Решение по дело №586/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.285 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. И. чрез пълномощника адв. Д. против Решение № 1489 от 17.02.2025г., постановено по адм. дело № 676/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С нея се оспорва постановеното решение в частта, в която не е уважен предявеният иск на И. Г. И. срещу ГД ИН за разликата от присъдено обезщетение в размер на 600 лева до пълния предявен размер от 25000лева за настъпили неимуществени вреди, дължащи се на действия/бездействия на администрацията при Затвора Пловдив и съставляващи нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Сочи се, че съдът неправилно е преценил събраните доказателства, като е приел, че има извършено нарушение на посочената разпоредба само за 85 дни, за който срок са му причинени неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни условия за него при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Пловдив в различни периоди. Иска се решението да бъде отменено поради нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до негова незаконосъобразност и необоснованост, като се уважи изцяло предявеният иск, който счита, че е доказан както по основание, така и по размер. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Касационният ответник ГД Изпълнение на наказанията гр.София, с писмен отговор чрез процесуалния представител юрк.Ч. оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Иска се да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Контролиращата страна, чрез участвалия по делото прокурор счита касационната жалба за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена, а издаденото съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Касационният съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими.

Производството пред първоинстанционният съд се е развило по искова молба от И. Г. И. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е предявил иск по чл. 284, ал.1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на общо 25000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -01.04.2024г. до приключване на делото, за понесени от ищеца неимуществени вреди от престоя му за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив, от които 7000лева в периода от 23.10.2020г. до 10.05.2021г. вкл., 10000лв. за периода от 01.09.2021г. до 01.09.2022г. и 8000 лв. от 12.10.2022г. до датата на исковата молба 01.04.2024г.. Посочено е, че неимуществените вреди са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията при ответника, съставляващи нарушения на чл.3 ЗИНЗС, като са се изразили в болки, страдания, обиди, огорчения, възмущение и внушаване на чувство за малоценност, причинени в резултат от настаняването му в пренаселени килии при площ под 3 кв. м. на човек; липса на санитарен възел на определените и задължителни места; постоянно наличие на вредители; липса на адекватно лечение; лоша хигиена, лошо състояние на затворническата баня, липса на пералня; липса на подходяща храна за здравословното му състояние; наличие на постоянна влага. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора писмени и гласни доказателства- свидетелски показания от М. Г. М., справки от ГД ИН относно местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода и статута на ищеца в тях, протоколи за дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от И. Г. И. иск против ответника Главна дирекция Изпълнение на наказанията за обезщетение за неимуществени вреди в размер от 600.00 лв. и го е отхвърлил в частта над тази сума до пълният претендиран от ищеца размер от 25000лева като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през изяснен процесен период от 85 дни, които са част от обхвата на целия претендиран период от 23.10.2020г. до 10.05.2021г. вкл., от 01.09.2021г. до 01.09.2022г. и от 12.10.2022г. до датата на исковата молба 01.04.2024г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив в условия, които съставляват нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, дължащи се на неизпълнение на изискванията за минимална жилищна площ от 4кв.м. на човек, които нарушения са и причинили описаните в иска неимуществени страдания, които са в пряка причинно- следствена връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, за което му е присъдил посоченото обезщетение в размер на 600 лева, в едно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба- 01.04.2024г. до окончателното и изплащане. За този период от така посочени 85 дни съдът е приел, че са настъпили по отношение на ищеца твърдените в исковата молба неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия в местата за лишаване от свобода, изразяващи се в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м. съгласно изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Посочил е, че така определеният размер се явява най- справедлив по отношение на търсеното обезщетение за претърпените от ищецът вреди. За разликата до 25000 лева и останалите оплаквания за неблагоприятни условия на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ се е обосновал, че в случая не са доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска в тази част като неоснователен.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, а предявената касационна жалба е неоснователна, поради следните за това съображения:

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая за 85 дни са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м., предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на посоченото обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че исковата претенция на И. Г. И. се явява частично доказана по отношение на пренаселеност на килиите, тъй като не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м. за посочен в решението времеви период, част от процесния период, като са конкретизирани случаите, когато същият е пребивавал в помещение, в което не е разполагал с необходимата жизнена площ от 4 кв. м на човек, с което са доказани нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение, преценката на съда е правилна досежно размера на присъденото обезщетение, като присъденият размер отговаря на критериите за справедливост и е съобразен с редица решения на ЕСПЧ. Предвид възрастта и здравословно състояние на ищеца, както и поради относително краткия период от време, в които не му е била осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв.м., степента на претърпените от И. Г. И. страдания такава, че отговаря по степен на приетите стандарти за лоши санитарно- битови условия в Затвора гр.Пловдив. За доказаните периоди на увреждане, първоинстанционният съд справедливо е определил обезщетение от 600 лева. Така определеното обезщетение, отнесено към обсъдената фактическа и правна обстановка, се явява съобразено с оглед трайната съдебна практика на ЕСПЧ, отговаря на оплакванията, техният вид и характер, на въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз, поради което присъдената сума се явява справедливият размер на обезщетението за установеният период на увреждане на ищеца. В тази връзка съдът при предпоставките на чл.221 ал.2 АПК изцяло препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Горното налага извода, че касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" е изцяло неоснователна и следва да бъдат отхвърлена.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на касационният ответник, който своевременно е направил искане за тяхното присъждане. Направено е искане за юрисконсултско възнаграждение за осъществена правна защита, което следва да се определи на основание чл.78 ал.8 ГПК, вр. чл.37 ал.1 ЗПрП вр. чл.24 НЗПрП в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд-Пловдив-ХХI състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1489 от 17.02.2025г., постановено по адм. дело № 676/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА И. Г. И. [ЕГН] да заплати на Главна дирекция Изпълнение на наказанията- София юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно.