Решение по дело №1292/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. А., [държава], насочена срещу Решение № 3507 от 20.05.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспорения акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, тъй като в изложените съображения, основаващи отказа на административният орган липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства и бил постановен при неизяснена фактическа обстановка, като са направени необосновани и незаконосъобразни изводи, за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, и хуманитарен статут по отношение на М. А. А..

Сочи се, че от съществено значение за предоставяне статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8. ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12. ал.1. т.1 - т.З от ЗУБ. За да можело да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябвало да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието да се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход, и се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ – раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. При проведеното интервю оспорващия заявил, че не е отбил военната си служба, но бил на възраст в която трябвало да отслужи военната си служба. Заявил е, че не би се завърнал в страната си по произход защото нещата там нямало да се оправят скоро.

Твърди се, че съгласно т. 169 от Наръчника на Върховният комисариат на Бежанците при ООН дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че той ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. В т. 170 било посочено, че съществуват обаче и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В тази връзка в жалбата се излага, че М. А. А. е бил студент по право, като по време на обучението му в колежа е бил противник на войната и е членувал в студентски организации, защитаващи тази идеология. В продължение на години, както и до момента, той бил привърженик на тази кауза. Именно по тази причина, изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни морални убеждения, респективно на валидни съображения на съвестта. Въпреки, че тези обстоятелства не били заявени пред административния орган, то те били относими към процедурата по предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса. религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група и се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Действително, принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, само по себе си не било основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут било необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. В този смисъл било Решение № 3730 от 27.03.2024 г. по адм. д. № 11964/2023г. на Върховен административен съд. Предвид изложеното в жалбата и доколкото то се явявало ново обстоятелство, което не е било известно при постановяване на процесното решение и не било взето предвид при установяване основанията за предоставяне на статут на бежанец, респ. хуманитарен статут на жалбоподателя, но било относимо към искането на жалбоподателя, то решението на председателя на ДАБ следвало да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне, при което бъде извършено задълбочено интервю с жалбоподателя, в рамките на което да бъде установено, какво е отношението му към войната в [държава] и дали се доказва, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта или че ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения.

На следващо място се посочва, че в множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за убежище/международна закрила следвало да бъдат Женевската конвенция от 1951 г. и Протоколът към нея от 1967 г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011 95 ЕС). Принципът „забрана за връщане" ([Наименование]) било главното основание на закрилата на бежанците. [жк], преразгледана през 2011 г. въвеждала в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или като такива, нуждаещи се от международна закрила. Това включвало правата и задълженията свързани с тази закрита, ключов елемент от които била забраната за връщане съгласно член 33 от Женевската конвенция от 1951 г. Чл. 18 от Хартата за основните права на ЕС гарантирала правото на убежище, което включвало зачитане на принципа „забрана за връщане". В член 19 от Хартата се посочвало, че никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която може да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В мотивите към хартата се заявявало, че чл. 19. ал. 2 инкорпорира съответната сложила се съдебна практика на ЕСПЧ относно приложението на чл. 3 от ЕКПЧ.

По силата на чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ, се налагала абсолютна забрана на всяко връщане на лице, което е изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби. Тази защита била различна от защитата от преследване поради една от причините, посочени в Женевската конвенция от 1951 г. В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото, или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата в която е било върнато - делото [Наименование]срещу [държава].

Призната била и нуждата от закрила на лица чийто основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци [Наименование]"). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава

Квалификационната директива също уреждала и субсидиарна (допълнителна) закрила за лицата, които не мотат да бъдат определени като бежанци, но които, ако бъдат върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, ще бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция (чл. 15, буква ..а"), изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 15. буква ,,б") или тежки и лични заплахи срещу живота или личността като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт (член 15. буква „в").

Органът не бил съобразил в решението си и Решение по дело С-465. Административният орган бил приел, че в страната на произход на молителя, [държава], не е вътрешен въоръжен конфликт при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, независимо от самоличността му, единствено поради физическото му присъствие на тази територия, както и че след извършена преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила и актуалната информация относно страната му на произход се установявало, че при евентуалното му завръщане в [държава], където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. Сочи се, че органът неправилно е приел, че при връщането в страната на произход, животът на М. А. А. не би бил поставен в сериозна опасност, което било в противоречие с чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 15. б. „в” от Квалификационната директива. Предвид на събраните и изложени в жалбата факти, касаещи липсата на сигурност за живота и личността на всеки [държава] се счита, че към настоящия момент липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила, в която и да е друга част на страната, съгласно, дадените в чл. 8 от КД критерии.

В свои решения ЕСПЧ посочвал, че при преценка на възможностите за преместване и вътрешна закрила следвало да се вземе предвид дали лицето може да разчита на безопасен вътрешен транспорт, за да осъществи такова преместване, дали изобщо е в състояние да пътува до друг район на страната и дали има достъп да се установи. Отделно от гореизброеното, анализа на изложената в решението обстановка в [държава] се счита за формален и се твърди, че същият не кореспондира с личната бежанска история на жалбоподателя. Административният орган общо разглеждал данните, съдържащи се в издадената от самия него справка, относно състоянието на провинцията, от която произхождал жалбоподателя. Същевременно органът не изследвал обстоятелството относно последното местоживеене на жалбоподателя в [държава] и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат. Още повече, позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл.8. ал. 8. респ. чл. 9. ал. 5 ЗУБ, ДАБ не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане - териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. В оспорения административен акт липсвало каквото и да било изследване на възможността жалбоподателя да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Липсвал и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната, именно в конкретната посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани пречките за установяването му в конкретната област на [държава], които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила.

Същевременно не се обсъждали и евентуални административни и правни препятствия за установяването му именно в посочената област. Следователно атакуваното решение на ДАБ било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8. ал. 2 от Директива 2011/95 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, които постановявали към момента на произнасяне на заявлението за убежище, приемащата държава да вземе под внимание какви са общите условия в обособената част от държавата на произход и какви са личните обстоятелства на кандидата. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07, съгласно което личният елемент на засягане на молителя може по принцип да се счита за установен, ако в държавата по произход или в съответния регион, в който ще бъде върнато лицето, насилието е в такава висока степен, че самото пребиваване в този район е заплаха за живота и сигурността му. Следователно в решението си ДАБ не правела обоснована връзка между твърдените от жалбоподателя факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното му местоживеене в [държава], където ще бъде върнат. Информацията, на която органът се позовавал не отговаряла на реалната ситуация в страната му на произход и дори си противоречал в анализа си и опита си да докаже, че при евентуалното му завръщане в [държава], би могъл да води нормален живот. По този начин неразгледани по същество оставали причините, довели до напускане на местоживеенето му поради основателен страх от преследване именно там. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими единствено към една област в [държава], провеждал заключение относно състоянието на безогледно насилие в цялата страна, като същевременно не кредитирал факта, че причините да напусне държавата били свързани с твърдени от него актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не е изследвано от ДАБ.

Именно поради тези обстоятелства М. А. А. се страхувал за живота и здравето си и се опасявал, че ще бъде подложен на преследване в случай, че бъде върнат в държавата му на произход. Посочените в жалбата причини представлявали основание за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В държавата му на произход и в конкретното му местоживеене продължавало да е опасно за населението, а общоизвестна била информацията, че ситуацията в [държава] е неспокойна, непрекъснато се променяла и към настоящия момент тя не била такава, каквато органът бил преценил. Счита се, че са налице основателни опасения за живота и сигурността на жалбоподателя ако бъде върнат в [държава], поради което са налице и предпоставките по смисъла на закона за предоставяне на международна закрила.

Излагат се и доводи, че всички изложени факти, избирателно отразени в обжалваното решение не били обсъдени в цялост, поради което и крайните изводи в същото били погрешни. По изложените съображения, оспореното решение се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146. т. 3 и 4 АПК. Като не бил обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не бил съобразил връзката между конкретното местоживеене на М. А. А. с общата обстановка в [държава], както и възможностите му за достигане и установяване в друга област на страната, счетена за сигурна, административният орган бил произнесъл своето решение при липса на мотиви и при съществено нарушение на административно-производствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но изведените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт и било основание за отмяна на съшия.

По изложените в жалбата твърдения се моли оспореното решение да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, в писмен отговор ангажира становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – с рег. № УП-34219 от 27.08.2024г., жалбоподателят е поискал закрила от [държава]. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ от 27.08.2024г. На същата дата лицето е регистрирано с имената М. А. А., [държава], роден на [дата]., в [държава], [населено място], с постоянен адрес: [държава], [населено място], арабин, мюсюлманин, учител, висше, [семейно положение].

На 27.02.2025г. с кандидата е проведено интервю резултатите от което са обективирани в протокол от същата дата. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че е роден в [населено място] и до напускането си от [държава] е живял там. Съпругата му към момента също била в [държава]. Страната си по произход напуснал на 27.07.2024г. за [държава] където останал 12 дни, след което тръгнал за [държава]. В [държава] влязъл нелегално на 10.08.2024г. през зелена граница, заедно с още 11 човека. Качени били в кола, но по пътя били задържани от полицията. Споделил, че не бил арестуван, не бил осъждан, не участвал във въоръжена групировка, не бил членувал в политическа партия, не му било оказвано насилие и нито той нито семейството му били заплашвани. Напуснал [държава] заради войната и несигурността. Освен това бил на възраст, в която трябвало да отслужи военната си служба, а той не искал да воюва. Всичко било много скъпо, нямало ток и вода. По тази причина решил да напусне [държава] и да замине за Европа, където да потърси по-добро място на живот за него и съпругата му.

С вх. № УП 34219/2025г. чужденецът предоставил на органите на ДАБ препис от шофьорската си книжка.

С писмо рег. № УП-34219 от 10.03.2025г. на ДАБ Началникът на отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С писмо рег. № М-5234 от 09.05.2025г. Директорът на Специализирана Дирекция“М“-ДАНС е посочил, че не възразява на лицето да бъде предоставена закрила, в случай че отговаря на условията за това.

С процесното Решение № 3507 от 20.05.2025г. Председателят на ДАБ при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Решението е връчено на лицето лично на 03.06.2025г., в присъствието на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 17.06.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от осъществено спрямо него преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично по някои от горните причини, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Жалбоподателят в проведеното с него интервю не е изразил никакви опасения от преследване при завръщане в страната си по произход поради дезертиране от военна служба, но и сами по себе си същите не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. В този смисъл и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Предвид че няма данни чужденецът да е изразил несъгласие да служи в армията заради религиозните си убедения, или поради други морални убеждения, то не се установява и участието в военни действия да противоречи на негови убеждения в тази насока.В тази насока съдът намира уместно да допълни, че за първи път твърдения, че изпълнение на военната служба би противоречало на моралните убеждения на оспорващия, се излагат с жалбата до съда. Житейски нелогично е едно лице, което е несъгласно с участие във военни действия поради съображения на съвестта да не ги посочи в бежанската си история, в която всъщност е длъжен да изложи всички факти и обстоятелства на които основава искането си за международна закрила. Такива твърдения не са излагани от жалбоподателя от подаване на молбата за закрила, до датата на постановяване на оспореното решение. Това поставя под съмнение достоверността на обективираното в жалбата и съдът намира, че същите изявления се навеждат само за целите на производството .

В допълнение следва да се посочи, че по отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид информацията от общо достъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., както и информацията в приложените по делото справки от 08.04.2025г. и от 21.05.2025г. на ДАБ. След преглед на информацията за тази страна, съдът приема, че въпреки настъпилите нови обстоятелства в обществено политическия живот в [държава], същите не рефлектират пряко върху гражданите ѝ, по начин обосноваващ наличието на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Информацията от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ от съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Не се установява и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова.

Следователно в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, органът правилно е приложил закона и не са налице основанията за отмяна визирани в чл. 146, т.1-т.5 от АПК, поради което жалбата му по отношение на тази част от решението следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част на решението, с която органът е отказал да предостави субсидиарна закрила на молителя, административният орган е приел, че липсват релевантни твърдения за наличие на основание за предоставяне на хуманитарен статут и е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква „в“ от [жк], респективно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Приел е че от справката за ситуацията в страната по произход на жалбоподателя е можело да се направи извод, че за търсещия закрила не съществувала реална опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, съответно искането за закрила и в тази му част било неоснователно. Липсвали и предпоставки за предоставяне на статут по чл.9, ал.6 и ал. 8 от ЗУБ.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано. Органът е приел, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 9, ал.1, т.1,т.2 и т.3 от ЗУБ.

Така осъществената преценка на органа се явява правилна и обоснована, като съответна на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не е направил изявления в подобен смисъл.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, както правилно е преценил и административния орган.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № [Наименование]/07/[Наименование]/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно пълзящата скала посочена в т.39 от решението в колкото по-голяма степен молителят успее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледно насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Т.е. от гореизложеното е видно, че за да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

В тази връзка следва да се посочи, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

За да приеме молбата за закрила за неоснователна органът се е позовал на справка изготвена от Директор Дирекция „Международна дейност при ДАБ.

На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно справката, на която се е позовал органът е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Тук е мястото да се посочи, че Министерство на външните работи е администрацията подпомагаща министъра на външните работи при осъществяването на правомощията му, свързани с ръководство, координиране и контролиране осъществяването на държавната политика в областта на външната политика на [държава] и международните отношения, и няма специална компетентност по отношение бежанските и миграционни потоци. Представеното по делото от жалбоподателя извлечение от сайта на МВнР досежно [държава] съдът намира, за неотносимо към преценката за предоставяне международна закрила на молителя, от една страна поради посоченото досежно компетентността на МВнР, а от друга и понеже предупрежденията за пътуване касаят и са относими единствено към българските граждани, не и към сирийските такива.

Предвид така установеното в справката, то по мнение на съда правилен се явява изводът на административния орган, че към датата на постановяване на оспорения акт в [държава] не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. След като по силата на нормативен акт на Дирекция “Международна дейност“ при ДАБ оглавявана от директора си е предоставено правомощие да обобщава и анализира бази данни за състоянието на трети държава и да изготвя справки в които да обективира така установената информация, няма как да се приеме че ответникът съобразявайки този документ е допуснал процесуално нарушение. Наред с това в самата справка конкретно са посочени международните източници, в които съответната информация е била отразена.

Предвид това съдът намира, че като е възприел посочената в справката на Директора на дирекция“МД“ при ДАБ информация, ответникът е процедирал законосъобразно. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Напротив - от информацията съдържаща се в приложената по делото справка от 21.05.2025г. касаеща [държава], става ясно, че към постановяване решението на органа обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие. Макар обстановката, в обитаваната от оспорващия в [държава] област да е оставала сложна, то не са били налице ситуации, в които конфликтът да е достигал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Жалбоподателят не твърди, че е имал взаимоотношения с армията и полицията и не твърди да е извършвал политическа дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от относимите справки на Дирекция „МД“ при ДАБ. Наред с това съпругата, родителите, братята и сестрите на жалбоподателя продължават да живеят в [държава].

Както вече бе посочено, в началото на м.декември досегашният президент Б. А. се оттегли от власт (беше принуден да се оттегли) поради настъплението на бунтовнически групировки и осъществения от тях контрол в редица големи градове в страната, включително и в столицата Дамаск. Този общоизвестен факт не променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по - скоро положителни. Видно е от справката от 08.04.2025г. и от последните новини за тази страна, че вече е обявено преходно правителство на [държава], сред което за министри са назначени лица от малцинствата – от друзи и алауити, а за министър на социалните въпроси и труда е назначена жена, която е член на християнското малцинство. През м. март е приета и конституционна декларация, предназначена да служи като основа за междинния период и към настоящия момент продължава да се работи за възстановяване на реда. Тази информация се сочи и в журналистически материали на български, а и световни медии. Освен това в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава]. В тази насока, видно е от справката за [държава] от 19.05.2025г., че според ВКБООН в периода от 8 декември 2024г. до 03.04.2025г. около 372 550 хиляди сирийци са се завърнали в страната си, а въз основа на най-новите данни към 27.03.2025г. 1.05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Според същата справка ВКБООН продължава да оказва подкрепа на разселените лица.

На фона на тези информации, след оттегляне/сваляне на А. от власт от редица медии е съобщено и за бомбардировки над [държава] от страна на [държава] и настъплението на нейни сухопътни военни сили в страната след падането на А. от власт. В тази насока и от оспорващата страна са представени извлечения от медии. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на министър-председателя на [държава], че целта на армията е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти (вж. С. Е., DW, БНР и др.). Не са налице данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна намеса става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ.

По отношение представеното извлечение от медия за религиозни сблъсъци в страната, следва да се посочи че те касаят друзките и алауитски малцинства, към които жалбоподателят не спада.

От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие. Предвид това обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, а напротив налице е хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ, а именно налице е възможност за вътрешно разселване.

Правилен се явява и извода на органа, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

За пълнота съдът намира, за необходимо да посочи че видно от изявленията на жалбоподателя в о.с.з. същия иска престоя му в [държава] да бъде легализиран, като в момента работи, има трудов договор и адрес на които живее и се надява да продължи футболната си кариера тук и а продължи висшето си образование. Тези изявления по-скоро водят на извода че същия е икономически мигрант, и желанието му да остане в [държава] не почива на основания релевантни за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, а са относими и могат да бъдат преценяни при инициирано от оспорващия производство по реда на Закона за чужденците в [държава] за издаване на разрешение за пребиваване в страната.

От горното може да се направи заключение, че при вземане на своето решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.

Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А. [държава], насочена срещу Решение № 3507 от 20.05.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.