Решение по дело №437/2020 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 21
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20201890200437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Сливница , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200437 по описа за 2020 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н. К. Й., с ЕГН **********, от гр. Р........, ул.“Ю..“ № ....,
обл. П.., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ЗА
НЕВИНЕН за това, че на 19.09.2020 г. около 14,30ч. в землището на с. Ново Бърдо, обл.
Софийска, по общински път SFO 2200 с посока на движение от с. Ново Бърдо към с.
Калотина е управлявал моторно превозно средство без регистрационни номера, което не е
регистрирано по надлежния ред, съгл.чл.140, ал.1 от ЗДвП и Наредба № 1- 45/ 24.03.2000г.
за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, а именно лек
автомобил, марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с идентификационен № на рама
JT1V0LJ7009005363, поради което и на основание чл.305, ал.6, вр. чл.301, ал.4 от НПК го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 345
ал.2 вр. ал.1 от НК.
НАЛАГА на Н. К. Й., с ЕГН **********, от гр. Р........, ул.“Ю..“ № ...., обл. П..,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан,
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 200 (ДВЕСТА) ЛЕВА за това,
че на 19.09.2020 г. около 14,30ч. в землището на с. Ново Бърдо, обл. Софийска, по общински
път SFO 2200 с посока на движение от с. Ново Бърдо към с. Калотина е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с
идентификационен № на рама JT1V0LJ7009005363, което не е регистрирано по надлежния
ред, с което е извършил административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
1
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски окръжен съд в 15 –
дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Районна прокуратура – гр. Сливница е внесла постановление за
разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с което се предлага обвиняемият
Н. К. Й. – роден на 14.04.1998 г. в гр. В............., с ЕГН **********, от гр.
Р............., ул.“Ю.............“ № ............., обл. Пазарджик, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че
на 19.09.2020 г. около 14,30 ч. в землището на с. Ново Бърдо, обл. Софийска,
по общински път SFO 2200 с посока на движение от с. Ново Бърдо към с.
Калотина е управлявал моторно превозно средство без регистрационни
номера, което не е регистрирано по надлежния ред, съгл.чл.140, ал.1 от ЗДвП
и Наредба № 1- 45/ 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, а именно лек автомобил,
марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с идентификационен № на рама
JT1V0LJ7009005363 – престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура – гр. Сливница, редовно
призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Н. К. Й. не оспорва фактическите констатации, отразени
в предложението на РП – гр. Сливница, признава се за виновен и моли съда
да му бъде наложено минимално по размер административно наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Н. К. Й. е роден на 14.04.1998 г. в гр. В........, област
Пазарджик, с постоянен адрес гр.Р............., област Пазарджик, ул.“Ю.............“
№ ............., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, безработен, с ЕГН **********.
На 19.09.2020 г. свидетелите И.П.И. и М.А.К. изпълнявали
задълженията си по охрана на държавната граница. Около 14.30 ч. в
землището на с. Ново Бърдо спрели за проверка лек автомобил, марка
„Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с идентификационен № на рама
ST1VOLJ7009009363, без регистрационни табели, който се движел по
общински път SFO 2200 с посока на движение от с. Ново Бърдо към с.
Калотина и бил управляван от обв. Й.. В хода на проверката контролните
органи установили, че липсват данни управляваното от обвиняемия моторно
превозно средство да е регистрирано по надлежен ред в информационните
масиви на КАТ при МВР.
От заключението на СТЕ се установява, че по рамата на лек автомобил,
марка „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ , не са установени видими интервенции
и подправки по нея. Съдът възприема експертното заключение като
компетентно и обективно депозирано и установяващо обстоятелства, за които
1
са необходими специални знания, поради което го кредитира изцяло.
Съдът прецени като годни доказателствени средства протоколите за
доброволно предаване и за оглед на ВД от 19.09.2020 г. и фотоалбум (л. 13-21,
ДП), тъй като същите формално отговарят на изискванията, залегнали в
чл.155 и сл. от НПК за тяхното съставяне, както и при извършване на тези
действие по разследването, които той обективира, не са допуснати
процесуални нарушения.
Съдът изцяло кредитира събраните и проверени по делото писмени
доказателства като официални документи по смисъла на чл. 93, т.5 НК,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред.
От представените по делото като писмени доказателства частни
свидетелстващи и диспозитивни документи, договор за продажба на МПС,
без дата и декларация, се установява обстоятелството, че собственик на
процесното МПС е св. Д............. Й., чийто син е наел обвиняемия като
работник за добив на дървесина.
Обвиняемият Н. К. Й. е безработен. Налице са положителни сведения за
личността му. Видно от представената справка за съдимост от Районен съд –
гр. Сливница, Н. К. Й. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно: гласни доказателства, установени чрез
обясненията на обвиняемия Н. К. Й., показанията на свидетелите И.П.И.,
М.А.К., Д............. М........ Й., Ц.К.Ц., дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК, и останалите документи, имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а
именно: АУАН № 708 / 19.09.2020 г. (л.5 от ДП); протокол за доброволно
предаване (л.13 от ДП); а оглед на ВД и фотоалбум (л. 14-21 ДП); справка за
административни нарушения (л.27 от ДП); заключение на съдебно-
трасологична експертиза (л.22 от ДП); справка за съдимост за обвиняемия (л.
27 от ДП); декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние (л. 28 от ДП).
Съдът кредитира изцяло обясненията на обв. Й. и показанията на
свидетелите И.П.И., М.А.К., Д............. М........ Й., Ц.К.Ц., тъй като в тези
показания не са налице никакви противоречия, същите са последователни,
логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени
възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на
доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на обясненията
2
на обв. Й. и показанията на свидетелите И.., К.., Й., Ц........, които са лица
незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства
съдът констатира точност, правдивост, еднозначност. В хода на досъдебното
производство обвиняемият Й. и свидетелите И.., К.., Й., Ц........,
възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено.
Събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства
установяват фактът, че на 19.09.2020 г. обвиняемият Й. управлявал МПС –
лек автомобил „Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с идентификационен № на
рама ST1VOLJ7009009363, без регистрационни номера, което не е
регистрирано по надлежния ред. Съдът кредитира като достоверни
обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите И.., К.., Й., Ц........,
чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства. Изброените
гласни доказателства, съпоставени със събраните по делото писмени
доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото
обстоятелства.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, проверени чрез способите по НПК, съдът намери, че
обвиняемият Н. К. Й. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е
повдигнато обвинение, но с деянието си е извършил административно
нарушение, за което на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП следва да му бъде
наложено административно наказание.
От обективна страна се установи, че обвиняемият Й. на 19.09.2020 г.
около 14,30 ч. в землището на с. Ново Бърдо, обл. Софийска, по общински
път SFO 2200 с посока на движение от с. Ново Бърдо към с. Калотина е
управлявал моторно превозно средство без регистрационни номера, което не
е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е установено от
извършените служебни справки за регистрация и за собственост на
превозното средство, от които се установява обстоятелството, че
управлявания от обвиняемия автомобил не е регистриран по надлежния ред
съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели и регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Надлежният ред за
регистрация на моторни превозни средства е предвиден в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
издадена на основание чл. 140, ал. 2 ЗДвП от министъра на вътрешните
3
работи. От обхвата на регистрационния режим са изключени изрично
посочените в чл. 1, ал. 4, т. 1-8 от Наредбата моторни превозни средства, сред
които не попада управляваното от обвиняемия МПС- мотопед. Съгласно чл.
3, ал. 1 от Наредбата (ред. ДВ бр.62 от 2017 г.) моторните превозни средства
се регистрират в 14-дневен срок от придобиването на собствеността.
Обстоятелството дали обвиняемият е собственик или не на нерегистрираното
МПС е ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото,
престъплението, респективно нарушението, е формално и се явява довършено
именно с факта на управляване на такова МПС и не е свързано с
неизпълнение на задължението за регистрация на моторното превозно
средство.
Обстоятелството, че управляваното от обвиняемия моторно превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред се установява от липсата на
поставени регистрационни табели с номера.
От субективна страна се установява, че деянието е извършено от
обвиняемия Й. при условията на пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал,
че управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано, по път,
отворен за обществено ползване, предвиждал е общественоопасните
последици от деянието си, а именно - че, управлявайки нерегистрираното
моторно превозно средство, ще наруши обществените отношения,
регулиращи реда за регистрация на моторните превозни средства и реда за
движение на моторни превозно средства по пътищата, отворени за
обществено ползване, и се е съгласил с настъпването им.
При така установените обстоятелства, съдът достигна до извод, че
деянието не съставлява престъпление, но реализира състав на
административно нарушение. Действително обвиняемият Й. е управлявал
процесния лек автомобил, който не е бил регистриран по надлежния ред като
с това не е изпълнил вмененото му от закона задължение. Обстоятелството, че
обвиняемият не е знаел, че автомобилът не подлежи на регистрация само по
себе си не би могло да доведе до извод за несъставомерност на деянието,
доколкото незнанието на закона не оправдава. Това обстоятелство и фактът,
че лекият автомобил, който е собственост на св. Д. Й., не е имал поставени
регистрационни табели, действително бележат значително по-ниска
обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние в сравнение с
обичайните за този вид престъпления, която не би могла да обоснове
ангажирането на наказателната му отговорност за извършено престъпление.
Следва да се отбележи, че обвиняемият се е движел в рамките на населеното
място, изминал е твърде кратко разстояние, което от своя страна също сочи на
една изключително ниска степен на обществена опасност. В тази връзка
съдът взе предвид, че по делото не е установено обвиняемият да е управлявал
автомобила с превишена скорост, нито с поведението си да е застрашил
другите участници в движението по пътищата или да са настъпили някакви
4
вредни последици от липсата на регистрация на автомобила. Управлението
на МПС без регистрационни табели е забранено от закона и целта на нормите,
регулиращи регистрационния режим, е поддържане на информационна
система във връзка с индивидуализация на моторните превозни средства и
идентификация на собствениците при евентуално настъпване на ПТП с тяхно
участие. В настоящия случай съдът намира, че защитаваните обществени
отношения не са били застрашени в изискуемата от наказателния закон
степен, обосноваваща ангажирането на наказателната отговорност на
обвиняемия дори и по реда на чл. 78а НК. Този извод се налага след
подробния анализ на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност,
като следва да бъдат взети предвид и тези относно личността на обвиняемия,
който е с чисто съдебно минало и който не е бил санкциониран за нарушения
по ЗДвП. Наред с това съдът при преценката си относно обществената
опасност на конкретното деяние взе предвид и вида на управляваното, но
нерегистрирано МПС, което е мотопед с ограничена кубатура, което не
позволява развиването на висока скорост, която именно е една от основните
причини за настъпване на пътно-транспортни произшествия.
С оглед въведените със ЗИД на НПК обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г.
правомощия на съда по чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 НПК и
съществуващото административно нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, санкционирано с чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съдът намира, че на обвиняемия
за извършеното нарушение следва да бъде наложено административно
наказание. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че изводът, че
деянието не е престъпление, а административно нарушение, се прави на база
степента на обществена опасност на деянието и на дееца, съпоставени с
типичната обществена опасност на престъплението от съответния вид, респ.
съпоставени с тази на административното нарушение по чл. 140, ал. 2, вр. ал.
1 ЗДвП, вр. чл. 2, вр. чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В
настоящия случай съдът намира, че обществената опасност на извършеното
от обвиняемия Й. не обосновава ангажирането на наказателната му
отговорност по изложените вече съображения, но същото обосновава
ангажирането на административно- наказателната му отговорност за
нарушението на ЗДвП. Безспорно се установява, че обвиняемият е управлявал
нерегистрирания по надлежния ред мотопед по път, отворен за обществено
ползване, с което именно деяние е нарушил разпоредбите на чл. 140, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 2, вр. чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
предвиждащи реда за регистрация на моторни превозни средства, респ.
законодателно предвидените изключения, сред които не попада и процесния
мотопед.
По описаните съображения съдът прие, че обвиняемият Й. е невиновен
по повдигнатото му обвинение и за него не следва да бъде ангажирана
отговорността му по НК, но за нарушението на разпоредбата на чл. 140, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП, вр. чл. 2, вр. чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
5
следва да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 175,
ал. 3 ЗДвП.
Ето защо настоящия съдебен състав счита, че наложеното
административно наказание не съответства на тежестта на нарушението и не е
съобразено с факта на първо нарушение от този вид от страна на
жалбоподателя.
В тази връзка следва да се има предвид, че за престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 НК е предвидено единствено наказание глоба в размер от 500
до 1000 лв., а за нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП законодателят е
предвидил кумулативното налагане на две наказания, а именно лишаване от
право на водача да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 200 до 500 лв. Отчитайки тежестта на нарушението и
критериите, посочени в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, каквото се явява
имотното състояние на обвиняемия, който е безработен, както и
обстоятелството, че до момента обвиняемият не е санкциониран по ЗДвП, т.е.
наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери,
че глоба в минимален размер, а именно 200 лв., ще изпълни целите на
административното наказание по чл. 12 ЗАНН. За да не наложи кумулативно
предвиденото в чл.175, ал.3 ЗДвП административно наказание лишаване от
право да управлява МПС, настоящият съдебен състав взе предвид, че
обвиняемият няма издавано свидетелство за управление на МПС, т.е. той е
неправоспособен водач, което се установява от справка за нарушител/водач
и няма как да бъде лишен от право, което не притежава.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК и с оглед на постановеното
оправдателно решение сторените в хода на делото разноски следва да останат
за сметка на държавата. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК е приложима, само когато обвиняемият е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление, но не и
когато е признат за невинен и оправдан на основание чл. 305, ал. 6 НПК, като
му е наложено съответно административно наказание. Освен това ЗАНН не
предвижда възможност за възлагане в тежест на нарушителя на разноските,
направени в хода на административнонаказателното производство
(разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към НПК само по отношение на
съдебната фаза на процеса).
По тези съображения съдът постанови решението си.

Районен съдия:
6