по т.19 – не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. В настоящия случай
не може да се направи извод за нарушаване правата на потребителя по
смисъла на ЗЗП. Следва да се има предвид, че в чл. 19 от договора е
предвидена опционална възможност потребителят да сключи договор за
застраховка без това да е задължително условие за отпускане на кредита.
Потребителят е попълнил и искане -декларация за отпускане на кредита, в
чийто чл. 7 е дал съгласие да бъде сключена застраховка и се е подписал под
това, че е получил информацията за ползватели на застрахователни услуги по
смисъла на глава 33 от КЗ. Към чл. 7 има опция за потвърждаване желание за
застраховка, която е маркирана от потребителя. От друга страна много ясно в
договора за кредит е посочено, че размерът по главницата се формира както
от предоставените средства на заемополучателя, така и от дължимите
застрахователни премии, защото съгласно чл. 7.1. и чл. 7.2.2. от договора за
кредит става явно, че кредитната институция всъщност го финансира и за
дължимите застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от
кредитора. На тази плоскост не може да се твърди, че получателят по
услугата /кредитополучател/ не е бил активна страна или поведението на
доставчика е било укоримо от гледна точка на предоставяне на информация
за предлаганите продукти. По-слабата икономически страна по договора го е
подписала, а компонентите, от които се формира вземането за главница са
ясно разпознаваеми. Посочен е и годишният лихвен процент по заема, както и
общият размер на ГПР. Не се установява и предоставената част от заема за
финансиране на застрахователни услуги да е с цена близка по размер до
кредита от 1 800 лева. Напротив – при отпуснат кредит от 1 800 лева по
сметка на потребителя, финансираните застрахователни премии са в размер
на 431.96 лева, като следва да се държи сметка и за срока на договора – три
години, за които са дължими и че се касае за два вида застраховки.
В контекста на казаното, съдът счита частната жалба за основателна,
което налага и отмяна на разпореждането на ВРС в атакуваната част.
Необходима е и корекция на присъдените в заповедното производство
разноски и присъждане на заплатената държавна такса за настоящото,
предвид отправеното искане в частната жалба.
За заповедното производство се присъждат допълнително 5.98 лева за
3
държавна такса и 8.68 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 24902/24.11.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. №
15243/2021 г. на същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за
следните суми: 130.57 лева - премия за застраховка „Живот“; сумата от
133.18 лева - премия за застраховка „Безработица“; сумата от 12.64 лева -
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода
05.02.2021 г. – 21.06.2021 г.; сумата от 12.89 лева - възнаградителна лихва
върху премия за застраховка „Безработица“ за периода 05.02.2021 г. –
21.06.2021 г.; сумата от 4.77 лева - обезщетение за забава върху премията за
застраховка „Живот“ за периода 05.02.2021 г. – 12.10.2021 г.; сумата от 4.87
лева - обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица“ за
периода 05.02.2021 г. – 12.10.2021 г., ведно със законната лихва върху
премията за застраховка „Живот“ и премията за застраховка „Безработица“
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 22.10.2021 г. до
погасяване на сумите, дължими по Договор за потребителски кредит №
**********/01.07.2019 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК по заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София против С. В. В., ЕГН **********, от ***, за следните суми,
представляващи части от главницата по Договор за кредит №
**********/01.07.2019 г. и лихви върху тях, както следва: сумата от 130.57
/сто и тридесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева - премия за
застраховка „Живот“, сумата от 133.18 /сто тридесет и три лева и осемнадесет
стотинки/ лева - премия за застраховка „Безработица“, сумата от 12.64
/дванадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева - възнаградителна
лихва върху премия за застраховка „Живот“ за периода 05.02.2021 г. –
21.06.2021 г., сумата от 12.89 /дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/
лева - възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Безработица“ за
периода 05.02.2021 г. – 21.06.2021 г., сумата от 4.77 /четири лева и седемдесет
и седем стотинки/ лева - обезщетение за забава върху премията за
застраховка „Живот“ за периода 05.02.2021 г. – 12.10.2021 г., сумата от 4.87
/четири лева и осемдесет и седем стотинки/ лева - обезщетение за забава
върху премията за застраховка „Безработица“ за периода 05.02.2021 г. –
12.10.2021 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка
„Живот“ и премията за застраховка „Безработица“ от датата на подаване на
заявлението в съда 22.10.2021 г. до окончателното погасяване на
задълженията, както и за сумата от 14.66 /четиринадесет лева и шестдесет и
шест стотинки/ лева, съставляваща разлика между присъдена с
разпореждането на ВРС и дължима за разноски в заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в полза на „ТИ БИ АЙ
4
БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София в размер на 15 /петнадесет/ лева, за
държавна такса в производството пред Окръжен съд - Варна, платими от С. В.
В., ЕГН **********, от ***, които суми следва да се включат в издадената
заповед за изпълнение към разноските за първоинстанционното
производство, на осн. чл. 81, вр. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение И
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5