Решение по дело №620/2015 на Районен съд - Ямбол

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №206/7.4.2017 г.

 

гр. ЯМБОЛ.07.04.2017..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ............. гражданска колегия в публично

заседание на ........09.03.2017г........година в състав:

                                                                                          Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                 

при секретаря .......................Ст.М.….......................……...........и в присъствието на

прокурора..................................................................………като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА……….……...гр.дело N .620... по   описа

 за 2015год.  и за да се произнесе взе предвид следното.......................................................

 

Производството по делото е образувано по молба на Г.Я.С. и Т.Д.С. против С.Д.Д.,  Е.Х.Д. и ЕТ „М.С.”***, с която желаят на основание чл.135 от ЗЗД, съдът да постанови решение, с което да се обявят за недействителни действията на ответниците по сключения между тях договор за покупко-продажба, обектив в  нот.акт №***, том ***, рег.№***, н.д.№ ***г. на нотариус Т. ***. Претендират се и направените по делото разноски. Твърдят, че с процесната сделка първите двама ответници са продали на третия ответник / *** на първия ответник/ в качеството му на ЕТ собственият си недвижими имот придобит в режим на СИО находящ се в гр. Я., сграда с идентификатор №87374.550.2.17, със застроена площ от 40кв.м., с предназначение „***", представляваща строително петно № *** в УПИ ***, в кв.***, находящ се в гр.Я., ул.”***, като сградата е изградена в ПИ с идентификатор №87374.550.2 по кадастралната карта на гр.Я., заедно с правото на строеж върху имота, при граници на сградата: имоти с идентификатор №87374.550.2.18, №87374.550.2., за сумата 14 800лв, която сделка е сключена единствено с цел да увредят интересите на ищците, тъй като с отчуждаване на имота имуществото на първите двама ответници е намаляло със стойността  на придобития в режим на СИО техен недвижим имот и по този начин се препятства насочване на изпълнението за удовлетворяване на вземането им по изп.дело № *** г.  на ЧСИ  И. Х. *** действие ЯОС.  Ищците твърдят, че първите двама ответници са техни длъжници по силата на солидарна отговорност на задължението на втората  ответница и неизпълнение на задължение от първия ответник на осн. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за което е осъден с влязло в сила решение  на 28.05.2014 г. по гр.д. № *** г. на ЯОС.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.

         В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от всички ответници.

         Ответникът С.Д. оспорва предявеният иск като неоснователен, като твърди, че към датата на сделката не е знаел  за увреждането, тъй като не е знаел, че има кредитори и, че с действията  ще увреди правата им. Твърди, че имотът бил прехвърлен във връзка с узаконяването на обекта, който *** му в качеството си на ЕТ ползвала като ***.

Ответницата Е.Д. в депозирания от нея отговор също оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че тя не е ставала страна по договора за заем на съпруга си, не е подписвала такъв и не е знаела за съществуването му.  Счита, че по отношение на нея не е налице солидарна отговорност за задължението на първия ответник, тъй като същите  не са били поети за задоволяване нуждите на семейството или за текущи такива, поради което и тя не е знаела, че с продажбата на нейната  ид.ч. от имота с тези си действия е имала намерение да увреди  интересите на кредиторите – ищци.

Ответницата ЕТ „М.С.” в писменият си отговор е заявила, че счита иска за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че не е налице знание  от нейна страна за целта на увреждане на ищците и не е имала намерение да ги уврежда.

В хода на производството ответниците поддържат възраженията си и молят за отхвърляне на иска, като неоснователен, като им бъдат присъдени напрвените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност на доводите и възраженията на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С неприсъствено решение № *** г.  постановено по  гр.д. № *** по описа за 2014 г. на ЯОС С.Д.Д. е осъден да заплати на Т.Д.С. и Г.Я.С. на осн. чл.240 от ЗЗД сумата от 24 000 лв., ведно  със законната лихва върху същата считано от датата на завеждане на иска – 28.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 11 588.59 лв. – мораторна лихва за периода от 10.07.2009 г. до 01.03.2014 г., както и разноски в  размер на 2740 лв.

Съгласно удостоверение изх. № *** г. на  ЧСИ  И. Х.,*** действие – ЯОС удостоверява, че по описа му е образувано изп.дело № *** г. по молба на  Т.Д.С. и Г.Я.С. въз основа на изпълнителен лист издаден на 18.06.2014 г. по гр.д. № *** г. на ОС-Я. срещу С.Д.Д..

Съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижим  имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на Нотариус  № *** – Т. *** действие съдебния район на РС – Я. С.Д.Д. и Е.  Х.Д. са продали на ЕТ „М.С.” чрез законния си представител М.С.Г. своя недвижим имот, придобит в режим на СИО, находящ се в гр. Я., представляващ сграда с идентификатор №  87374.550.2..17 по  КК на гр. Я., одобрена със заповед № *** г. на Агенцията по  кадастър – гр. Я., със застроена площ от 40 кв.м., на два етажа с предназначение: „***”, представляваща застроително петно № *** в УПИ *** в кв.*** по доказателствен акт, находящ се в гр. Я., ул. „***, изградена в ПИ с идентификатор № 87374.550.2 по КК на гр. Я., ведно с правото на строеж върху имота, при описани граници за сумата от 14 800 лв., която е изплатена напълно и в брой от купувачите на продавачите преди изповядване на сделката.

С решение № *** г. постановено по гр.д. № *** по описа за 2010 г. на ЯРС е прогласена нищожността  на извършената по нот.акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 10.03.2009 г. на нотариус  Д. Л. с рег. № *** и район на действие – съдебния район на ЯРС сделка покупко-продажба на недвижим имот, по силата на която И. Д.Д. е продал на Т.Д.С. следни я недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул. „***, а именно:  ½ ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори №№ 87374.535.180 и № 87374.535.179 по КК на града, представляващ по доказателствен акт: ½ ид.ч. от парцел ***, целият с площ от 431 кв.м. в кв.*** по плана на града, ведно с реално построената в ПИ с идентификатор № 87374.535.180, целият с площ от 208 кв.м., със стар идентификатор № 2959.0., двуетажна, жилищна, еднофамилна сграда, с идентификатор № 87374.535.180.2, със застроена площ от 47 кв.м. по КК на града, представляваща по доказателствен акт: източната част от построената в имота жилищна сграда, състояща се от два  етажа: 1-ят етаж: от две стаи, салон и тераса; 2-ят етаж: от две стаи, салон, стълбище с отделен вход за двата етажа и тераса.

Представената справка изготвена от Службата по Вписванията Я. за периода от 01.01.2011 г. до 24.03.2015 г. за ЕТ „М.С.”, относно имотното й състояние.

 Представената справка от Служба по Вписванията – В. за периода 01.01.1992 г. до 27.01.2015 г. за извършените вписвания на лицето С.Д.Д.

Видно от извлечението от Търговския регистър ЕТ „М.С.” е вписана като фирма с предмет на дейност ***.

За процесния имот са представени данъчна оценка и скица.

Според удостоверение изх. № *** г.  на АГКК – гр. Я. сграда с идентификатор № 87374.550.2.29 по КККР на гр. Я. с предназначение „***” с площ по документ от  55 кв.м. и адрес: гр. Я., ул. „*** е идентичен със сграда със стар номер 87374.550.2.17 с площ от 40 кв.м.,предназначение: „***” собственост на ЕТ „М.С.”, въз основа на нот.акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 02.03.2011 г. и сграда със стар номер 87374.550.2.18 с площ от 56 кв.м., предназначение: „***” собственост на ЕТ  „М.С.” въз основа на нот. акт №  ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 02.03.2011 г.

Според представеното писмо изх. № *** г. на Община В. ответниците С.Д.Д. и Е.Х.Д. са сключили граждански брак № *** г. съставен в Община В. и изпратен с писмото, като брака е прекратен с влязло в законна сила решение на 24.09.2014 г. по гр.д. № *** г. по описа на В. районен съд.

Във връзка с възраженията си ответника С.Д. с отговора е представил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2010 г., с който С.Д.Д. е поел задължението си да прехвърли собствеността на купувача  ЕТ „М.С.” върху недвижим имот, находящ се в гр. Я. ул. ***, подробно описан, както и заверено копие  от адресна карта за настоящ адрес на С.Д.Д. от 24.10.2011 г., в който е записан, че настоящият му адрес е с. С., общ. К., обл. П..

Същият е представил и нот.акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 10.03.2009 г. на нотариус Д.Л. № ***, с район на действие – съдебния район на ***РС, видно от който И. Д.Д. е продал на Т.Д.С. следния недвижим имот, находящ се в гр. Я., ул. ***, а именно: ½ ид.ч. от Поземлени имоти с идентификатори № 87374.535.180 и № 87374.535.179 по КК на града, представляващ по доказателствен акт ½ ид.ч. от парцел ***, целия с площ от 433 кв.м. в кв.*** по плана на града, ведно с реално построената в ПИ с идентификатор № 87374.535.180 целия с площ от 208 кв.м., със стар идентификатор № 2959.0, двуетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор № 87374.535.180.2, със застроена площ от 47 кв.м. по КК на града, представляваща по  доказателствен акт: източната част от построената в имота  жилищна сграда, състояща се от два етажа, подробно описани в акта. Същият е приложил и решението за развод на В.  районен съд, постановено по гр.д. № *** по описа  за 2014 г. на ***РС.

По делото е приложено изп. дело № *** г., както и гр.д. № *** г. на ***ОС и гр.д. № *** г. на ***РС.

Във връзка с възраженията си против иска ЕТ „М.С.” е представила договор за банков кредит от 01.12.2010 г. на „Юробанк  И Еф Джи България„ АД, с който  банката е отпуснала  на ЕТ „М.С.” като кредитополуучател и М.С.  Г., И.  Д.Д. и С.Д.Д. като съдлъжници кредит в размер на 20 500 евро за покупка на право на строеж върху недвижим имот, който ще използва за своята дейност – парцел № *** в гр. Я., ул. „**” – *** и за рефинансиране по кредит в „Юробанк И  Еф Джи България”, както  и за други разплащания свързани с покупката на имота със срок на издължаване от 180 месеца.

По искане на ищците  по делото са допусната и изслушана като свидетел С.Г.З..   

По искане на всички ответниците с оглед установяване знанието за увреждане и съществуването на дълга между страните по делото са изслушани като свидетели С.А.В. и П. А.А..

Свидетелката С.З. заяви, че е *** на ищеца и желае да свидетелства. Същата заяви, че от*** си е  научила, че той през 2009 г. е дал заем на С. от 20 000 лв., като от него разбрала, че срещу тези пари е получил гаранция, като са му прехвърлили къща с двор, която се намира на ул. „***” в гр. Я., които са собственост на  *** на С. – И.. След 2010 г. разбрала, че за къщата се е водило дело и тя отново се е върнала, но до ден днешен парите не са върнати. Имало е разговори за връщане на парите, но това не е станало.Разбрала, че договора с който е даден заема *** й го загубил , като е говорил със С. да му представи неговия договор. С. му е казал, че този договор за заем  го  е дал в ***, където работи ***, която се намира до ***. Там са имали среща, като С. е отишъл при *** е взел този договор за заем.

Свидетелят П. А. твърди, че през пролетта на 2011 г. са работили заедно със С., като той  дошъл в с. С. и там останал да живее около една година, като е станал и жител на селото. Когато С. е отишъл да работи той е дошъл със сумата от около 12 000 лв., като искал да му стане съдружник и казал, че тези пари  били от родителите му, като майка му работила в ***. Свидетел знаел, че тогава той имал проблеми, но нямал представа какви.

Свидетелката С.В. твърди, че познава ответницата М. от 2010 г.  по повод на нейно желание да закупи  две петна находящи се на „***” и тя като *** е изготвила първо нотариален акт за обстоятелствена проверка за собствеността на С. и съпругата му на „ЕТ „***”. След това  извършили сделка от една страна С. и съпругата му ЕТ” М.С.” и съответно „***” на М. с цел двата обекта да работят като един и да работят като ***, която работи и към настоящия момент. Статута на тези обекти били с временен строеж и разрешение от общината , а петната били собственост на С. и съпругата му. През целият период на сделката тя е контактувала с брата на С., който се казва И. и с М., като лично не познава С. и съпругата му. Съответно е подготвила пълномощно, което е изпратила до В., с което да представлява С. на самата сделка. Твърди, че през цялото време при нея М. демонстрирала, че дава пари. През 2010 г. е правила консултации и си спомня, че М. им помагала със средства, като е теглила кредит, за да заплати правото на строеж на двете петна, след което извършили и сделката. Пред нея не е извършено плащане.

Видно от приложеното гр.д. № *** г. по описа на ***ОС същото  е образувано по искова молба на С.Д.Д. против неприсъствено решение № *** г. постановено по гр.д. № *** г. по описа на Окръжен съд – Я., като производството по това дело е прекратено с определение от 17.11.2016 г. поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно осн. чл.135 от ЗЗД.

    Съгл.ал.1 на чл. 135 кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

            За да бъде уважен искът по чл. 135 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже  качеството си  на кредитор, и че след възникването на това качество, длъжникът е извършил действия, които го увреждат. Действието е съзнателен, волеви акт, който длъжникът е извършил, а за да може да бъде отменено, то трябва и да уврежда кредитора. Увреждането е налице във всички случаи, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането.

Съгл. ал.2 на чл.135 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

В настоящият случай съдът намира за безспорно установен факта, че на 10.03.2009г. ищците са предоставили на първия ответника – С.Д.Д. заем в размер на 24 000лв. с падеж за връщане – 10.07.2009г., установено с решение влязло в сила №***г., постановено по гр.д.№ *** по описа за 2014г. на ***ОС, с което посленият е бил осъден, въз основа на този договор, да заплати тази сума на ищците, ведно със законната лихва, както и на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода 10.07.2009г. до 01.03.2014г. в размер на 11588.59лв., ведно с разноските по делото. Обстоятелството, че това решение е неприсъствено, не влияе върху силата му на присъдено нещо и съществуването на твърдяното от ищците спорно материално право с белезите, които го индивидуализират , юридическият факт от който произтича, съдържание, субекти и правно естедтво. Безспорно като последица от СПН на това решение се установява, че в полза на Т. и Г. С. съществува вземане срещу С.Д.Д. за сумите посочени в решението, произтичащо от заем, даден на 10.03.2009г. и платим на 10.07.2009г. Поради това е без значение липсата на самия договор, като доказателство по делото, причините за който са изложени в мотивите на решение по гр.д.№***г. на ***РС, както и от показанията на св.С. З.. Не е спорно, че въз основа на него ишците са се снабдили с изпълнилене лист и са образували изп.дело № *** г.  на ЧСИ  И. Х. *** действие ***ОС. Следователно съдът намира за безспорно уставен факта, че ищците имат качеството на кредитори на първия ответник С.Д.Д..

 Съдът приема, че това качество е възникнало още със сключването на договора за заем, т.е. от 10.03.2009г., независимо от обстоятелството, че вземането по него все още не е било изискуемо. В този смисъл е трайната практика на ВКС -   Решение  №732  от 12.10.2009г.  на ВКС  по  гр.д.  №1785/2008г.,  ІІІ  г.о.; Решение  №525  от  03.04.2008г.  на  ВКС  по  гр.д. №1926/2007г.,  ІV  г.о.;  Решение  №1562  от 20.05.1982г.  по  гр.д.№805/82г.,  І  г.о. , решение №45/01.06.2012г. на ВКС по гр.д.№ 450/2010г., ІІІ г.о. ГК, Определение №801/22.06.2015 по дело №3148/2015 на ВКС, ГК, IV г.о. Според същите кредитор по смисъла на чл.135 ГПК е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска  обявяването за недействителни спрямо него увреждащи го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по павловия иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Поради това съдът не приема възраженията на ответниците, че ищците са станали кредитори от датата на постановяване на неприсъственото решение на ***ОС – 28.05.2014г., т.к. не решението е създало и обвързало страните с права и задължение , а сключения между тах договор за заем.

С оглед на това следва да се приеме, че вземането на кредитора – ищците по делото е възникнало на 10.03.2009г., и преди датата на извършване на разпоредителната сделка, която се атакува с предявеният иск – 02.03.2011г. и след настъпване на падежа по договора – 10.07.2009г.

От събраните по делото доказателбства безспорно се установи, че това е личен дълг на ответника С.Д. към ищците, въз основа на приетия от съда факт, че договора е сключен само с този ответник, а не и с със *** – втората ответника Е.Д.. Поради това съдът приема, че по отношение на нея ищците не са кредитори , както и че относителната недействителност не следва да обхваща разпореждането на другия съпруг за ½ идеална част от имота / ТР 5/2013г. от 29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС/, т.к. същият е бил в при продажбата в режим на СИО. От друга страна не се установи, средствата от получения заем да са разходвани за задоволяване на нужди на семейството за да се приеме, че е налице солидарност на задължението по смисъла на чл.32 от СК. Безспорно към момента на сключване на договора първите двама ответници са били в брак, но това не ги поставя автоматично в положение на солидарни длъжници, като ирелеванти са действителните им отношения и прекратяването на брака им впоследствие, на които факти се позовават същите. Меродавен в случая е факта на кого е възникнало задължението да заплаща дадения от ищците заем, а това безспорно е ответникът С. Д. - единствен длъжник по сключения договор.

От събраните по делото писмени доказателсва и от приложеното изп.дело се установи факта, че през периода 01.01.1992г. до 27.01.20015г. ответникът С.Д. е притежавал освен спорния имот и друг в гр.В., ул.”*** за ½ ид.част от него. Процесната сделка и извършените с нея разпоредителни действия безспорно  водят до увреждане интересите на ищците – кредитори, т.к. се затруднява удовлетворяването на тяхното вземане, т.к. длъжника намалява имуществото си, служещо за общо обезпечение на кредиторите му. В случая е спорен въпроса за знанието за увреждане.

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че е кредитор на ответника; че със сделката, която иска да бъде обявена за недействителна, същият е увреден и, в случай че сделката е възмездна, че приобретателят по тази сделка е знаел за увреждането.

Знанието за увреждането се предполага до доказване на противното при наличието на близко родство - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, между третото лице и длъжника. Безспорно е установено, че ответниците Д. и С. – като ЕТ”М.С.”, страни по договора за покупко-продажба от 02.03.2011 година са в близки родствени отношения – купувачът е възходящ на продавача, това са съответно син и майка.

От данните по делото съдът приема, че към 02.03.2011 година е налице знание и у двамата ответници – С.Д. и ЕТ”М.С.”, че е налице задължение на Д. по договор за заем, за обезпечаването на който е послужил имот на неговия *** И. Д.Д., предмет на нот.акт ***, том ***, рег.№ ***, д.***г. на нотариус Д.Л., впоследствие прогласен за нищожен на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД  с решение по гр.д.№ ***г. на ***РС. От събраните по делото доказателства  се установява, че към момента на продажбата купувача – ЕТ”М.С.” е знаела за наличието на задължение на *** й С.Д., поради обстоятелството, че тя е съхранявала в даден момент договора за заем / пок. на св.З., мотивите към решение ***г. ***РС/. Не е безспорно установено обаче доколко същите са знаели, че с тези действия се увреждат интересите на кредиторите на длъжника – ищците по делото, т.к. към този момент не е имало образувано нито гражданско дело за вземането, нито изпълнително дело.

С оглед оборимата презумпция на чл.135, ал.2 от ЗЗД, знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ брат или сестра на длъжника. Т.к. в случая купувачът е възходящ – майка на длъжника, то тяхна е дозателствмената тежест да оборят законовата презумпция за знание.

В тази връзка се установи, че между С.Д. и ИТ”М.С.” е бил сключен предварителен договор на 22.11.2010г., по силата на който С.Д. е поел задължението да прехвърли собствеността на ЕТ”М.С.” върху недвижим имот в гр.Я., ул.”***, представляващ самостоятелбен обект с идентификатор 87374.550.2.17, представляващ двуетажна сгрда за *** разположена в ПИ 87374.550.2, ведно с отстъпено право на строеж върху същия, а от своя страва ЕТ”М.С.” се е задължила да изплати за своя сметка в Община Я., определената от нея стойност на правото на строеж. Във връзка с този договор ЕТ”М.С.” е сключила договор за банков кредит Продукт „**№ № *** от 01.12.2010г. с Банка „Юробанк и Еф Джи България” АД и на нея, като кредитополучател е бил отпуснат кредит в размер на 20500 евро за покупка на право на строеж върху недвижим имот – парцел №*** в гр.Я.– ***имот, ул.”***”, който ще използва за своята дейност, както и за други разплащания свързани с имота. Въз основа на поетите с договора задължения,  след сключване на договора за кредит, с преводни нареждания от 13.12.2010г. „Юробанк и Еф Джи България” АД е превела по 6000лв. на С.Д.Д. с основание – съгл.предварителен договор за пок.на имот и на Община Я. с основание – учредено право на строеж. Впоследствие е била изповядана и процесната сделка с нот.акт №***,т.***,д.***г. Тези факти се подкрепиха и от свидетелските показания на св.В., вписана като*** на продавачите в процесния нот.акт, поради което съдът ги кредитира като безпристраснти, и която като ***е изготвяла документите и оформяла документите, първо за собственсотта на С. и съпругата му , за правото на строеж, което М. заплатила и за покупката на процесния имот. Същата заяви, че целта на тези правни действия е била двата обекта да се обединят като един, който да работи като ***, каквато дейност развива купувачката – третата ответница. Всички тези действия обаче са  били предприети след сключването на договора за заем на 02.03.2009г. и след неговия падеж – 10.07.2009г. От представените справики от СП – Я. и В. за извършените отбелязвания по партидата на С.Д.Д. се установява, че към този момент ответника е бил собственик освен на този имот, и на ½ ид.част от имот в гр.В. на ул.”***” бл.***, вх.***, ет.*** ведно с изба заедно с съпругата си Е.Х.Д., който многократно е бил ипотекиран и очевидно единствено жилище на Е.Д..

Взети в тяхната последователност и съвкупност съдът приема, че целта на продажбата на процесния имот е била да се продаде имота на длъжника, единствено от който кредиторите биха се удовлетворили, съчетавайки го с дейността, която майката на длъжника и купувач по сделката е упражнявала. Този извод се налага и с оглед факта, че собственика на имота – *** на ответника Д. – И. Д., който е служел като гаранция за заема, на 15.03.2010г./датата на и.м. по гр.д.№***г. ***РС/ е предприел действия по обявявяне на договора за нищожен, което е станало с решение №***г. Имайки предвид, че ***на Д.-купувач по договора е знаела за задължението на *** от договора за заем, който се е съхранял в нейната ***, се налага извода, при липса на друго имущество от страна на длъжника, тя е сключила сделката единствено с цел увреда на неговите кредитори. При тези обстоятелства съдът приема, че в случая се установява и наличие на знание за увреждане на кредитора и у длъжника, че разпореждайки се с процесния имот, уврежда своя кредитор – ищците по делото. В съдебната практика се приема, че не е необходимо намерение за увреждане, т.е. умишлено предприето намаляване, а е достатъчно просто  знание у длъжника, че той има кредитори, които биха бмогли да се удовлетворят от имуществото му /чл.133 ЗЗД/, ако не изпълни задълженията към тях, и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните интереси / решение №639/06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г., ІV г.о., Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/2010г.,ІІг.о., решение № 200/17.03.2010г. по гр.д.№ 1417/2009г., ІІІг.о. ВКС/, съгласно които длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора, какъвто се явява настоящият случай. С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая приложение намира презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД – знание за увреждане и от третото лице - купувач, с оглед възмездният характер на сделката, доколкото купувачът по тази сделка е възходящ – *** на длъжника Д., а оборването й не бе успешно проведено.

Т.к. се установи, че ответницата Е.Д. няма качеството длъжник по отношение на ищците с оглед задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №5/2013г. на ОСГТК на ВКС  искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД не може да бъде уважен срещу съпруга-ответник, който не е длъжник, поради което разпоредителната сделка с имота, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна само за ½ идеална част от него, притежавана от съпруга-длъжник към момента на извършване на разпореждането. По тези съображдения искът се явява основателен и доказан само до размера на ½ ид. част от процесния имот.

               При този изход на делото съразмерно на уважената част от иска на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищците направените от тях разноски по делото в размер на 876,38лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.  Ответниците също имат право на разноски, за които са представили списъци с изключение на ответницата Е.Д., поради което на същата съдът не присъжда разноски. Съразмерно отхвърлената част от иска ищците дължат на ответника С.Д. разноски в размер на 250лв., а на ответницата ЕТ „М.С.” – от  403,75лв.      

                Воден от горното , ЯРС

 

                                    Р     Е     Ш     И   :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на осн.чл.135,ал.1 от ЗЗД по отношение на Г.Я.С. ***, ЕГН ********** и Т.Д.С. ***, ЕГН**********, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.03.2011г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, рег.№ ***, дело ***г. на нотарис Т. *** действие съдебен район на РС-Я., вписан в СП-Я. с вх.рег.№***г., акт ***,том ***, дело № ***г., с който С.Д.Д. ***, ЕГН ********** и Е.Х.Д. заедно са продали на ЕТ „М.С.” своя недвижим имот, придобит в режим на СИО, находящ се в гр. Я., представляващ сграда с идентификатор №  87374.550.2.17 по  кадастралната карта на гр. Я., одобрена със заповед № *** г. на Агенцията по  кадастър – гр. Я., със застроена площ от 40 кв.м., на два етажа с предназначение: „***”, представляваща застроително петно № *** в УПИ ***, в кв.*** по доказателствен акт, находящ се в гр. Я., ул. „***” № ***, изградена в поземлен имот с идентификатор № 87374.550.2 по кадастралната карта на гр. Я., ведно с правото на строеж върху имота, при граници: имот с идентификатор № 87374.550.2.18, имот с идентификатор № 87374.550.2. за сумата от 14 800лв., която сума е изплатена напълно и в брой на продавачите от купувача, преди изповядване на сделката само до размера на ½ идеална част от подробно описания имот.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Я.С. ***, ЕГН ********** и Т.Д.С. ***, ЕГН********** против С.Д.Д. ***, ЕГН **********, Е.Х.Д. ***, ЕГН ********** и ЕТ „М.С.” с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Я., ж.к.”*** представлявано от търговеца М.С.Г. ***, ЕГН ********** по чл.135 от ЗЗД да се обявят за недействителни действията на ответниците по сключения между тях договор за покупко-продажба, обективиран в  нотариален акт №***, том ***, рег.№***, н.д.№ ***г. на нотариус Т. *** действие съдебния район на РС-Я., като неоснователен за останалата ½ идеална част от имота , като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн.мл.78,ал.1 от ГПК С.Д.Д., ЕТ „М.С. да заплатят на Г. Я.С. и Т.Д.С. направените по делото разноски в размер на 876,38лв.

ОСЪЖДА Г.Я.С. и Т.Д.С. да заплатят на С.Д.Д. направените от него разноски по делото в размер на 250лв.

ОСЪЖДА Г.Я.С. и Т.Д.С. да заплати на ЕТ „М.С.” направените по делото разноски в размер на 403,75лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: