Р Е Ш Е Н И Е
№ 657 / 24.3.2020г.
гр. Перник, 24.03.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8660
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република", против ответника В.К.С., ЕГН: **********,*** и
настоящ адрес ***, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
1008,94 лв., представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ се в ***за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 06.07.2018 г.
до окончателно изплащане на вземането, и сумата 152,55 лв., представляваща
законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за
периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3583/09.07.2018 г. по ч.гр.д. № 04759/2018 г. по описа на Районен
съд – гр. Перник. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи условия, които са
публикувани по установения ред, като в законоустановения срок ответникът не е
изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които да обвържат
страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на
единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ
при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител адвокат Р.Т., оспорва предявените искове по основание и размер. В
подадения отговор се излагат съображения, че по делото не са ангажирани
доказателства за извършена доставка на топлинна енергия за процесния имот и
период на претендираната стойност.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена заповед № 3583/09.07.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04759 по описа за 2018 г. на
РС-Перник срещу В.К.С., за сумата 1008,94 лв., представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот, находящ
се в ***за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 06.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата 152,55 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи
главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото не се спори, че представените от ответника общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по
предвидения в закона ред и влезли в сила.
От приложения препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак се
установява, че на 10.09.1972 г. е сключен граждански брак между Е.И.С.и В.К. Дончева, която е приела фамилно
име след брака - С..
От приетия по делото Нотариален акт № 50, том IV, нотариално дело
№ 1001/1980 г. се установява, че на 07.09.1980 г. Е.И.С.е признат за собственик
на недвижим имот, а именно: жилище № 19 на X етаж в жилищна сграда – бл. 4,
находящ се в гр. Перник, квартал 138, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятията на ЗТСУ. Видно от същия, че общата цена на
отстъпения недвижим имот е 11578,00 лв., от която е прихваната припадащата се
сума срещу отчуждения имот в размер на 5578,00 лв., като разликата от 6000,00
лв. е платима на равни месечни вноски за срок от 20 години, в които са включени
2% годишна лихва.
Съгласно Нотариален *** г.
„ОББ“ АД е предоставила на И.Е.И.при условията на банков кредит сумата 19200,00
лв., за обезпечаването на вземанията по който е учредена договорна ипотека от В.К.С.
и Е. И. С. върху недижим имот, представялващ апартамент № 49, находящ се на
адрес: ***.
Видно от Удостоверение за
наследници, издадено от Община Перник, че Е.И.С.е починал на 18.08.2006 г. и е оставил за свои наследници по закон В.К.С.
– съпруга, и И.Е.И.– син.
По делото е приета Декларация
по чл. 14 ЗМДТ от 15.12.2006 г., с която И.Е.И.е декларирал, че притежава в
съсобственост с В.К.С. недижим имот, находящ се на адрес: ***
От Нотариален акт № 18, том
III, рег. № 2629, дело № 376/2019 г. се установява, че на 20.12.2019 г. В.К.С.
и И.Е.И.са продали на Е. В. Д. недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** с адрес: гр. ***.
Страните не спорят, а и от приетото по делото заключение
на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е
сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява
още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната
станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното
дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
Съгласно заключението през процесния период е начисляван
разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото лице посочва, че в имота
е монтиран уред за измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр.
водомер. В имота е проведен редовен годишен отчет. Месечните суми са прогнозно
начислени и определени на база предходен период на потребление от фирмата
топлинен счетоводител. Впоследствие при годишния отчет е преизчислен разхода за
топлинна енергия за топла вода на имота, определено е топлосъдържанието на
топлата вида за отделните отчетни периоди и е изчсилена тяхната левова
равностойност. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки
след приспадане на прогнозно начислените месечни суми.
Вещото лице посочва, че в имота има три работещи
отоплителни тела, като същите са с монтирани индивидуални уреди, демонтирано е
отоплителното тяло в едната спалня. Отоплителното тяло в помещение „Баня” е щранг-лира,
също без ИРУ. За него начисляван разход на толинна енергия по изчислителен път,
като прогнозно начислените суми са сторнирани и разликата е отразена в
индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление,
отдадена от сградната инсталация, също е разпределяна по изчислителен път, начислен
е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, като определените
суми са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не е начислявана
топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към
сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените
суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в
съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията.
В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период е в размер на 1008,94 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 1008,94 лв. за периода 01.05.2016
г. -30.04.2017 г., а за законна лихва – 152,55 лв. за периода от 10.07.2016 г.
до 20.06.2018 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не
е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на
ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и
отразяване на сумите като задължения на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От доказателствата по делото се установява, че Е.И.С.се е намирал в
граждански брак с В.К.С. към момента на придобиване на собствеността върху
процесния имот, получен като обезщетение за отчужден имот, разликата в
стойността между които имоти подлежи на изплащане за срок от 20 години. Тъй
като имотът е придобит по възмезден начин през време на брака между съпрузите, съгласно
чл. 13 от СК от 1968 г. (отм.), действащ към момента на осъществяване на
придобивното основание, принадлежи общо на двамата съпрузи, независимо от това
на чие име е придобит. Със смъртта на Е. И. С., починал на 18.08.2006 г., В.К.С.
придобива ½ ид.ч. от имота, на основание прекратената съпружеска
имуществена общност, и ¼ ид.ч. по наследство от съпруга си, на основание
чл. 9, ал. 1 ЗН. Т.е. квотите в собствеността на имота до продажбата му,
извършена на 20.12.2019 г., са: ¾ ид.ч. за В.К.С. и ¼ ид.ч. за И.
Е. И..
По изложените съображения, съдът приема,
че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба.
От заключението на вещото лице по приетата
съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е на стойност 1008,94
лв. Следователно съобразно обема на правата си, ответникът В.К.С. дължи
¾ от тази сума, а именно сумата 756,71 лв., до който размер предявеният
иск следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 1008,94 лв.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично
вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде
уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда – 06.07.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед изложеното, ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице
по проведената съдебно-икономическа експертиза се установява, че обезщетението
на забава в размер на законната лихва върху месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г.
до 20.06.2018 г. е в размер на сумата 152,55 лв. Следователно, съобразно обема на
правата си, ответникът дължи сумата 114,41 лв., до който размер предявеният иск
е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 152,55 лв.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от исковите
претенции. В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 250,00 лв. – депозити за експертизи,
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 15,00 лв. – такса за три броя
съдебни удостоверения, и 155,65 лв. – депозит за особен представител, т. е.
направените разноски в исковото производство са в общ размер на 545,65 лв. От
така сторените разноски за исковото производство на ищеца следва да се присъди
сумата 409,24 лв. съобразно уважената част на исковете.
В заповедното производство ищецът е направил
разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв., от които, съобразно уважената част на
исковете на ищеца следва да бъде присъдена сумата 56,25 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.К.С., ЕГН: **********,*** и
настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата 756,71 лв. /седемстотин петдесет и шест лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за битови нужди за имот,
находящ се в ***за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
06.07.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, и сумата 114,41 лв. /сто и четиринадесет лева и четиридесет и една
стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания,
формиращи главницата, за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение № 3583/09.07.2018 г. по ч.гр.д. №
04759/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 756,71
лв. до пълния предявен размер от 1008,94 лв., представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и за разликата над
уважения размер от 114,41 лв. до пълния предявен размер от 152,55 лв.,
представляваща лихва за забава върху месечните плащания, формиращи главницата,
за периода от 10.07.2016 г. до 20.06.2018 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.К.С., ЕГН: **********,*** и
настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК
*********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 409,24 лв. /четиристотин и девет лева и
двадесет и четири стотинки/ -
разноски в настоящото исково производство, и сумата 56,25 лв. /петдесет и
шест лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 04759 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 04759
по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: