РЕШЕНИЕ
№ 21494
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110127300 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника М.
А. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, че същата дължи на ищеца следните суми: сумата
от 1 500,00 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
202311140953******/14.11.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 05.02.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 348,00 лева, представляваща договорна лихва за период
от 15.12.2023 г. до 15.11.2024г. и сумата от 46,12, представляваща обезщетение за забава за
периода от 16.11.2024 г. до 21.01.2025 г.,
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 202311140953******/14.11.2023 г., с който на ответника е отпуснат кредит в
размер на 1500,00 лв. Страните договорили лихвен процент в размер на 40,39 % и ГПР от
48,77 %, като общата дължима сума била в размер на 1848 лв., която не е заплатена от
ответника.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете
при възражение, че липсва облигационно отношение между страните, тъй като няма
сключен договор. На самостоятелно основание оспорва дължимостта на лихви. Моли съда
да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 6896/2025 г. по описа на СРС е видно, че
1
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 1 500,00 лева (хиляда и
петстотин лева), представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
202311140953******/14.11.2023 г., ведно със законна лихва от 05.02.2025 г. до изплащане
на вземането, сумата от 348,00 лева (триста четиридесет и осем лева), представляваща
договорна лихва за период от 15.12.2023 г. до 15.11.2024г., сумата от 46,12 лева
(четиридесет и шест лева и 12 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
от 16.11.2024 г. до 21.01.2025 г. С възражение от 11.04.2025 г. ответникът е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
Видно от приложения по ч.гр.д.№ 6896/2025 г. на СРС Договор за потребителски
кредит № 202311140953******/14.11.2023 г., страните са сключили договор за заем, по
силата на който ищеца е предоставил заем на ответника в размер на 1500 лв., която сума е
преведена на ответника към EasyPay на същата дата, видно от разписка
№****************/14.11.2023г. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, кредитополучателя се
задължил да върне заемната сума на 12 бр. месечни вноски в размер на по 154,00 лв.,
съгласно погасителен план, като последната вноска е с падеж 15.11.2024г. Размера на
лихвата по заема е фиксиран на 40,39 %, а годишния процент на разходите е фиксиран на
48,77 %.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От приложения по ч.гр.д.№ 6896/2025 г. на СРС Договор за потребителски кредит №
202311140953******/14.11.2023 г., се установи и доказа, че между ищеца и ответника е
сключен процесният договор за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание.
Ответника не е оспорил и приложената към същия разписка
№****************/14.11.2023г., поради което съдът приема, че сумата е получена от
кредитополучателя. По делото обаче не е установено ответника да е изпълнил задължението
си да върне предоставената му в заем сума, поради което предявеният иск за сумата от 1500
лв., представляваща непогасена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
съда, до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде изцяло уважен, като
основателен и доказан.
По отношение на иска за възнаградителна лихва:
Съдът намира, че уговорената между страните в договора възнаградителна
(договорна) лихва не е нищожна. Съгласно посоченото в договора, размерът на договорната
лихва е фиксиран процент - 40,39 %, а ГПР е в размер на 48,77 %, като същите не са
прекомерни и не противоречат на добрите нрави и на закона. Уговореният размер на
договорната лихва, включена в ГПР, е по- нисък от установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие
с изискванията на закона. В случая договорната лихва се явява не само печалба на кредитора
заради предоставения кредит, а и покриване на риска от неплащане на кредита и в случай на
неплатежоспособност на длъжника и липса на секвестируемо имущество по чл. 133 ЗЗД за
удовлетворение на кредитора. Поради това и лихвата не се явява в противоречие с добрите
нрави и сама по себе си не води до неоснователно и прекомерно обогатяване на
кредитодателя. Лихвата е начислена на датата на падежа - периода от 15.12.2023 г. до
2
15.11.2024г. и доколкото ответника не е оспорил размера на същата, то иска следва да бъде
уважен в пълен размер. Възражението за антоцизъм е неоснователно, доколкото претенцията
е за договорна (възнаградителна) лихва, а не обезщетение за забава, поради което правилото
на чл. 10, ал. 3 ЗЗС е неприложимо.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Според чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно погасителния
план към договора за кредит, заемната сума е следвало да бъде върната на 12 бр. месечни
вноски, като падежа на последната е 15.11.2024г. С оглед на това претенцията на ищеца за
периода след тази дата- от 16.11.2024 г. до 21.01.2025 г., е основателна и доколкото същата
не е оспорена по размер, следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед
на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 570,00 лв., от които 160 лв., представляваща
направени от ищеца разноски за внесена ДТ, а сумата от 410 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. М., ЕГН **********, с
адрес: /адрес/, че дължи на „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, следните суми: сумата от 1 500,00 лева (хиляда и петстотин лева),
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
202311140953******/14.11.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 05.02.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 348,00 лева (триста четиридесет и осем лева),
представляваща договорна лихва за период от 15.12.2023 г. до 15.11.2024г. и сумата от 46,12
лева (четиридесет и шест лева и 12 стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 16.11.2024 г. до 21.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед
№4915/17.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
6896/2025 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на „Н.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 570,00 лева
(петстотин и седемдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото
дело и по ч.гр.д.№ 6896/2025 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 6896/2025 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3