ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1726
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500966 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл ГПК
Образувано е по повод частна жалба на М. А. А. ищец по гр.д.№8906/ /2021г.по
описа на БРС подадена против решение № 1055 от 23.05.2022г.,постановено по делото В
ЧАСТТА,имаща характер на определение,с която съдът е ПРЕКРАТИЛ като недопустимо
производството по делото по иска с правно основание чл.439 ГПК /частичен иск/ за
разликата до предявения размер от 1250 лева,представляваща част от лихва с общ размер
към 08.12.2021г.от 11 685 лева.
Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от
лице,разполагащо с активна процесуална легитимация за обжалване на постановеното
определение- ищец по делото. Внесена е държавната такса за обжалване.
По основателността на частната жалба въззивният съд намери следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,че БРС е дал неправилна правна
квалификация на предявения иск по чл.439 ГПК.
В исковата си молба ищецът е посочил ясно и безпротиворечиво,че
вземането,претендирано от ответника по иска „ЕОС Матрикс“ЕООД е по изпълнително
основание- издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№1268/2011г.по описа на БРС и образувано
впоследствие изпълнително дело при ЧСИ Илко Бакалов, което ищецът твърди,че е
перемирано. Исковата си претенция за недължимост на вземането за лихви ищецът е
обосновал с уточнения на претенциите,извършени от кредитора му извън изпълнителното
дело, както с последното уточнение ответното дружество е посочило,че дългът на ищеца за
лихви възлиза на 11 685.72 лева. Не са били твърдени от ищеца или ответника други
основания за възникване и съществуване на вземането,освен издаденият изпълнителен лист
и цесията на вземането от ОББ на „ЕОС Матрикс“ЕООД. Ответникът по иска не е оспорил
твърденията на ищеца досежно размера на лихвата,която според него същият му дължи по
изпълнителното основание. При това положение въззивният съд намира,че правилно е
преценил БРС,че ищецът има правен интерес единствено от предявяване на иск с правно
основание чл.439 ал.1 ГПК за установяване недължимостта на вземане на кредитора му за
лихви върху главницата на вземането по горепосочения изпълнителен лист.
1
Неправилно обаче БРС е приел,че за сумата над 1250 лева искът се явява
недопустим,тъй като разликата над 1250 лева до 11 685 лева не се явява предмет на
изпълнителното основание по чл.439 ГПК. На първо място- сумата от 11685 лева е посочена
от ответника като дължима от ищеца лихва върху главницата,като не се твърди страните да
имат други правоотношения,освен това,по което е издаден изпълнителният лист и е
образувано изпълнителното дело. На следващо място,ответникът не е оспорил размера на
иска,нито е оспорил твърдението на ищеца,че сам е посочил този размер и че го претендира
за дължим от ищеца. Видно от съдържанието на изпълнителния лист,освен присъдената
договорна лихва в размер на 996.42 лева и наказателна лихва в размер на 22.71
лева,изпълнителното основание съдържа и осъждане на М.А. да заплати законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 08.02.2011г. до
окончателното изплащане на вземането. Размерът на тази законна лихва за забава несъмнено
е част от изпълнителното основание, което районният съд погрешно не е съобразил,
приемайки за допустима само исковата претенция за двете суми за лихва/договорна и
наказателна/ посочени в изпълнителния лист.Размерът на изтеклата законна лихва за забава
върху главницата не е бил установен ,което е било част от предмета на доказване по
делото,наред с доказването на изтеклата погасителна давност, но районният съд не е дал на
страните и надлежни указания досежно тази част от исковата претенция.
Дори по делото да се установи,че действителният размер на изтеклата законна лихва
за забава е различен от посочвания в писмата на ответника до ищеца, искът с правно
основание чл.439 ГПК не би бил недопустим,тъй като вземанията на ответника се основават
единствено и само на соченото от ищеца изпълнително основание- издаденият
изпълнителен лист,въз основа на който е било образувано приетото като доказателство
изпълнително дело.Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК и е допустим изцяло,в
пълния заявен размер,по който съдът дължи произнасяне по същество и в зависимост от
установените факти,може да го уважи или отхвърли,но не и да прекрати производството
като недопустимо.
По гореизложените съображения,въззивният съд намери,че обжалваното определение
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,а делото-върнато на БРС за
произнасяне по основателността на предявения иск с правно основание чл.439 ГПК в пълния
му заявен размер.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 1055 от 23.05.2022г.,постановено по гр.д.№ 8906/2021г.по описа на
БРС В ЧАСТТА,имаща характер на определение, с която съдът е ПРЕКРАТИЛ като
недопустимо производството по делото по иска с правно основание чл.439 ГПК /частичен
иск/ за разликата до предявения размер от 1250 лева, представляваща част от лихва с общ
размер към 08.12.2021г.от 11 685 лева И ВРЪЩА делото на БРС за разглеждане и
произнасяне по същество по предявения иск с правно основание чл.439 ГПК в пълния му
заявен от ищеца размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3