РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Свиленград, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200172 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП)
№*********************** година на Директор на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на К.
П. Б. с ЕГН ********** от село ******************, за нарушение на
чл.179,ал.3а от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1 800 лв. и такса по чл.10б,ал.5 от ЗП в размер на 227лева.
С жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на
НП – в противоречие с материалноправните норми, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта
на закона.Счита , че описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства не
отговаряли на фактическата обстановка. Твърди,че на процесната дата
управляваното от него ППС било с работещо бордово устройство и
респективно била заплатена дължимата ТОЛ такса,което се установявало от
платената такса за деня . По изложените доводи моли съда да отмени
обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. П. Б. , не се
явява и не изпраща представител. О пълномощника му е постъпило
1
становище в което поддържа жалбата по изложените в него доводи.
В съдебната фаза не ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), редовно призован, изпраща представител –
юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на НП. Представя Писмени
бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. В съдебната фаза се ангажират писмени и
гласни доказателства.Отправя се възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не
изпращат представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На ****** година,св. Г. Х. Г. и св.Г. Н. К. –инспектори в Агенция
Митници в отдел Пътни такси и разрешителен режим към ТД Митница
Пловдив, когато в ***** часа на МП „Капитан Петко войвода“ на изход
трасе товарни автомобили в посока България-Гърция пристигнал за проверка
ППС –марка „*********************” с рег.№ ***********, с обща
техническа маса допустима максимална маса над 12 t. , брой оси – 5–
собственост на „ДЖЕЙ ДИ ТРАНС” ООД (по което обстоятелство не се спори
между страните) и управляван от жалбоподателя.
След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролният орган
- св. Г. Х. Г. констатирал, че на дата *********** година в ******** часа в
извън населено място, а именно: път************, включен в обхвата на
платената пътна мрежа е засечено с контролно устройство с идентификатор
№******* , посоченото моторно превозно средство (МПС) ,което е било
управлявано, без да е заплатена дължимата пътна такса за движение по
републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система
под формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки, на
които е виден регистрационният номер на автомобила /само от едната снимка
се установява номера на автомобила ясно/. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № ***********, датата, часа и
мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
********* година, св. Г. Х. Г., във връзка с възложените му функции,
съставил против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № *******************г.
2
Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си –
свидетеля Г. Н. К..
В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че влекачът е управляван
(засечен) без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по
платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен на жалбоподателя на дата *************година, който
сочи в графата, касаеща възражения, че не възразява.
АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
С оглед така съставения АУАН срещу водача на МПС е изискана
информация от собственика на МПС,да посочи кой е бил водача на ППС на
процесната дата,като респективно такава е постъпила от дружеството,от
която е видно,че водач е бил жалбоподателя.
След получаване на образуваната преписка, Директора на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) е
издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган и наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв. и такса по
чл.10б,ал.5 от ЗП в размер на 227лева.
Обжалваното НП е редовно връчено на съсобственик на жалбоподателя
на адреса му на ********** година по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено от Владимир Николов- съсобственик на
жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не
се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № ************** година на
Директора на агенция Митници и Заповед № *********** година на
Председателя на Управителния съвет на АПИ , Заповед №**************г.
на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които
актосъставителя има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Г.
Атанасов Темелков е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния
3
съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Прието като доказателство по делото е и становище от Отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ,ведно с
таблица с данни за движение на ППС,съдържаща сегменти за които има
получени и платени тол декларации за датата на нарушението,справка от
сектор „Контрол и правоприлагане-Хасково,отдел Контрол и правоприлагане,
Договор с Интелигентни трафик системи АД за заплащане на тол такси и
извлечение от ел.регистър на Интелигентни трафик системи АД за заплатена
тол такса на 14.10.2023г. за процесното МПС , както и кореспонденция между
АНО и Интелигентни трафик системи АД .
Видно от представеното писмо с изх.№*****************г. на АНО се
установява,че не се установява плащане на 80 % от стойността на
наложеното адм.наказание глоба от страна на нарушителя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Г. Х. Г. и св.Г.
Н. К.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи.
С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Г. Х. Г. и Г. Н. К., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на
двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо,
според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и времето и мястото на осъществяването му.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представени по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и
да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си
4
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното
лице.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да
изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата,
които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения.
В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е
посочена като нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Т.е.
за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена нарушената
материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е съобразно
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са
били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.
Иначе казано описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща
се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт.
5
Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
В случая не би могло да се приложи разяснението, дадено в цитираното в
Писмените бележки на процесуалния представител на АНО, Тълкувателно
решение, тъй като като нарушена е посочена санкционната норма и не може
да се преквалифицира деянието поради липсата на посочена
материалноправна разпоредба.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо
жалбоподателя следва да отпадне.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП/действаща към датата на извършване на
нарушението/- тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му.
В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва:1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер
1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
6
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват
чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП,
чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10
от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. Първо от ЗДвП електронната
система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като
се отчете, че съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица
проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при
спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя
по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад.
Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при
изпълнение на задълженията им по чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП да пристъпят,
в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне
на АУАН в присъствие или в отсътвие на нарушителя, или ще бъде издаден
електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното
производство презумцията, следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП ще бъде приложима.
Оттук следва и извода, че след като нарушението е установено от
електронна система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и,
както е видно от издаденото НП при водене на
административнонаказателното производство администратвино-наказващия
орган не е установил водача на МПС,тъй като не са направени от негова
страна усилия за издирването му /липсват ангажирани доказателства в тази
насока по АНПр/ , то в случая АНО е следвало да издаде НП на собственика
на МПС, а не на водача –жалбоподател.
В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда
на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият
следва да бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния
случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят
отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата
на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират по реда на
чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало
да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно поради
констатираните от съда по горе нарушения.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
7
НП, то се излагат следните доводи:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства би се
установило, че процесният влекач е бил управляван от жалбоподателя и се е
движил на посочения в АУАН и в НП участък от пътя на ********година в
****** часа и че за него не е била заплатена дължимата такса за изминато
разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за установяване на
изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта (в подкрепа на
изложеното би било и Становището, представено от процесуалния
представител на АНО, както и че автомобилът и пътят, по който се е движил,
попадат в категорията, за която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, т.е. се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна
такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерския
съвет от 20.02.2020 година за приемане на Списък на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
За извършеното административно нарушение е бил генериран запис от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал
(видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
Правилно би било посочено в АУАН и НП и мястото на извършване на
нарушението – ********, при *******, обсъдено във връзка с представеното в
открито съдебно заседание Становище на НТУ, за който път се събира такса
за ползване на пътната инфраструктура, т.е. Съдът би приел, че така
формулирано напълно би покрило критериите за описание на мястото на
извършване на нарушението.
Съдът би приел, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
Фактът, че за процесното ППС има сключен Договор за предоставяне на
услуга за електронно събиране на пътни такси, не би променил горните
изводи на Съда, тъй като не се носи отговорност когато задълженията за
плащане на дължимата такса са изпълнени, а не когато има сключен Договор
за заплащането им от трето лице – ето защо наведеното в тази насока
възражение в Жалбата би било неоснователно.
Осъщественото от жалбоподателя деяние във форма на бездействие би
било съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по
небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически
допустима маса над 12 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата
на платената пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и
задължението за заплащане на такса за изминато разстояние.
При този изход, спорен момент по настоящото дело е противоречи ли
наказанието ГЛОБА във фиксиран размер от 1800 лв., независимо от
характера и тежестта на нарушението, на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
8
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО).
Чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-
членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат
ефективни, съразмерни и възпиращи.
Доколкото е повдигнат въпрос относно тълкуване на правото на ЕС 4
поради противоречие на приложимото национално право към спора, то
съгласно чл. 267 ДФЕС Съдът на ЕС разполага с изключителна
компетентност относно тълкуване на правото на ЕС.
В чл. 267, ал. 3 ДФЕС е установено задължение за национална
юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване
съгласно националното право за отправяне на преюдициално запитване.
Същевременно в практиката на Съда на ЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT
v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да
не сезира СЕО, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос,
който вече е бил предмет на преюдициално решение.
В практиката на СЕС (вж. съединени дела C-497/15 и C-498/15) също
така е даден отговор, че: 1) Член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им и 2) Член 9а от Директива 1999/62, изменена с
Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство, която въвежда обективна
отговорност.
За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не
допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.
Предвидената санкция чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена, т.е.
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика
например дали е налице липса на плащане или има такова, но то е за различен
маршрут и това е станало поради грешка.
Наказанието, предвидено в чл. 179, ал. 3а ЗДвП е в изпълнение на
задължението на Република България за транспониране на Директива 1999/62
в националното право.
Изложеното сочи, че фактите по настоящото дело, следва да се
разглеждат като идентични с тези по C-497/15 и С-498/15, както и че
предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от
Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност,
както основателно се възразява от процесуалния представител на
9
жалбоподателя.
Ето защо и доколкото отговорът на поставения въпрос, е изведен в
правото на ЕС, за настоящия състав няма задължение да отправи
преюдициално запитване до Съда на ЕС. Известно е, че при нетранспониране
в срок на директива или при неправилното й транспониране се поражда
директен ефект, който позволява непосредствено приложение на съответните
текстове на директивата.
Това сочи, че при определяне на наказанието настоящият състав следва
да приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62 като определи наказание в
съответствие с принципа за припорционалност.
В националната съдебната практика пък е изяснено, че спазването на
принципа за пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28
ЗАНН (вж. Решение № 6696 от 15.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
5555/2021 г., Решение № 5802 от 23.10.2020 г. на АдмС - София по адм. д. №
7852/2020 г., Решение № 6981 от 25.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. №
9472/2021 г.).
В настоящия случай се касае за деяние, за което дължимата пътна такса е
в нисък размер ,в повечето случаи се касае за суми от порядъка до
10лева/видно от заплатените тол такси за процесния ден за различни участъци
/.
При това положение размерът на наказанието надвишава 180 пъти
стойността, с която се е облагодателствал наказаното, като не е заплатил
пътна такса за ползването за съответния пътен участък.
От всичко изложено може да се направи извод, че конкретното деяние не
е с висока степен на обществена опасност и налагането на предвидената във
фиксиран размер глоба би нарушило принципа за пропорционалност,
установен в чл. 9а от Директива 1999/62.
Ето защо случаят би следвало да бъде определен като маловажен и на
основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН наказателното постановление бъде отменено, а
нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 3 ЗАНН не намира
приложение по отношение на чл. 63, ал. 4 ЗАНН, тъй като първата урежда
случаите на по-благоприятен материален закон, а нормата на чл. 63, ал. 4
ЗАНН е с процесуален характер, в който смисъл е и преобладаващата съдебна
практика.
Но с оглед констатираните по горе процесуални нарушения, съдът
намира,че следва НП да бъде отменен по изложените по горе доводи.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
10
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 620 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено в
претендирания от него размер,а именно 620 лв. за адвокатски хонорар , но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв.; или в случая 550,00лева. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване
на Жалба и пледиране, т.е. не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за
2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира малко
над минималния такъв/ 620лева/, поради което не е непропорционален на
целта на закона.
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
11
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
заплатения размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован
поради което не следва да бъде редуциран в по-нисък размер.Т.е. не намира,
че този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е
посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в тежест
на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) №************** от *********** година на Директор
на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с
което на К. П. Б. с ЕГН ********** от село ********************, за
нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1 800 лв. и такса по чл.10б,ал.5 от ЗП в размер на
227лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на К. П. Б. с ЕГН ********** от село
******************, сумата от 620лв., представляваща направените
разноски за адв. възнаграждение сторени по АНД № 172/2024 година по
описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
12
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13