№ 12
гр. Велико Търново, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224000500289 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 59 от ЗЗД.
С Решение № 96/ 11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 218/ 2021 г. по
описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ предявеният
от ищцата Н. Х. М.-И., ЕГН **********, от гр. Плевен, срещу ответника Д. П.
Т., действащ като ЕТ „Д. Т.“, ЕИК *********, от с. Коиловци, Плевенска
област, иск за заплащане на сумата 40 021 лева, претендирана на основание
чл. 59 от ЗЗД като дължима законна лихва върху сумата 134 902,63 лева, за
периода от 16.10.2017 г. до 17.09.2020 г.; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на
ответника сумата 2 160 лева направени разноски по делото.
Недоволна от постановеното Решение, ищцата Н. Х. М.-И., чрез
пълномощника си адвокат И. А. от АК – гр. Плевен, е подала въззивна жалба.
Оплакването в нея е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се
доводи, че твърдението в исковата молба не е насочено към привилегията на
1
вземането на настоящия ответник, а към пълното отсъствие на такова вземане
към посочената от ищцата дата, с оглед развитието на заповедното
производство, като правните изводи на първостепенния съд са необосновани.
Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд
да постанови Решение, с което да отмени изцяло обжалваното Решение, като
уважи иска. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът ЕТ „Д.
Т.“, ЕИК *********, представляван от Д. Т., чрез пълномощника адвокат Н.
Н. от АК – гр. Плевен, е подал отговор. В него е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Възразява се срещу доводите в жалбата
за необоснованост на правните изводи на първостепенния съд, като са
изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение жалбата и да потвърди обжалваното с нея Решение. Претендират се
разноски.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на
страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 477/
01.02.2021 г., от ищцата Н. Х. М.-И., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез
пълномощника адвокат И. А. от АК – гр. Плевен, срещу ответника ЕТ „Д. Т.“,
ЕИК *********, представляван от Д. Т., от с. Коиловци, Плевенска област, с
правно основание – чл. 59 от ЗЗД и цена – 40 021 лева. Ищцата твърди, че е
взискател по и.д. № 20067560400018 по описа на ЧСИ Ц. Н., по което е бил
присъединен ипотекарният кредитор ЕТ „Д. Т.“ за сума в размер на
134 902,63 лева, която е била внесена от ищцата по сметка на съдебния
изпълнител за удовлетворяване вземането на ипотекарния кредитор, въз
основа на изготвено Разпределение от 28.05.2011 г. На 03.07.2014 г.
ответникът ЕТ „Д. Т.“ е подал заявление за издаване Заповед по чл. 417 от
ГПК срещу длъжника „ТОРА“ ООД, ЕИК *********, въз основа на което е
било образувано ч.гр.д. № 35923/ 2014 г. по описа на РС – гр. Плевен и на
заявителя са издадени Заповед за изпълнение на парично вземане въз основа
2
на документ по чл. 417 от ГПК – съдебна спогодба с нотариална заверка на
подписите и изпълнителен лист за сумата 134 912,35 лева. Този изпълнителен
лист е бил представен по и.д. № 20067560400018 по описа на ЧСИ Ц. Н. като
изпълнителен титул за получаване на внесената сума на 04.08.2014 г. С
Разпореждане от 16.10.2017 г., влязло в сила, заповедният съд е обезсилил
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
поради непредставяне на доказателства, че заявителят в срок е предявил иск
за установяване на паричното вземане, а с Разпореждане от 10.05.2019 г. – е
бил обезсилен и изпълнителния лист. На 17.09.2020 г., с резолюция на
съдебния изпълнител, внесената сума е била възстановена на ищцата. Твърди
се, че формално легитимиращият се като кредитор ответник ЕТ „Д. Т.“, освен
че не следва да получи заделената по разпределението сума в размер на
134 902,63 лева, следва да обезщети взискателя Н. Х. М.-И. – ищца по делото,
с равностойността на законната лихва върху главницата, за периода от
16.10.2017 г. – датата на обезсилване заповедта за изпълнение, до 17.09.2020
г. – датата на резолюцията на съдебния изпълнител, когато е върната сумата
на взискателя, с която сума в размер на 40 021 лева последният е обеднял.
Иска се от съда да осъди ответника, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на
ищцата сумата 40 021 лева и направените по делото разноски.
Пред Плевенския Окръжен съд е образувано гр.д. № 79/ 2021 г. по
описа на съда, производството по което е било прекратено поради
отстраняване на всички съдии от съдебните състави на съда, като делото е
било изпратено на Ловешкия Окръжен съд, където е образувано гр.д. № 218/
2021 г. по описа на съда.
С уточнение на исковата молба, вх. № 2072/ 16.06.2021 г.,
процесуалният представител на ищцата – адвокат А. от АК – гр. Плевен е
посочил, че ответникът не е получил сумата по изпълнителното производство
в размер на 134 902,63 лева. В о.с.з. на 04.10.2021 г. адвокат А. е заявил, че
подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат
А. е поискал от съда да уважи иска, като в представената писмена защита е
изложил доводи за неговата основателност.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез пълномощника си
адвокат Н. от АК – гр. Плевен, е оспорил основателността на иска поради
липсата на обогатяване от страна на ответника. В пледоарията си по
3
съществото на делото адвокат Н. е поискал от съда да отхвърли исковата
претенция, като в представената писмена защита е изложил доводи за
неоснователността й.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба и с молба, вх. № 3692/ 30.09.2021 г., ищцата е
представила писмени доказателства, които не са били оспорени от
насрещната страна и са приети от съда, като от съдържанието им се
установява следното:
Видно от Нотариален акт /НА/ за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 154, том ІІ, рег. № 1025, дело № 128 от 2003 г. на
Нотариус Галя Бонева, с рег. № 360 към НК, с район на действие – РС-гр.
Плевен е, че на 06.06.2003 г. ипотекарният кредитор ЕТ „Д. Т.“ е учредил
договорна ипотека в полза на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК/ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД върху свой собствен недвижим имот, включващ и птицеферма, във
връзка с отпуснат кредит на кредитополучателя „ТОРА“ ООД.
С НА за покупко – продажба на недвижим имот № 80, том V от
10.12.2003 г. на Нотариус Галя Бонева, с рег. № 360 към НК, с район на
действие – РС-гр. Плевен, обособена част от посочения по-горе недвижим
имот, представляваща птицеферма, е продадена от продавача ЕТ „Д. Т.“ на
купувача „ИНОТ – АГРО“ ООД, ЕИК *********.
Въз основа на молба от 01.04.2005 г., подадена от взискателя Н. Х. М.-
И., срещу длъжниците: „ИНОТ АГРО“ ООД и ЕТ „ИНОТ – РАДОСЛАВ
НАЧКОВ“, е било образувано изпълнително дело за вземане на взискателя в
размер на 500 000 лева главница, въз основа на издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 844/ 2005 г. по описа на РС . гр. Плевен.
Видно от приложеното Разпределение от 28.05.2011 г., изготвено по
и.д. № 20067560400018 по описа на ЧСИ Ц. Н., с рег. № 756 към КЧСИ, с
район на действие – Плевенския Окръжен съд е, че въз основа на публична
продан недвижим имот, представляващ птицеферма, за купувач е обявен
взискателят Н. Х. М.-И. за сумата 507 725 лева и че по изпълнителното дело е
бил присъединен като взискател ипотекарният кредитор ЕТ „Д. Т.“ за сумата
134 902,63 лева, като взискателят Н. Х. М.-И. е била задължена да внесе
сумата 134 902,63 лева за удовлетворяване вземането на ипотекарния
кредитор ЕТ „Д. Т.“.
4
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.12.2011 г.,
влязло в сила на 29.03.2012 г., ЧСИ Ц. Н., с рег. № 756 към КЧСИ, с район на
действие – Плевенския Окръжен съд, е възложил върху взискателя Н. Х. М.-
И. процесния недвижим имот, представляващ птицеферма за сумата 507 725
лева, като е посочено че взискателят е освободен от внасяне на сумата
372 822,37 лева и че същият е внесъл с преводно нареждане от 19.12.2011 г.
сумата 134 902,63 лева, явяваща се разликата между размера на
приспаднатата сума по разпределението и цената на имота.
Видно от Договор за цесия от 13.07.2005 г. е, че цедентът
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, е прехвърлил възмездно на
цесионера ЕТ „Д. Т.“ вземанията си срещу длъжника „ТОРА“ ООД по два
договора за банков кредит с дата 05.06.2003 г.
В рамките на заповедното производство на заявителя ЕТ „Д. Т.“ са
били издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа
на спогодба и изпълнителен лист за сумата 134 912,35 лева.
С Резолюция на ЧСИ от 17.09.2020 г. сумата от 134 902,63 лева е била
върната на взискателя Н. Х. М.-И..
С оглед на така установената фактическа обстановка въззивният съд
достига до следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде уважен иска по чл. 59 от ЗЗД следва да се установи по
делото, че е налице обогатяване на ответника, съответно обедняване на
ищеца, свързано със съответното обогатяване; отсъствие на правно
основание за обогатяването и липса за защита на обеднелия чрез друга правна
претенция.
Безспорно е установено по делото, че ищцата Н. Х. М.-И., в качеството
си на взискател по и.д. № 20067560400018 по описа на ЧСИ Ц. Н., с рег. №
756 към КЧСИ, с район на действие – Плевенския Окръжен съд, е внесла на
19.12.2011 г. с платежно нареждане сумата 134 902,63 лева, за
удовлетворяване вземането на ипотекарния кредитор ЕТ „Д. Т.“, който е
присъединен кредитор по изпълнителното дело. Тази сума обаче не е била
получена от ответника ЕТ „Д. Т.“ – присъединен кредитор по изпълнителното
дело, като това обстоятелство изрично е посочено в уточнение на исковата
молба, вх. № 2072/ 16.06.2021 г., от процесуалния представител на ищцата –
5
адвокат А. от АК – гр. Плевен, като процесната сума е била върната на
взискателя, с резолюция на съдебния изпълнител, след прекратяване на
изпълнителното производство.
След като процесната сума не е постъпила в патримониума на
ответника, а се е намирала по сметка на съдебния изпълнител, няма как да се
приеме, че ответникът се е обогатил, т.е. липсва увеличаване актива на
имуществото му. С оглед липсата на тази предпоставка от фактическия състав
на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
До същия правен извод е достигнал и Ловешкия Окръжен съд, поради
което постановеното от него Решение е правилно и следва да се потвърди,
като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първостепенния съд, които изцяло споделя.
При този изход на делото на въззиваемия ЕТ „Д. Т.“ следва да се
присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 500 лева,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96/ 11.05.2022 г., постановено по гр.д. №
218/ 2021 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Х. М.-И., ЕГН **********, от гр. Плевен, *********, да
заплати на ЕТ „Д. Т.“, ЕИК *********, от с. Коиловци, Плевенска област,
представляван от Д. П. Т., сумата 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева,
представляваща направени разноски във въззивното производство за
заплащане адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7