№ 222
гр. Сливен, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно
наказателно дело № 20252200600596 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е въззивно, по реда на чл.341, ал.1 във връзка с глава
XXI от НПК, т. е. за проверка на определение по чл.306, ал.1, т.1 от НПК за
определяне на общо наказание.
за да се произнесе, съобрази:
Образувано е по частна жалба от осъдения Р. А. П. срещу Определение
рег. №680/03.09.2025г., постановено по ЧНД №1009/2025г. по описа на РС-
Сливен.
С атакувания съдебен акт на основание чл.25, вр. чл. 23 от НК едно
общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година като на
основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо наказание с ШЕСТ
месеца или общият размер на наказанието след увеличението е една година и
шест месеца лишаване от свобода. Така увеличеното общо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца е
постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
В жалбата срещу определението на СлРС е изразено несъгласие със
съдебния акт в частта относно приложението на чл.24 от НК като увеличеното
наказание се явява несправедливо. Претендира се изменение на
определението чрез намаляване размера на общото наказание „лишаване от
свобода“.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
1
прокуратура- Сливен взема становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
приложил разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като в конкретния случай
осъденото лице Р. А. П. се характеризира като лице с висока степен на
обществена опасност, предвид многобройните му осъждания с влезли в сила
присъди за извършени престъпления от общ характер. Във въззивната жалба
не се съдържат конкретни аргументи, на които се основава искането за отмяна
на определението на Районен съд- Сливен в частта му на приложението на
чл.24 от НК, а и такива аргументи не се съдържат в доказателствата по делото.
В този смисъл представителят на ОП- Сливен счита, че правилно
първоинстанционният съд е мотивирал приложението на разпоредбата на
чл.24 от НК. Предлага обжалваното определение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Служебният защитник на осъденото лице поддържа жалбата за
неправилно приложение на чл.24 от НК като изразява несъгласие с доводите
на съда за завишаване размера на общото наказание. Счита, че една година е
достатъчна за постигане целите на чл.36 НК. Моли за отмяна на обжалваното
определение в частта относно завишаването на общото наказани с ШЕСТ
месеца.
В личната си защита осъденото лице сочи, че иска наказанието му да е
една година, а в последната си дума моли да се намали увеличеното общо
наказание, като обещава да не извършва повече престъпления.
Сливенският окръжен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания и доводите на страните в съдебно заседание, намира
следното:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес от оспорване на
първоинстанционния съдебен акт и в срока за това е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По приетата от решаващия съд фактическа обстановка няма спор, а тя се
установява несъмнено от приложените по делото писмени доказателства:
1. С присъда по НОХД №617/2025г. СлРС е наложил на осъдения Р. А.
П. за извършено на 30.04.2024г. престъпление по чл.196, ал.1 от НК наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим. Присъдата е влязла в сила на 23.05.2025г.
2. С присъда по НОХД №628/2025г. СлРС е наложил на осъдения Р. А.
П. за извършено на 04.05.2025г. престъпление по чл.196, ал.1 от НК наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим. Присъдата е влязла в сила на 30.05.2025г.
3. С протоколно определение рег. №214 от 04.08.2025г. по НОХД
№692/2025г. СлРС е одобрил споразумение между РП- Сливен и защитника на
осъдения Р. А. П., с което му е наложил за извършено на 01.05.2025г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ДЕСЕТ месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
2
Определението е влязло в сила на 04.08.2025г.
4. С протоколно определение рег. №224 от 13.08.2025г. по НОХД
№990/2025г. СлРС е одобрил споразумение между РП- Сливен и защитника на
осъдения Р. А. П., с което му е наложил за извършено на 15.04.2025г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА година, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
Определението е влязло в сила на 13.08.2025г.
Осъденият П. освен тези присъди преди това е бил осъден многократно
с влезли в сила присъди, които са били групирани в няколко осъждания на
„Лишаване от свобода“. Тези общи наказания са изтърпени от осъдения П.
като видно от приложената по делото справка за съдимост като първото
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година е изтърпяно на
31.07.2017г. На 30.03.2018г. е изтърпял общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ЕДНА година. На 23.02.2021г. е изтърпял общо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години и ОСЕМ месеца. Последното
осъждане е било „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години, което е било
изтърпяно от осъдения П. на 04.11.2024г.
При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е
приел наличието на законовите основания по чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
за определяне на едно общо наказание по наложените наказания със
съдебните актове, постановени по НОХД №617/2025г., НОХД №628/2025г.,
НОХД №692/2025г. и НОХД №990/2025г., всички по описа на Районен съд-
Сливен. Те се намират в отношение на съвкупност помежду си, тъй като
деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е
от тях. При тази констатация е вярно заключението за приложимост по
отношение на тези деяния на разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.25, ал.1 от НК,
респ. законосъобразно на осъденото лице е определено едно общо наказание
по тези наказателни дела, а именно най- тежкото от всички наказания
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.24 от НК. Решаването на
въпроса за увеличаване на определеното общо наказание и на конкретния
размер на увеличаването се определя от общите принципи за
индивидуализацията на наказанието по чл.54 от НК и чл.36 от НК.
Преценката, която съдът следва да направи е дали общото най- тежко
наказание, което се определя по императивни правила е несправедливо и
несъответно с оглед именно съвкупността от престъпни деяния и дали точно с
това наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия. При
разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл.24 от НК
съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото
към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност,
обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната
последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването
им, вида на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.
При съобразяване данните по делото за общата престъпна деятелност на
3
осъдения, предмет на съдебните актове, включени в групата, характерът и
тежестта на отделните престъпления, както и предишните осъждания на
дееца, първата инстанция законосъобразно е преценила наличието на
предпоставките за приложение на чл.24 от НК. Действително по- строгото
санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за
съда, но спрямо осъдения неговото приложение се явява необходимо и
справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Видно от отразените в приложената по делото справка за съдимост
данни, деятелността на осъдения, обхваната от съвкупността, включва
престъпления, касаещи едни и същи обществени отношения- престъпления
против собствеността като са извършени в кратък период от време. Видно е,
че се касае за четири деяния, извършени в условията на опасен рецидив като
те разкриват висока степен на обществена опасност и завишена обществена
нетърпимост. С оглед характеристиките на престъпните прояви и
застрашените с тях обществени отношения е несъмнено демонстрирано от
осъденото лице нежелание да съблюдава установения правен ред в страната.
Вярно също така първостепенният съд е констатирал наличието на
допълнителни осъждания за престъпления от общ характер, извън деянията,
включени в съвкупността. При това престъпната дейност датира от 2015г. и
обхваща еднакви по вид престъпни прояви против собствеността- Кражби и
една присъда за унищожаване по чл.216 от НК. Характерът и интензитетът на
цялостната престъпна дейност на осъдения, която понастоящем се установява
като засягаща идентични сфери на обществените отношения, охранявани от
закона, сочи на завидна престъпна упоритост. Очевидно наложените до
момента санкции от решаващите съдилища, включително ефективно
изтърпените наказания лишаване от свобода не са способствали за
поправянето и превъзпитанието на осъдения. Многократното му пребиваване
в пенитенциарните заведения, последно до 04.11.2024г., във връзка с
наложени ефективни наказания лишаване от свобода също не е въздействало
коригиращо върху нагласите му и не го е мотивирало към законосъобразен
начин на живот. Видно е, че през тази 2025г. той е извършил четири престъпни
прояви, за които е осъден със съдебните актове, включени в съвкупността.
Тези факти недвусмислено сочат на утвърдени престъпни навици и мотивират
извод за висока степен на лична опасност на осъдения, изискващи ефективно и
по- продължително корекционно въздействие.
Предвид завишената обществена опасност на осъдения, изведена като
характеристика от престъпните му прояви, правилно първоинстанционният
съд е възприел необходимостта от засилена наказателна репресия спрямо
последния чрез приложението на чл.24 от НК. Тя се явява законосъобразен и
оправдан подход за постигане на ефективен резултат. Увеличението е
адекватно на характеристиките на всяко от престъпленията, предмет на
съдебните актове, включени в групата и на основание изведената от данните
за съдимост степен на обществена опасност за личността на осъдения.
4
Първоинстанционният съд правилно е заключил, че определеното общо най-
тежко наказание от една година лишаване от свобода следва да бъде завишено
с шест месеца до общ размер от една година и шест месеца лишаване от
свобода.
В този смисъл оплакването във въззивната жалба за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и незаконосъобразно увеличаване
на общото наказание с шест месеца е неоснователно.
Съобразявайки данните от съдимостта на Иванов, първостепенният съд
законосъобразно на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на така увеличеното общо
наказание лишаване от свобода, тъй като от предходно търпяното ефективно
наказание лишаване от свобода не са изтекли повече от пет години.
Правилно решаващият съд е приспаднал от определеното общо
наказание времето, през което осъденият е бил задържан и по отношение на
него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и
изтърпяното наказание „лишаване от свобода“, по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността.
Цялостната проверка на обжалваното определение не сочи при
произнасянето на първоинстанционния съд да са допуснати твърдените
нарушения. Ето защо, жалбата на осъденото лице се явява неоснователна, а
оспореният съдебен акт като обоснован и законосъобразен, следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.306, ал.3, вр. чл.334, т.6 от НПК,
Окръжен съд- Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег. №680/03.09.2025 г., постановено по
ЧНД №1009/2025г. по описа на Районен съд- Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5