В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ. Жалбоподателката твърди, че на 17.04.2012 г. й е връчено решение № * от 21.06.1994 г. на ОСЗ гр. З., ведно със скица- неразделна част от решението. В решението е посочено, че същото се издава в изпълнение на Решение № * от 21.06.1994 г. по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. След като се запознала внимателно със скицата към решението установила, че същата се отнася за друг имот, а не за имота който й е възстановен с Решение № * от 21.06.1994 г. по чл.18ж от ППЗСПЗЗ. През 1994 г. на наследниците на Д.А.Д. е възстановен имот със граници: М.Д., А.К., М.К. и г. Посоченият в обжалваното решение имот е с граници: *, *, *, * и *. Посоченият в скицата на атакуваното решение имот е съседен на наследственият им имот, който на скицата е посочен с номера* и *. Вместо наследственият им имот, възстановен през 1994 г. на скицата е посочен друг, съседен на владения от тях имот. Посоченият в скицата парцел № *не е възстановеният им с решение № * от 21.06.1994 г. по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Направено е уточнение с писмена Молба № 1261/05.07.1912 г., че заявените имоти за възстановяване са два: ливада (№ *) и ливада (№*), записани неправилно като собственост на общината. Те са съседни на имота, който им е възстановен и който те никога не са ползвали и баща им не го е внасял в ТКЗС. В съдебно заседание, чрез * К., жалбоподателката поддържа жалбата и допълнението към нея и моли да се възстанови правото на собственост на н-ците на Д.А.Д. в съществуващи реални граници на ливада № * и ливада № *. Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че жалбоподателката е наследница на Д.А.Д., б.ж. на гр. М. - Удостоверение за наследници № */03.07.2012 г. ( л. 29). Същият е роден на * г. и починал на * г., т.е. към образуване на ТКЗС през 1958 год. е бил на * години. Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № * г. (л. 28), имената на Е. А. Ш. и Е.Д.И., са имена на едно и също лице. Със Заявление, вх. № */28.05.1992 г., Е.Д.И., като наследник на Д.А.Д., е заявила за възстановяване 2 земеделски имота: ливада * дка и пасбище * дка в местността В. Към заявлението е приложена Декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ. С Решение № *от 21.06.1994 г., О. С. по З. е възстановила правото на собственост на наследниците на Д.А.Д. върху един имот - ливада от * дка, * категория, местност В., имот № * при граници: № *; № *.; № * и № *. Свидетелите Ш. К. и М. К. - * на жалбоподателката, установиха, че имота който е възстановен по документи на наследниците на Д.Д. (техен *) не е неговия имот, като никога не е ползван от него или наследниците му. Имотите на наследодателя всъщност са два на брой, като свидетелите ги посочиха на скицата от 09.03.2004 г.(л.10) като обозначени с №№ * и *. Между тях се намира имот с № *, който е собственост на техния * – * на наследодателя на жалбоподателката. *си поделили имотите приживе и всеки е ползвал и владял така, както са ги поделили. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е основателна. Съгласно чл.10 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците или техните наследници върху земеделските земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо дали са били включени в тях. В производството по обжалване отказ на общинската служба по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, доказването и доказателствените средства са регламентирани в чл.14, ал.5 ЗСПЗЗ който гласи, че в производството пред районния съд са допустими всички доказателства, предвидени в ГПК. Пред съда бяха ангажирани гласни доказателства, доказващи, че към момента на кооперирането на земеделските земи(1958 г.) наследодателят Д.Д. е бил собственик, на основание давностно владение, на процесните земеделски имоти Към преписката на ОСЗ ведно със заявлението жалбоподателката е приложила нотариално заверена декларация от 27.05. 1992 год. удостоверяваща собствеността върху заявените имоти, както е изисквал ЗСПЗЗ към онзи момент. Свидетелите установиха, че е допусната грешка, тъй като не са канени на място да установят границите на имотите, поради което на жалбоподателката е възстановен имот, който не е заявяван и не нейна собственост. Тя и другите наследници на Д.Д. до ден днешен ползват именно процесните имоти. Горното обосновава неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение, което налага неговата отмяна. На наследниците на Д.Д. следва да бъдат възстановени действително заявените земеделски имоти, а именно: Ливада, * категория, местност В., представляваща имот № *, при граници и съседи: ливада № *, № * ; № * и № * и Ливада – същата категория и местност, представляваща имот № * при граници и съседи: №* и имот № *по картата на землището, които са били заявени със Заявление вх. № */28.05.1992 г., с пореден № * и*. По изложените съображения, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № * от 21.06.1994 г. на О. С. ПО З. гр. З., с коeто е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.А.Д., починал на * г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на Ливада от * дка, * категория, местност В., имот № * по картата на землището, при граници (съседи): № 0*, № *, № 0*, № *и № *, като постановява: ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост на наследниците на Д.А.Д., починал на * г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти: Ливада, * категория, местност В., представляваща имот № *, при граници и съседи: ливада № *, № * ; № * и № * и Ливада – същата категория и местност, представляваща имот № * при граници и съседи: №* и имот № *по картата на землището, които са били заявени със Заявление вх. № */28.05.1992 г., с пореден № * и*. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. С. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ:И.К. |