Р Е Ш Е Н И Е
№ 869
гр. Русе, 12.03.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публичното заседание на 26
февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АГУШ административно
дело № 49 по описа за 2024
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР.
Постъпила
е жалба от П.С.Д. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник Н. Б. ***, против
Заповед № 336з-5061 от 22.12.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР -
Русе, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните задължения“, чл. 200, ал. 1, т. 11,
пр. първо и второ от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения или на
заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи“, на жалбоподателя главен
инспектор П.С.Д. – началник на сектор „Разследване – РУ – Бяла и РУ – Две
могили“ (главен разследващ полицай) към отдел „Разследване“ при ОД на МВР –
Русе е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
В
жалбата и в хода на делото по същество се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят, чрез своя
процесуален представител, релевира основания за незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради липса на компетентност, неспазена законова форма,
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния
закон, както и в несъответствие с целта на закона.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Претендира
присъждането на направените деловодни разноски, съгласно представен списък на
разноските на л. 20 от делото.
Ответникът
по жалбата – Директорът на ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител
гл. юрисконсулт Г. Д., изразява становище за нейната неоснователност и моли тя
да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските (л. 21 от делото).
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл.171 от АПК представените по делото
доказателства и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от
него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
По делото не е спорно, че
жалбоподателят заема длъжността началник на сектор „Разследване – РУ – Бяла и
РУ – Две могили“ (главен разследващ полицай) към отдел „Разследване“ при ОД на
МВР - Русе, със специфично наименование на длъжността „главен инспектор“.
Според чл. 204, т. 3 от ЗМВР, наказанията
се налагат със заповеди на ръководителите
на структурите по чл.37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
Съгласно чл.37, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР структури по чл. 37 са и областните дирекции на МВР. Към
процесната дата жалбоподателят изпълнява служебните си задължения в структурно
звено на ОД на МВР – Русе. Следователно заповедта е издадена от материално и
териториално компетентен орган – от Директора на ОД на МВР – Русе.
Оспореният акт е издаден в
предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР, респ. чл. 63 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи
(oбн., ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.). Заповедта е съставена съгласно образеца,
утвърден в съответствие с § 2 от ДР на Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.
с т. 24 от Заповед № 8121з-1046 от 13.08.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи (л. л. 16 - 19 от делото). В нея дисциплинарнонаказващият орган е
посочил жалбоподателя като извършител на нарушението и подробно е описал
мястото, времето и обстоятелствата на неговото извършване. В заповедта, при
описание на дисциплинарното нарушение са възпроизведени подробно и
доказателствата, въз основа на които то е установено. Подобно изискване за
посочване на доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, е
изрично предвидено в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В случая органът не само е посочил
тези доказателства, но е възпроизвел и тяхното съдържание в заповедта. Това
обстоятелство не само не накърнява правото на защита на дисциплинарнонаказания
служител, а напротив, гарантира пълноценното упражняване на това право, тъй
като дава възможност на последния да разбере кои факти и въз основа на кои
конкретни доказателства дисциплинарнонаказващият орган е приел за установени. В
оспорения акт са посочени и разпоредбите, съставляващи правното основание за
налагане на дисциплинарното наказание „Порицание“ – чл. 194, ал. 2, т. 2, чл.
197, ал. 1, т.3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и второ от ЗМВР
и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. В съответствие с чл. 63, т. 4 от Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021г. в заповедта е описано подробно деянието на
жалбоподателя, съставляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, съставомерно
по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и второ от ЗМВР – „неизпълнение на служебни
задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи“,
за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок
от 6 месеца до 1 година. ДНО е аргументирал и защо е наложил наказанието в
минимално предвидения срок от шест месеца, обсъждайки тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на
вината, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Посочил е също така, че от анализа и оценката на събраните доказателства не се
установява наличието на обстоятелства по чл. 198 от ЗМВР, тъй като извършеното
от главен инспектор П.Д. деяние било причина да не се подава информацията в
срок в група OA, в резултат на което не се въвеждала
актуална такава и в ИРПС. В заключителната част на акта са дадени и коректни
указания относно възможността за обжалването му пред АдмС – Русе и срокът, в
който може да стане това.
При издаването на обжалваната заповед
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед № 336з-2907 от
10.08.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Русе (л. л. 28 и 29 от преписката)
относно извършване на проверка на получени данни за извършено дисциплинарно
нарушение от държавен служител в ОД на МВР – Русе. С тази заповед, на основание
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, чл. 10 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г., е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпили
данни, че главен инспектор П.С.Д. – началник на сектор „Разследване – РУ – Бяла
и РУ – Две могили“ (главен разследващ полицай) към отдел „Разследване“ при ОД
на МВР – Русе, който в периода 01.01.2022 г. – 28.02.2023 г., в нарушение на
Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали
за престъпления от общ характер, утвърдени с МЗ № 8121з-780/2014 г. и Заповед
рег. № 336з-1904 от 06.07.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, не е
попълнил нито една карта по досъдебно производство (ДП) № 170/2021 г. по описа
на ОД на МВР - Русе. Поведението
на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения,
съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и второ от ЗМВР – „неизпълнение
на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи“, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от шест месеца до една година. Заповедта има предвиденото съдържание
съгласно чл.30 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. С нея е определен и
състав на проверяваща комисия и нейният председател. Заповедта е издадена от
компетентен орган, съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат
със заповедта лично срещу подпис на 22.08.2023 г., като с нея са му разяснени и
правата по чл. 205, ал. 3 и ал. 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. В същата заповед е
определено, че проверяващата комисия следва да изготви писмена справка относно
наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на
служителя, която да се докладва на ДНО в срок до 10.10.2023 г. Със Заповед №
336з-3725 от 02.10.2023 г. този срок е удължен до 09.11.2023 г., включително, с
която заповед жалбоподателят също е запознат на 04.10.2023 г. (л. л. 34 – 36 от
преписката).
В хода на извършената проверка по чл.
205, ал. 2 от ЗМВР и проведеното дисциплинарно производство са извършени редица
процесуални действия и са събрани допустими и относими към спора писмени
доказателства. Според чл.206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната
истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон.
Съдът не констатира при събиране на доказателствата да са допуснати процесуални
нарушения на АПК или на специалния ЗМВР и относимите подзаконови нормативни
актове, поради което и на основание чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК тези
доказателства могат да бъдат използвани и в настоящото съдебно производство.
Резултатите от разследването по
дисциплинарното производство са отразени в Справка peг. № 336р-33859 от 31.10.2023 г. (л.
л. 14 - 27 от преписката).
Заключението на проверяващата комисия
е, че от събраните доказателства се установява, че главен инспектор П.С.Д. –
началник на сектор „Разследване – РУ – Бяла и РУ – Две могили“ (главен
разследващ полицай) към отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Русе:
-
в
периода от 03.02.2022 г. до 21.07.2023 г. е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.
1, т. 1 от Вътрешните правила за организацията на работа в министерството на
вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер,
утвърдени със Заповед № 8121з-780 от 24.10.2014 г., като не е попълнил,
подписал и предал незабавно, съгласно установения ред за въвеждане в ИРПС от
група ОАПС карта „Съобщение за извършено престъпление“ /СИП/ по ДП № 247-ДП-170/2021
г. по описа на ОД на МВР - Русе. Приела е, че с това свое бездействие главен инспектор
П.Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения“, съставомерно по чл. 200,
ал. 1, т. 11, пр. 1 и пр. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения или
на заповеди и разпореждания на Министъра на вътрешните работи“, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца до една година;
-
в периода от 31.05.2022 г. до 21.07.2023
г. е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила за
организацията на работа в министерството на вътрешните работи по заявителски
материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780 от
24.10.2014 г. като при всяка промяна в хода на разследването (по отношение на удължаване на срока на разследването) по
ДП № 247-ДП-170/2021 г. но описа на ОД на МВР – Русе, не е отразил незабавно
актуалните данни в съответстващата нова карта (СИП срок или т.нар. малък СИП) и
не е предал съгласно установен за това ред такива за въвеждане в ИРПС. Приела
е, че с това свое бездействие главен инспектор П.Д. е извършил нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение
на служебни задължения“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т.11, пр. 1 и пр. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди и на разпореждания на Министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание"
за срок от шест месеца до една година;
-
в периода от 31.05.2022 г. до 21.07.2023
г. е нарушил разпоредбата на т. 2 от Заповед рег. № 336з-1904 от 06.07.2022 г.
на Директора на ОД на МВР - Русе, като незабавно не е предоставял съгласно
установения ред попълнените карти за въвеждане в група ОАПС на ОД на МВР - Русе.
Приела е, че с това свое бездействие главен инспектор П.Д. е извършил нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение
на служебни задължения“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т.11, пр. 1 и пр. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и на разпореждания
на Министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на
МВР и на преките ръководители, за което се предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Предложението на проверяващата
комисия е на жалбоподателя да бъде наложено това дисциплинарно наказание
(порицание) в минимален размер.
С Покана рег. № 336р-33893 от 31.10.2023
г., връчена му на 01.11.2023 г. (л. 13 от преписката), жалбоподателят е поканен
да се яви на 02.11.2023 г. за запознаване с изготвената обобщена справка и
материалите по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни писмени
обяснения или възражения в срок от 24 часа след запознаването на основание чл.
207, ал. 10 от ЗМВР.
На
служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на
защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, т. 6, във вр. с aл. 10 от ЗМВР, а
именно: на
22.08.2023 г. е запознат със Заповед peг. № 336з-2907 от 10.08.2023 г., с която
е разпоредено извършването на проверката, като на същата дата му в връчена и
покана за запознаване със заповедта и даване на писмени обяснения и
доказателства; на 01.09.2023 г. (без регистрационен номер) е дал обяснение по
проверката; предоставил е писмени Обяснения peг. № 336р-26499
от 01.09.2023 г.; на 04.10.2023 г. е запознат със Заповед peг. №
3363-3725 от 02.10.2023
г. за удължаване срока на проверката; на 10.10.2023 г. му е връчена и Покана peг. №
336р-30649 от 09.10.2023 г. за даване на писмени обяснения по конкретно
поставени въпроси и доказателства в тази връзка; депозирал е Обяснение УРИ
247р-8184 от 18.10.2023 г.; на 01.11.2023 г. му е връчена Покана peг. №
336р-33893 от 31.10.2023 г. за запознаване със Справка peг. № 336р-33859
от 31.10.2023 г. и даване на писмени обяснения или възражения по проверката; на
02.11.2023 г. е запознат със Справка peг. № 336р-33859 от 31.10.2023 г.;
депозирал е възражение УРИ 336р-34344 от 02.11.2023 г.
На 22.12.2023 г. е издадена
оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно
наказание на жалбоподателя, връчена му на същата дата, в която е изложена
възприетата от ДНО като установена фактическа обстановка, извършените от
служителя деяния, съставляващи дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2
от ЗМВР, като са обсъдени и дадените по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
възражения и допълнителни писмени обяснения на служителя (л. л. 1 – 6 от
преписката).
При така изложената хронология на
процесуалните действия по дисциплинарното производство, съдът констатира, че
сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР са спазени. Деянията, за които
жалбоподателят е наказан дисциплинарно, са осъществени в периода 03.02.2022 г.
до 21.07.2023 г. и в периода 31.05.2022 г. до 21.07.2023 г., поради което от
извършването им до датата на връчване на оспорената заповед – 22.12.2023 г., не
е изтекъл едногодишният срок по посочената разпоредба. Не е изтекъл и
двумесечният срок, който тече от откриване на нарушението. Според чл. 196, ал.
1 от ЗМВР то се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. В случая обективните и субективни признаци на извършеното от
жалбоподателя нарушение са описани в изготвената Справка № 336з – 33859 от
31.10.2023 г., с която дисциплинарнонаказващият орган се е запознал най-рано на
31.10.2023 г. Следователно двумесечният срок изтича на 31.12.2023 г., а
оспорената заповед е издадена преди това – на 22.12.2023 г. и връчена на
жалбоподателя на същата дата. При тези данни заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание се явява издадена в двумесечния срок по чл. 195, ал.
1 от ЗМВР.
Съдът намира, че извършването на
нарушението на служебната дисциплина, за което жалбоподателят е наказан
дисциплинарно, се установява от всички
събрани доказателства. То се изразява в следното:
-
в
периода от 03.02.2022 г. до 21.07.2023 г. е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.
1, т. 1 от Вътрешните правила за организацията на работа в министерството на
вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер,
утвърдени със Заповед № 8121з-780 от 24.10.2014 г., като не е попълвал, подписвал
и предавал незабавно, съгласно установения ред за въвеждане в ИРПС от група
ОАПС карта „Съобщение за извършено престъпление“ /СИП/ по ДП № 247-ДП-170/2021 г.
по описа на ОД на МВР - Русе;
-
в периода от 31.05.2022 г. до 21.07.2023
г. е нарушил разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила за
организацията на работа в министерството на вътрешните работи по заявителски
материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № 8121з-780 от
24.10.2014 г. във връзка с т.т. 2.1, 2.2 и 2.3 от Разпореждане № 336р-34597 от
16.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, като при всяка промяна в хода
на разследването (по отношение на удължаване на срока на разследването) по ДП №
247-ДП-170/2021 г. по описа на ОД на МВР – Русе, не е отразявал незабавно
актуалните данни в съответстващата нова карта (СИП срок или т.нар. малък СИП) и
не е предал съгласно установен за това ред такива за въвеждане в ИРПС;
- в периода от 31.05.2022 г. до 21.07.2023 г. е нарушил
разпоредбата на т. 2 от Заповед рег. № 336з-1904 от 06.07.2022 г. на Директора
на ОД на МВР - Русе, като незабавно не е предоставял съгласно установения ред
попълнените карти за въвеждане в група ОА към отдел КП при ОД на МВР – Русе, с
което не е изпълнил задълженията си съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 1, т. 1 и чл.28,
ал. 1 и ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работа в Министерството
на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер,
утвърдени със Заповед № 8121з-780 от 24.10.2014 г. на Министъра на вътрешните
работи, във връзка с т.т. 2.1, 2.2 и 2.3 от Разпореждане № 336р-34597 от
16.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР - Русе и т. 2 от Заповед peг. № 336з-1904 от 06.07.2022 г. на Директора на ОД на
МВР - Русе, което е в нарушение на основните му длъжностни задължения, съгласно
длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност с peг. № 3286p-3404 от 22.01.2018
г., посочени в т. II „Основни длъжностни задължения", а именно „При осъществяване на дейността си спазва създадената
вътрешноведомствена уредба в МВР“ и „Да познава законовите и подзаконовите
нормативни актове, както и вътрешноведомствените
актове, регламентиращи дейността на МВР“; „Осъществява взаимодействие с
други структури в МВР“; „Да познава
информационно-аналитичните документи, които се съставят в структурите на МВР и статистическата
отчетност“; „Събира, обобщава, съхранява и анализира информацията за дейността
по разследване в сектора и я предоставя по предвидения за това ред", с
което е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения“, за което нарушение
по реда по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо и второ от ЗМВР - „неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи“, се налага дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Редовно
събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, които имат сила
и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК изцяло потвърждават установеното дисциплинарно
нарушение.
Независимо от правилното
установяване на дисциплинарното нарушение, издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна поради несъответствието й с
разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Тази норма предвижда
при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да се вземат
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. Всъщност именно това са
критериите и фактите, които дисциплинарнонаказващият орган първо трябва да
установи и после да обсъди, като въз основа на изводите си да обоснове както
вида на наложеното дисциплинарно наказание, така и неговия размер.
Съдът приема, че при
установените по делото относими към правилното и обосновано приложение на
цитираната разпоредба факти и обстоятелства, дисциплинарнонаказващият орган е
приложил само формално разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и
размера на наказанието, в противоречие с установените по делото факти и обстоятелства.
В случая, видно от
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, органът е посочил, че е взел
предвид:
-
тежестта
на нарушението, като е посочил, че служителят не е изпълнил разпореденото
във вътрешноведомствени за МВР актове, с които е бил запознат и е следвало да
изпълнява предвид заеманата от него длъжност и вменените му задължения; с тези
си действия, в качеството си на ръководен служител, е дал лош пример на
подчинените си служители;
-
настъпилите от него последици, като е приел, че
неизпълнението на това задължение е причина да не се подава информацията в срок
в група „Оперативен анализ“, в резултат на което не се въвеждала актуална
такава и в ИРПС, което водело до некоректност на статистическите и отчетните
данни за дейността на ОД на МВР - Русе като цяло;
-
обстоятелствата,
при които е извършено деянието: ДНО е посочил, че по време на
служба, в качеството си на ръководен служител не е изготвял своевременно
документи за отчитане работата по заявителски материали (т.нар. карти) по досъдебно
производство (ДП) № 170/2021 г. по описа на РУ – Бяла при ОД на МВР - Русе, пр.
пр. № 174/2022 г. по описа на РП - Русе, като не били установени в хода на
проверката обективни пречки за надлежното им оформяне;
-
по
отношение на формата на вината е приел, че деянието е извършено
при форма на вина „умисъл“, предвид факта, че служителят е запознат със
задълженията си по длъжностна характеристика - да познава и спазва
вътрешноведомствената уредба в МВР, и не е изготвял своевременно документи за
отчитане работата по заявителски материали, което се потвърждавало от факта, че
не са изпращани необходимите карти в срок в група OA;
-
посочил
е и че е съобразил цялостното
поведение на главен инспектор П.С.Д. през време на службата му,
което е отразено в Кадрова справка peг. №
336р-26361 от 01.09.2023 г., от която е видно, че от назначаването му през 2007
г. на работа в МВР до момента не са му налагани дисциплинарни наказания.
Служителят е награждаван шест пъти с „Писмена похвала" – през 2011 г.,
2012 г., 2016 г., 2019 г., 2021 г. и 2022 г. и осем
пъти с „Индивидуална парична награда" – през 2017 г., два пъти през 2018г.,
2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
ДНО
е направил заключение, че от анализа и оценката на събраните доказателства не
се установявало наличието на обстоятелства по чл. 198 от ЗМВР, тъй като
извършеното от служителя деяние било причина да не се подава информация в срок
в група OA, в резултат на
което не се въвеждала актуална такава и в ИРПС.
В
писмените си обяснения УРИ
247р-8184 от 18.10.2023 г. главен инспектор П.Д. е посочил, че на 03.02.2022 г.
му е било разпределено провеждането на разследване по
досъдебно производство № 247-ДП-170/2021 г. по описа на
РУ - Бяла (ДП № 174/2022 г. по описа на РРП), водено за престъпление по чл. 354а,
ал. 3 от НК. Твърди, че при получаване на досъдебно производство винаги
попълвал първоначален СИП, КПФЛ или КОЮЛ. Същите се оставяли в помещение до
деловодството, в което достъпът на всички е свободен. Досъдебното производство
било докладвано периодично на наблюдаващия прокурор, който искал единствено
устен доклад, без да изисква писмено предложение за удължаване на срок. Винаги
била изготвяна карта СИП за удължаване на срока. След изготвяне на карта СИП
главен инспектор П.Д. оставял същата в помещение извън деловодството,
предназначено за оставяне на документи, до което достъпът бил свободен. Не може
да посочи кога и дали е достигнала до група OA. Преди
приключване на досъдебното производство установил, че в системата липсват
първоначален и последващите СИП за срок по делото, за това ги попълнил отново и
ги оставил в помещението до деловодството.
Не се спори, че към момента на налагане
на дисциплинарното наказание разследването по досъдебното производство било
приключено на 31.07.2023 г., като делото и съпътстващите картони били изпратени
към прокуратурата на 09.08.2023 г., т.е. по никакъв начин не е увреден
интересът на Държавата, обществото и на ОД на МВР - Русе.
В конкретния случай дисциплинарнонаказващият
орган, макар и да е установил от обективна страна, че в действителност е налице
посоченото нарушение и че на чисто формална основа е налице неизпълнение на
вменено задължение, то същият не е съобразил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Преди да наложи едно конкретно по вид
и размер дисциплинарно наказание, дисциплинарнонаказващият орган следва да извърши
обективна и пълна преценка на всички събрани по случая доказателства и въз
основа на установените чрез тях релевантни обстоятелства да вземе въпросното
решение - дали се следва наказание, както и какво следва да е то по вид и
размер.
В случая, отчитайки всички възприети
и от самия орган факти от обективната страна на нарушението, съдът намира, че
конкретното дисциплинарно наказание не е съобразено с всички установени
обстоятелства по неговото извършване, субективното отношение на дееца и
настъпилите последици от това деяние.
В заповедта е посочено, че на
служителя от назначаването му през 2007г. на работа в МВР до момента
не са му налагани дисциплинарни наказания
и през цялата служба е бил награждаван многократно.
От нарушението не са настъпили
никакви негативни последици - към момента на налагане на дисциплинарното
наказание разследването по досъдебното производство било приключено на
31.07.2023 г., като делото и съпътстващите картони били изпратени към
прокуратурата на 09.08.2023 г.
Няма доказателства по делото
вменената на жалбоподателя деятелност да е осъществена при пряк умисъл.
Няма доказателства в подкрепа на
твърдението на ДНО, че неизпълнението на това
задължение е причина да не се подава информацията в срок в група „Оперативен
анализ“, в резултат на което не се въвеждала актуална такава и в ИРПС, което
водело до некоректност на статистическите и отчетните данни за дейността на ОД
на МВР - Русе като цяло.
Не е ясно по какъв начин неизпълнението на задължението да се подаде информация
в срок по едно конкретно ДП води до твърдяната от ДНО некоректност на статистическите и отчетните данни за дейността на
ОД на МВР - Русе като цяло.
ДНО не твърди, а и не представя доказателства за това въпросното
нарушение да е извършено при повторност, съответно следва да се приеме, че
става въпрос само за един изолиран случай в работата на служителя.
Безспорно установените релевантни за правилното решаване на
правния спор факти и обстоятелства водят на извод, че на жалбоподателя е можело
да бъде наложено по-леко наказание, например по реда на чл. 198 – „Мъмрене“ за
маловажно дисциплинарно нарушение, с оглед незначителното отклонение от
изискванията на закона и липсата на настъпили вредни последици, или евентуално по
реда чл. 199 от ЗМВР – „Писмено предупреждение“, по-конкретно по чл. 199, ал.
1, т. 3 от ЗМВР при разглеждане на деятелността на жалбоподателя като форма на
небрежно изпълнение на служебните задължения – „небрежност в служебната дейност, забавено или лошо
изпълнение на заповед“.
Съобразяването на изброените по-горе обстоятелства води на извод,
че в конкретния казус ДНО неправилно и необосновано е определил вида и размера
на наложеното наказание, в противоречие с изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
С оглед гореизложените
съображения настоящият съдебен състав счита, че наложеното наказание не
съответства на извършеното от жалбоподателя нарушение. Същото не съответства и
на целта на закона. Дисциплинарно-наказателната отговорност следва да бъде
реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на
извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието.
Предвид изложеното
жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна.
Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което
следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в хода
на производството разноски – 10 лв. държавна такса и 500 лв. за адвокатски
хонорар.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед № 336з-5061 от 22.12.2023 г.,
издадена от Директора на ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 204, т. 3,
чл. 197, ал. 1, т. 3, чл.194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на служебните
задължения“, чл.200, ал. 1, т. 11, пр. първо и второ от ЗМВР – „неизпълнение на
служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните
работи“ на главен инспектор П.С.Д. – началник на сектор „Разследване – РУ –
Бяла и РУ – Две могили“ (главен разследващ полицай) към отдел „Разследване“ при
ОД на МВР – Русе е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе да
заплати на П.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 510,00 (петстотин и
десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
е окончателно.
Съдия: