Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба подадена

ОТ: А. Г. П. с [ЕГН]

и адрес: [населено място], [улица]

ЧРЕЗ адв. С. Б.,

със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2

ПРОТИВ: Решение № 106 от 05.03.2024 г., постановено по

АНД № 50/2024 г. по опи на PC - П.*.

Жалбоподателя, счита решението за неправилно и необосновано – постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон, поради което моли да бъде отменен обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.

Счита, че районният съд неправилно съобразил съдържанието на представените по делото доказателства и в частност протокол за използване на автоматизирано средство или система с дата на използване 22.07.2023 година /задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 година/ спрямо задължителните изисквания на закона, както и наведените в тази връзка в жалбата оплаквания, доразвити и в депозирано по делото писмено становище, в резултат на което неправилно приел, че от същия, наред с останалите доказателства по делото е налице нарушение по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП и е доказано по несъмнен, категоричен и безспорен начин.

Твърди, че районният съд не се произнесъл и не е обсъдил възражението, че атакувания ЕФ е издаден в нарушение на процесуалния закон, тъй като не съдържа надлежно описание на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не можело да се направи категорична преценка за коя релевантна хипотеза - на ал.1 на чл. 21 от ЗДвП или на ал.2 на същата разпоредба е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с издадения ЕФ.

В приложения по административнонаказателната преписка протокол били останали непопълнена част от необходимите реквизити - за точното място на поставената камера, което рефлектирало върху доказателствената стойност на документа. Не били попълнени графите, предназначени за отразяване на номера на първото и на последното статично изображение/видеозапис, за проверка релевантна ли е приложената снимка към удостовереното с протокола заснемане, т. е., изготвена ли е при осъществяван контрол на скоростта чрез използване на АТСС при обстоятелствата, отразени в протокола. Не било отразено и изготвяне на снимка на разположението на уреда, съгласно изискването в чл.10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12. 05. 2015 г., което не давало основание приложената такава по преписката да бъде свързана с визирания протокол. Липсвали данни и в частта, отнасяща се до приемането на този документ от съответния полицейски орган - не било удостоверено с полагане на подпис и посочване името на съответното длъжностно лице колко броя статични изображения/видеозаписи били свалени от системата, както и къде - компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява свалената информация от използваната АТСС, липсват данни за начало и край на контролирания участък, които данни съгласно одобрения образец на протокола били задължителни реквизити от съдържанието му.

Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка са ал. 1 от ЗДвП, а посочената нарушената законова разпоредба е означена непрецизно. Констатацията за наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в контролирания с АТСС участък, било обстоятелство относимо към елементите от състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което било самостоятелно такова и различно от нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което не следвало да се обвързва с него.

В съдебно заседание касаторът А. Г. П., редовно призован не се явява и не се представлява. В писмено становище процесуалния представител на касатора поддържа касационната жалба Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, ОДМВР П.* редовно призован, не се представлява.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура П.* дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като прецени допустимостта на жалбата и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението на районния съд е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд П.* е приел за безспорно от фактическа страна, че на 22.07.2023 година, в 13:44 часа, на АМ „С.“ с автоматизирано техническо средство е заснет лек автомобил „**“, рег. № [рег. номер], движещ се със скорост от 153 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 120 км/ч. За така установеното на собственика на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който е наложена „Глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП, като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 6550752 на 05.04.2023 година.

При така установените факти Районен съд П. при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Районният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП на настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Изводите на районния съд по фактите кореспондират с приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установеният факт на управление на МПС от настоящия касатор към датата на нарушението, видно от приложените по делото доказателства е, че последния при ограничение на скоростта от 120 км/ч се е движел с 153 км/ч. Правилно е обосновало реализирането на административнонаказателна отговорност на водача на МПС по силата на необорената оборима презумпция, възприета с разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП. С това приложимият материален закон към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание, така и с постановения от Районен съд Перник съдебен акт.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, поради което обжалваното решение на първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила .

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият касационен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 106 от 05.03.2024 година, постановено по АНД № 50 по описа за 2024 година на Районен съд П.*.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.