Определение по ВЧНД №605/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 448
Дата: 29 май 2019 г.
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20193100600605
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

П Р О Т О К О Л

 

№ 448/29.5.2019г.

 

Година 2019                                                                                   Град Варна

Варненският окръжен съд                                         Наказателно отделение

На двадесет и девети май                       Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ

 

                                                                                     ДЕЯН ДЕНЕВ

  

Секретар КАТЯ АПОСТОЛОВА

Прокурор СВЕТЛАНА ДАНЕВА

Като разгледа докладваното от председателя

ВЧНД № 605  по описа за 2019 г.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

 

Подс. Д.С.Д. -  редовно призован, явява се лично и с адв. К..

ПРОКУРОРЪТ:  Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

 

       ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам така изготвения протест и считам, че същия е основателен. Видно от данните по делото подс.Д. не е изпълнил задълженията си при първоначално взетата мярка за неотклонение напуснал е самоволно страната, заминал е без разрешение на първоинстанционния съд в Германия, не е посочил там адрес на който да бъде призован, не е посочил и уважителни причини за своето отсъствие. Отделно от това обвинението спрямо него е за деяние извършено в условията на опасен рецидив, което само по себе си обуславя опасност от укриване и извършване на друго престъпление. Считам, че подсъдимия не спазва адекватната процесуална дисциплина и не би било проблем да отиде в някое друго населено място в страната, предвид невъзможността вече да я напусне с оглед взетата забрана. В този смисъл моля да отмените определението на ВРС и да вземете мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме писменото възражение срещу частния протест. Считаме, че протоколното определение от 09.05.2019 г. на ВРС-XV състав, с което е изменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 500 лв., която е внесена по сметка на ВРС, както и му е наложена забрана за напускане пределите на РБългария е правилно, обосновано и законосъобразно и молим с Вашия съдебен акт да го потвърдите.

Мярката „Задържане под стража“ по отношение на подз. ми е взета по време на водене на наказателното производство, но същото тече от 2017 г. Действително поради фактическа невъзможност, моя подз. не се яви в няколко поредни заседания, за което обаче беше търсена връзка с близките, но така или иначе той не можа да осигури явяването си. Той не е ставал причина за несвоевременното водене на наказателния процес, от страна прокуратурата и от страна на защитата бяха направени множество искания с цел установяване на всички факти и обстоятелства, имащи касателство към настоящото производство. Така че неговите неявявания в 2-3 поредни заседания не са причина за забавяне на самото производство. Той е имал обективни причини да напусна страната, неговата майка е имала сериозни здравословни проблеми, което е наложило напускането на страната заедно с жена му и с тригодишния му син. Поради обстоятелството, че в последствие същата ги е напуснала, клиента ми не е могъл да изведе детето, за да се върне отново в пределите на страната. Считам, че освен всичко останало едва в последното с.з. беше успешно проведен разпит на главен свидетел по настоящото производство, който живее в Америка. Така че в тази връзка и с оглед на това, че са назначени още експертиза, която е СТЕ във връзка с основно установяването пак на факти и обстоятелства които са залегнали в ОА, както и други процесуално следствени действия, които са определени от съда, считам че моя подз. по никакъв начин не е попречил за разкриване на обективната истина. Напротив, даже от всички събрани правни факти и обстоятелства към настоящия момент считам, че би следвало по скоро да се приеме, че док-вата са в полза на защитата отколкото в полза на обвинението. Така че в интерес на моя клиент е по всякакъв начин да съдейства за разкриване на обективната истина за водене на едно пълно, всеобхватно и правилно провеждане на наказателното производство.

Поради всичко гореизложено считам, че определението на ВРС, с което е изменена мярката „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“, която е и внесена по сметка на съда, както и наложена „Забрана за напускане пределите на страна“ на моя клиент, е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което Ви моля с Вашия съдебен акт да го потвърдите.

ПОДС.Д.: Майка ми беше болна и трябваше да ходя да й помогна и не можах да дойда. Жена ми ме остави с детето там и не можах да се прибера.

 

Съдът след тайно съвещание, като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира, че подадения частен протест е основателен по следните съображения:

По отношение на подс. Д.Д. е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл195 ал.1 т.4 НК. След приключване на ДП с внасянето на обв. акт, същия е търпял мярка за неотклонение „Подписка“. Наказателното производство по делото е образувано с разпореждане на съда от 07.04.2017 г., което разпореждане е станало известно на подсъдимия и в същото изрично е посочено, че мярката за неотклонение „Подписка“ се потвърждава. Наред с това съдът е посочил, че при определени условия може да приключи делото в отсъствие на подсъдимия според разпоредбата на чл.269 НПК.

По делото са проведени дванадесет съдебни заседания, от които подсъдимия е присъствал единствено в първите две и в с.з. проведено на 09.05.2019 г. когато е постановено определението с което по отношение на него е била изменена мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“. За да постанови това си определение РС е приел, че въпреки недопустимото процесуално поведение на подсъдимото лице да напусне пределите на страната, да се установи трайно на територията на Германия и в този смисъл не е изпълнил задължението си да уведоми съда за тези си действия е достатъчно по отношение на него да бъде взета мярка за неотклонение единствено „Парична гаранция“, като нейния размер е определен не съгласно правилата за това, а с оглед на обстоятелството, че един път е била вземана „Парична гаранция“ в размер на 300 лв.,  която подсъдимият обаче не заплатил. От материалите по делото се установява, че тази парична гаранция, която също е била вземана с оглед отсъствието на подсъдимия, не само че не е внесена от подсъдимия, но не е бил правен и опит да бъде внесена дори от някой от неговите родственици, за да бъде обезпечено по някакъв начин нормалното протичане на делото. Несъмнено инициатива за изясняване на обективната истина произтича от подсъдимите в лицето на тяхната защита, в това число и съгласно правилата на НПК по инициатива на съда. Извършени са множество действия по разследването и е нарочено извършването на още едно такова последно, което представлява идентификационна експертиза въз основа на снети записи. Безспорно подсъдимия не е изпълнил задълженията си да участва в производството с оглед хипотезата, че по предявеното обвинение неговото присъствие е задължително. Не са посочени никакви док-ва за уважителни причини за неговото отсъствие в продължение на десет съдебни заседания и ако наложената забрана за напускане пределите на РБългария е съобразена с неговото поведение, че е напускал страната и има за цел да възпрепятства същия да се укрие извън страната, какъвто е смисъла на закона, то за продължаване действията по делото от общ характер е наложително да бъде взета друга мярка за неотклонение от изброените в чл.57 НПК и очевидно, че паричната гаранция независимо в какъв размер, не е могла да осъществи този ефект, който е заложен в целите на чл.57 от НПК.

Предвид изложеното съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението на ВРС – XV състав, постановено на 09.05.2019 г. по НОХД № 1591/2017 г., с което е била изменена мярка за неотклонение по отношение на подс. Д.С.Д. от ”ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в „Парична гаранция“ в размер на 500 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:23 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ:

 

                    СЕКРЕТАР: