№ 334
гр. Благоевград, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251200600680 по описа за 2025 година
С присъда № 3/29.01.2025 г., постановена по н.ч.х.д. № 572/2023 год. на
Районен съд – Разлог, подсъдимият П. П. е признат за невиновен в това, че при
условията на продължавано престъпление, с пет отделни деяния, осъществени
в периода от 28.08.2023 г. до 29.08.2023 г., извършил следните противоправни
деяния:
на 28.08.2023 г. в гр. .......................“ ЕООД, с ЕИК *********, П. П. се е
заканил в присъствието на частния тъжител - Ж П Р. Ч., с престъпление
против личността му с думите: „Ти си свършен, нищо не можеш да ми
направиш в тази страна без закони“, като с горното извършил
престъпление по чл.144, ал.1 от НК;
на 28.08.20023 г. в гр. .......................“ ЕООД, с ЕИК *********, П. П.
казал на частния тъжител - Ж П Р. Ч., и на жената, с която същият живее
във фактическо съжителство, следните думи: „подкупвачи на съд“, с
изречените думи П. П. разгласил позорно обстоятелство за частния
тъжител и му преписал престъпление – престъпление по чл.147, ал.1 от
НК;
на 28.08.20023 г. в гр. .......................“ ЕООД, с ЕИК *********, П. П.
казал на частния тъжител - Ж П Р. Ч., и на жената, с която същият живее
във фактическо съжителство следните думи: „ти си никой, знам
1
историите, тя и ти сте измамници“, като с горното обстоятелство
разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител и му преписал
престъпление - престъпление по чл.147, ал.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1 НК;
на 28.08.2023 г. в гр. .......................“ ЕООД, с ЕИК *********, П. П. се
заканил против личността на частния тъжител - Ж П Р. Ч., със следните
думи: „няма да видиш краят на тази история“. Заканата е изречена в
присъствието на частния тъжител и на жената, с която същия живее във
фактическо съжителство - престъпление по чл.144, ал.1 от НК, вр. с
чл.26, ал.1 НК.;
На 29.08.2023 г. в гр. .......................“ ЕООД, с ЕИК *********, П. П. казал
в присъствието на частния тъжител - Ж П Р. Ч., и на жената, с която
същият живее във фактическо съжителство, следните унизителни думи за
честта и достойнството му: „Ти нямаш пари“, същите били възприети от
частния тъжител като обида - престъпление по чл.146, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатите му с
тъжбата на Ч. престъпления.
Със същата присъда на основание чл.190, ал.1 от НПК първостепенният
съд е осъдил частния тъжител Ж П Р. Ч. да заплати на подсъдимия П. П.
направените по делото разноски в размер на 2600.00 (две хиляди и
шестстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен
лист.
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от повереника
на частния тъжител Ж. Р. Ч., с която се оспорва нейната обоснованост и
законосъобразност. Изтъкват се аргументи, че без никакво основание от
първостепенния съд са изключени доказателства, установяващи вината на П.
П. по повдигнатите му обвинения. Неправилната интерпретация на
допуснатите доказателства е довела и до погрешни правни изводи относно
вината на подсъдимия в извършването на вменените му с тъжбата
престъпления. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова такава от въззивната инстанция с признаването на подсъдимия за
виновен по всички повдигнати му обвинения.
В пледоарията си пред въззивната инстанция повереникът поддържа
жалбата и счита, че изготвените от страна на РС-Разлог мотиви не отговарят
на изискванията и стандартите, залегнали в НПК, тъй като в тях не се
съдържат отговори на възраженията, както и се изключват определени
доказателствени източници, каквито са показанията на свид. Ц Г, без каквато
и да е мотивировка. Адвокатът намира, че инкриминираните изрази, посочени
в тъжбата, са доказани по несъмнен и категоричен начин именно от
показанията на сочената свидетелка.
Защитникът на подсъдимия пледира за цялостното потвърждаване на
2
атакуваната присъда на РС-Разлог. В тъжбата са посочени конкретните
деяния, за които се повдига наказателното преследване спрямо подс. П., каро
изрично е посочено, че същите се доказват от приложените и приети по делото
видеоматериали, които са били обект и на съдебна видео-техническа
експертиза. В този смисъл, според адв. Ц., твърденията, че част от деянията са
били извършени извън времетраенето на записването на аудиовизуалните
произведения, били неоснователи. Относно липсата на мотиви, защитникът
твърди, че РС не е кредитирал показанията на свид. Г като е посочил
основните си съображения за това. В същото време тези показания
противоречат на останалата доказателствена съвкупност по делото и
пресъздават субективно изложеното от тъжителя. Освен това от извършените
преводи на инкриминираните изрази се установява, че подсъдимият е казал
нещо съвсем различно по смисъл, което тъжителят е интерпретирал по друг
начин. Ето защо, само въз основа на показанията на Г не може да се обоснове
наличие на престъпление, за което да се ангажира наказателната отговорност
на подс. П.. Адвокатът допълва, че правилно е отбелязано от РС, че изречените
от подсъдимия изрази са извадени от контекста на разговора и в тях липсва
унизително съждение за честта и достойнството на тъжителя, нито
представляват „клевета“ по чл.147, ал.1 от НК, нито чрез тях частният
тъжител се е заканил с престъпление против Ч.. Претендират се и направените
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въз основа на смислен и логичен анализ на събраната в хода на
съдебното следствие доказателствена съвкупност първостепенният съд е
извел фактическа обстановка, която се споделя и от проверяващата инстанция.
Оценени са в тяхната взаимовръзка писмените и гласни доказателства, което е
позволило на РС-Разлог да обоснове убедително защо не дава вяра на
показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели, а заявеното от
други приема за истинно. Твърденията на заинтересовани от изхода на делото
свидетели е допустимо да се кредитира, когато е подкрепено и от други
доказателствени източници, а демонстрираният критичен подход при
направения анализ е позволил на съда да защити една достоверно изложена
житейска ситуация. Съпоставяйки заявеното от участниците в конфликта със
заключенията по съдебните видео-технически експертизи, първостепенният
съд обосновано е заключил, че не следва да се кредитира твърдяното в
тъжбата на Ж. Р. Ч..
В изпълнение на задълженията си за собствен прочит на
доказателствената съвкупност и изводимите на тази плоскост фактически
положения, въззивната инстанция приема, че между семействата на
подсъдимия П. – австрийски гражданин и частния тъжител Ч. – френски
гражданин, съществували силно влошени междусъседски отношения по повод
на експлоатацията на съседните им имоти, намиращи се в местността К в гр.
Разлог, обл. Благоевград. Те представляват еднофамилни жилищни сгради,
3
част от общ комплекс, изграден от „Е“ ЕООД, с управител – подс. П. П.. По
повод непрестанните конфликти и проблеми между подсъдимия и частния
тъжител касателно недвижимите имоти, последният инициирал множество
проверки от различни институции по отношение на дружеството на П., тъй
като не бил доволен от качеството на закупения от него имот в комплекса. По
този повод помежду им се стигнало и до съдебни спорове.
На 28.08.2023 г. и 29.08.2023 г. между П. и Ч. възникнал поредния
конфликт по повод ежедневните разходки на частния тъжител и неговия
домашен любимец около имота на П.. Очевидци на скандалите били и свид. Ц
Г – с която Ч. живее на семейни начала, свид. С П. – съпруга на подсъдимия,
както и семейство Б и К Ш – също съседи на подсъдимия и частния тъжител,
живущи в същия комплекс. Свид. Б Ш дори заснел с камерата на мобилния си
телефон случилото се между съседите си на 28.08.2023 г. На следващия ден се
породил нов спор между П. и Ч., този път заснет от свид. Ц Г. И на двете дати
в хода на разразилия се вербален сблъсък между двамата участници, проведен
на английски език, същите си разменили словесни нападки. От извършения
легален превод на инкриминираните изрази обаче се установява, че
подсъдимият е казал нещо съвсем различно по смисъл от описаното в тъжбата
на Ч., което последният е интерпретирал по коренно различен начин.
В хода на съдебното следствие е била назначена видео-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице Т Т, който е изследвал предоставените
по делото видеозаписи и от чието заключение става ясно, че не са установени
технически манипулации, допълнително обработване или монтаж на
представените снимки и видеа. Във всички видеофайлове е генериран и
записан звук и разговори между лица с мъжки и женски гласове. Поради
факта, че разговорите на представените видеозаписи по делото са на
английски език, е назначена още една съдебна видео-техническа експертиза,
извършена от Агенция за преводи „Политранс“, която след превод на
български език е възпроизвела на хартиен носител съдържанието на
разговора, проведен между заснетите лица на инкриминираните дати. От
преводът е видно, че на разговорите, записани на видео файл с наименование
„20230828_П. напада Ж Ф Ден 1.mp4” след превод от английски на български
език „Мъж 1“ казва „ще видим как ще свърши историята“, а „Мъж 2“ му
репликира с думите „Да, накрая ще влезеш в затвора. Махай се сега“. От
легализирания превод, направен на видеофайла с наименование „VID-
20230829- П. обижда Ж Ф-ден 2.pm4”, се установява, че „Жена 1“ използва
израза „съдебни подкупници“, а по-късно в 1:25 мин. „Мъж 1“ заявява „Ще
останеш без пари“, „Мъж 2“: „Ти нямаш пари, така че не можеш да останеш
без тях“, „Мъж 1“ репликира „Ти нямаш пари“. В хода на съдебното следствие
по делото пред първостепенния съд е направен независим превод от съдебен
преводач към МВР, Дирекция „Консултантски отношения“, който
потвърждава, че в 0:17 сек. на видеофайл 1 се чува изразът „Това не е краят на
историята“.
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа
на всички събрани и приобщени към доказателствения материал на съдебното
следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
4
Извършеният в тази връзка анализ на доказателствения материал, изложените
съображения и направените изводи от районния съд по същество се споделят и
от настоящия състав на въззивната инстанция, поради което не се налага
повторно да бъдат излагани същите съображения. Във връзка с направеното
възражение от защитата за липса на мотиви на атакуваната присъда,
въззивната инстанция намира, че районният съд е изложил фактите по делото,
които е приел за установени, изложил е мотиви, макар кратки и пестеливи, от
кои доказателства приема за установени фактите по делото, поради което не са
налице основания за отмяна на присъдата поради липса на мотиви, като
непълнотата в същите при анализа на доказателствата, може да бъде
отстранена от настоящата инстанция.
По несъмнен начин (предвид установените фактически дадености) по
делото се установява, че на 28.08.2023 г и на 29.08.2023 г. тъжителят Ч. и
подсъдимият П. са били по едно и също време в местността „К“, гр. Разлог, в
жилищния комплекс, в който живеят и между тях е възникнало спречкване. От
свидетелските показания на Ц Г, С П. и Б Ш се установява, че тъжителят и
подсъдимият са говорили на висок тон и са си отправяли вербални нападки.
Както беше изтъкнато и по-горе, РРС е анализирал заявеното от
подсъдимия и от всеки от свидетелите, посочвайки, че не дава вяра на
показанията на Ц Г, силно заинтересована от изхода на делото. Последната
пресъздава възприятията на частния тъжител, с който живее на семейни
начала, но техните твърдения не намират опора в останалия събран по делото
доказателствен материал. С определящо значение за направените изводи е
заключението по назначената по делото съдебна видео-техническа експертиза
и легалния превод на приобщените по делото видеофайлове, които дават
конкретен отговор на въпроса какво е било действителното съдържание на
разменените реплики между участниците в конфликта. В подкрепа на
заявеното са и показанията на свид. Б Ш, който дава информация за
принципно обтегнатите отношения между Ч. и П., но не може да
възпроизведе точните думи, които същите са си разменили на
инкриминираните дати. Свидетелят твърди, че двамата мъже са си разменяли
лоши думи, но без никаква конкретика. В същата насока са и показанията на
съпругата на подсъдимия – свид. С П.. А без установени по безспорен начин
квалификации, съответно заплахи от едната към другата страна, не може да се
прецени обективно дали е запълнен състава на престъплението по чл.147, ал.1
от НК и това по чл.144, ал.1 от НК.
РРС е анализирал и обясненията на подсъдимия, съобразявайки тяхната
двойствена природа като средство за защита, но и като важно гласно
доказателствено средство и е достигнал до обоснован извод, че същите
кореспондират със заключенията по назначените съдебни видео-технически
експертизи, пресъздаващи разговорите от стеклите се на 28.08.2023 г. и
29.08.2023 г. събития. Твърденията на подс. П., че не е изричал
инкриминираните в частната тъжба изрази, въззивният съд намира за
достоверни и логични, предвид, че същите не са възприети и от по – голямата
част от присъстващите на разпрата свидетели.
5
С оглед обхвата на доказателствения предмет и естеството на
повдигнатите с частната тъжба обвинения, поначало не се разкриват
доказателствени затруднения при изясняването на фактите в конкретния
случай. Така е, защото твърденията, за които е обвинен подсъдимият, са
изводими директно от съдържанието на видеозаписите, приобщени като
доказателства по делото. С оглед предмета на доказване по настоящото дело,
основно значение за установяване извършването на престъплението имат
именно видеозаписите от разразилия се конфликт, а гласните доказателства в
случая са с допълващо и контролно естество. Чрез приетата от РС съдебна
видео-техническа експертиза, вещото лице е установило, че няма данни за
технически манипулации, допълнително обработване или монтаж на
представените снимки и видеа, а съдържанието на всички разменени между
тъжителя и подсъдимия реплики са преведени впоследствие на български език
от легализирана фирма за преводи и потвърдени и от съдебен преводач.
За престъпленията по чл.144, ал.1 НК, следва да се приемат
съображенията на РРС, че са налице безспорни доказателства, че подс. П. не е
изрекъл: „Ти си свършен, нищо не можеш да ми направиш в тази страна без
закони“ и „няма да видиш краят на тази история“, а съвсем друга реплика –
„Това не е краят на историята“, като тъжителят му отвърнал с думите: „Да,
накрая ще влезеш в затвора“. Следователно, правилни са съжденията на
първоинстанционния съд, че при анализ на доказателствената съвкупност, не
се установява авторството на инкриминираните деяния в лицето на
подсъдимия П.. С оглед изложеното дотук съдът не може да направи
категоричен извод, че подс. П. е изрекъл инкриминираните с частната тъжба
изрази: „Ти си свършен, нищо не можеш да ми направиш в тази страна без
закони“ и „няма да видиш краят на тази история“, като тази теза остава само
версия за случилото се, пресъздадена от частния тъжител, което, с оглед
забраната на чл.303 от НПК, не е достатъчно да обоснове постановяването на
осъдителна присъда.
По отношение на останалите обвинения настоящият състав на
въззивната инстанция намира за необходимо да посочи следното: не се
установиха конкретните обидни реплики, отправени от П. към Ч. в
присъствието на последния, нито позорни обстоятелства, разгласени от
подсъдимия за частния тъжител и приписването му на престъпление.
Твърденията на свидетеля Ш за разменени обиди и заплахи между двамата
мъже не са конкретни, а възпроизведените им думи от приобщените по делото
видеофайлове позволяват на съда да извърши задължителната в случая
оценъчна дейност за смисъла и съдържанието им. Видно от превода на
проведените разговори на 28.08.2023 г. се установява, че жена изрича
изразите: „съдебни подкупници“.
По отношение на останалите изрази: „ти си никой, знам историите ти и
ти, и тя сте измамници“ и „ти нямаш пари“, то критерият за това дали
изразите са клеветнически или обидни и дали са насочени към определено
лице е обективен, съответно зависи от съдържанието им, а не от субективните
възприятия и интерпретации на дадено лице, поради което съдът не може да
приеме за основателни твърденията на повереника на частния тъжител, че
6
последният се е асоциирал с инкриминираните изрази и е възприел себе си
като пострадал от тях. В случая изразът „ти нямаш пари!“ е използван от
подсъдимия като отговор на същата реплика, адресирана до него от частния
тъжител. В случая се установи по несъмнен начин, че поведението на
тъжителя е било идентично с поведението на подсъдимия и страните по
делото са си отправили взаимни ругатни, както и са злословили един спрямо
друг.
По отношение на изразите „ти си никой, знам историите ти и ти, и тя сте
измамници“, видно от доказателствената съвкупност не се събраха
категорични доказателства, че същите са изречени именно от подс. П..
Действително, в разразилия се словесен конфликт между подсъдимия и
частния тъжител на инкриминираните дати, същите са си отправяли взаимно
множество негативни и враждебни реплики, но заключението по приетата по
делото съдебна видео-техническа експертиза не установява с категоричност
кой е „Мъж 1“ и кой „Мъж 2“, нито същото може да бъде изведено и от
легализирания превод на заснетия видеоматериал. Информация относно
авторството на деянието в лицето на подсъдимия се открива единствено в
показанията на свид. Ц Г, които се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал и предвид обсъдената по-горе заинтересуваност на
посочената свидетелка от изхода на делото, не могат да обосноват
постановяване на осъдителна присъда. Предвид това, първоинстанционният
съд е достигнал правилни правни изводи досежно липсата на несъмнена
доказаност на описаното в тъжбата престъпление „клевета“. По аргумент от
чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Когато
крайните изводи относно даден съставомерен признак от престъплението са
колебливи и не са подкрепени убедително от наличната по делото
доказателствена маса, то крайният акт на съда може да бъде единствено с
оправдателен диспозитив.
При така установените фактически положения РРС е направил напълно
обоснован и адекватен на доказателствената съвкупност правен извод, че
подсъдимият П. П. следва да бъде напълно оправдан по повдигнатите му
обвинения – че на 28.08.2023 г. в гр. .......................“ ЕООД, П. П. се е заканил в
присъствието на частния тъжител - Ж Ф Р. Ч., с престъпление против
личността му с думите: „Ти си свършен, нищо не можеш да ми направиш в
тази страна без закони“ и „няма да видиш краят на тази история“ –
престъпление по чл.144, ал.1 от НК, както и че по същото време и място е
разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител и му приписал
престъпление – престъпление по чл.147, ал.1 от НК, нито, че на 29.08.2023 г. в
гр. Разлог в местността „К“, в комплекс, изграден от дружеството „Е“ ЕООД,
П. е казал унизителни за честта и достойнството на Ч. думи – престъпление по
чл.146, ал.1 от НК. А при недоказаност на повдигнато обвинение, се
постановява оправдателна присъда. Като е процедирал по този начин РРС е
постановил обоснован и законосъобразен акт.
При липсата на доказателства, установяващи обективната страна на
престъпленията, обсъждането на субективната им страна, както и наличието
на квалифициращите признаци, е безпредметно. Разпоредбата на чл.303, ал.1
7
от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания
годен доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод
относно това, че подсъдимия е осъществил деянията, предмет на тъжбата.
Следователно, неоснователни са твърденията в жалбата за
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и искането за отмяната й
и постановяването на нова осъдителна такава.
Пред въззивната инстанция е направено искане от защитника на
подсъдимия П. за присъждане на сторените разноски, удостоверени с
представен договор за правна защита и съдействие. Отчитайки разпоредбата
на чл.190 от НПК и потвърждаването на постановената от първата съдебна
инстанция оправдателна присъда, БлОС намира, че Ж. Р. Ч. следва да бъде
осъден да заплати на П. П. сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 3/29.01.2025 год., постановена по н.ч.х.д.
№ 572/2023 год. на Районен съд - Разлог.
ОСЪЖДА Ж. Р. Ч. да заплати на П. П. сумата от 2500 /две хиляди и
петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8