Р Е Ш Е Н И Е
№3086/5.7.2019г.
Гр.Варна,05.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
Х. сложи за разглеждане гр. дело № 6031 по описа за 2019 година
на ВРС, ХLII –ри състав, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,заведен във ВРС с вх.№ 28 615/8.4.2019 г. от ищцата Я.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалният представител на
ищцата - адвокат Б.Ф. ***, със
съдебен адрес:*** против ответното дружество „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес управление:*** с цена на иска 3 642,06 лв.
Ищцата
основава исковата си молба на следните твърдяни факти и обстоятелства: Я. Х. твърди, че е клиент на „Е.П.“ АД
и заплащала редовно консумираната от нея електрическа енергия за обект находящ
се в гр.Варна, ж.к. * с кл. № * и аб. № *. През месец април 2019 г., Х.
получила писмо с изх.№ *г. от „Е. - П. П.“ АД и писмо с изх.№ *г. от „Е. С.“
АД, в което се сочело, че била извършена проверка на СТИ било е констатирано
неточно измерване на ел. енергия. В резултат на преизчислените количества ел.
енергия била издадена фактура № *г. в размер на 3642.06лв. за
допълнително общо количество ел.
енергия в размер на 21918 кВТч за периода
от 15.12.2016г. до 14.12.2017г. Към писмо с изх.№ *г. от „Е. С.“ АД били
приложени КП № 1201974 изд. от „Е. П. М.“ АД и КП № * г. изд. от БИМ, РО - гр.
Варна. Към писмо изх.№ * г. били приложени фактура № * г. и Становище за
начисление на електрическа енергия за периода от 15.12.2016 г. до 14.12.2017 г. издадено на
28.03.2019 г.
Ищцата оспорва изцяло дължимостта на
задължението обективирано в процесната фактура № *г. в размер на 3642.06лв. и
счита, че същото не следвало да заплаща, поради следните съображения:Ищцата
лично /или нейн
упълномощен представител/ не била
подписвала констативния протокол за техническа проверка на точността на
измерване на обслужващата измервателна система и свързващите я ел. инсталации.
На това основание Я. Х. оспорва констатациите отразени в КП, като счита, че за дружеството, не било налице правно основание
за съставяне на процесния протокол, а и същия бил съставен в нарушение на чл.47, ал.З ПИКЕЕ /отм./ вр.с чл.8 и чл.25
ЗГР. В констативния протокол КП № 1201974 от 14.12.2017г. за техническа
проверка не били налице /според ищцата/ основанията предвидени в разпоредбите
на чл. 47 и чл.48 от ПИКЕЕ/промяна схемата на свързване; СТИ да не измерва или
да измерва с грешка над допустимата/ за извършване на корекцията. На това
основание ищцата оспорва констатациите отразени в КП, като счита, че за
дружеството, не било налице правно основание за съставяне на процесния
протокол.
Оспорени
са констатациите обективирани в КП а по отношение на становището за начисление на ел.
енергия, ищцата сочи следното : В ОУ
на ДПЕЕ, ПИКЕЕ и ЗЕ не се съдържали разпоредби, регламентиращи съставянето на
цитираното становище за начисление на допълнително количество ел. енергия в
резултат на извършена техническа проверка на СТИ от страна на „Е. П. М.“ АД. Я.
Х. оспорва количеството ел. енергия
в размер на 21918 кВТч, обективирано в процесното становище, да било потребено. респективно, доставено
на абоната за посочения период.Несъмнено, според ищцата, това количество ел.
енергия, представлявало служебно начисление в резултат на извършена корекция от
страна на електроразпределителното дружество,но тази корекция не била
регламентирана в нормативен и поднорамативен акт/досежно издаването на
становище/; не било посочено и основанието за извършването й. На практика,
твърди ищцата, корекционнната процедура въвеждала безвиновна /обективна/
отговорност на потребителя на ел. енергия, което било в пълно противоречие с
изискването на императивната разпоредба на чл. 82 от ЗЗД, визираща наличието на
виновно поведение у длъжника/потребителя/, като предпоставка за ангажиране на
отговорността му на договорно основание/ в тази насока били и редица решения по
чл.290 ГПК на ВКС/. Поради тази причина, ищцата намира, че процесната
корекционна процедура на основание чл. 15, ал. З от ЗНА не следвало да бъде
приложена, т.к. противоречала на чл. 82
от ЗЗД а и на разпоредбата на чл. 2, ал.
2 от ЗЕ, Спирайки се на нормите на чл. 69, чл. 116, чл. 120 от ЗЕ, чл. 84 и чл.
87 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 120, ал. 1 от
ЗЕ, ищцата обобщава,че СТИ било
собственост на "Е.-П.М.“ АД, поради което точно това дружество имало
задължението да осигури правилното и коректното функциониране на електромера,
да констатира своевременно грешка в измерването или неизмерването и да установи
периода на грешното измерване или неизмерване на СТИ, както и обстоятелството
дали това е в резултат на неправомерно действие на потребителя. С оглед тези
твърдения ищцата счита,че извършената й корекция на сметка позволявала на
доставчика да получел цена за недоставена от него и неизползване от потребителя
ел. енергия.В условията на евентуалност,
при несподеляне от съда на горното становище за неприложимост на корекционните разпоредби, ищцата моли ВРС да
вземе предвид, липса на предпоставките,
посочени в ПИКЕЕ за служебното начисляване по сметката на
потребителя.Изрично е обърнато внимание, че изследването било извършено година и три месеца след извършване на
проверката и демонтирането на
електромера, което ищцата намира за сторено в нарушение на разпоредбата
на чл. 675 а, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, предвиждащ срок не по-дълъг от 2 месеца. Нещо
повече - твърди ищцата, видно било от КП № * г. изд. от БИМ, РО-гр.В., че електромерът съответствал на техническите
характеристики.Твърдяло се, че била налице намеса в софтуера на СТИ, в
резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен от дневна и нощна,
и по тарифа 1.8.3. При тези
фактически данни, корекционните основания по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ – отново
според ищцата - били неприложими, защото хипотезата на чл. 48 ПИКЕЕ касаела
механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на
свързване и измерване, а хипотезата на чл. 49 ПИКЕЕ регламентирала специфична
неизправност на часовника /тарифния превключвател/ на СТИ.Ищцата твърди, че не
била налице и хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, предвиждаща възможност за корекция
при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия, т.е. при разлика
в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на
доставчика.На следващо място като аргумент за основателността на иска, /наведен
с оглед принципа да се заплаща за реално получена стока/сочи ищцата, че било и
и обстоятелството, че при подобен род корекции, не била ясна и оставала неясна,
при липсата на проверки, към коя дата било налице неотчитане на ел.енергия,
което от своя страна можело да доведе до евентуално неоснователно обогатяване
на ответното дружество.В тази връзка,обобщава ищцата, разпоредбата на ОУ и на „Е.П.“
АД и „Е.-П.М.“ АД и тези на ПИКЕЕ съществено би противоречала на основни
принципи на правото, както и на добрите нрави.При тези твърдения ищцата е
обективирала и искането си по см. на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК а именно: да бъде
постановено Решение, с което да бъде
прието за установено, че ищцата Я.Х.Х.,
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ
претендираната от „Е.П.“ АД СУМА по
фактура № *г. в размер на 3642.06 лв., представляваща начислена сума по
корекционна процедура за периода от
15.12.2016 г. до 14.12.2017 г. за обект находящ се в гр. Варна, ж.к.“*, с
кл. № * и аб. № *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Обективирано е и искане за присъждане на сторените съдебно - деловодни
разноски.В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени
искания.
В
СРОКА по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез адвокат Никодим Георгиев от АК
Варна е депозирало писмен отговор на исковата молба. Искът
ответната страна намира за допустим, но изцяло неоснователен.Ответното
дружество твърди, че било налице правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск,
депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. - П. П.“ АД към ищцата за
потребена електрическа енергия на стойност 3642,06 лв., конкретизирано по
размер с фактура № *г. Процесната сума представлявала цената на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 21918 кВТч, и
се дължала от ищцата на основание чл. 50
от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.На следващо място в отговора на
искова молба ответникът се спира на обстоятелствата,
на които се основава искът:
Не
се оспорва, че между
ищцата и ответното дружество съществувало валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищцата имала качеството на потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия. Потвърждава
се и обстоятелството, че била извършена проверка на изправността на
средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и
че резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол.При това
становище ответникът е навел следните възражения срещу иска и обстоятелства,
на които те се основават: Според ответното дружество налице било основание за
възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електрическа енергия, като доводите на
ответника затова са следните :Ищцата и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение
по договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „Е. С.“ АД.;Ответното дружество
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурявало
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „* с абонатен № * и клиентски № *.;На 14.12.2017г. била извършена техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищцата от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на двама свидетели. (Дружеството нямало
вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известявало
потребителите за проверките, които извършвало, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване). Сочи се още в отговора на искова молба, че
„Е. С.„ АД било дружество с основен предмет на дейност - експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършвал пренос и
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на
валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР.
Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346,
б."а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване,
като според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ имало
право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. (На средствата за търговско измерване се
извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията
и нормативните актове към него).Дружеството следяло за техническото състояние
на измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната а и освен всичко изложено , ответното дружество сочи, че „Е. С.“ АД
изпълнявало договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на
чл. 63 ЗЗД. Конкретно е посочено в
отговора на искова молба, че за извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 1201974.; при проверката били извършени замервания с еталонен
калибриран уред и установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. имало
показания в размер на 21918 кВТч. ;в регистър 1.8.1. били отчетени 2363 кВТч, в
регистър 1.8.2. - 7496 кВТч.; в регистър 1.8.3. - 21918 кВТч. а в сумарния
регистър 1.8.0. - 31779 кВТч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с
нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № * и
предоставен за метрологична експертиза в БИМ.Констативният протокол за
техническа проверка, подчертава още в отговора си ответното дружество,
отразявал действителното фактическо положение, същият бил подписан от двама
независими свидетели и извършената проверка на електромер с фабр. № *, на
неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност.
Безспорно в имота на ищцата,твърди ответникът, била консумирана електрическа
енергия, която не била заплатена а и ако абонатът потребил електрическа енергия
в количество, различно от отчетеното, той дължал заплащането му по силата на
договорната връзка.На следващо място ответникът сочи, че Експертизата била извършена от Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – В. за което бил
съставен Констативен протокол № 840/26.03.2019г. При софтуерно четене от
страна на БИМ била установена намеса в тарифната
схема на електромера; наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 21918,4 квтч., която не е визуализирана
на дисплея. Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел -Варна подчертава
ответникът като официален свидетелстващ документ, съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила. Твърди се
още,че на 28.03.2019 г. „Е. С.“ АД съставило Становище за
начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното
вземане, установено било точното количество неотчетена ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.3 - 21918 кВТч. Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът
на съответната мрежа можел да коригира количествата ел. енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия
при установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не
по-дълъг от една година назад,като този тип вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да
бъдела отклонявана в регистър, който не се визуализирал на електромера, респ.
при ежемесечно отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи
натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това
ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
При така наведените твърдения е посочено и в отговора на искова молба, че на
29.03.2019г. „Е.П.“ АД издало фактура № *, с което била определена цената на реално консумирана
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 3642,06 лв., след което с писма от „Е. С.“ АД (изх. № 51878/29.03.2019
г.) и от „Е. - П.“ АД (изх. № 51878/29.03.2019 г.) били приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата.Ответникът се спира още и на мотивите залегнали в Решение № 21 от 01.03.2017г. на ВКС по
гр.д. № 50417/2016г.. I г.о.. ГК., с докладчик съдията Гълъбина Генчева, че
е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за
потребената електрическа енергия за минал период, когато действително
доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък
размер, поради грешно въведени в информационната база данни за техническите
параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа на същия извод,сочи ответникът
ВКС се позовал на принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за друга
сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия,
когато това се дължало на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът доказал
реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото.Въпреки, че била извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.
електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър, възразява в отговора си ответното дружество била
реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от
него а съгласно разпоредбата на чл. 200. ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния
случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия.-
т.е.. потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия и процесната сума се дължала от ищцата на основание чл. 50
от ПИКЕЕ. вр. чл. 200. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД.При тези фактически и правни
доводи ответникът желае ВРС да постанови Решение, по силата на което да отхвърли
предявения от Я.Х.Х. иск като неоснователен и недоказан и да бъдат
присъдени сторените от ответника съдебно - деловодни разноски,включително и
тези за адвокатско възнаграждение.В подкрепа на изложеното в отговора
ответникът е направил доказателствени искания:
В
проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от 21.06.2019
г. ищецът не се явява,не се представлява.В депозирана молба вх.рег. 44680/20.06.2019 г.,
ведно с приложените към нея: списък на разноски и договор за правна защита и
съдействие от 18.04.2019 г. в оригинал., процесуалният представител на ищцата
желае ВРС да уважи иска като основателен и доказан ведно с присъждане на
разноските .
В същото съдебно заседание
ответното дружество, представлявано от адв.
Л. М. от ВТАК, желае
ВРС да постанови Решение, с което да отхвърли иска по съображенията,изложени в
отговора на исковата молба, както и да бъдат присъдени сторените от ответника по делото разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.В спора по същество адв.М. е направила
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищцата а по
отношение на становището си за основателност и доказаност на иска се е позовала
на актуално Решение на ВКС по реда на
чл.290 ГПК - Решение № 124/18.06.2019 г. по гражданско дело № 2991/2018 г. по
описа на Върховния касационен съд на Република България, Трето отделение на
Гражданска колегия,приложено по делото .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен иск с цел
да бъде установено със СПН, че ищцата Я.Х.Х. не дължи на ответното „Е. - П. П.
„ АД исковата сума която се претендира за плащане за потребена ел.енергия- 3 632,06
лева. На първо място от фактическа а и от правна страна,следва да бъде
съобразено,че страните по делото не спорят по отделни правно релевантни факти и
обстоятелства,които са сред основните обуславящи извода за допустимост на иска
и следва да бъдат съобразени от съда при анализа от правна страна на
доказателствата по делото.
С
доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК , съдът е приел
за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните, че : за исковия
период ищцата и ответното дружество са се намирали в договорни отношения за
продажба на ел.енергия на адрес – обект на потребление с посочени абонатен и
кл.номер от двете страни по спора ; че на адреса на потребление на ел.енергия е
била извършена проверка от служители на „Е. - П. М.“ АД ; че по повод на тази
проверка ответникът е издал данъчна фактура за сумата , която претендира да му
бъде заплатена от ищцата както и че при извършване на проверката абонатът и
ищца по делото не е присъствала нито е присъствал упълномощен от абоната
представител както и исковата сума не е платена от ищцата на ответника.
Така
отделените безспорни факти са доказани по несъмнен начин от приобщените по
делото писмени доказателства (представените поотделно от двете
страни по отделно съответно с исковата молба и с отговора) заверени
за вярност с оригинала копия на: Констативен
протокол № 1201974/14.12.2017 г.;
Констативен протокол № 840/26.03.2019
г.-АУ-Е-000029-74986/15.12.2017 г. от БИМ;
становище от 28.03.2019 г. за начисление на електрическа енергия
относно Констативен протокол № 840/26.03.2019 г.] фактура № * г.; писмо изх.№ * г. от „Е. - П. П.” АД; писмо изх.№ * г. от „Е. С.” АД; справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 30.04.2019 г. за клиент с клиентски № *;
извлечение за фактури и плащания към
дата 30.04.2019 г. за клиент с клиентски № *; известие
за доставяне от 02.04.2019 г. и протокол № **********/23.01.2014 г. за
монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер.
За цялостното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата съдебно електротехническа експертиза, възложена
на вещото лице инж.Н.В.. Поставените
към вещото лице въпроси всъщност очертават спорните по делото обстоятелства
между страните. Заключението на вещото лице инж.В. е приобщено на листи от 59 -
63 по делото . От обстоятелствената част на СТЕ се вижда, че вещото лице е
изготвило заключението си въз основа на материалите по делото; действащите към
момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на електрическата
енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и
с Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени
от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. и
в частност Констативния протокол за
проверка на електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия. Вещото
лице сочи,че от приобщения по делото Констативен
протокол на „Е. - П. М. “ АД (дружество
с променено наименование „ Е. С. „ АД ) № 1201 974 от 14.12.2017 г. /л. 11 -12 от делото / се установява, че проверяваният
електромер / СТИ – средство
за търговско измерване / е с фабричен №*
тип ISKRA – ME 162
с ток 5/85 А, монофазен, статичен,
произведен през 2013 г.В протокола констатациите на служителите на
електропреносното дружество,сочи и вещото лице ( така като може да бъде прочетено от
самия КП)
са вписали, че по време
на проверката са снели показания по отделните тарифи на СТИ както следва :
1.8.1. 002 353 Кwh; 1.8.2. 007 496 Кwh; 1.8.3. 021 918 Кwh; 1.8.4.
000 000 Кwh ; 1.8.0. 031 799 Кwh; СТИ е било демонтирано и
предоставено за експертиза в БИМ . Проведената експертиза на електромера в БИМ
– МИУ ВАРНА , сочи и вещото лице е обективирана в писмения Констативен протокол № 840 от 26.03.2019 г. /
л. 13,14/ . На база отразеното в КП на БИМ и вещото лице сочи, че в същия от
страна на БИМ са констатирали осъществена външна намеса в
софтуера на електромера – в тарифната схема , която за типа проверяван
електромер следва да се състои от ДВЕ ТАРИФИ – Т1 и Т2 . Установено е било
,става ясно от заключението на в.л.В., че е имало наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 (Т3) - 21 918 Кwh, която не е била визуализирана на
дисплея.Установява се още от СЕТЕ,
че електромерът съответства на техническите характеристики , но наличието на
показания в регистър 1.8.3. показвало неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ ,чрез претарифиране по отделните
тарифи /регистри . В КП на Е. П. и на БИМ , сочи още вещо лице в заключението си , не е отразено нарушение
на целостта на метрологичната и ведомствена пломби, което показвало, че СТИ не
било отваряно с цел неправомерен достъп.
При така описаното и по-горе, вещото
лице инж.В. обобщава ,че е налице
софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е било въздействано през
инфрачервения порт на СТИ а горното количество ел.енергия от 21 918 Кwh е
отразено и в приложената по делото
фактура № -* г. – на стойност
3 642,06 лева / т.е. фактурата приложена на л. 6 –ти ,представена още с исковата молба/ .
При тези данни и обстоятелства по
делото вещото лице прави извода, че процесния електромер към дата 04.12.2016 г.
вече бил монтиран на адреса,представляващ обект на проверка ,произведен е бил
през 2013 г. а срокът му на годност от 5 години
изтича през 2019г. – т.е.към датата
на проверката - 14.12.2017 г. СТИ
е бил годно техническо средство да
измерва ел.енергия .На страница 3 –та от СЕТЕ
вещото лице инж.В. сочи , че чл.50 от ПИКЕЕ гласи следното :“ В случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия , операторът на
съответната мрежа коригира количеството ел.енергия като разлика между отчетеното количество
ел.енергия и преминалите количества ел-енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за
период не по-дълъг от една година „.
В тази част заключението на вещото
лице е видимо ,че съдържа правни изводи , но
дали именно нормата на чл.50 ПИКЕЕ е приложимата към датата на
проверката следва да прецени съда. Ето
защо и ВРС се спира на следващите основни изводи от техническа гледна точка на
инж.В. . В обстоятелствената част на СЕТЕ
се съдържа препращане към приобщеното по делото на лист 8 – ми СТАНОВИЩЕ
на ЕРП С. АД от което е видно , че за периода от датата на
проверката 14.12.2017 г. за една година назад във времето – 15.12.2016 г., в
действителност след година и три месеца след проверката на 28 –ми март 2019 г. електропреносното дружество е
определило служебно количество ел.енергия за точно 1 година, така както гласи
чл.50 ПИКЕЕ и тъй като е установено наличие на ел.енергия в невизуализирания на
дисплея на СТИ регистър 1.8.3 . от
21 918 Кwh, това количество е вписано и в становището / правилно извършено
според вещото лице / . В обобщение вещото лице прави заключението ,че
съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния СТИ, доказано от независимото изследване в
БИМ , както и че натрупаното количество ел.-енергия в регистър 1.8.3 е възможно
да бъде отразено там само в следствие на
човешка намеса .
Извън обективираното в СТЕ, вещото
лице на конкретно поставени въпроси в откритото съдебно заседание обяснява, че процесното
количество електроенергия в размер на 21918 kWh е отчетено от скрит
регистър на електромера, а именно третия регистър – 1.8.3., и този тип
електромери – „*”, словенско производство, имат една особеност, че те имат т.нар. тотален регистър, а именно
1.8.0. и това количество от
21918 kWh се съдържа също и в този
тотален сумарен регистър на електромера. Това , според в.л. , още един път
доказвало, че това количество било
отчетено на две места в паметта на електромера. След като било отчетено от
уред, който специално бил създаден за измерване на електрическа енергия, можело
да се смята,според вещото лице ,че това количество било потребено.
На
конкретно поставени и от съда въпроси вещото лице инж.В. отговоря, че цитат: „ Не
може никой да каже от кога е започнало вмешателството поради простата причина,
че електромерът не е смартов, не включен в системата за дистанционен отчет и
поради това не може да се установят две неща, а именно: Кога е началният период
и в кой часови диапазон от денонощието е ставало отклоняването.“
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата Я.Х.
*** отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим,
тъй като с него Я.Х. цели да установи
със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. - П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер 3 642,06 лева.
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест
на ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест
на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника. С проекто –доклада по делото, обявен за окончателен
,настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между
страните като е отделил безспорните факти и обстоятелства .
Факт е по делото а и не се
и спори, че страните по делото се намират в договорна връзка, както и че ищцата
има качеството потребител на ел.енергия за битови нужди с обект на потребление находящ
се в гр.Варна, * ,както и че потребяваната от Я.Х. ел.енергия се отчита и
заплаща по партидата водена при ответника с клиентски номер * и абонатен номер *. Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на 14.12.2017 г. /л.11,12 / .От приобщеното по делото копие на КП от
проверка се констатира, че същата е била извършена в присъствието на две лица –
съседи единият от ап. * а другият от ап. *. Спор не може да има ,че при
проверката не е участвала нито ищцата нито упълномощено от нея лице , както и
че за проверката не подаден сигнал на телефон
112, т.к. тези факти са отразени на първа страница от КП от проверката .
Установено и изяснено е по делото,че служителите на Е. П. /т.е. Е. П. М. АД са записали данни от проверявания електромер
като са посочили показания по общо ПЕТ
регистъра ,демонтирали СТИ и го предали
за ексепртиза в БИМ.
От КП на БИМ / л.13/ се
установява твърдението на ищцата, че експертизата на електромера е била
проведена далеч по-късно от регламентирания затова срок.Сред вписаното в КП на
БИМ – ГД МИУ В. е и че електромерът йм е
бил предаден на 15.12.2017 г.а
експертизата е изготвена на 26.03.2019
г.Във втора страница на същия КП се съдържат вписвания от които и съдът, без
специални знания установява,че СТИ обект на проверката от 2017 г.има не пет а
две тарифи, като на невизиуализираната тарифа Т3 е установено от БИМ количество
ел.енергия от 021918,4 Кwh.Този факт е установен и от вещото
лице в СЕТЕ .
В действителност се оказва ,че в
протокола от проверката от оправомощените затова лица са запасани данни от СТИ по пет тарифи а от
БИМ по две при проверка на СТИ на дата
15-ти декември 2017 г. и Експертиза на СТИ от БИМ –Варна на дата 26.03.2019 г.
При тези два протокола от страна на
третото неучастващо в спора лице – електро разпределителното дружество “ЕРП С.“ АД е било
съставено на 26.03.2019 г. становище за начисление на ел.енергия за три отделни
подпериода за времето от 15-ти декември 2016 година до 14.12.2017г. общо от 21918 Кwh, при изричното
вписване в становището, че корекцията е извършена на основание софтуерно
прочитане на паметта на СТИ,при което е било установено точното количество
ел.енергия / л. 8/.
Установено и доказано е още,че на дата
29.03.2019 г. ответното Е. П. П. АД е издало данъчна фактура /приложена на л. 6
/ с която за периода от 15.12.2016 г. до
14.12.2017 г. претендира от ищцата за заплащане исковата сума от 3 642,06
лева с вкл.ДДС , като във фактурата са записани същите три подпериода.От цитирания и по-горе писмен доказателствен материал се
установява,че и двете енергийни дружества са изпратили писма на абоната и че
абоната е предявил настоящия отрицателен установителен иск до ВРС.От останалите
писмени доказателства,ангажирани от ответното дружество се констатира какви са
били предходните количества ел.енергия консумирани от абоната и платени, без да
е платена исковата сума.
Пряко относимо към спора
по същество е приобщеното на лист 41 –
ви заверено за вярност с оригинала копие от протокола за първоначален монтаж на
СТИ обект на процесната проверката .От същото това копие се вижда, че поради
повреда на СТИ на 23.01.2014 г. повредения СТИ с тъмен дисплей е бил подменен с
нов с нулеви показатели по дневна и нощна тариф, като подмяната е извършена от
Е. – П. .
Спорът между страните се свежда до това дали въобще ответното дружество
е имало право да извърши корекция на сметка на абоната и ако е имало такова право – спазена ли е
била цялата корекционна процедура от „Е.П.” АД за да се приеме,че именно количеството посочено в издадената от
ответника фактура и то за исковия период от 1 година е било реално доставено от ответника на потребителя на ел.енергия;
каква е доказателствената сила на
констативния протокол, на протокола на БИМ, респ. дължи ли ищцата на ответника сумата
от 3 642,06 лева за потребена ел.енергия за минал период от време- едностранно
коригираната от ответника.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия за битови нужди –ищцата Я.Х. и
то за исковия период от една година назад във времето ,считано от датата
на проверката на СТИ. Установяването на това обстоятелство бе необходимо,
защото ел. енергията е движима вещ,
в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от
ТЗ. В тази връзка купувачът дължи
заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока.
Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за
дължимост на исковата сума.
На първо място
от самия Констативен протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което съдът
намира, че този частен документ не обвързва
ищцата с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД . Този протокол не следва единствено и само да бъде ценен като писмено доказателство, даващо право на
ответното дружество да начислява служебно допълнителни киловатчаси ел.енергия а
следва да се цени в съвкупност с останалия доказателствен материал.На второ място, видно и от материалите
по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за 365
дни или една година назад във времето, считано от датата на проверката на СТИ,при
условията на чл.50 ПИКЕЕ .
От изложеното до тук се
налага извод,че първоинстанционния съд следва да анализа писмения
доказателствен материал събран по делото в частност да съобрази датата на извършване
на проверката на СТИ, доказателствена сила на констативния протокол,липсата на
представител на полицията при самата проверка, относимите правни норми,създадената
до момента практика на ВКС за да изведе правилни правни изводи .
В действащото в страната ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, допреди изменението му със Закона за
изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012
год., нито в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети
за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети през 2007 г. /обн., ДВ, бр. 38/11.05.2007
г./ е била предвидена корекционна
процедура, включваща реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Такъв ред е бил предвиден в Общите условия на дружествата, осъществяващи търговия с
електрическа енергия - преди Е.ОН а вече „Е. - П. П.“ АД и „ Е. С. „ АД. В тази връзка и по повод
извършваните на това основание корекционни процедури ВКС многократно се е произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и
валидни ли са правилата за корекция, предвидени в Общите условия на
електроразпределителните дружества.Постановената,
задължителна към онзи момент, практика на ВКС е последователна, като
приема, че липсва законово основание
за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на
доставчика на електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ,
така и след влизане в сила на ЗЕ – преди
измененията му, влезли в сила на 17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от
страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния
характер на договорната отговорност (чл.
82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия
не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите
са се съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия.Горепосочената практика е довела до
изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г., в сила от
17.07.2012г. е предвидено законово
основание крайният снабдител да коригира едностранно сметката на клиент след
доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената електрическа енергия при
наличието, обаче на определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено
посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията,
т.е. тогава ДКЕВР, вече Комисия за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), и
да се публикуват от комисията и
енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. "г" от Закона за изменение и
допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ са били приети от ДКЕВР с Протокол №
147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.).
Още преди датата на извършване на проверката на СТИ (14.12.2017
г.- л.11 –ти ) и корекцията от ответника,
обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г.
на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 г.), с което всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на
обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК).
В по–късен момент, но след датата на проверката на електромера
и нормите на чл.48 -51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013
г.) също са отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. №
3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.
Т.е. към датата на проверката на
процесното СТИ,обслужващо обекта на потребление на ел.енергия ползван от ищцата ПИКЕЕ са действали но само в частта им от чл.
48 до 51 .Или именно ПИКЕЕ , както твърди в отговора на искова молба е била
действалата към датата на проверката на
СТИ база на която и ответникът се позовава за извършване на корекция на сметка
,в частност чл.50 ПИКЕЕ .
Според настоящият съдебен състав, в
спора отнесен за решаване пред ВРС е налице хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ на която
ответникът се позовава не е доказана ,
респективно искът на ищцата се явява
основателен и доказан.
Два са основните мотиви на настоящия
състав да изведе този извод от правна страна. На първо място при сравнение на
констатациите на Е. П. М. АД при снемане на показанията на демонтирания СТИ
,обслужващ обекта на потребление се установява ,че са записани показания по пет
регистъра .Така демонтирания СТИ е бил предаден за експертиза по надлежния ред
и то във БИМ ГД МИУ Варна,но експертизата на демонтирания на 14.12.2017 г. СТИ
е изготвена на 26.03.2019 г.Защо БИМ са изследвали след година и три месеца СТИ
по делото не ясно , но е ясно,че според БИМ СТИ има две тарифи .Оказва ,че по
данните на ЕРП С. АД електромерът е с пет тарифи , според БИМ с две а вещото
лице обяснява пред съда че тарифите са две .Т.е.налице е неизпълнение на
задължение на третото на спора лице ЕРП С. АД ,съобразно дадената му Лицензия
,да осъществява дейност по периодични проверки на СТИ и правилното им
отразяване.Такова изпълнение на задължението на ЕРП С. АД е имало още при първоначалния монтаж на
процесното СТИ на дата 23.01.2014 г., когато е бил
монтиран процесния СТИ при вписването на нулеви показания за двете тарифи –
дневна и нощна . Дали от 23.1.2014 г. до 14.12.2017г. електропреносното
дружество е провеждало периодични проверки на този СТИ – по делото няма
доказателства за да се приеме че точно
от 15.12.2016 г. до 14.12.2017 г. до абоната и ищца са били доставени и
потребени 21 987 кВТч , възлизащи на сумата от 3 642,06
лева ,които тя да плати на ответника .
Основните два мотива на
съда за да приеме иска и за онователен и за доказан са обективните факти по делото- съставяне на КП
за проверка без участие на абоната, без участие на служител на полицията ,при
вписани показания за преминала ел.енергия по пет тарифи и проверката експертиза
на СТИ след година и три месеца при която
са установени показания по две а не пет тарифи и отчетена ел.енергия при
софтуерно четене на СТИ по тарифа Т3.
На следващо място
единственият извод, който се налага при запознаване и със заключението на
вещото лице инж.В. е че проверката е
извършена при условията на чл.50 ПИКЕЕ ,но не може да бъде установено от кога е
започнало софтуерното претарифиране,както и че количеството ел.енергия
едностранно коригирано от ответника е определено за максималния период по чл.50
ПИКЕЕ от една година .
За пълнота на мотивите, настоящият съдебен
състав счита за необходимо да се спре и на представеното и приложеното по
делото на л. 68 -71 Решение № 124/18.06.2019
г. постановено от ВКС, Трето Г.О., ГК с докладчик съдията Драгомир ДРАГНЕВ по
гр.дело № 2991/ 2018 г.по реда на чл.290 ГПК.С цитираното Решение е
отменено Решение № 58/30.4.2018 г. постановено по в.гр.д.№125/2018 г.на
Апелативен съд Варна и потвърденото с него Решение № 51/ 22.1.2018 г. на ОС
Варна по т.д. № 568/ 2017 г. и отрицателния
установителен иск за сумата от 44 734,79 лв. корекция на сметка
за потребена и незаплатена ел.енергия за периода от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г.е отхвърлен . Този съдебен акт ВРС намира, че следва занапред
да бъде съобразяван при разрешаване на спорове идентични с настоящия,т.к. е част
от практика постановена по реда на чл.290 ГПК.Вярно е също така ,че с
последните изменения в ГПК - чл. 290,
ал.3 / ДВ бр. 86 от 2017 г./ - Решенията на ВКС по чл.290, ал.2 не
представляват задължителна съдебна практика, но от така извършеното изменение
на процесуалния закон, не се налага извод,че практиката точно на касационната инстанция в частност
постановената по чл.290 ГПК не следва да бъде съобразявана а напротив. Ето
защо и ВРС се спира на цитирания по-горе ,последен постановен по време съдебен
акт по чл.290 ГПК на ВКС. В същия съдебен
акт, без ВРС да се спира подробно на мотивите, е изведен извод, че гражданските
съдилища следва да се произнасят по същество на спора на база събраните по
делото доказателства, като е прието, че ако в ОУ в противоречие с чл. 98
а,ал.1 т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията.Според състава на ВКС –
нарушението не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред . В същото
Решение ВКС отчита,че в казуса отнесен до касиране, са действали чл. 48 -51 ПИКЕЕ, като на база
доказателствата по делото ВКС приема, че при липса на точен измерител, реда за
корекция на сметка е чл. 48, ал.1,
т.2 ПИКЕЕ , но за исков период от 21.12.2016 г. 20.3.2017 г.
Така цитираното Решение,част от
актуалната практика на ВКС, налага по–задълбочен правен анализ не само на действието
на отделните правни норми, регламентиращи отношенията потребител на ел.енергия
и доставчик на ел.енергия, но и съблюдаване на действието във времето на ОУ на
двете енергийни дружества, ПИКЕЕ, ЗЕ и
практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК.Ето
защо ВРС се позовава и на друг съдебен акт,също постановен от Трето г.о.,ГК,
ВКС, но в началото на настоящата 2019 година, като напълно споделя мотивите
обективирани в Определение №11/07.01.2019 по дело №2916/2018 на ВКС, ГК, III г.о., с докладчик съдията
Светла Димитрова. С цитираното Определение не
е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 654 от
11.04.2018 г. по гр.д. № 496/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, втори
състав , по касационна жалба с вх. № 14940 от 21.05.2018 г. от „Е. - П. П. „ АД
.В случая въпроса от
материално естество поставен пред ВКС е бил : Налице ли е право за оператора на
електроразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество
електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато
в резултат на установена намеса в
параметризацията на средството за търговско измерване, в частност на тарифната му схема, е възникнало
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия,
а оттам и до неправилното й остойностяване? Касаторът/ Е. П.дажби АД / е
твърдял,че този въпрос е бил решен от
въззивния съд в противоречие с възприетото в практиката на ВКС - касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е било посочено противоречиво разрешаване с това, съдържащо се в решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2016 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Такова противоречие обаче в случая, ВКС не е намерил, тъй като с цитираното
решение било прието, че според ЗЕ
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът. Т.е. и според състава на
ТРЕТО Г.О. ГК , ВКС постановил Определение
№ 11/07.01.2019 г. се
касае за договор за продажба
/доставка/ и макар той да има специфичен предмет, отчитайки, че в ЗЕ
липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача
да плати цената на доставената стока – чл.
183 ЗЗД. Напротив, ВКС подчертава още веднъж, че в чл. 123 ЗЕ е въведена
санкция - временно преустановяване
на снабдяването на крайните клиенти,
когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД,според
състава на ВКС, следва, че когато е било
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът
следва да доплати дължимата сума.На следващо място в същото Определение,
постановено в началото на тази година, ВКС сочи, че въпреки липсата на изрична
уредба на това задължение преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6
и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и преди
приемането на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод
ВКС намира в наличието на изрична уредба
в ПИКЕЕ от 2004 и 2007 г. на
възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от време в
сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката
се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент според
касационната инстанция е и принципното
разбиране на ВКС в разгледаните
решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената
електрическа енергия, когато това се
дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и
разликата между заплатеното и действително дължимото.
В обобщение настоящият състав счита,че
съобразно доказателствата по делото, в частност заключението на вещото лице по
допусната СЕТЕ, което съдът кредитира напълно и като обективно и като
безпристрастно , съставено на база данните по делото, се налага единственият
извод,че ответникът не е успял при условията на пълно и главно доказване да
установи ,че точно за периода от 1 година ,считано от датата на проверката на
електромера е доставил на ищцата количеството ел.енергия на стойност 3 642,06
лева. респ.и ищцата не дължи заплащане на тази сума. В подкрепа на извода,че
количеството ел.енергия не е установено че е било реално доставено на абоната е
не само заключението на вещото лице по допусната СЕТЕ, но дори и справката
представена от ответника и приложена на л. 35 – 37. От последното цитирано
доказателство се констатира ,че за периода от 26.3.2017 –10.05.2019 г. ищцата и
потребител на ел.енергия не е имала сметка за ел.енергия на стойност поне
близка до начислената й , като най-високата сметка за потребена ел.енергия е
214,00 лева за м. 02.2019 г., което обяснимо е довело до търсенето на защита по
исков ред.
И след като в съдебното производство
не е доказано по несъмнен начин че за 365 дни ищцата е получила и потребила
ел.енергия на стойност 3 642,06 лева., то тази сума не се дължи както
поради факта, че не е установен началния момент от който СТИ, е отчитало
по-малко от преминаваща ел.енергия така и поради факта, че е налице съществено
несъответствие между констатациите на ЕРП С. АД и БИМ в протоколите от проверка
на СТИ и метрологична експертиза .
На последно място съдът счита ,че
следва да обсъди и относимостта към спора на друго,актуално Решение,публикуваното на 12.07.2019 г. в интернет
страницата на ОС Варна (в
раздела постановени съдебни актове) по в.гр.д.№ 815/2019 по описа на ВОС , IV –ти състав
с докладчик съдията Константин Иванов,с
което е отменено Решение №
1074/15.03.2019 г. постановено от ВРС по гр.дело № 16782/2018 г. и предявения от потребител против Е. П.
ПРОДАЖБИ АД иск с правно осн.чл.55 ЗЗД е отхвърлен.Макар и Решенето на ОС
Варна да не е задължително, същото се отличава с мотиви, които и ВРС намира за
относими отчасти към настоящия казус, и затова и го цитира като част от
практиката на въззивния съд. При прочит на цитирания въззивен акт ще бъде
установено,че и ОС Варна е направил сравнителен анализ на действалите по време
нормативни актове –закони, подзаконови актове, общи условия на двете енергийни
дружества, като е изведен крайния извод,че за периода в който са действали
ПИКЕЕ,при надлежно съставен КП,съгласно изискванията на чл.47 от същите Правила ответникът на годно правно основание е
коригирал сметката на абоната за реално потребена, но неотчена от СТИ
ел.енергия а от там и че не е налице неоснователно обогатяване.В Решението на
ОС Варна , постановено по в.гр.д. 815/2019,публикувано на 12.07.2019 г.,се
съдържа и извод от правна страна ,че съгласно ОУ ДПЕЕ от 2007 г.изменени през
2009 г. потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната от имота
електрическа енергия в сроковете и начините определени в тези Общи условия,
както и на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД ,вр. чл.200 ,ал.1пр.1 –во ЗЗД , както и
че виновното поведение от страна на абоната е ирелеватно, т.к. виновното
поведение на абоната би било относимо към отговорността за вреди от
неизпълнение на договорно задължение .
При така цитираните актове постановени
и от ВКС и от ВОС , въз основа на
доказателствата по делото, след като е установено грубо нарушение на
изискванията за съставяне на КП от проверка на СТИ и при изготвяне на
Метрологична експертиза на СТИ, съдът намира, че на база неизпълнението на
задълженията на ЕРП С. АД по поддръжка и проверка на СТИ ,за ответника не е
възникнало по надлежния ред правото да коригира при условията на чл.50 ПИКЕЕ
сметката за потребена ел.енергия на ищцата , т.к. и самият протокол от проверка
не може да бъде прието ,че отговоря на изискванията на чл.47 ПИКЕЕ .Факт е че
този протокол е съставен без участие на абоната , без уведомяване на полицията
а вписаните в същия данни съществено се различаван от установените относно броя
на тарифите от БИМ и то след година и три медеца след проверката .
При така изложените по-горе мотиви ВРС
намира предявения отрицателен установителен иск и за основателен и за доказан
като го уважава изцяло присъждайки в полза на ищцата и в тежест на ответника
съдебно деловодните разноски, за които са представени доказателства за реалното
им извършване .
В Списъка по чл. 80 ГПК, оспорен от
ответника съгласно чл. 78,ал.5 ГПК и приобщен на л. 57 –ми по делото ищцата
претендира два разхода : сумата от 147,68
лева за платена държавна такса и 500,00
лв. адвокатско възнаграждение.
Двата разхода са доказани и по
основание и по размер, поради което съдът следва да съобрази възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение / видно от л. 58 – ми
възнаграждението е платено в брой/ .
За да се произнесе по възражението на
ответника по чл. 78, ал.5 ГПК съдът
съобразява,че материалния интерес по делото е равен на 3 642,06 лева.Съгласно чл. 7 ал.2 , т. 2 от
Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимумът на адвокатско възнаграждение за е равен на сбора от 300 лева плюс 7%
за горницата над 1000 лв. Т.е.
пресметнато от съда минималното адвокатско възнаграждение е равно на 300 лв. +
184,94 лева = 484,94 лева или с 15,06
лева в повече . Макар и разликата между минималното адвокатско възнаграждение и
заплатеното да е минимална, съотнесена към цената на иска , тази разлика дори и
от изчисленията направени от съда не се явява прекомерна . Нещо повече – в
процентно съотношение същата възлиза на точно 0,03 %, което съдът в настощият
му съдебен състав не намира за прекомерно .( Отделен е въпроса ,че за осъщественото
процесуално представителство ответникът претендира и представя доказателства за
платен адвокатски хонорар от общо 1 152,00 лв., който факт съдът не
коментира ).
Ето
защо и ВРС присъжда в поза на ищцата двата претендирани и доказани разхода,представляващи
сбора от 147,68 лева + 500,00 лв . = 647,68 лева ( шестстотин четиридесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки ).
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните – ищцата Я.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и ответното
дружество „Е. - П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет –П. С.,
Г. К. и Я. Д., че ищцата Я.Х.Х., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е.
- П. П.“ АД, ЕИК * СУМА по фактура № * г. в размер на 3642.06 лв.,
представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 15.12.2016 г. до 14.12.2017 г. за обект находящ се в
гр. В., ж.к.“*, с кл. № * и аб. № *, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.
- П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** ,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет –П. С.,
Г. К. и Я. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Я.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 647,68 лева ( шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки ) - сторените от ищцата съдебно- деловодни разноски, пред
настоящата инстанция, за заплатена държавна такса и процесуално
представителство от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба в
ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :