РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Велико Търново, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500078 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ПЛ. Т. П., от гр.
Лясковец срещу Решение № 398/26.11.2020г. по гр. д. № 373/2019г. на
Горнооряховския районен съд, с което съдът е отхвърлил предявените от
ПЛ. Т. П., ЕГН: ********** срещу М. М. Г., ЕГН: ********** и ПР. ПЛ. П.,
ЕГН: **********, всички с пост. адрес: гр. Лясковец, ул. „...“, № ..искове с
правно основание чл.124 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗС, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
½ /една втора/ ид. част от ДВОРНО МЯСТО и ЖИЛИЩНА СГРАДА,
нахоящи се в гр. Лясковец, ул. „...“, № .., с площ 474 кв. м., представляващо
пл. № .., за който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ - XIX-.., в кв.
..по плана на гр. Лясковец, при граници: на север улица, на изток - имот №
1
..на М.Ц., на юг - имот № ..на Т.Х. и на запад - имот № ..собственост на
М.Г., поради придобиването им от страна на ищеца на основание давностно
владение продължило повече от 10 години - периода от 2006г. до м. февруари
2020г., както и искането за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том .,
peг. № ., дело № ./16.10.2014г. на нотариус № .-И.М., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ; отхвърлил е иска за допускане до
съдебна делба между ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, М. М. Г., ЕГН:
********** и ПР. ПЛ. П., ЕГН: **********, всички с адрес: гр. Лясковец, ул.
„...“, № .на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.
Лясковец, ул. „...“, № ., представляващо имот с кадастрален номер № ., за
който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ - XIX-., с площ 474 кв. м., в
кв. .по плана на гр. Лясковец, при граници на дворното място: на север улица,
на изток - имот № .на М.Ц., на юг - имот № .на Т.Х. и на запад - имот № .на
М.Г., като неоснователен; допуснал е съдебна делба между ПЛ. Т. П., ЕГН:
**********, М. М. Г., ЕГН: ********** и ПР. ПЛ. П., ЕГН: **********,
всички с адрес: гр. Лясковец, ул. „...“, № .на следния съсобствен недвижим
имот, а именно: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от
дневна, кухня, две спални, санитарно помещение, коридор и тераса, с обща
застроена площ 65, 64кв.м., построена в дворно място, находящо се в гр.
Лясковец, ул. „...“, № ., представляващо имот с кадастрален номер № ., за
който е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ - XIX-., с площ 474 кв. м., в
кв. .по плана на гр. Лясковец, при граници на дворното място: на север улица,
на изток - имот № .на М.Ц., на юг - имот № .на Т.Х. и на запад - имот №
...на М.Г., която жилищна сграда е със запазено пожизнено право на
ползване и обитаване на имота от М. М. Г., ЕГН: **********, при квоти: -
за ПЛ. Т. П., ЕГН: ********** – ¼ /една четвърт/ ид. част от
едноетажната жилищна сграда; - за М. М. Г., ЕГН: ********** – ¼ /една
четвърт/ ид. част от едноетажната жилищна сграда и - за ПР. ПЛ. П.,
ЕГН: ********** – ½ /една втора/ ид. част от едноетажната жилищна
сграда; отхвърлил е иска на ищеца ПЛ. Т. П. за допускане до делба на
жилищната сграда при посочените от него квоти, а именно: по 1/2 ид. част
за ПЛ. Т. П. и ответницата М. М. Г., както и при условията на
евенстуалност за допсунане до делба на жилищната сграда при квоти 2/8
ид. части за ПЛ. Т. П. и М. М. Г., и 4/8 ид. части за ПР. ПЛ. П.; осъдил е ПЛ.
2
Т. П. на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на М. М. Г. и ПР. ПЛ. П.
сумата от 600 /шест стотин/ лева разноски в производството, за
заплатено адвокатско възнаграждение по отхвърлените искове; осъдил е
ПЛ. Т. П. на основание чл.77 от ГПК да заплати по сметка на ГОРС сумата
от 240 лв. държавна такса за отхвърлените искове; определил е на
страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в
Служба по вписванията - гр. Г. Оряховица на основание чл.115, ал.2 ЗС.
Решението се обжалва в тези части като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие със задължителна съдебна
практика по тези въпроси. С въззивната жалба ПЛ. Т. П. моли съда да
постанови отмяна на първоинстанционното съдебно решение.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
За да придобие успешно по давност право на собственост върху
определен имот, законът изисква да е упражнявано владение по смисъла на
чл. 68 от ЗС - т.е. освен упражняване на фактическа власт е необходимо
владелецът да я е държал като своя. Това владение, включително
намерението да свои имота или част от него следва да бъде явно и да е
стигнало до знанието на ответниците. Съгласно чл.69 от ЗС се предполага,
че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Тази законова презумпция е оборима и е въведена в полза на
владелеца така, че ако някой отрича владелческото му качество, тежестта
на оборването пада върху лицето което оспорва осъщественото владение.
За да придобие съсобствен имот по давност обаче, владеещият
съсобственик трябва да демонстрира явно и недвусмислено намерението си
да владее цялата съсобствена вещ като своя и да отблъсне владението на
останалите съсобственици. Съгласно ТР № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. №
1/2012 г. на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици. Възможно е обаче този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
3
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си. Последователна е съдебната
практика, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на
останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението
/interversio possessions/, при което съсобственикът-съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва
да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и
е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Този смисъл: решение № 262 на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК.
На основание чл. 84 от ЗС, вр. чл. 115, б «а» от ЗЗД придобивна
давност не тече между деца и родители.
Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 01. 03. 2006 г. /стр. 30 от делото/ се установява, че Д.Д.Б. е продал
на М. М. Г. собствения си недвижим имот с площ от 474 кв.м.,
представляващо имот планоснимачен № ., за който е отреден УПИ - XIX-., в
квартал .по ПУП на град Лясковец. От останалите събрани по настоящото
дело доказателства, както писмени, така и гласни, вкл. и от горе-описаните
нотариални актове, не се установява правото на собственост върху
процесното дворно място да е в режим на съсобственост и да е било
предмет на разпоредителни сделки.
Ето защо, съдът намира, че дворно място е изключителна
собственост на ответницата М. М. Г., поради което искът за делба в тази
част следва да се отхвърли като неоснователен, т.к. делба се допуска само
на съсобствени (чл. 34 ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69 ал. 1 ЗН) имоти.
По отношение на предявения иск за делба на едноетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. Лясковец:
4
На основание изложеното и извършените валидни правни сделки,
съсобственици върху новопостроената жилищна сграда са следните лица с
права, както следва: ½ ид. част от правото на собственост на ответника
ПР. ПЛ. П., ¼ ид. част на ищеца ПЛ. Т. П. и 1/4 ид. част на М. М. Г..
С оглед изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното
първоинстанционно решение в атакуваните части е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите
на обжалваното решение.
При този резултат, жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на
ответник жалба разноски.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 398 от 26.11.2020г., постановено по гр.д.
№ 373 по описа за 2019г. на Районен съд – Горна Оряховица в обжалваните
части.
ОСЪЖДА ПЛ. Т. П., ЕГН: **********, гр. Лясковец, ул. „...“, № . да
заплати на адвокат Т.С. П., гр. В. Търново, ул. „..“, № .сума в размер на
600,00лв., за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5