Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 

    

гр. С., 30.05. 2019  година

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд,  гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав,   в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 699/2019  г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 128 във вр. с чл. 242 и 270 от КТ и чл. 245, ал. 2  и чл. 224 от КТ. 

В исковата молба на  Т.Й.Д. чрез адв. Х.Ч. *** се твърди, че между него и ответника на 18.01.2018 г.  е сключен Трудов договор с 6-месечен срок на изпитване при 8 часов работен ден и сумирано отчитане на работното време. Уговореното основно месечно възнаграждение било 510 лева при доплащане за нощен труд по 0.25 лева. 

Предвид характера на дейността работния процес на охранителите бил организиран в дневни и нощни смени по предварително изготвени графици за 24-часови дежурства.

Договорът  между страните бил прекратен, считано от 03.10.2018 г., до която дата престирал добросъвестно труда си по Договора.

Съгласно Трудовия договор работодателят следвало да изплаща месечното трудово възнаграждение за съответния месец ежемесечно до края на втория месец, но не по-късно от последния ден на третия месец след месеца, за който е изработено.  Следователно с изтичане на тези срокове ответника бил в забава.

С оглед разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ му дължал законна лихва върху размера на всяко едно неизплатено месечно трудово възнаграждение от деня, в който  е изпаднал в забава до датата на  подаване на ИМ.

Ответникът не е платил дължимите  възнаграждения по чл. 128, ал. 2 от КТ за отработените месеци – април, май, юни, юли, август, септември и два работни дни от октомври:

- за м. април 2018 г.  – 510 лева и законна лихва  в размер на 27.63 лева, считано от 30 юни 2018 г.  до завеждане на ИМ; 

- за м. май 2018 г.  – 510 лева и законна лихва  в размер на 23.24 лева, считано от 31 юли 2018 г.  до завеждане на ИМ; 

 - за м. юни 2018 г.  – 510 лева и законна лихва  в размер на 18.85 лева, считано от 31 август 2018 г.  до завеждане на ИМ; 

- за м. юли 2018 г.  – 510 лева и законна лихва  в размер на 14.60 лева, считано от 30 септември 2018 г.  до завеждане на ИМ; 

- за м. август 2018 г.  – 510 лева и законна лихва  в размер на 10.20 лева, считано от 31 октомври 2018 г.  до завеждане на ИМ; 

- за м. септември 2018 г.  – 510 лева и законна лихва  в размер на 5.95 лева, считано от 30 ноември 2018 г.  до завеждане на ИМ; 

- за м. октомври 2018 г.  – 44.36 лева и законна лихва  в размер на 0.13 лева, считано от 31 декември 2018 г.  до завеждане на ИМ; 

Освен това имал право на 20 дни платен годишен отпуск, който не е ползвал до датата  на прекратяване на трудовото правоотношение.  При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не му изплатил обезщетение за неползван платен годишен отпуск  за 2018 г. за 15 дни в размер на 332.61 лева.

Предвид изложено моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неизплатените трудови възнаграждения в общ размер на 3 204.42 лева,   лихва по чл. 245, ал. 2 от КТ върху дължимите суми и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски. 

С ИМ е представен трудов договор от 18.01.2018 г.  , сключен между управинтеля на ответното дружество и Валентин Г.Г.. С допълнителна молба от  18.05.2019 г. процесуалният представител на ищеца - адв. Х.Ч. представя трудов договор на  Т. Иванов Д., сключен на  13.01.2016 г., който е приет като доказателство по делото.

В предоставения  едномесечен срок не е постъпил Отговор от ответника и не е изразено становище.

В  с.з. ищецът Т.Й.Д., редовно призован, се представлява от адв. Х.Ч. ***, която поддържа исковата молба и моли съда да уважи претенцията съгласно допуснатото в с.з. изменение, а именно: главница 2418,47 лева, лихва за забава 84 лева и обезщетение за неползван платен годишен отпуск 425 лева.

 Ответникът  - „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД, редовно призован, не се представлява в с.з.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:  

На 13.01.2016 г. г.  е сключен Трудов договор с 6-месечен срок на изпитване при 8 часов работен ден и сумирано отчитане на работното време между ищеца Т.Й.Д. и ответното дружество. Уговореното основно месечно възнаграждение е 420 лева при доплащане за нощен труд по 0.25 лева. 

Със заповед № 6567/01.10.2018 г. на осн. чл. 325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 03.10.2018 г.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която К.К. в заключение заявява, че за периода 01.04.2018 г. – 03.10.2018 г. дължимото брутно възнаграждение е в размер на 3 116,67 лева, размерът на дължимото нетно трудово възнаграждение е  2 418,47 лева, размерът на мораторната лихва - 84.00 лева. Среднодневното възнаграждение за месец септември 2018 г. е 28,33 лева. За 15 дни платен годишен отпуск се дължат 425,00 лева брутно трудово възнаграждение.  

С протоколно определение от 20.05.2019  г. съдът е допуснал изменение на  предявените искове, както следва:

Предявеният иск с правно основание чл. 128 от КТ, чрез намаляването му до размера на сумата 2 418,47 лева.

Обезщетение за забава върху иска чрез намаляването му до размера на сумата 84 лева.

Предявеният иск с правно основание чл. 224 от КТ чрез увеличаването му до размера на сумата 425 лева.

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

Предявеният иск с правно основание чл. 128, ал.2 от  КТ за заплащане на трудово  възнаграждение е основателен и доказан  до  размер на чиста сума за получаване 2 418,47 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до 03.10.2018 г.

            По делото е безспорно установено наличие на трудово правоотношение за периода от 13.01.2016 г. до 03.10.2018 г.  и неплащане на уговореното трудово възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до 03.10.2018 г.  

            Тъй като положеният труд е възмезден и ищецът е полагал труд по трудово правоотношение, то и насрещната страна му дължи престиране на  уговореното трудово възнаграждение. Това възнаграждение съдът присъжда в размер на чистата сума за получаване – 2 418.47 лева, до която сума е допуснато изменение на предявеният иск и съгласно приетата и неоспорена по предвидения в ГПК ред съдебно- икономическа експертиза.

Искът  за заплащане на обезщетения  по чл. 224 ал.1 от КТ  е  основателен и доказан в размер на сумата 425 лв. представляваща  дължимо обезщетение за 15 дни неползван платен годишен отпуск като брутна сума.   Обезщетението за неизползван платен годишен  се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, в случай, че полагаемият платен годишен отпуск не е бил ползван.  В случая работодателят не ангажира доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.

  Искът за заплащане на мораторна  лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение следва да се уважи в размер на сумата 84 лева, съгласно заключението на вещото лице и допуснатото от съда изменение на размера на иска. Трудовото възнаграждение  е  периодично плащане  с установен падеж. Щом денят на изпълнение е известен за длъжника,  той изпада в забава след изтичане му, без да е необходима   покана  от кредитора да изпълни.

Върху  всяка  главници е дължима законна лихва, считано от датата на предявяване на исковете 11.02.2019 до окончателното изплащане.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати д.т. върху уважената част от исковете в размер на 150 лв. по сметка на СлРС и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 300 лв.

На осн. чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта за дължимото трудово възнаграждение.    

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

            ОСЪЖДА  „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район „Лозенец”, ж.к. „Хладилника”, ул. „Хенрик Ибсен” № 3, ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Й.Д.  с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Х.К. – Ч., както следва:

- сумата 2 418,47 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на ИМ – 11.02.1019 г. до окончателното й изплащане;  

 - сумата 84,00 лева, представляваща мораторна лихва начислена за периода от 01.04.2018 г. до 03.10.2018 г.;

- сумата 425,00 лева, представляващо незаплатено обезщенеие за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018 г.

 

            ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район „Лозенец”, ж.к. „Хладилника”, ул. „Хенрик Ибсен” № 3, ДА  ЗАПЛАТИ на Т.Й.Д.  с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Х.К. – Ч. разноски по делото в размер на 300 лева  адвокатски хонорар.

 

            ОСЪЖДА ОСЪЖДА  „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, район „Лозенец”, ж.к. „Хладилника”, ул. „Хенрик Ибсен” № 3, ДА  ЗАПЛАТИ д.т. в размер 150 лева  по сметка на СлРС и  сумата 200 лева възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: