№ 1169
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20241110200046 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
И. Т. Й., ЕГН: ********** е подал жалба срещу Наказателно
постановление № 11-01-736/24.02.2022 г. /НП/, издадено от директора на
Агенция държавна финансова инспекция /АДФИ/ към Министерство на
финансите на Република България, с което на осн. чл. 253, ал. 1 вр. чл. 261, ал.
2 вр. чл. 70, ал. 7, т. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ му е наложено
наказание глоба в размер на 4320,00 /четири хиляди триста и двадесет/ лева.
По жалбата е образувано НАХД № 1921/2023 г. по описа на СРС, НО, 13-
ти с-в.
В жалбата е посочено, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. В тази насока са изложени
съображения, че АУАН е издаден след изтичане на срока за съставянето му и
че административно-наказващият орган /АНО/ неправилно е квалифицирал
нарушението. С оглед на това жалбоподателят моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание при първото разглеждане на делото,
жалбоподателят, редовно призован, се е явил лично. Поискал е от съда да
постанови решение, с което да отмени НП, и е представил писмени бележки,
в които е изложил аргументи, сходни на тези в жалбата.
В съдебно заседание при първото разглеждане на делото, АНО, редовно
призован, се представлява от юрк. Г.. Тя е поискала от съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана, посочила е, че от доказателствата
по делото било установено, че нарушението е извършено и че правилно били
приложени процесуалните правила и материалния закон. Представила е
писмени бележки по делото и е поискала от СРС да присъди на АНО
1
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 13-ти състав е
постановил решение от 28.08.2023 г. по НАХД № 1921/2023 г., с което е приел,
че НП не било издадено в посочените в ЗОП срокове и поради това с
решението си е отменил обжалваното НП.
Срещу това решение е постъпила касационна жалба от АДФИ и е било
образувано КАНД № 9967/2023 г. по описа на АССГ XXIII-ти касационен
състав. В нея било посочено, че решението на СРС по НАХД № 1921/2023 г.
било неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и било поискано същото да бъде
отменено. В съдебно заседание по делото, АНО, редовно призован,
представляван от юрк. Г., е изложил същите съображения, препратил е към
касационната жалба и е поискал да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер.
И. Й., редовно призован, се е явил лично в съдебно заседание пред
АССГ, като е поискал да бъде постановено решение, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно решението на СРС, НО, 13-ти
състав. Не е претендирал разноски. Представил е писмени бележки по делото.
В касационното производство пред АССГ е участвал прокурор, който е
заявил, че били налице касационните основания за отмяна на решението на
СРС, НО, 13-ти състав и за потвърждаване на НП.
АССГ е постановил решение № 8155/22.12.2023 г. по КАНД №
9967/2023 г., с което е отменил решението на СРС, НО, 13-ти състав,
постановено по НАХД № 1921/2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на СРС. В решението си АССГ е приел, че изводите на СРС
относно спазването на сроковете по чл. 261, ал. 1 от ЗОП са неправилни и
АУАН бил съставен в срок. В допълнение касационният съд е посочил, че
първоинстанционното решение било постановено при липса на мотиви и без
да са били обсъдени релевантните за спора факти.
Вследствие на горното е било образувано настоящото дело - НАХД
№ 46/2024 г. по описа на СРС, НО, 122-ри състав.
В последното заседание по делото, И. Й., редовно призован, се явява.
Същият моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като
препраща към аргументите, изложени в жалбата си. Заявява, че не претендира
разноски по делото.
В последното заседание по делото АДФИ, редовно призован, се
представлява от юрк. Г.. Същата моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди НП, твърди, че нарушението е установено по безспорен начин, че
АНО правилно е определил правната му квалификация, представя подробни
писмени бележки и претендира разноски по делото.
Съдът, след като се запозна със становищата и доводите на страните, със
събрания и проверен по делото доказателствен материал, като направи
служебна проверка на издадените АУАН и НП, и като взе предвид
задължителните указания на АССГ, дадени с решение № 8155/22.12.2023 г. по
2
КАНД № 9967/2023 г., АССГ, намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 23.08.2021 г. в гр. София, в сградата на „Национална електрическа
компания” ЕАД /„НЕК” ЕАД/ контролните органи на АДФИ извършили
проверка на наличните документи във връзка с обществена поръчка с УИН
00026-2019-0044.
В хода на проверката било установено, че на 08.10.2019 г., под № 937488
в Регистъра на обществените поръчки (РОП), било публикувано Решение,
подписано от И. Т. Й., изпълнителен директор на „НЕК“ ЕАД, с което била
открита процедура, по вид (публично състезание) за възлагане на обществена
поръчка с предмет: „Доставка на резервни части, възли, детайли и
консумативи за леки и лекотоварни автомобили, използвани за нуждите на
„НЕК” ЕАД. Процедурата била вписана в Регистъра на обществените поръчки
с УИН 00026-2019-0044. Документацията за участие в процедурата била
одобрена с решението за открИ.е на процедура „публично състезание“ за
възлагане на обществената поръчка, а именно решение РОП №
937488/08.10.2019 г. Решението, обявлението и документацията за
обществената поръчка били публикувани в профила на купувача на 08.10.2019
г. Общата прогнозна стойност на поръчката била 180 000.00 лева без ДДС.
Правното основание за открИ.е на процедурата било чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП
(Публично състезание), а обектът на поръчката бил доставка по чл. 3, ал. 1, т.
2 от ЗОП.
В хода на проверката било установено още, че е в документацията за
обществената поръчка, в т. 11 „Критерии за възлагане“, подточка 11.2
„Методика за оценка“, не била дадена възможност да се оцени нивото на
изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на
обществената поръчка и техническите спецификации. В т. 11 „Критерии за
възлагане“, подточка 11.2 „Методика за оценка“ била посочена комплексна
оценка от два показателя, а именно КО = ПО ( % отстъпка - 40 точки) + СД
(срок на доставка - 60 точки) - Комплексна оценка с максимална стойност от
100 точки. Като забележка било отбелязано, че „Предложената отстъпка се
изчислява върху приетата от Възложителя цена“. От представените документи
и такива, публикувани в РОП и профила на купувача, не се установило, какво
представлява „приета от Възложителя цена“. За резултатите от извършената
проверка на 23.08.2021 г. бил съставен констативен протокол.
Вследствие на извършената проверка Х. Х., главен финансов инспектор
от отдел Първи на дирекция „Инспекционна дейност” при АДФИ е съставил
АУАН № 11-01-736/27.08.2021 г. С АУАН било констатирано следното
нарушение:
На 08.10.2019 г. в гр. София, И. Т. Й., в качеството си на изпълнителен
директор на „НЕК” ЕАД и възложител на обществени поръчки по смисъла на
чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП, е публикувал решение с РОП № 937488/08.10.2019 г.
за открИ.е на процедура и е одобрил документация към обществена поръчка с
предмет: „Доставка на резервни части, възли, детайли и консумативи за леки и
лекотоварни автомобили, използвани за нуждите на „НЕК” ЕАД” в която се
3
съдържа „Методика за определяне на комплексна оценка на офертите”, в която
в т. 11 „Критерии за възлагане”, подточка 11.2 „Методика за оценяване”, не е
дал възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка
оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите
спецификации. Органите на АДФИ са приели, че това деяние представялвало
нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП.
Актът е бил съставен в присъствието на един свидетел и екземпляр от
него е бил връчен на И. Й. на 27.08.2021 г., който от своя страна е представил
писмени възражения срещу него.
Въз основа на АУАН на 24.02.2022 г. било издадено обжалваното НП №
11-01-736/24.02.2022 г. от директора на АДФИ. С него на осн. чл. 253, ал. 1 във
вр. с чл. 261, ал. 2 от ЗОП на И. Й. било наложено наказание глоба в размер на
4320,00 /четири хиляди триста и двадесет/ лева за нарушение на чл. 70, ал. 7,
т. 1 от ЗОП. НП било връчено на санкционираното лице на 18.01.2023 г. На
31.01.2023 г. той е подал жалба срещу него, с искане да бъде отменено.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на
показанията на свидетелите Х. Х., А. П. и Н. З., и на писмените доказателства,
приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК. Всички те, ценени заедно и
поотделно, са логични, непротиворечиви и допълващи се, като водят до
единен и несъмнен извод за фактическата обстановка по делото. Поради което
съдът им дава вяра изцяло и следва да ги вземе предвид при постановяване на
решението си.
От показанията на св. Х., З. и П., както и от приложените по делото
Заповед № ФК-10-919/01.07.2020 г., Заповед № ФК-10-975/13.07.2020 г.,
Заповед № ФК-10-1070/29.07.2020 г., Заповед № ФК-10-1009/05.08.2021 г. и
Заповед № ФК-10-1061/19.08.2021 г., издадени от Директора на АДФИ се
установиха основанието за започване на проверката, лицата които са я
извършили, сроковете, в които е била извършена същата.
От Заповед № ЗМФ-30/19.01.2022 г. на Министъра на финансите бе
установено, че С.Б., директор на АДФИ, е надлежно оправомощен да издава
наказателни постановления във връзка с нарушения на ЗОП, какъвто е и
настоящият случай.
От писмените доказателства, представляващи документи от проведената
обществена поръчка, се установиха предметът, обектът, стойността на същата,
критериите и методите за оценяване и класиране и т. н. От тези документи,
както и от констативния протокол за извършената на 23.08.2019 г. проверка се
установиха авторството на деянието, времето, мястото и начина, по който е
било осъществено то.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив,
поради което съдът намира, че по - подробното му обсъждане е ненужно - това
следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, а именно
4
наказателно постановление № 11-01-736/24.02.2022 г., издадено от директора
на АДФИ. Подадена е от И. Т. Й., адресат на НП и санкционирано лице, в
законоустановения 14-дневен срок от връчването . Предвид това, съдът
намира, че същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Съдът установи, че проверката, при която е било констатирано
нарушението, е извършена от компетентни за това органи, въз основа на
посочените в закона основания и като са били отчетени всички относими
доказателства. Поради това съдът намира, че констатациите на проверяващите
са правилни и законосъобразни, и фактическата обстановка, отразена в
протокола от проверката, правилно отразява обективната действителност.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на
службата им. На следващо място, съдът намира, че АУАН и НП са издадени в
предвидените от закона срокове, форма и със съдържанието, предвидено в чл.
42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Следва да се отбележи също така, че и
АУАН, и НП са надлежно връчени на жалбоподателя.
По отношение на сроковете за издаване на АУАН, съдът установи
следното:
Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗОП, който е специален по отношение на чл.
34 от ЗАНН, актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят
от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6
месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при
извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три
години от извършването на нарушението. За да бъде открит нарушителят,
първо трябва да бъде констатирано, че е извършено нарушение, а за да бъде
констатирано това, трябва да бъде извършена проверка. Обстоятелството, че е
възложена такава и че на проверяващите са предадени документи, които
следва да бъдат проверени, не означава автоматично, че нарушителят е открит.
Поради това, съдът намира, че в настоящия случай нарушителят е бил открит
в деня на проверката, когато е било констатирано нарушението, а именно -
23.08.2021 г. Следователно от този момент започва да тече 6-месечният срок
по чл. 261, ал. 1 от ЗОП за съставяне на АУАН. Предвид това и доколкото
АУАН е бил съставен на 27.08.2021 г., съдът констатира, че АУАН е бил
съставен в срок, съобразно правилата на посочената разпоредба.
Предвид горното, съдът намира, че в производството по установяване на
административно нарушение и налагане на административно наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Видно от писмена справка за отговорните длъжностни лица при „НЕК”
ЕАД, гр. София, за периода от 01.06.2019 г. до дата на съставяне на справката -
06.08.2021 г. жалбоподателят И. Т. Й. е изпълнявал длъжността изпълнителен
директор на „НЕК“ ЕАД. Изпълнителният директор на „НЕК“ ЕАД е
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП,
5
като представляващ публично предприятие, когато извършва една или няколко
секторни дейности. Поради това съдът намира, че И. Й. е годен субект на
нарушението по чл. 253 вр. чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП.
Съгласно чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП: В документацията възложителят
посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на
оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава възможност да се
оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с
предмета на обществената поръчка и техническите спецификации.
В т. 11.1 от документацията, критерият за възлагане в съответствие с чл.
70, ал. 2, т. 1 от ЗОП е икономически най-изгодната оферта с критерий за
възлагане “най-ниска цена”, съгласно долупосочената “Методика за оценка на
офертите”. В т. 11.2 от документацията, озаглавена “Методика за оценка” е
посочено следното:
Показатели за оценка на офертите са:
1. По - предложена отстъпка /%/ - относителната тежест на този показател в
комплексната оценка в проценти е 40 т.
2. Сд - срок на доставката /часове/ до обект на Възложителя -
относителната тежест на този показател в комплексната оценка в
проценти е 60 т.
Ко = По + Сд = Комплексна оценка с максимална стойност 100 т.
В т. 11.2 изрично е посочено като забележка, че предложената
отстъпка (По) се изчислява върху приетата от Възложителя цена.
Съдът установи, че действително в документацията за участие в
публично състезание за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с
предмет „Доставка на резервни части, възли, детайли и консумативи за леки и
лекотоварни автомобили, използвани за нуждите на “НЕК” ЕАД” не е
посочена каква е „приетата от Възложителя цена” и действително не са
посочени ценови листи, както е описано и в НП. След като не може да бъде
определена приетата от Възложителя цена, не може да бъде определена
предложената отстъпка. Оттук следва, че щом не може да се определи
предложената отстъпка, няма да може да се определи и комплексната оценка
на всяка оферта.
С оглед на горното, съдът намира, че методиката за оценка на офертите,
обективирана в т. 11 от документацията, не дава възможност да се оцени
нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с
предмета на обществената поръчка и техническите спецификации. По този
начин, жалбоподателят, като възложител на обществената поръчка, от
обективна страна е извършил нарушение по чл. 253, ал. 1 вр. с чл 70, ал. 7, т.
1 ЗОП.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост/небрежност/. Жалбоподателят в качеството си на
изпълнителен директор на „НЕК” ЕАД и съответно възложител на обществена
поръчка, е бил длъжен да обяви и проведе обществена поръчка в съответствие
с изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП, обективно е могъл да направи това, но не
6
го е сторил.
Въпреки това, съдът констатира, че в производството по установяване на
нарушението и налагане на наказание за него, са били допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на жалбоподателя,
а именно:
И в АУАН, и в обжалваното НП се твърди, че нарушението е по чл. 70, ал.
7, т. 1 от ЗОП. Но тази правна норма (защото е общо правило за поведение), не
може да бъде възприета като самостоятелен състав на административно
нарушение, предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН (липсва санкционна част).
Това означава, че както в АУАН, така и в обжалваното НП е допуснато
нарушаване на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на
защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана.
Правните норми, според доктрината, а и в практиката, са общи правила за
поведение.Санкционните правни норми, се състоят от две части – диспозиция
и санкция, в която законодателят е предвидил неблагоприятни за дееца правни
последици. Тези неблагоприятни правни последици могат да бъдат от
различно естество – наказания по смисъла на НК, наказания по смисъла на
ЗАНН или други закони, неблагоприятни последици от гражданскоправен или
административен характер и т. н. Правните норми могат да бъдат и бланкетни
– когато част от правната норма (напр. диспозиция, санкция) препращат към
съдържанието на друга правна норма.
В конкретния случай, доколкото предмет на това
административнонаказателното производство е обжалвано НП, издадено за
извършено административно нарушение, то в санкционната част на нормата,
описваща твърдяно нарушение, следва да бъде включено и предвиденото от
законодателя административно наказание, т. е. наказанието е част от
нарушението. В този смисъл е и легалното определение на понятието
„нарушение“ на чл. 6 от ЗАНН. Възприемайки предварително определеното
наказание като част от състава на нарушението, настоящият съдебен състав
констатира, че при съставяне на АУАН актосъставителят никъде не е посочил
конкретното нарушение, за което образува административнонаказателното
производство и от чийто фактически състав нарушителят има право да се
брани.
Както се посочи по-горе, съдът намери за установено, че жалбоподателят
виновно е осъществил състава на нарушението по чл. 253, ал. 1 от ЗОП. Но
АУАН е съставен и е производството е образувано за чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗОП
(но не и за чл. 253 от ЗОП или за друга санкционна норма). По този начин
актосъставителят не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН,
като не е посочил нарушението, за което образува
административнонаказателното производство. С това е нарушил
процесуалните правила и е ограничил правото на защита на жалбоподателя,
препятствайки го да разбере своевременно в извършването на кое точно
нарушение е обвинен, каква санкция го застрашава.
На второ място, както се посочи по-горе, правните норми могат да бъдат
бланкетни. В случая разпоредбата на чл. 253, ал. 1 от ЗОП е такава бланкетна
7
норма, т. к. част от диспозицията й е формулирана в друга правна норма със
самостоятелно правно значение, към която изрично препраща. Диспозицията
на нарушението препраща към разпоредбите на 70, ал. 7, 8 и 9 от ЗОП.
Самото изпълнително деяние на нарушението по чл. 253 от ЗОП, е
формулирано в самия член 253 от ЗОП и е указано като провеждане на
процедура по... (бланкетното съдържание, препратката към други правни
норми, сред които и по чл. 70, ал. 7 от ЗОП), без да са налице условията за
това. Това означава, че в АУАН не е посочена не само санкционната част на
нарушената правна норма, но и част от диспозицията – не е посочено и
изпълнителното деяние, което разпоредбата на чл. 253 от ЗОП въвежда.
На трето място – актосъставителят е бил длъжен в изпълнение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАН да посочи "законните разпоредби,
които са нарушени". Ползването на пълния член от законодателя указва, че
нарушените законни разпоредби следва да бъдат изброени изчерпателно. Ако
беше изпълнил предписаното от тази процесуална норма указване на всички
нарушени разпоредби, актосъставителят би следвало да посочи в АУАН не
само чл. 70, ал. 7 от ЗОП, която съставлява само част от диспозицията на
санкционната норма по чл. 253 от ЗОП (нарушението), но и самата разпоредба
чл. 253 от ЗОП. Изпълнявайки чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актосъставителят би
изпълнил и задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН коректно да посочи
нарушението, за което образува производството. Това не е сторено.
На практика АУАН е съставен само за нарушаване на нормата по чл. 70,
ал. 7, т. 1 от ЗОП, която сама по себе си не е санкционна правна норма (самата
тя не предвижда наказание). След като намира, че
административнонаказателното производство е незаконосъобразно
образувано, настоящият съдебен състав намира, че и обжалваното НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, в резултат на
незаконосъобразно проведена процедура.
АНО, издавайки обжалваното НП, безкритично е възприел предложеният
от актосъставителя подход. Едва при определяне на наказанието той е посочил
като основание за налагането му разпоредбата на чл. 253 от ЗОП, но отново
възприемайки, че е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП и в
това именно да се състои нарушението.
Предвид гореизложеното, като намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателят. Поради това съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В последното заседание по делото жалбоподателят изрично е заявил, че
не желае да му бъдат присъждани разноски по делото. Поради това съдът
намира, че не следва да се произнася по разноските.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122-ри
състав, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11-
01-736/24.02.2022 г., издадено от директора на Агенция държавна финансова
инспекция към Министерство на финансите на Република България, с което на
осн. чл. 253, ал. 1 вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП на И. Т. Й., ЕГН: **********, му е
наложено наказание глоба в размер на 4320,00 /четири хиляди триста и
двадесет/ лева за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1 от ЗОП
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9