Мотиви на присъда, постановена по
НОХД № 4497/2020г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 31-ви състав
Обвинението е повдигнато
от Софийска градска прокуратура против Е.И.Л. и същата е
предадена на съд,
за
това, че на 27.07.2019г.
в гр.София, при условията на продължавано
престъпление- с четири деяния, които, осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото използвала данни от платежен инструмент-
банкова дебитна карта с № **************, издадена
от „У.Б.“ АД на името на В.В.В., както следва:
1.
на 27.07.2019г. в 05:46:57 часа
в гр.София, на ПОС терминал № 93940992 на търговец DANSE BAR, използвала данни от банкова
карта-№ **************, чрез
които от сметката на В.В.В. успешно заплатила по сметката на
посочения търговец сумата от 50,00 лева,
2.
на 27.07.2019г. в 06:14:06 часа
в гр.София, на ПОС терминал № 93940992 на търговец DANSE BAR, използвала данни от банкова
карта № **************, чрез
които от сметката на В.В.В. успешно заплатила по сметката на
посочения търговец сумата от 50,00 лева,
3.
на 27.07.2019г. в 06:25:59 часа
в гр.София,на ПОС терминал
№ 93940992 на търговец
DANSE BAR, използвала данни
от банкова карта № **************, чрез които от сметката
на В.В.В. успешно заплатила по сметката
на посочения търговец сумата от 42,00 лева,
4.
на 27.07.2019г. в 06:30:23 часа
в гр.София,на ПОС терминал
№ 93940992 на търговец
DANSE BAR, използвала данни
от банкова карта № № **************, чрез които от сметката
на В.В.В. успешно заплатила по сметката
на посочения търговец сумата от 49,00 лева,
без да получи съгласието на титуляра по
банковата карта В.В.В., като деянието не
представлява по- тежко престъпление- престъпление
по чл.249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата
за извършено престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като счита, че
в подкрепа на обвинението
са показанията на свидетеля В.Д.,
че е забравил банковата си карта в бара и в последствие с нея са осъществени
четири плащания от поддсъдимата, както и заключението
на техническата експертиза. Предлага подсъдимата Е.И.Л. да бъде
призната
за виновна по
повдигнатото й
обвинение при смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно
минало и младата възраст с евентуално
приложение на разпоредбата на 55
от НК и съдът наложи
наказание около минималния размер, както
и
наказание „Глоба“ в размер
на 200,00
лева.
Подсъдимата Е.И.Л. дава обяснения
по повдигнатото обвинение. Твърди, че е извършила плащанията на пос терминал от вътрешната страна на бара, след което
оставила картата на бара. По- късно се свързала със свидетеля В.Д., обянсила му, че е станало недоразумение и поскала да му
възстанови сумата, но той отказал, тъй като банката му ги възстановила.
Защитата на
подсъдимата, адв.Х.Х. счита обвинението не е доказано от субективна страна, като няма
спор, че подзащитната му е
Мотиви по НОХД № 4497/2020г., СГС, НО, 31-ви състав, 2 стр.
извършила плащанията с дебитната карта на свидетеля В.Д..
Защитата моли съдът да постанови присъда, с която за признае подзащитната му за невиновна по повдигнатото обвинение.
В своя защита подсъдимата иска съдът да бъде справедлив и да
я оневини.
В последна дума подсъдимата Е.И.Л. заявява, че не
се смята за виновна.
Съдът, като прецени събраните по
делото, по реда на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК доказателства, взе предвид доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимата Е.И.Л. е родена на ***г***,
българка, български гражданин. С висше образование е, неомъжена, неосъждан, работеща,
с ЕГН **********.
През месец юли 2019г. подсъдимата Е.И.Л. работела като барман в бар „Денс бар“, находящ се в гр.София,
ул.“*********. На 26.07.2019г. била нощна смяна от 22,00 часа до 04,00 часа на
27.07.2019г. Около 04,00 часа в задеведието дошли
свидетелите В.В. и Б.Д., които
поръчали две водки със сода и подсъдимата ги обслужила. Свидетелят В.В. попитал може ли да плати в банкова
карта, подсъдимата отговорила, че може и му предоставила терминала в заведението,
за да извърши плащането. Свидетелят В.В. ивадил банковата си
карта с номер ************** и осъществил безконтакно плащане на стойност 14,00 лева, но поради
обстоятелството, употребил алкохол, забравил да прибере банковата си карта.
Подсъдимата Е.И.Л. забелязала, че свидетелят В.В. е забравил банковата си карта,
прибрала я при себе си и решила да се възползва. Разбрала, че картата е безконтакнта и може да осъществява безконтактни плащания,
чрез които заплатила сметки и на други неустановени по делото лица, които били в
заведението.
На 27.07.2019г. около 07,00 часа
свидетелят В.В. излязъл от бар
„Терми“ и спрял таксиметров автомобил, за да закара до дома му в гр.София,
ул.“Иван Асен II“, помолил водача на таксиметровия автомобил да спре до
банкомат, за да изтегли пари и да му заплати. Когато отишъл до банкомата свидетелят
В.В. установил, че
банковата му карта липсва, поради което влязъл в дома си, взел пари и заплатил
на таксиметровия водач. Веднага след това, чрез мобилното банкиране блокирал картата
си и по- късно се обадил в „У.Б.“ ЕАД и при проведения разговор разбрал за
неправомерно осъществените транзакции.
На 30.07.2019г. свидетелят В.В. оспорил четирите транзакции и след извършена
проверка от банката на 01.08.2019г. по сметката му била възстановена сумата от
191,00 лева.
След разкриване на случая управителя
на „Д.Б.В.Х. прегледала записите от камерите в заведението и след като се уверила,
че подсъдимата ползва дебитната карта на свидетеля В.В. я
Мотиви по НОХД № 4497/2020г. по описа на СГС, НО, 31-ви състав, 3 стр.
помолила да напусне местоработата си.
По делото е изготвена видеотехническа и лицево- идентификационна експертиза по
протокол № 525/2020, съгласно чието заключение от проведеното лицево- идентификаионна изследване може да се направи извод, че на изследваните
фотокопия и снимка- сравнителен материал най-вероятно е заснето едно и също лице,
посочено като Е.И.Л..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена, като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: обясненията на подсъдимата Е.Л., показанията на свидетелите
В.Д., Б.Д., В.Х., договор за спестовна сметка „Многофакторен
влог“ /л.68- л.70 от досъдебното производство/, формуляр за рекламация /л.76-
л.79 от досъдебното производство/, трудов договор № 04/03.10.2018г. /л.127 от
досъдебното производство/, протокол за доброволно предаване /л.42, от
досъдебното производство/, заключение на видеотехническа
и лицево- идентификационна експертиза по протокол № 525/2020 /л.53- 55 от
досъдебното производство/, справка за съдимост на подсъдимата Е.Л. /л.148 от
досъдебното производство/, както и проибщените по реда
на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
Съдът не възприе и не кредитира
обясненията на подсъдимата Е.Л. защитата, че дебитната карта й е дал човек,
когото не познава, извън бара, като прецени, че се оборват от събраните по
делото доказателства. В показанията пострадалият В.В.
е категоричен, че е използвал дебитната карта около 04,00 часа и когато поискал
да изтегли пари от банкомат, се оказало, че картата му я няма в портфейла,
поради което веднага я блокирал. Показанията на този свидетел се подкпрепят от
показанията на свидетелката В.Х., която поддържа, че на инкриминираната дата
освен подсъдимата не е имало друго лице от женски пол на работа.
Показанията на разпитаните
свидетели съдът възприе и даде вяра, като прецени, че същите са логични,
вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото писмени
доказателства, включително обясненията на подсъдимия, и са относими към
предмета на доказване в настоящото производство. Между същите не се откриват
съществени противоречия по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК, което да налага
отделното им обсъждане по отделно. Показанията на разпитаните свидетели се
отнасят до това, какви са били взаимоотношенията между подсъдъмия и
пострадалия, какви действия е предприел подсъдимия след извършване на деянието.
Заключението на изготвената по
делото експертиза, съдът възприе изцяло, като прецени, че същото е обективно,
компетентно, всестранно и пълно и относимо към
предмета на доказване в производството.
Събраните по досъдебно производство
№ 15 535/2019г. по описа на 01 РУ- СДВР, пр.пр.№ 21
602/2019г. по описа на СГП и в хода на съдебното следствие писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че
непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират със събраните по делото
гласни доказателства и са относими към основния факт,
Мотиви по НОХД № 4497/2020г. по описа на СГС, НО, 31-ви състав, 4 стр.
включен в предмета на доказване по
делото.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимата Е.И.Л. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.249,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
От обективна
страна подсъдимата Е.И.Л. ***,
при условията на продължавано престъпление- с четири деяния, които, осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото използвала данни от платежен инструмент-
банкова дебитна карта с № **************, издадена
от „У.Б.“ АД на името на В.В.В., без да получи
съгласието на титуляра по банковата
карта В.В.В., като деянието не представлява
по- тежко престъпление. Установява се по безспорен
и категоричен начин, че след като
подсъдимата Е.И.Л. е получила дебитна карта, издадена на
имената на свидетеля В.Д.а, същата
я е използвала и е
осъществила четири.
Настоящият
съдебен състав прецени, че деянието са извършени при условията на чл.26, ал.1
от НК. Продължавано престъпление
има, когато са извършени две
или повече единични деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави
на едно и също престапление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващите
деяния се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшествуващите. Непродължителен
по смисъла на чл.26, ал.1 от НК е този период от
време, при който не се
разкъсва специфичната обективна и субективна връзка между деянията
и деецът действа в изпълнение на взетото
решение да върши престъпление, без да се
налага да взема ново решение.
Кога обстановката е „една и съща“, се
установява и решава от съда за
всеки конкретен случай, като се
изхожда от трайното отношение или трайния повод
на дееца към обекта и предмета
на престъплението, мястото, времето, типичното в конкретния начин на извършване
на отделните деяния. Под „еднородност
на вината“ следва да се
разбира една и съща форма на
вина- умисъл или непредпазливост, а не един и същ
вид на вината-
само пряк, само евентуален умисъл, само осъзнавана
непредпазливост или само несъзнавана непредпазливост. В конкретния казус се установява,
че на 27.07.2019г. за времето от 05:46:57 до 06:30:23 часа подсъдимата е използвала
дебитната карта, издадена на В.Д..
От субективна
страна деянията са извършени при
форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимата Е.И.Л. е съзнавала техния общественоопасен характер,
предвиждала е
и е искала настъпването
на общественоопасните последици. Вината като субективно психическо отношение на дееца към
престъпния резултат намира своето обективно
проявление в действията на извършителя, в неговото цялостно поведение, а поведението на подсъдимата Е.Л. сочи, че
в съзнанието й е била оформена ясна
Мотиви по НОХД № 4497/2020г. по описа на СГС, НО, 31-ви състав, 5 стр.
представа, че
използва
платежен инструмент, издаден на името на В.Д., за да
получи
неправомерно парични суми.
Предвид изложеното,
настоящият състав прецени, че с действията
си, подсъдимата Е.Л. е осъществила
от обективна страна всички признаци
на състава на престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и я призна за виновна по тези обвинения.
Причина за
извършване на престъплението е желанието за неправомерно облагодетелстване и незачитане на правните и морални
норми в обществото.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализация на наказанието
съдът като смекчаващи вината обстоятелства взе предвид, че подсъдимата Е.И.Л. е
трудово ангажирана, чистото й съдебно минало, желанието да възстанови паричната
сумаи липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Тези обстоятелства сочат, че обществената опасност на подсъдимата не е висока,
че съществува реална възможност за вграждането й в обществото и за
превъзпитаването й за зачитане на установените правни и морални норми, поради
което са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК. Предвид санкцията предвидена в разпоредбата на чл.249, ал.1 от НК, съдът
наложи на подсъдимата Е.И.Л. наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година и „Глоба“ в размер на 200,00 лева., като прецени че така наложеното
наказание съотвестства на личността на подсъдимата и
тежестта на извършеното. Съдът прецени, че за постигане целите на наказанието
не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно, поради което и на основание
чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването му с изпитателен срок от три години.
Наказанието би допринесло, със
своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и
превъзпитаване на подсъдимата към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да
се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването в този
размер на лишаване от свобода е еднакво необходимо, както за поправяне на
подсъдимата и нейното предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се
предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да
предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не
и несправедливо.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата Е.И.Л. съдът възложи направените
по делото разноски в размер на 82,77 лева по сметка на СДВР, 100,00 лева по
сметка на софийски градски съд, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- и по
5,00 лева държавна такса за всеки издаден изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: