РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501283 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК/въззивно обжалване/.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 35 от
07.03.2025 г. на ОС-гр.София, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН ТЪРГОВСКИ
СЪСТАВ, постановено по гр.д.№ 160 по описа за 2023 г., по иск по чл.432,
ал.1 КЗ, предявен от П. Н. Н..
Решението се обжалва в частта, в която искът е уважен за разликата
над 120 000 лв. до 160 000 лв. неимуществени вреди.
Излагат се доводи, че определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен и не отговоря на критериите на чл.52 ЗЗД.
Твърди се, че решението не било съобразено със събраните по делото гласни
доказателства. Освен това тези показания не следвало да се приемат
безкритично. Самите показания не били конкретни. Не били налице
изключително тежки по интензивност и продължителност емоционални болки
1
и страдания от страна на ищцата по повод смъртта на майка й. Счита, че
определения размер на обезщетението не отговаря на приетите такива от
съдебната практика при аналогични обстоятелства. Следвало да се вземе
предвид, че България не била развита икономически като другите напреднали
европейски държави. Следвало обезщетението да се съобрази с обективните
реалности в страната.
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищцата
да бъде отхвърлена за разликата над 120 000 лв. до 160 000 лв. Претендират се
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред първата
съдебна инстанция -П. Н. Н., който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в частта, в която е уважена претенцията й в размер на 160 000 лв.
Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при
постановяване на обжалваното решение. Търпените неимуществени вреди
били доказани от събраните по делото доказателства. Нормата на чл.52 ЗЗД
била правилно приложена, а присъденото обезщетение – справедливо.
Претендира се адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от решението е бил връчен на въззивника на 20.03. 2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 21.03. 2025 г.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
При така очертания предмет на въззивното производство,
първоинстанционното решение следва да се счита за влязло в сила в
частта относно уважените претенции на ищцата по чл.432, ал.1 КЗ
относно неимуществените вреди за сумата от 120 хиляди лева, както и в
частта, в която тази претенция е приета и като такава отхвърлена за
разликата над присъдените 160 хиляди лева до претендирания размер от
200 000 лв.
Решението следва да се счита за влязло в сила и в частта, в която е
уважена ищцовата претенция за обезреда за имуществени вреди в размер
2
на 775 лв.
Спорен е въпроса пред въззивната инстанция относто това какъв е
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
по справедливост по арг. от чл.52 ЗЗД като се съобразят характера и тежестта
на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното
отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В случая неимуществените вреди били във формата на психически
болки и душевни страдания на ищцата вследствие смъртта на нейната майка
В. Г. Н.. Счел е, че характера и тежестта на същите са установени от
показанията на свидетелката М., а именно: ищцата била преживяла
изключително тежко загубата на своята близка, с която приживе били
поддържали непрекъснати контакти и имали близки човешки
взаимоотношения. Съдът отчител както вида на родствената връзка между
починалата и ищцата, низходяща от първа степен, нейната най-близка
роднина, така и обстоятелството, че ищцата е единствен наследник на
починалата като последната била полагала грижи и помагала в отглеждането
на децата на ищцата. Изводът за емоционалната близост и силната връзка
между майка и дъщеря не можел да бъде разколебан от обстоятелството, че
ищцата живеела в Ботевград, а майка й - в Тетевен. Свидетелката М.
категорично била установила, че двете никога не били прекъсвали контактите
си и се били виждали при всяка възможност /всяка събота и неделя, винаги по
празници/, а се били чували и ежедневно.
Като се позовал и на установеното в практиката на съдилищата
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди,
3
претърпени по повод смърт на близък, съдът е приел, че за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие съобразно възприетия
с чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която
ответникът следва да заплати на ищцата, е в размер на 160 000 лева за
причинените й неимуществени вреди - душевни болки и страдания, поради
смъртта на нейната майка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на ответното
дружество по извънсъдебната претенция на ищцата - 25.04.2023 г. /предвид
диспозитивното начало в гражданския процес/, до окончателното й заплащане.
За разликата над определения размер от 160 000 лева до пълния предявен
размер на иска от 200 000 лева, същия е отхвърлен като неоснователен.
Апелативен съд-София като взе предвид доводите и възраженията на
страните, както и събраните по делото доказателства, приема следното:
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични
за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е
обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на
4
ВКС, създадена при действието на чл. 290 ГПК в редакцията преди
изменението от ДВ бр.86/2017 г. (напр. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. №
1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г.
на ВКС, ІІІ г. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС,
решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение №
130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., и др.), която се
придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на
специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на
понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.
Същевременно в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения (напр.
решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009
г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено
- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
съгл. чл. 266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.), съответно чл. 492 КЗ.
Следователно определянето от страна на съда на справедлив размер на
обезщетение е резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по
различен начин и зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай,
конкретното им проявление по отношение на физическите, психически и
емоционални изживявания на увредения, както и също конкретните
възможности за тяхното репариране /заместване/ с парично определим
еквивалент от персонална, икономическа и социална гледна точка, в
зависимост от също конкретните икономически и социални условия по място
и време.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
родителите на ищцата са живеели в гр.Тетевен, а семейството на ищцата в
гр.Ботевград. Приживе ищцата и майка й, починала вследствие на процесното
5
ПТП, състояло се на 24.12.2022 г. около 11:45 ч. по път ІІІ-358, в посока на
движение от с.Гложене към гр.Ябланица, са били в много близки отношения.
Леля В. /майката на ищцата/ е помагала на дъщеря си с всичко, поемала е
грижите за децата, когато П. е имала ангажимент. Всяка събота и неделя
семействата са пътували, за да бъдат заедно. Двете семейства прекарвали
заедно и празниците. След смъртта на бащата на П. /П./, който е починал от
рак преди катастрофата, майката и дъщерята станали още по-близки. Преди
смъртта на бащата в продължение на 6 месеца родителите на ищцата са
живели при нея в гр.Ботевград, за да се полагат грижи за бащата. Когато не
били заедно П. и майка й се чували почти всеки ден, дори по няколко пъти на
ден. П. /ищцата/ тежко преживяла загубата на майка си, още повече, че 7 дни
вследствие на катастрофата починал и мъжът й. Свидетелката сочи: „тя беше
срината тотално“. След катастрофата ищцата не била в състояние да ходи на
работа, тъй като работела като начален детски учител в училище.
Свидетелката пояснява, че ищцата не е можела да ходи на работа освен поради
уврежданията, така и заради психичното си състояние.
Въззивната инстанция приема, че свидетелските показания са
обективни, почиват на лични възприятия на свидетелката М. – същата е
близка приятелка с ищцата, кръстница е на сина й и е била неотлъчно до П.:
„знам през какво премина“, както сочи свидетелката. М. е присъствала и на
двете погребения. Двете с ищцата се познават от 2010 г.
Противно на доводите на въззивника, показанията на свидетелката са
конкретни. Свидетелката не е заинтересована от изхода на спора поради което
разпоредбата на чл.172 ГПК не намира приложение.
Касае се за емоционални болки и страдания от страна на ищцата по
повод смъртта на майка й, които съдът приема да са с висок интензитет. След
смъртта на майка си ищцата остава без нейната подкрепа; без родители, тъй
като баща й е починал преди катастрофата. Ищцата е на 41 г. към датата на
ПТП и ще чувства липсата на майка си вероятно до края на живота си като се
има предвид установеното от свидетелските показания за близките им
отношения.
При така изложените мотиви настоящата инстанция приема, че
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е такъв от 160
хиляди лева, т.е. толкова колкото е приела и първата съдебна инстанция.
6
Този размер въззивната инстанция счита, че съответства на търпените от
ищцата болки и страдания по преждевременно починалата й майка, която е
била нейният най-близък човек.
Това обезщетение съответства на социално-икономическата обстановка
в страната, както и е съобразено със съдебната практика на ВКС във връзка с
присъждане на обезщетения по аналогични казуси. Така например
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1418 ОТ 12.05.2025 Г. ПО К. Т. Д. № 330/2025 Г., Т. К., І Т.
О. НА ВКС, където също е прието, че обезщетение в размер на 160 000 лв. за
претърпени болки и страдания от смъртта на родител /майка/ отговаря на
критериите по чл.52 ЗЗД. Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2581 ОТ 02.09.2025 Г.
ПО К. Т. Д. № 511/2025 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, където касатор е бил
настоящия въззивник.
Налага се извод, че първоинстанционното решение в обжалваната му
част е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
/Относно присъдената лихва въззивната жалба не съдържа никакви
доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради което
въззивната инстанция не се произнася/.
По разноските:
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата е освободена от държавна такса и разноски и такива не е
правила поради което не й се присъждат.
В полза на адв.Ж. следва на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. да бъде
определено адв. възнаграждение при съобразяване с извършените от него
процесуални действия; липсата на фактическа и правна сложност на делото
пред настоящата инстанция. Затова съдът намира, че нему се следва
адв.възнаграждение съответно на положения труд в размер на 5 250 лв.
Водим от горното АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 07.03.2025 г. на ОС-гр.София, V
7
ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, постановено по гр.д.№
160 по описа за 2023 г., в частта, в която искът по чл.432, ал.1 КЗ, предявен
от П. Н. Н., ЕГН **********, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на нейната майка В. Г. Н., настъпила в резултат
на ПТП, осъществено на 24.12.2022 г. около 11.45 часа по път III - 358, около
65.760 км, с посока на движение от с. Гложене към гр. Ябланица, между лек
автомобил марка "Мазда", модел "3" с рег. № ***, управляван от М. Й. Й. и
лек автомобил марка "Рено", модел "Меган" с рег. № ***, управляван от Т. И.
Й., по вина на застрахования при ответника водач - М. Й. Й. за лек автомобил
марка "Мазда", модел "3" с рег. № ***, със застрахователна полица №
BG/30/122000318846 за застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", валидна от 26.01.2022 г. до 25.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2023 г. - датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на ответното дружество по извънсъдебната
претенция на ищцата до окончателното заплащане на сумата, е уважен за
разликата над 120 000 лв. до 160 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
съдебен адрес: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗАДв., в полза на адв. И. Ж., САК, съдебен адрес: гр.София,
бул.“Княз Александър Дондуков-Корсаков“ № 5, вх.В, ап.25, сумата в размер
на 5 250 лв., представляваща адв. възнаграждение за процесуално
представителство на П. Н. Н., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8