РЕШЕНИЕ
Номер 56412.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикXIV Наказателен състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201335 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Х. Б., ЕГН **********, представляващ
„ДИ ЕМ ВЕНД“ ЕООД, ЕИК ********* против Електронен фиш серия Г, №
0018504 на ОДМВР-Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във
вр. с чл.638 ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от
КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа въззивната жалба и в подробно
писмен остановище излага съображение за отмяна на ЕФ. Иска и присъждане на
разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага
съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на
разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 21.08.2019г., в 18:33 часа, в гр.П., на бул. „Г.Б.“, с АТСС - ТWIN CAM с №
SD2D0027, било установено нарушение на Кодекса за застраховането,
изразяващо се в това, че юридическо лице, което притежава МПС регистрирано в
България и което не е спряно от движение, не е сключило задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било установено
посредством заснемането на т.а. „С., собственост към този момент
горепосоченото дружество „ДИ ЕМ ВЕНД“ ЕООД.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон.
Първото то тях се свежда до това, че от обжалвания ЕФ не може да се
изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша е
посочено кой е собственикът, към момента на нарушението, на процесното МПС
– дружеството „ДИ ЕМ ВЕНД“ ЕООД. След това веднага е посочено кой е бил
законният представител на собственика – С. Х. Б.. Накрая, т. е. диспозитивно-
санкционната част на ЕФ започва с обръщението „Уважаема/и
госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За извършеното
нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ Ви се налага
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”. От така записаното излиза, че
санкцията е наложена на физическото лице – С. Б., а не на представляваното от
него дружество, т.к. както вече се посочи, обръщението е адресирано към него:
2
„Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение липсва посочване на
обстоятелството, че на представляваното от г-н Белчинов дружество се налага
имуществената санкция. При това положение ЕФ е незаконосъобразен и защото
практически излиза, че с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е
недопустимо, т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе
описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на
Станимир Белчинов като физическо лице, т.к. не той е собственик на описаното
във фиша МПС, а представляванотоот него дружество, което е различен
административно-наказателноотговорен правен субект и което единствено е
имало задължение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Отделно от това в ЕФ на се съдържа ясно и точно описание на
нарушението, което допълнително накърнява правото на защита на
санкционираното лице.
Това е така, защото с издадения ЕФ е наложена имуществен асанкция за
извършеното нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ, във връзка с член
чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т.1 КЗ.
От съдържанието на ЕФ става ясно, че в него изцяло липсва описание на
нарушението. Нормата на чл.638 ал.4 от КЗ допуска на собственика на МПС да
се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, но … само когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В обстоятелствената част на фиша обаче никъде не е посочено,
нито дори загатнато дали такова управление е било установено, макар че е било
безусловно необходимо с оглед правото на защита. Това е "минимално
необходимото съдържание" на описателната част на този вид санкционен
документ, тъй като той следва да се издава на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ
която норма предвижда "когато с автоматизирано техническо средство или
3
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата". Освен, че в ЕФ липсват
твърдения за това, че МПС е било управлявано/в движение, но липсва и
позоваване на нормативното основание за издаването му - цитираният чл. 647, ал.
3 от КЗ.
Всичко това е достатъчно ЕФ да се отмени.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик
искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде
уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з., от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право
на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.13-гръб/ се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (четиристотин
лева).
При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски.
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
ОДМВР-Пазарджик, следва да се каже, че е неоснователно. Съобразно
разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
4
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата пък е посочено, че при интерес до
1000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв.
По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., т.е. малко над минимума,
но това не е прекомерно като се има предвид изготвената пространна въззивна
жалба с обем осем страници, съдържаща множество доводи за
незаконосъобразност на ЕФ, подкрепени с конкретно цитирани решения от
съдебната практика, както и изготвеното допълнително писмено становище по
съществото на спора, също доста подробно аргументирано.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0018504 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1, т.2
във вр. с чл.461, т.1 и за нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.
ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.П., пл. „С.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. Б., ЕГН ..,
представляващ „ДИ ЕМ ВЕНД“ ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева- адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
5
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6