№ 598
гр. Варна, 03.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20253000500434 по описа за 2025 година
за да се поизнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба с вх. № 5668/30.07.2025г от М.А., гражданин на Република Турция,
род.10.04.1981г, ЛНЧ **********, с постоянен адрес в гр.Варна, ул.„Манол
Лазаров“ № 57, чрез адв.Х. Т. Х. от АК–Варна, против Решението на ОС-
Варна № 477/30.04.2025 по гр.д.№ 2262/2024, с което е отхвърлен искът му
срещу З. Ш. З. ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Варна ул.„Топола“ № 22
ет.4 ап.9, за връщане на сумата от 27 868,20лв, представляваща сбор от суми,
предоставени по договор за заем от 11.01.2023г за заплащане на лизингови
вноски, на осн.чл.240 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска – 5.11.2024, до окончателното й изплащане.
Счита постановеното решение за неправилно. По делото е доказано
обстоятелството, че процесният автомобил „Джип Компас“ с рег. № 6146 ТМ е
бил собственост на дружеството „Мистър Коко“ООД и след като ответникът
разбира, че ищецът М.А. искал да го продаде, изявил желание да го закупи, но
тъй като нямал нужните пари, на 15.09.2022г сключил договор, по силата на
който „Мистър Коко“ООД, продава автомобила за сумата от 42 000лв на
дружеството „Финансисти“ ЕАД, като в чл.1 ал.3 от същия /наличен като
доказателство по делото/, изрично било уговорено между страните, че
купувачът „Финансисти“ ЕАД закупува автомобила с цел предоставянето му
за ползване по силата на Договор за финансов лизинг №
02007763/00001/15.09.2022 на своя клиент З. Ш. З., в качеството му на
лизингополучател.
Ответникът-въззиваем З. в качеството му на лизингополучател започнал
да изплаща лизинговите вноски лично на 10.10.2022. Впоследствие помолил
въззивника М.А. да му помогне, като последният заплаща вместо него
1
лизинговите вноски с обяснението, че очаквал да получи пари от продажбата
на наследствен имот. След продажбата на имота щял да върне всички
средства, които М.А. бил заплатил вместо него като лизингови вноски.
Поради приятелските отношения между страните М.А. се съгласил и
няколко месеца по-късно, от 11.01.2023г, в качеството си на физическо лице и
не от името на дружеството-продавач „Мистър Коко“ ООД започнал да
заплаща лизинговите вноски за закупения от ответника автомобил.
Впоследствие разбрал от З., че наследственият имот не можел да се продаде
поради отказ от страна на останалите наследници и затова поискал да бъде
назначен на работа в дружеството „Мистър Коко“ ООД, без да получава
работна заплата, за да можел полагащото му се трудово възнаграждение да
погаси заплатените от М.А. лизингови вноски. В допълнение предложил, ако
бъде назначен на работа, ще има възможност да получи банков кредит и така
да уреди окончателно отношенията си с лизингодателя и М.А..
От представените по делото писмени доказателства се установявало по
убедителен начин, че ищецът се бил съгласил с предложеното от З. и в
качеството си на физическо лице заплащал дължимите от ответника лизингови
вноски за периода 11.01.2023–12.03.2024
На 12.04.2024 автомобилът бил продаден лично от ответника на
дружеството „Ий Ес Ауто“ ЕООД.
Въззивникът М.А. счита за изцяло неоснователно изложеното от
ответника, неговата съпруга свид.З.а и неговия приятел свид.Робев - че след
продажбата автомобила бил останал в държане на „Мистър Коко“ ООД, тъй
като по силата на чл.3 от договора автомобилът му бил предаден от
дружеството-купувач лично на него и продавачът бил заплатил продажната
цена и го регистрирал в КАТ.
За това, че лизингодателят бил станал собственик на автомобила било
видно от молбата, изходяща от З. до директора на „Финансисти“ ЕАД, която е
представена по делото с ПО. В същата ответникът лично е посочил, че
финансовият лизинг към лизингодателя бил погасен и лично той желаел
автомобилът да бъде продаден на дружеството „Ий Ес Ауто“ ЕООД.
По делото не се установявало кога тази продажба се е случила, тъй като
във връзка с твърдяната продажба на автомобила по делото няма представен
такъв договор от ответника, от който да е видно на каква цена е бил продаден,
на коя дата, на кого и кой е получил продажната цена. При твърдение от
страна на ответника, че е продал процесния автомобил на дружеството „Ий Ес
Ауто“ ЕООД и че е получил продажната цена, следва, че автомобилът е бил в
негово държане. Щом като не може да установи на кого е продал автомобила,
каква реална цена е получил , то безспорно З. се е обогатил неоснователно с
получената от него продажна цена, тъй като лизинговите вноски за
придобиването му са били заплатени от ищеца.
Твърди се от въззивника М.А., че при подписването по молба на З. Ш. З.
на декларация от М.А. с рег. № 1531/05.04.2024 по0 описа на нотариус Д.С., с
2
която същият е декларирал, че е заплатил всички лизингови вноски за лекия
автомобил „Джип компас“ с рег. № 6146 ТМ и че отв.З.З. няма и няма да има
никакви финансови задължения към ищеца относно този автомобил, е
предварително замислен планът от ответника, по силата на който М.А. е бил
изцяло подведен и излъган от З. и свидетеля А.Ю., тъй като М.А. не разбира
български език и се доверил на З., който му е казал, че го води при нотариус да
подпише декларация относно обстоятелството, че е заплатил лизинговите
вноски на автомобила, която щяла да служи на З. пред НАП, банки и трети
лица във връзка с получаването на кредит.
Така З. умишлено е прикрил обстоятелството, че съгласно текста на
декларацията З. няма и за в бъдеще няма да има никакви финансови
задължения към него относно заплатените лизингови вноски.
От показанията на свид.А.Ю. и от представените от него при разпита
документи се установявало, че Ю. и З. били близки приятели и че З. помолил
Ю. да изготви процесната декларация и същата да бъде подписана от М.А.
пред нотариус Д.С. без З. лично да присъства, от което се установява, че М.А.
е бил подведен да подпише декларация, която не е изготвена от него на език,
който не разбира. При изготвянето на декларацията от 5.04.2024 не е бил
спазен чл.582 ГПК и затова същата е некоректно изготвена и
незаконосъобразно заверена от нотариус. Неоснователно ВОС е приел, че
ищецът М.А. е бил запознат с текста на декларацията. М.А. не е могъл да
предполага, че З. ще заведе дело пред РС–Варна за заплащане на трудовите му
възнаграждения по сключения на 9.05.2023г трудов договор между З. и
дружеството „Мистър Коко“ ООД за длъжност „Ръководител отдел по
продажбите“, сключването на който договор е било във връзка с възникналото
задължение на З. спрямо управителя на дружеството „Мистър Коко“ООД -
М.А. по повод заплатените от него лизингови вноски за закупения от З.
автомобил.
Счита за доказано обстоятелството, че З. е желаел заплатените от М.А.
лизингови вноски да бъдат прихванати от трудовото му възнаграждение в
дружеството „Мистър Коко“ ООД, в което дружество ответникът реално не е
полагал труд.
Процесната декларация е била подписана от М.А. на 5.04.2024, а
трудовият договор между З. и дружеството „Мистър Коко“ ООД е бил
прекратен на 2.05.2024, т.е. месец и половина след спирането на заплащането
на лизинговите вноски и около месец след подписването на декларацията, а
гр.д.№ 10425/2024 на ВРС за претендираното трудово възнаграждение е било
образувано на 16.08.2024г. Следователно, според М.А. е ясно, че З. е целял да
се обогати за сметка на М.А. и представляваното от него дружество „Мистър
Коко“ООД, като предяви претенция за незаплатените му трудови
възнаграждения и не върне сумата от 26 210,85лв – сбор от заплатените от
М.А. лизингови вноски.
Оспорва се изводът на съда за по-голяма убедителност на гласните
3
доказателства, събрани по искане на отв.З., от които се установявало, че
страните целели прехвърляне на процесния автомобил с цел осигуряване
средства за дейността на дружеството „Мистър Коко“ ООД, както и че по
делото не било доказано от ищеца чрез заключение от лингвист дали при
подписването на процесната декларация М.А. не е разбирал български
език.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за осъждането
на З. З. да заплати претендираните суми.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от З. Ш. З. чрез адв. Б. З. от АК–Варна, в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно.
Счита, че жалбата не съдържа оплаквания от процесуален характер,
нито такива по приложението на материалния закон, а единствено преповтаря
фактическата обстановка. Същата била изследвана и установена от ВОС. От
своя страна прави интерпретация на фактите: З.З. и М.А. били приятели, като
дейността и на двамата било свързана с внос, преработка на продукти от
хранително-вкусовата промишленост и продажба на такива в преработен вид.
Към м.09.2022г дружеството „Мистър Коко“ООД натрупало задължения
към НАП за над 40 000лв. Предметът на дейност на дружеството е
производство на хранителен продукт „Кукуреч“, изнасян и продаван в
чужбина. Необходимата суровина за производството са черва и карантия. През
процесния период имало договорена партида за внос от Испания, но нямало
възможност дружеството да внесе суровината си поради натрупаните
задължения към НАП. Нито дружеството, нито физическото лице М.А.
отговаряли на изискванията на банките, за да им бъде отпуснат кредит,
необходим за дейността и затова М.А. помолил З. З. за услуга.
Дружеството „Мистър Коко“ ООД притежавало л.а. модел „Джип
Компас“ с рег.№ В 6146 ТМ и рама 3C4NJDCH0LT233119. Двамата се
уговорили да прехвърлят собствеността на лекия автомобил на З., като
продажната цена бъде изплатена от лизингова компания „Финансисти“ ЕАД
по см-ка на „Мистър Коко“ООД. По този начин трябвало да се осигури
нужното финансиране на дружеството, за да бъдат погасени задълженията
към НАП и да се осъществи вноса на необходимата суровина от Испания, а
впоследствие да бъде произведен и продаден крайният продукт, а с
реализираната печалба да бъдат погасени задълженията към лизинговата
компания и процесното МПС да се върне обратно на „Мистър Коко“ООД, като
през това време автомобилът да продължи да се ползва от дружеството.
Реално автомобилът никога не бил преминавал във владение на З.З..
Поради близките приятелски отношения и бизнес-сътрудничество
между страните, същите не съставяли никакви допълнителни писмени
4
споразумения. Уговорката била изпълнена и на 15.09.2022. бил подписан
договор за покупко-продажба, по силата на който „Мистър Коко“ ООД продава
на „Финансисти“ЕАД, клон Варна, собствеността на гореописаното МПС за
42 000лв с ДДС, което МПС да бъде предоставено за ползване по силата на
Договор за финансов лизинг № 02007763/00001/15.09.2022г на
лизингополучателя З.З..
Дружеството „Мистър Коко“ ООД издало фактура № 159/15.09.2022 за
цялата стойност на МПС, заплатена му от лизинговата компания.
Автомобилът останал на разположение на „Мистър Коко“ООД, чийто
управител и собственик на капитала М.А. покривал текущите вноски на
лизинга, докато реализира печалба от дейността си и изплати цялото
задължението според уговорката със З.З..
Отношенията между двамата били нормални затова по силата на
предоставено пълномощно с рег.№ 20248/15.12.2022 З. осъществявал
дейността по организация и производство на продуктите на „Мистър Коко“
ООД, вкл. и по реализацията им пазара.
Впоследствие З. бил назначен и на трудов договор № 25/09.05.2023,
прекратен със Заповед № 21/02.05.2024г.
Това продължило до пролетта на 2024г, когато М.А. заявил на З.З., че
бил в невъзможност да продължи да изплаща задълженията си по лизинга и
трябвало да продаде автомобила, за да се покрие дългът.
На 12.04.2024 бил сключен договор за покупко-продажба на МПС, по
силата на който то било продадено на „Ий Ес Ауто“ЕООД, а договорената
цена на автомобила била изплатена на лизинговата компания с цел пълното
погасяване на задълженията на З. по договора за лизинг.
Твърди се още, че З.З. не дължи на М.А. никакви суми по процесния
договор за лизинг, нито на договорно, нито на извъндоговорно основание. З.
бил направил услуга на своя приятел М.А., от която не се е обогатил за сметка
на обедняването на М.А., а напротив, помогнал му да преодолее финансовите
си проблеми. В подкрепа на изложеното, по молба на З.З. М.А. подписал пред
н-с Д.С. декларация рег.№ 1531/05.04.2024, с която декларира, че е заплатил
всички вноски за л.а. „Джип Компас“ с рег. № 6146 ТМ и че З.З. няма и за в
бъдеще няма да има никакви финансови задължения лично към него относно
този автомобил.
Така изложената фактическа обстановка е подкрепена от писмените и
гласни доказателства по делото. Никакви доказателства не подкрепяли
твърдяното от М.А., освен показанията на водения от него свидетел Мустафа
Гелгеч, които съдът правилно не е кредитирал, тъй като са изолирани от целия
останал доказателствен материал.
Недоказано е останало обстоятелството, че М.А. не разбирал български
език и смисъла на декларацията, подписана от него, в която ясно и
недвусмислено е потвърдил неизгоден за него факт, че З. няма никакви
финансови задължения към него.
5
Поради изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира подадената жалба за допустима и затова
следва да бъде внесена за разглеждане в о.с.з.
Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства.
Не са налице предпоставки и необходимост от служебно попълване на
доказателствения материал по делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.11.2025Г от
10.00ч, за която дата и час да се призоват страните, като им бъде връчено и
копие от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6