№ 1104
гр. Перник, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20241720104203 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез юрк. К.,
против С. С. Л., за установяване дължимостта на сумата от 21,74 лева -
непогасена главница, по Договор за потребителски кредит № *****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, за която сума в производството по ч.гр.д.№
2180/2024г. по описа на РС Перник е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 01.09.2022 г. между него като кредитор, и
ответникът, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски
кредит № *****. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в
размер на 200.00 лева, като общото задължение по договора, заедно с
уговорените лихви и договорно възнаграждение, възлизало на сумата от
225.29 лева, а общото задължение по кредита с пакет допълнителни услуги в
размер на 385.28 лева.
Ищецът твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора. Длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем на
равни месечни вноски съгласно погасителен план, който бил неразделна част
от договора. Били уговорени 7 погасителни вноски с падежна дата – всяко
25-то число на месеца.
Ищецът излага още, че ответникът С. С. Л. не е изпълнила
задължението, което е поела по договора. Не е извършвала плащания по
1
процесния договор до момента на връчването й на Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2180/2024 година по описа на Районен съд -Перник, като на
07.06.2024 година е заплатила сумата от 289.50 лева, с която е погасена част
от главницата в размер на 178,26 лева, договорното възнаграждение в размер
на сумата от 25.29 лева за периода от 25.09.2022 г. до 25.03.2023 г., законна
лихва в размер на 31.95 лева за периода от 25.03.2023 г. - 28.04.2024 г., както и
разноски в размер на 36 .00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 18.00
лева – държавна такса.
Ищецът излага още, че с ответника С. С. Л. са били страни в
производството по гр.д.№ 57629/2022 г. по описа на СРС, по което с Решение
№ 4233 от 10.03.2024 година, съдът е прогласил нищожността на клаузата,
съдържаща се в раздел VI „Параметри” от Договор за потребителски кредит
№*****, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга Фаст в размер на 80.00 лева, както и клаузата съдържаща
се в раздел VI „Параметри” от Договор за потребителски кредит № ***** ,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна
услуга Флекси в размер на 80.00 лева. Поради изложените съображения моли
съдът да уважи предявения установитилен иск за сумата от 21,74 лева -
непогасена главница, по Договор за потребителски кредит № *****.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. С. Л., чрез адв. Д. М. изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като излага
подробни съображения. Излага твърдения за нищожност на договора за
паричен заем, поради което счита, че изцяло е заплатила задълженията си,
дори в по – голям размер. Мори съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на сумата от 21,74 лева - непогасена главница, по Договор за потребителски
кредит № *****.
Ищецът "Профи Кредит България" ЕООД, гр. София e подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. С. Л.,
като за сумата е издадена заповед за изпълнение на парично задържение по
чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 2180/2024г. по описа на РС Перник.
Срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК на 06.06.2024г., като след
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск само за
сумата от 21,74 лева - непогасена главница, с оглед извършеното от
ответника плащане в размер на сумата от 289.50 лева на 07.06.2024г.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
*****/01.09.2022г., сключен между страните, по силата на който ищецът се
задължил да предостави на ответника сумата в размер на 200 лева за срок от
2
7 месеца, при уговорен ГПР в размер на 47.32 % и годишен лихвен процент в
размер на 40.70%.
В исковата молба е направено признание за заплатени суми по
договора за кредит в размер на 289.50 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от
21,74 лева - непогасена главница, по Договор за потребителски кредит №
*****.
За основателността на предявения установителен иск дружеството –
ищец следва да установи валидно договорно основание - договор за
потребителски кредит № *****/01.09.2022 г., обвързващо страните в
производството, при условията посочени в договора, въз основа на който
ответникът дължи претендираната сума. При доказване на горните факти, в
тежест на ответника е докаже погасяване на претендираните суми.
С представените по делото писмени доказателства беше доказано, че
страните са обвързани от договор за кредит, който несъмнено е потребителски
– страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит), са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Съгласно постановките на ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020
г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства. Както беше посочено по-горе,
настоящата облигационна връзка е регулирана от ЗПК, който предвижда
специални основания за нищожност на договорите за кредит, като въвежда
специални изисквания за неговото съдържание, лимитирайки правата на
3
кредитора с цел по-ефективна защита правата на уязвимия потребител и
ограничаване възможността за злоупотреба на по-силната страна в
правоотношението - кредиторът.
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК
е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
пресъдено нещо, тъй като в случая депозирането на възражение по чл. 414 от
ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и
съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз
основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В настоящият случай обаче
между страните е налице сила на пресъдено нещо във връзка с процесния
договор за потребителски кредит. Видно с Решение № 4233 от 10.03.2024
година, постановено по гр.д.№ 57629/2022 г. по описа на СРС, по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.
26, ал. 1, пр. I и пр. 3 33Д за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сума за уговорено допълнително
възнаграждение на ответника, в качеството на кредитор, за услугите „Фаст” и
„Флекси” по договор за паричен заем № *****/01.09.2022 г., с твърдения за
нищожността му — изцяло или договорните клаузи, въз основа на които са
начислени сумите, поради противоречие със закона и добрите нрави, съдът е
приел, че договорните клаузи, предвиждащи възнаграждение за услугите
„Фаст” и „Флекси” са нищожни поради противоречие със закона и добрите
нрави, но не и целия договор.
С оглед на изложеното настоящия състав приема, че с постановеното
решение по гр.д.№ 57629/2022 г. по описа на СРС, с което е уважен
предявения отрицателен установителен иск, като е прието, че доворните
клаузи, предвиждащи начисляване на допълнително възнаграждение в договор
за паричен заем № *****/01.09.2022 г. са нищожни, който договор, който
договор е обект и на настоящото дело, то е формирана сила на пресъдено
нещо по правопораждащите факти на спорното право. Формираната сила на
пресъдено нещо по отношение на правопораждащите факти на спорното
право са действителността на сключения договор за паричен заем №
*****/01.09.2022 г. Правоизключващите възражения на ответника за
нищожност на договора не следва да се обсъждат от настоящия състав, тъй
като същите са били предмет в производството по гр.д.№ 57629/2022 г. по
описа на СРС. Това са възражения срещу правопораждащите факти на
спорното право, относими към възникването му, по които възражения е
формирана СПН.
При това положение съдът намира, че предявения иск следва да се
уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
за сумата от 21,74 лева - непогасена главница, представляваща задължение
по Договор за потребителски кредит № *****/01.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
4
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се
следват на ищеца, в размер на 129.56 лева, от които 4.56 лева – разноски в
заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с предявената искова претенция, както и 125.00
лева – разноски в исковото производство за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на спора на ответника не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, установителен иск, с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9
ЗПК, че С. С. Л., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: обл. *****,
му дължи сумата от 21,74 лева - непогасена главница, по Договор за
потребителски кредит № *****, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за която сума в
производството по ч.гр.д.№ 2180/2024г. по описа на РС Перник е издадена
Заповед по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. С. Л., с ЕГН: ********** да
заплати на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, сумата от
лева 129.56 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5