РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Д.а
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Д.а Административно наказателно
дело № 20251450200126 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №
81884З-F810585/18.03.2025 год. на Началник на отдел „Оперативни дейности”
– В. Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП гр.С., с което на нарушителя „Л.-С. Ц.” ЕТ, със седалище и адрес на
управление с.Б., общ.М., представлявано от неговия Управител С. Г. Ц., е
наложено Административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 6 000 /ШЕСТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА, за нарушение на чл.8 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, като незаконосъобразно на основание чл.63
ал.2 т.2 вр. с чл.59д т.1 от ЗАНН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Л.-С. Ц.” ЕТ, със седалище и адрес на
1
управление с.Б., общ.М., представлявано от неговия Управител С. Г. Ц. на
основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН, че при извършване на друго административно
нарушение от съшия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„Л.-С. Ц.” ЕТ, със седалище и адрес на управление с.Б., общ.М.,
представлявано от неговия Управител С. Г. Ц. е обжалвала в срок Наказателно
постановление № 81884З-F810585/18.03.2025 год. на Началника на отдел
„Оперативни дейности” – В. Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП гр.С.
Жалбоподателката редовно призована, не се явява, а се представлява от
адв. С. К. от ВАК. Последният взема становище, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и неправилно и поради тази причина следва да бъде
отменено. Визира се, че обектът не е работел като заведение, не само на
посочената дата, но и в един продължителен период от време. Самият
фискален апарата е закупен и съответно няма договор за неговото сервизно
обслужване от 2014 г., когато обектът е работел,след което при приключването
на този договор обекта повече не е функционирал като такъв. Към момента на
неговото закупуване той е бил от одобрен тип. На следващо място, като
акцент се посочва, че наложената санкция е неправилно определена по
съответния член от Закона за ДДС.Моли се да се вземе в предвид за периода от
01.01.2015 г. до 04.02.2025 г., обекта няма данни да е извършвал продажби.
Последният издаден „z” отчет е бил от 17.02.2014 г., като други обороти
изобщо не са посочени. Акцентира се, че в НП са регистрирани 90 бр.
продажби на стойност 117.86 лв., които са в подкрепа на твърденията, че
2
жалбоподателката не е извършвала търговска дейност в посочения период от
години, като и в самото фискално устройство не са отразявани никакви
извършени продажби. Визира се, че фискалният бон не отговаря на легалното
определение по чл. 118 ал.3 от Закона за ДДС и съответно се приравнява на
неиздаване на фискален бон. Основно се поддържа, че нарушението не е
довело до неотразяване на приходи, тъй като приходът от един лев, който е
посочен в НП като цена на едни брой минерална вода, е отразен във
фискалното устройство и в хартиената бележка издадена от него и е в
касовата наличност. Общата стойност на регистрираните 90 бр. продажби за
период от десет години води до извода за маловажност на извършеното
нарушение и приложението на чл. 28 от ЗАНН.
За ответника се явява главен юрисконсулт Д. М. Последната взема
становище да бъде потвърдено атакуваното НП като правилно и
законосъобразно. Посочва се, че от представената по делото Справка от
ДАМТН, както и от останалите доказателства по делото по безспорен начин се
установява, че въпросният обект на едноличния търговец е използвал в
търговската си дейност фискално устройство, което не е от одобрен тип към
датата на проверката и безспорно е ангажирана административнонаказателна
отговорност за това административно нарушение. Визира се че преписката не
съдържа процесуална нередовност и са спазени изискванията на ЗАНН
относно нейното образуване, движение, както и разпоредбите, които са
спазени при издаване на атакуваното НП. Основен акцент е, че правилно е
наложена на основание чл. 185 ал.2 от Закона за ДДС санкционната
разпоредба в минимален размер. Посочва се, че от събраните по делото
доказателства е видно, че едноличният търговец не е извършил нарушение на
чл. 185 ал.1 от Закона за ДДС,а именно неиздаването на фискална касова
бележка за извършена от името на търговеца продажба.Визира се, че
неотразяването на приходи колкото и малко да се били продажбите на
едноличния търговец безспорно основава наличието на квалифицирания
състав, което е неотразяване на приходи. Моли се да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
3
страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да
се отбележи, че НП е връчено лично на жалбоподателката на 22.03.2025 г.
Жалбата е входирана пред ответника на 01.04.2025 г., като безспорно жалбата
е в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП №81884З- F810585/18.03.2025 г.,
АУАН № F810585/14.02.2025 г., Протокол за извършена проверка в обект от
04.02.2025 г., заверени копия на Служебен бон №000689/04.02.2025 г.,
Фискален бон №000688/04.02.2025 г., и Отчет от ФП №000693/04.02.2025 г.,
Декларация за стопанисвани обекти от задължено лице с дата 04.02.2025 г.,
Опис на паричните средства в касата към момента на проверката за дата
04.02.2025 г.,Опис на наличните/иззети стоки към Протокол за извършена
проверка №0011840/04.02.2025 г., Протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателства от дата 04.02.2025 г.,Заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на Изпълнителния Директор на НАП, заверени преписи от
Договор №28672 Г за гаранционно обслужване на ЕКАФП валиден до
16.02.2013г. , Паспорт на Електронен касов апарат с фискална памет, Фактура
под №**********/17.02.2014 г. ведно с Фискален бон от 17.02.2014 г., Фактура
№**********/17.02.2014 г. , Договор за абонаментно сервизно обслужване на
ЕКАФП Модел: “PERFECT S-KL”, №: DY305319, МФП:36392719 – Номер
********* валиден от 17.02.2014 г. до 16.02.2015 г., Приемо-предавателен
протокол по фактура №********** от 16.02.2012 г. и Фактура
№**********/14.02.2012 г., Справка от ТД на НАП В. Т., офис В. под вх.
№2891/06.06.2025 г., ведно със Справка от ИС на НАП „Фискални
устройства“ и Справка от И.Д. Председател на БИМ под вх. №2998/13.06.2025
г., информация за касов апарат “ D. P. S 01” стационарен, Справка от
Изпълнителния Директор на „Д. Т.“ АД гр. С. под вх. №3800/23.07.2025 г.,
Справка за дистанционна връзка между сървъра на НАП и Фискалните
устройства за периода от 01.01.2015 г. до 04.02.2025 г. от ФУ с
FDRID:3165827, Данни от документ за продажба от ФУ с FDRID: 3165827 за
периода от 01.01.2015 г. до 04.02.2025 г. и Справка за оборотите на ФУ на ЕТ
„Л.-С. Ц.“ от от 01.01.2015 г. до 04.02.2025 г. Съответно са разпитани
свидетелите Д. В. Д., И. П. Л. ,Н. Б. Б., Р. Т. И., В. Л. Ц. и И. М. М..
Свидетелят Д. В. Д. работи като старши инспектор по приходите към ЦУ на
4
НАП С., ГД „Фискален контрол“, Отдел „Оперативни дейности“ в мобилна
група В. Т. и е актосъставител и присъствал на проверката. Свидетел при
извършване на проверката се явява и свидетелят И. М., който също работи
като инспектор по проходите ГД ‚Фискален контрол“ . От своя страна
свидетели при съставяне на акта се явяват И. Л. и Н. Б.. По почин на
жалбоподателката и нейният процесуален представител и с оглед разкриване
на обективната истина по делото бяха допуснати свидетелките Р. И. и В. Ц. и
двете от с. Б., общ.М.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че при извършена проверка от инспектори по приходите в
„Национална Агенция по приходите“ при Централно управление С. в обект на
04.02.2025 г., представляващ хранителен магазин, находящ се с. Б., ул. „Г. Д."
№ .., стопанисван от фирма ЕТ „Л.С. Ц." с ЕИК ... е констатирано, че
дружеството, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ, е извършило нарушение на разпоредбите на
същата - като използва ФУ/ Фискално устройство/, за отчитане на продажбите
в обекта което не отговаря на функционалните и технически изисквания и е от
неодобрен тип.От проверяващите е извършена контролна покупка на един
брой минерална вода на стойност 1.00лв., за която е издаден фискален касов
бон №000688/04.02.2025г. от инсталираното ФУ модел Д. P. S KL, с
идентификационен номер ... и фискална памет 36392719, който не притежава
QR код. За периода от 01.01.2015г. до 04.02.2025г. ФУ няма генериран дневен
финансов отчет с нулиране /z-отчет/. От изведения от ФУ дневен финансов
отчет без нулиране /х-отчет / за дата 04.02.2025г. е видно, че регистрирани за
периода 01.01.2015г. до 04.02.2025г са 90 броя продажби на стойност 117,86
лв. Била е извършена и справка в сайта на Български институт по метрология
/БИМ/ в Регистър на одобрените типове (ЕКАФП) и (ФПр) било установено,
че ФУ модел Д. Р. S KL не фигурира в горецитирания
списък.Актосъстваителят Д. Д. от така констатираното приел, че дружеството
ЕТ „Л.-С. Ц." с ЕИК ..., не е изпълнило задължението си да използва ФУ, което
да е от одобрен тип и да отговаря на техническите и функционални
изисквания на Наредба Н-18/2006г. на МФ. Нарушението е констатирано и
5
извършено на 04.02.2025г.Приел е, че констатираното нарушение води до
неотразяване на приходи.Въз основа на това е съставен АУАН в ТД на НАП В.
Т., офис М., ул. Л. К. №.. в присъствие на жалбоподателката и свидетелите при
съставяне на акта И. Л. и Н. Б., които не са участвали при констатиране на
нарушението. Акта е съставен в присъствието на жалбоподателката и в
присъствието на свидетелите по акта. Същата се е запознала със
съдържанието на акта, подписала го е и е направила възражение върху това, че
констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, тъй като
обектът не е работел.АУАН е съставен на жалобоподателката и е прието, че
същата е нарушила разпоредбите на чл. 8, ал.1, т. 1 от Наредба H-
18/13.12.2006 на МФ и т. 2 от Наредба, Н-18 за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118 ал.4 т. 1 от Закон за
данък върху добавената стойност.Въз основа на така съставения акт е
издадено и атакуваното НП.
По делото се установява, че извършената проверка на 04.02.2025 г., е
документирана с Протокол за извършена проверка в обект серия АА
№0010472/04.02.2025г., Фискален касов бон№ 000688/04.02.2025г., дневен
финансов отчет без нулиране/х отчет/ от 04.02.2025г., дневен финансов отчет с
нулиране/z отчет/, опис на паричните средства в касата към момента на
проверката, декларация за стопанисвани търговски обекти от задължено
лице.Безспорно от събраните гласни доказателства и писмени такива се
установява така отразеното в по-горните абзаци. Видно от показанията на
свидетеля Д. Д. и И. М., процесният обект е бил проверен съвместно с
органите на Агенция „Митници“, като същия се е намирал в с.Б., ул. „Г. Д.“
№ .. Обекта представлява магазин, в който са се прелдагали различни
хранителни стоки, напитки и алкохол. При проверката е извършена контролна
покупка на една минерална вода, за която е бил издаден бон от устройство
намиращо се в обекта. От проверяващите било установено, че фискалният
бон не съдържа QR, който е задължителен реквизит , при фискалния бон и без
който не може да бъде проверено при всяко едно устройство дали е
пристигнал в НАП.От извършената впоследствие проверка било
констатирано, че договорът на същото фискално устройство, на което е
издадена бележката е изтекъл. Същото не било нулирано, тъй като не е
6
приключен отчета в края на деня, което реално новите устройства са
задължени автоматично да го приключат в 00.00 часа. Било констатирано и
установено, че самият договор със сервизната фирма е изтекъл на 16.02.2015
г., като устройството няма договор за техническо обслужване и ремонт. Видно
от показанията на свидетеля И. М. фискалните устройства, които се използват
в България трябва да имат изградена функционална и техническа връзка със
сървърите не НАП, което означава, че след като се извършва една продажба и
се издаде фискален бон, същият трябва в рамките на няколко минути да
постъпи в сървъра на НАП. Това е и основното, за да се отчете този приход и
за да се види, че има продажби, съответно има и приходи. Тъй като
фискалното устройство е било от неодобрен тип органите на НАП иззели
фискалното устройство и в тази насока е Протокол за предприетите действия
за обезпечаване на доказателства от 04.02.2025г. В подкрепа на така
изложените свидетелски показния е Справка от НАП под вх.
№2891/06.06.2025 г. От посочената справка на ИС на НАП „ФИСКАЛНИ
УСТРОЙСТВА", е видно, че процесното фискално устройство
индивидуализирано в административно-наказателната преписка модел Д. P. S
KL с ИН DY305319 и ФП3632719 е регистрирано в НАП с рег. №3165827 на
16.02.2012г., от която дата е въведен в експлоатация. Датата на изтичане на
срока на договора със сервизната фирма за поддръжка на ЕКАФП е 16.02.2015
г. От своя страна видно от Справка под вх. №2998 / 13.06.2025г. на БИМ
относно предоставяне на информация за електронен касов апарат с фискална
памет (ЕКАФП) модел „Perfect S-KL", произведен от фирма „Д. Т." АД и
установяване, дали електронния касов апарат с фискална памет (ЕКАФП)
модел „Perfect S-KL", произведен от фирма „Д. Т." АД, към дата 04.02.2025 г.
фигурира в регистъра на одобрените типове ЕКАФП е отговорено, че
въпросния модел ЕКАФП е одобрен през 2011 г. и от тогава същия не е
минавал процедура по преодобряване във връзка с изменения на Наредба
Н18/2006 г. Посочено е, че съгласно чл. 12. (1) Свидетелството за одобряване
се издава за срок 10 години или до промяна в техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по силата на закон. Този
срок може да бъде продължен при условията и по реда на чл. 9, 10 и 11 с
допълнение към свидетелството, издадено от председателя на БИМ, когато
производителят или вносителят подаде писмена заявка-декларация преди
изтичане на срока, посочен в свидетелството.Съгласно ал.2 след изтичане на
7
този срок или при промяна в техническите и/или функционалните изисквания
към ФУ устройствата от съответния тип не са от одобрен тип.Съгласно ал. 3
(Изм.- ДВ, бр. 79 от 2007 г.) Въведените в експлоатация фискални устройства,
чийто срок на свидетелство за одобряване е изтекъл, се считат за устройства
от одобрен тип, ако:1. няма промяна в техническите и/или функционалните
изисквания към ФУ;2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г.) се
използват от лицето, което ги е въвело в експлоатация и регистрирало в НАП
към датата на изтичане на срока. Следователно този модел се счита за
неодобрен тип ЕКАФП и не може да се използва в Търговските обекти на
територията на Република България. Същото е валидно и за конкретния
модел апарат с номерата, които са предоставени №: DY305319, МФП:
36392719 - Номер *********.За разкриване на обективната истина бе
изискана и Справка от „Д.“ АД за предоставяне на техническа информация за
ЕКАФП модел D. P. S-KL и такава постъпи под вх. №3800/23.07.2025 г. От
същата е видно,че цитираният модел ЕКАФП не се разпространява от тях на
българския пазар от 2019 година насам. Последното е резултат от настъпилите
изменения и допълнения на Наредба Н-18 от 2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (обн., ДВ бр. 10 от
2019г). След проведени успешни изпитания пред междуведомствена комисия
с представители на БИМ И НАП е издадено свидетелство №804/15.03.2019г за
ЕКАФП D. P. S 01. Именно този модел ЕКАФП се разпространява на пазара от
тях и към момента. Безспорно от показанията на свидетелите М. и Д. се
установява, че на 04.02.2025 г., процесният обект е работил, като в магазина е
имало хранителни продукти и домашни потреби. Няма спор, че от разпитаните
по делото свидетели в лицето на Р. И. и В. Ц. и двете пребиваващи и живущи
в с. Б., общ.М. се установява, че жалбоподателката дълго време е отсъствала
от селото и същите не знаят тя да е осъществявала някакви продажби в това
помещение. И двете свидетелки не отричат, че са видели проверяващите да
влизат в магазина, но са категорини в насока, че не са видяли
жалбоподателката да осъществява продажби в това помещение. Основен
акцент по делото, което доведе и до повторен разпит на свидетелите Д. Д. и И.
М. е дали така констатираното тях нарушение води до неотразяване на
приходи. И двамата свидетели са категорични, че основната функция на
8
касовия апарат е да регистрира всяка една продажба като документира
същата и да издава фискален касов бон на клиента. Всяка една касова бележка
съгласно изискванията на нормативните актове пристига в НАП до пет
минути когато е издадена чрез комуникация, която се извършва през картата
на мобилния апарат. По този начин се документира продажбата и това е
гаранция, че след това ще бъде платен данъка върху извършената проверка.
Както бе отбелязано и в по-горните абзаци безспорно по делото е установено,
че от 2015 г. до момента на проверката задълженото лице не е изпратило нито
една бележка и тя не е пристигнала в НАП. Няма пристигнал нито „z“ отчет,
а именно отчета, който ежедневно се генерира от касовия апарат и формира
оборота на деня. В същото време на 04.02.2025 г. е установено, че в обекта се
извършва търговска дейност като е направена процесната покупка на един
брой минерална вода, за която е заплатена сумата от 1 лв. По този начин
свидетелите приемат, че констатираните нарушения водят до неотразяване на
реализираните приходи ,след като не постъпват в НАП и никъде не се отчитат.
Върху тях не се плащат данъци. Свидетелите М. и Д. установяват, че
финансовия отчет на фискалното устройство е в размер на 117.86 лв., и този
отчет е генериран за периода от 01.01.2015 г. до 04.02.2025 г. Свидетелите не
могат да уточнят и да определят кога са извършени тези продажби, тъй като
апарата не е нулиран ръчно и съответно приключен ръчно. При направената
проверка и касовата наличност е констатирано, че към датата на проверката
е имало 31,00 лв. касова наличност, като това включва и единия лев от
направената покупка на минералната вода. В подкрепа на изложеното от
двамата свидетели са и приетите допълнително писмени доказателства, а
именно: Справка за дистанционна връзка между сървъра на НАП и
Фискалните устройства за периода от 01.01.2015 г. до 04.02.2025 г. от ФУ с
FDRID:3165827, Данни от документ за продажба от ФУ с FDRID: 3165827 за
периода от 01.01.2015 г. до 04.02.2025 г. и Справка за оборотите на ФУ на ЕТ
„Л.-С. Ц.“ от 01.01.2015 г. до 04.02.2025 г. От посочените писмени
доказателства се установява, че датата на последният предаден “z” отчет от
фискалното устройство е на 17.02.2014 г.
При така установената фактическа обстановка съдебния състав намира
за основателно да отбележи следното от правна страна:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган /съгласно заповед на Изпълнителния
9
Директор на НАП за административнонаказващ орган/. Както в акта, така и в
НП е отразено, че административнонаказващото производство е започнало
след съставянето на протокол от извършена проверка, и въз основа същия
съставен АУАН. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно ТЗ - име и фирма на
дружеството, неговото седалище и адрес на управление и представляващото
го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се
приемат за спазени строго формалните изискването на чл. 42, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ЕТ . При
съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които за да бъде
редовен АУАН и НП трябва да включват в съдържанието си всички
кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
за съставяне на акта и издаване на НП. Чрез изпълнение на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, органът издал АУАН постига необходимата
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателна
отговорност на търговеца-жалбоподател не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и
обуславят отмяна на обжалвания санкционен акт.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от ИАСУ на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е
длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Ал. 4 на чл. 118 от ЗДДС предвижда, че Министърът на
Финансите издава наредба, с която се определят условията, реда и начина за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
10
от/във вр. с ФУ и ИАСУ на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на ФУ и ИАСУ на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и
начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към
НАП; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУ на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
В случая такава се явява Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане продажбите в търговските обекти чрез ФУ. Разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от посочената наредба, задължава всяко лице да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато
плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на
ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на ЗПУ. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане продажбите в търговските обекти чрез ФУ, лицата по
чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП, ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
В настоящия случай нарушението се установява по безспорен начин от
събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства.Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на §.
1, т. 41 от ДРЗДДС. При извършената контролна покупка на един брой
минерална вода е констатирано, че се използва фискалното устройство, което
отчита продажбите в обекта, но същото не отговаря на функционалните и
технически изисквания и е от неодобрен тип. Инсталираното фискално
устройство не притежава QR код и за периода от 01.01.2015 г. до 04.02.2025
г.,същото няма генериран дневен финансов отчет с нулиране.След
извършената справка в сайта на БИМ в регистър на одобрените типове е
установено, че процесното фискално устройство не фигурира в
горецитирания списък. От изведения от фискалното устройство дневен
финансов отчет без нулиране от 04.02.2025 г. е видно, че в процесния период
от 01.01.2015 г. до 04.02.2025г. са регистрирани 90 бр. продажби на стойност
11
117.86 лв. , т.е. нарушението води до неотразяване на приходи.
Жалбоподателката не е изпълнила задължението си, а именно да използва
фискално устройство, което да е от одобрен тип и да отговаря на
техническите и функционалните изисквания на Наредба Н-18/2006г. на МФ.
Съдът обаче следва да обследва пропорционалността на имуществената
санкция по чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Преценката й е задължителна не само с оглед
правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 2 ЗАНН, но и с оглед правомощието
по чл. 63, ал. 4 ЗАНН.За нарушенията по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е
предвидил налагането на имуществена санкция във фиксиран минимален
размер, който третира еднакво различни по степен на обществена опасност
нарушения по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Нарушенията от вида обаче нямат еднаква
тежест. Обществената опасност на всяко едно се определя от различни
фактори, включително с оглед конкретния размер на избегнатия ДДС. Спрямо
тежестта им съдът следва да прецени не само критериите по чл. 27 ЗАНН, но
и приложимостта на чл. 28 ЗАНН. Тази преценка е елемент на съдебната
функция ( в този смисъл е Тълк. решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д.
№ 1/2007 г., ОСНК).Съдът не е ограничен изначално в преценката по чл. 28
ЗАНН, от целите на специалния закон и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да решава всички въпроси по правото, от които зависи
изходът на делото. Още повече след изменението на чл. 28 ЗАНН (ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) – приложението на разпоредбата е
изключено само за посочените в чл. 29 ЗАНН нарушения и за онези, за които
специален закон предвижда изключение. Законът за ДДС не изключва
приложението на чл. 28 ЗАНН, за нарушения по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В тази
връзка и от гледна точка на цитираното решение по дело С-97/21 (МV98, EU:
C: 2023: 371), предвидената за нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС
имуществена санкция и в минималния й размер представлява несъразмерна
тежест за ЮЛ и ЕТ с оглед специфичните обстоятелства на конкретния
случай. Избегнатият размер ДДС е 117.86 лв., а санкцията по чл. 185, ал. 2
ЗДДС (в редакцията на закона - ДВ, бр. 106/2023 г.), наложена с НП (6000. 00
лв.), надхвърля многократно този размер.Доколкото налагането на
имуществената санкция по чл. 185, ал. 2 ЗДДС (ДВ, бр. 106/2023 г.) в
минималния размер не държи сметка за конкретните обстоятелства по случая,
а съдът не би могъл да намали този размер (чл. 27, ал. 5 ЗАНН), този
санкционен режим не съответства на принципа на пропорционалност. В тази
12
връзка, след като съдът не би могъл да определи санкцията по чл. 185, ал. 2
ЗДДС под минималния размер, въпросът дали тази санкция е несъразмерна на
тежестта на конкретното нарушение и съответно дали е необходима да
постигане на легитимно преследваните от ЗДДС цели, следва да бъде
разгледан от гледна точка на възможността за отправяне на предупреждение
по чл. 28 ЗАНН, като друга подходяща мярка. Именно във връзка с
приложението на чл. 28 ЗАНН, съобразно критериите по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН, следа да бъде отчетено от една страна, че самият наказващ орган е
посочил, че нарушението е за първи път и че за периода 01.01.2015 до
04.02.2025 г. са регистрирани 90 бр. продажби на стойност 117.86 лв. В деня на
извършената проверка на 04.02.2025 г. касовата наличност към момента на
проверката е възлизала на 31,00 лв., която е включвала и единия лев за
закупена минерална вода.Във връзка с гореизложеното, съдът счита че
случаят може да бъде квалифициран като "маловажен", имуществена санкция
по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, е явно непропорционална и следва да бъде преодоляна
чрез прилагането на чл. 28 ЗАНН.
Отново следва да се посочи, че общото понятие на административното
нарушение се съдържа в разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, а в чл. 28 и чл. 39, ал.
1 от същия закон законодателят си служи още с понятията "маловажни" и
"явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи "маловажните" случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието
представлява "маловажен случай" на административно нарушение, той следва
да приложи чл. 28 от ЗАНН.В чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административно наказателното
производство уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. В ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2005 г.,
Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд
категорично се е произнесъл, че преценката на административнонаказващият
орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
13
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с
практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.
6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята
юрисдикция, когато решава правния спор.Съдът като съобрази естеството на
нарушението и факта, че в действителност се касае за регистрирани продажби
на стойност 117.86 лв. за периода 01.01.2015 до 04.02.2025 г. намира, че
наложената санкция се явява несъразмерно тежка спрямо самото нарушение.
Затова наложеното наказание имуществена санкция, макар и в минималния
предвиден от закона размер от 6000 лева се явява несъразмерно тежко и не
съответства на характера и тежестта на нарушението. В допълнение към
аргументите за приложението на чл. 28 от ЗАНН настоящата инстанция
намира за необходимо да добави, че съгласно разпоредбата на чл. 49, т. 3 от
Хартата за основните права на ЕС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност, съгласно които тежестта на наказанията не трябва да бъде
несъразмерна спрямо престъплението, респективно нарушението. Съгласно
Решение от 4 май 2023 година /постановено по преюдициално запитване,
отправено на основание чл. 267 от ДФЕС от Административен съд гр.
Благоевград/, постановено по дело С-97/21 година на СЕС, нормите на
посочените по-горе два акта следва да се тълкуват в смисъл, че националната
правна уредба следва да допуска провеждане на производства, които да
гарантират, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на
разглежданото нарушение. В тази връзка, следва да се има предвид, че по
силата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности,
произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България.Прилагането на санкционни
мерки в областта на облагането с ДДС съставлява прилагане на правото на
Съюза по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Хартата за основните права на ЕС,
на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
14
година относно общата система на данък върху добавената стойност -
Решение от 26 февруари 2013 година Ekerberg Fransson. С-617/10 (EU: С:
2013: 105), т. 27 и Решение от 5 април 2017 година Orsi Baldetti, С-217/15 и С-
350/15 /EU: С: 2017: 264/, т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат
съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на
преследваните от законодателството цели - чл. 6, ал. 2 от АПК и точки 56 и 57
от Решението от 4 май 2023 година на Съда на ЕС по дело С-97/21. Ето защо, в
настоящият случай, с оглед установените факти по конкретния случай,
размерът на неотразените приходи във връзка с регистрираните за периода от
01.01.2015 г. до 04.02.2025 г. за 90 бр. продажби на стойност 117.86 лв.,
налагането на имуществена санкция макар и в минималния определен от
закона размер от 6000 лева, се явява несъразмерна на поставената крайна цел -
обезпечаване събирането на данъци. Санкцията се явява допълнителна тежест,
която преценена с оглед тежестта на нарушението, надхвърля тежестта на
извършеното нарушение и е в противоречие с изискванията на принципа за
пропорционалност - точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело
С97/21.
Съществено е да се отбележи тълкуването дадено в решение на СЕС от
03.07.2025 г. по дело С-733/2023 г., което е задължително за съда. Запитващата
юрисдикция по същество иска да се установи дали член 273 от Директивата за
ДДС и член 49, параграф 3 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, която предвижда като административно
наказание налагането на значителна по размер имуществена санкция, без
сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност
да наложи санкция в по-нисък размер от предвидения в тази правна уредба
или друг вид по-леко наказание.
В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 49, параграф
3 от Хартата тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението. Освен това Съдът е постановил, че при липса на
законодателни мерки на Съюза в областта на приложимите санкции,
държавите членки са компетентни да определят вида и размера на тези
санкции при спазване по-специално на принципа на пропорционалност
(решение от 19 октомври 2023 г., Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието
при нарушение на правата върху марка), C-655/21, EU:C:2023:791, т. 64 и
цитираната съдебна практика).
15
Съгласно практиката на Съда според последния принцип предвидените в
национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят
границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от
същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в
съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално
се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля
необходимото за постигането на споменатата цел (решение от 19 октомври
2023 г., Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на
правата върху марка), C-655/21, EU:C:2023:791, т. 65 и цитираната съдебна
практика). Освен това принципът на пропорционалност изисква при
определянето на наказанието, както и при определянето на размера на глобата,
да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври
2023 г., Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на
правата върху марка), C-655/21, EU:C:2023:791, т. 67). За да се прецени
пропорционалността на санкциите, трябва да се вземат предвид и
възможността националният съд да измени квалификацията спрямо дадената
в обвинителния акт,/НП/ като тази възможност е от естество да доведе до
налагането на по-лека санкция, както и възможността да нюансира санкцията
спрямо тежестта на съответното престъпление (решение от 19 октомври 2023
г., Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата
върху марка), C-655/21, EU:C:2023:791, т. 68 и цитираната съдебна практика).
В разглежданата правна уредба липсва възможност за промяна на
квалификацията на разглежданото нарушение.С оглед на факта, че съгласно
посочената правна уредба размерът на имуществената санкция за първо
нарушение не може да бъде по-нисък от 6000 лева и че този размер е
значително по-висок от размера на ДДС, избегнат за всяко извършено в
случая нарушение, а именно 117.86 лева, изглежда изключително трудно да се
определи санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта на установеното
нарушение. С оглед на изложените по-горе съображения, както е приел в
своето решение и СЕС, че член 273 от Директивата за ДДС и член 49,
параграф 3 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, която предвижда като административно наказание
налагането на значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с
оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи
санкция в размер, по-нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид
16
по-леко наказание.
Най-сетне що се отнася до разпореденото на основание чл. 186, ал. 2
ЗДДС отнемане в полза на държавата на фискално устройство предмет на
нарушението, а именно фискално устройство модел "Д. P. S KL, с
идентификационен номер DY305319 и фискална памет 36392719, то
настоящият съдебен състав намира, че следва единствено да отбележи, че
същото не представлява разпореждане с веществено доказателство по смисъла
на ЗАНН, а прилагане на принудителна административна мярка, т. е.
индивидуален административен акт. (разбирането е застъпено и в актуалната
практика на АССГ- Решение № 4728 от 11.07.2022 г. по адм. д. № 1391/2022 г.,
Решение № 7287 от 01.12.2022 г. по адм. д. № 7593/2022 г., Решение № 3749 от
07.06.2022 г. по адм. д. № 8946/2021 г. и други). При това така наложената
ПАМ съгласно общите правила на подсъдността, подлежи на контрол по реда
на АПК, пред съответния административен съд, а не от районния съд в
производството по ЗАНН, поради което и настоящия съдебен състав намира,
че не разполага с правомощие за контрол в тази част на наказателното
постановление, като такова искане не е и правено от страна на
жалбоподателката и нейният процесуален представител.
При този изход на спора разноски се дължат единствено на
жалбоподателката и нейният процесуален представител, но такива не са
поискани пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 вр. с чл.59д т.1
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление №
818843-F810585/18.03.2025 год. на Началника на отдел „Оперативни
дейности” – В. Т., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП гр.С. и ПРЕДУПРЕДИ на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН „Л.-
С. Ц.” ЕТ, със седалище и адрес на управление с.Б., общ.М., представлявано
от неговия Управител С. Г. Ц.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
17