О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно
заседание на 13.06.2019 година в състав:
Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА
с участието на секретаря: ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА
и
прокурора: Асен Пашански, като разгледа докладваното от СЪДИЯ АГНЕСА СТАВАРОВА
ЧНД N 222 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба от И.Е.Г., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде условно
предсрочно освободен от изтърпяване от останалата част от наказанието лишаване
от свобода. В молбата навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното
му наказание и е придобил право за условно предсрочно освобождаване. Твърди, че
не е наказван, спазвал е вътрешния ред и дисциплина, установени в затвора.
Към молбата са приложени
писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и
личното затворническо досие на осъдения Бойко Василев.
В съдебно заседание
осъденият поддържа молбата.
Представителя на Затвора-Враца изразява становище за
неоснователност на искането. Представя актуална справка за размера на
изтърпяното наказание лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото.
Участващият в съдебното
производство прокурор от ОП-Враца дава становище да не се уважи молбата.
Окръжният съд, след като
изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени
доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
На лицето И.Е.Г. е определено по реда на чл.25-23 НК с протоколно
определение по ЧНД №2269/2017 г. по описа на СпНС общо наказание, като са
групирани в условията на съвкупност наложените по НОХД №254/2016г. на РС -
Мездра, НОХД №264/2015 г. на РС - Мездра и НОХД №2124/2017 г. на СпНС
наказания, в резултат на което е определено едно общо най-тежко в размер на 3
години и 6 месеца лишаване от свобода.
Начало на наказанието - 06.12.2016 г. Фактически изтърпял - 2
години, 6 месеца и 7 дни. Предварителен арест-2 дни. От работа - 2 месеца и 6
дни. Всичко изтърпял - 2 години, 8 месеца и 15 дни. Остава за изтърпяване - 9 месеца и 15 дни.
Доказателствата сочат, че осъденият И.Е.Г. е изтърпял повече
от половината от наложеното му наказание, съгласно изискванията на чл. 70, ал.
1, т. 1 НК.
Според представения доклад и направена оценка, дадена от
ръководството на затвора е следната за осъденото лице:
Първоначално регистрирания риск от рецидив е със средни
стойности-78 точки. Дефицитни зони са:
-Криминално минало - осъждан като непълнолетен;
-Нагласи - с трайно изградени криминални нагласи;
-Управление на финансите и доходите - не успява да си изгради
адекватен модел за разход на финансите си;
-Начин на живот и обкръжение - трайно привързан с криминално
проявени лица;
-Злоупотреба с наркотици - наркозависим;
-Умения за мислене - не разпознава кога има проблеми и да ги
решава по адекватен начин.
Рискът от вреди е с ниски стойности по отношение на
администрацията на затвора и останалите лишени от свобода. Рискът от вреди за
обществото след освобождаването му е среден. Рискът от суицид и самонараняване
е с ниски стойности. Рискът от извършване на бягство е с ниски стойности. Не
декларира дискриминационни нагласи.
Заложените цели в плана на присъдата са:
-Формиране на критичност към собственото поведение;
-Осъзнаване на нанесените щети;
-Предпазване от рецидив в сферата на зависимост от ПАВ.
При направената преоценка рискът от рецидив от среден се
завишава на висок - 85 точки. Завишаването се наблюдава в зоните: начин на
живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Рискът от
вреди в условията на контролирана среда е в същите стойности. Рискът от вреди
за обществото е среден и се определя от извършеното користно-насилствено
правонарушение след употреба на стимулиращи наркотични вещества.
След съпоставяне на настоящата оценка на риска и профил по системата
за оценка на правонарушителя с резултатите от предишното оценяване, рискът от
рецидив се отбелязва, че остава с високи стойности - 85 точки. Дефицитните зони,
първоначално определени, отново се маркират като такива, независимо от
корекционната дейност с лицето. А те са:
-Нагласи - с трайно изградени криминални нагласи;
-Управление на финансите и доходите - не успява да си изгради
адекватен модел за разход на финансите;
-Начин на живот и обкръжение - трайно привързан с криминално
проявени лица;
-Злоупотреба с наркотици - наркозависим;
-Умения за мислене - не разпознава кога има проблеми и да ги
решава по адекватен начин.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на присъдата е нисък
за персонала и среден за останалите лишени от свобода. Рискът от вреди за
обществото след освобождаването му е среден и се определя от криминалното
минало и наркотичната му зависимост.
Л.св.Г. е непостоянен в поведението си, наказван е на
01.11.2017г. със заповед №254 и на 20.07.2018г. със заповед №167. Награждаван е
на 28.03.2019 г. със заповед №70. Не изпълнява заложените в плана на присъдата
цели и задачи.
Съдебният състав след като съобрази становището на затвора и
на доказателствата по делото намира, че по делото е налице само първата
предпоставка от материално-правната норма за изтърпяно наказание. По втората
предпоставка не са налице убедителни доказателства за неговото реално поправяне
и превъзпитание, поради което индивидуалната работа с него трябва да продължи в
посока повишаване степента на
отговорност за поведението си и формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до
намаляване вероятността от извършване на повторно престъпление.
Шансовете за реинтеграция в обществото са незадоволителни с
оглед липсата на желание за промяна и корекция в поведението му.
Необходимо е продължаване на поправителната работа с л.св. Г.
за изграждане на устойчива мотивация за позитивна промяна. Не са изпълнени
целите, заложени в плана на присъдата. Не се наблюдава трайна положителна
тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след
освобождаване.
Не са налице убедителни доказателства за неговото реално
поправяне и превъзпитание, поради което индивидуалната и възпитателна работа
трябва да продължи в посока на трайно и устойчиво поправяне на дееца. Трябва да
се работи за позитивна промяна на нагласите, формиране на критично отношение
към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и
създаване на алтернативи за тяхното решаване.
Към настоящият момент лишеният от свобода И.Г.
не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот. Установените криминални нагласи и
нежеланието да се съобразява и да спазва установените правила и законови норми
в обществото, дават основание да се приеме, че възможността за продължаване на
престъпната дейност е реална.
Към настоящия момент молителят не отговаря
на изискванията за добро поведение съгласно чл. 439а НПК.
Съществува дефицит в предпоставките,
свързани с изискването за добро поведение и поправяне. За да постанови съда УПО
е необходимо молителят да се е поправил реално или да е дал категорични доказателства,
че се поправя. Престоят в затвора трябва да въздейства за положителна промяна
на лицето, което в случая не се доказва от данните, изнесени в доклада и
изложените съображения на затворническата администрация. Дори в контролирана
среда, същият показва нежелание за интегриране и поправяне. Горните обстоятелства говорят за липса на
мотивация за поправяне и изкореняване на негативни проявления и лоши навици.
Този довод се основава на данните от делото. В подкрепа на горното са
приложените доклади на администрацията на затвора, категорична че целите на
наказанието не са изпълнени в пълен обем.
Необходимо е самия осъден да полага целенасочени и последователни усилия
за добро поведение и да даде доказателства за своето поправяне, каквито по
делото не съществуват. Наказван е два пъти, като наказанието, съгласно
правилата на чл.109 ЗИНЗС ще бъде изтърпяно на 20.07.2020г.
Всичките тези констатации са в основата за
преценка, че не са налице предпоставките по чл.439а НПК за УПО на осъденото
лице.
Това
е в основата за постановяване на отказ за условно предсрочно освобождаване.
На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.Е.Г. - роден на *** ***, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр. Враца, със средно
образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, да бъде условно предсрочно освободен
от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер
на 3 (три) години и 6 (шест) месеца,
наложено му по ЧНД №2269/2017 г. на СпНС, с остатък в размер на 9 (девет)
месеца и 15 (петнадесет) дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок, от влизане на
определението в сила, в който лишеният от свобода И.Е.Г. не може да подаде нова
молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила
да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: