№ 1679
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501783 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба с вх. № 45645 от 5.07.2022 г.,
депозирана от Ж. С. С., чрез адв. С. З. срещу Решение № 1931 от 15.06.2022
г., постановено по гр. д. № 11578/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в
ЧАСТИТЕ, с които:
- е допусната съдебна делба на лек автомобил марка „Ауди А6“,
*********, дизел, цвят ****** между съделителите Ж. С. С. и М. С. К. при
равни квоти, на основание чл. 34 ЗС;
- е отхвърлен иска на жалбоподателя за допускане на съдебна делба по
отношение на следните движими вещи: 2 бр. детски ъглови легла с ракла
(тъмно кафяви) и матраци; детска (ученическа) секция - комплект (бюро,
гардероб и шкафчета - тъмно кафяви); трикрилен гардероб (тъмно кафяв);
холов ъглов диван (3+2 места) - сив; кухненски ъглов диван - тъмно кафяв;
холна секция - тъмно кафява, състояща се от четири секции с витрина,
шкафове и етажерки; скрин с четири чекмеджета - чамов; настолен компютър
ведно с черен монитор; кафе-машина за еспресо марка „Crups“ (черна);
микровълнова фурна марка „Voltel“ (бяла); електрическа готварска печка с
фурна с два електрически и два котлона на газ марка „Voltel“ (бяла);
хладилник с фризер марка „Electrolux“ (три чекмеджета на фризера и
1
хладилна част) - бял; телевизор марка „Toshiba“ - екран 81.00 см. (черен);
климатик марка „Midea“ - 12000 BIV, конвекторен (бял); климатик марка
„Wational“, инвенторен (бял); автоматична пералня марка „AEG“ – 7 кг.
(бяла); сушилня марка „AEG" - автоматична, 7 кг. (бяла), на основание чл. 34
ЗС, както
- е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за осъждане на
ответницата за заплащане ежемесечно на суми в размер на 100 лева за
еднолично ползване на сочени като съсобствени движими вещи - 2 бр. детски
ъглови легла с ракла (тъмно кафяви) и матраци; детска (ученическа) секция -
комплект (бюро, гардероб и шкафчета – тъмно кафяви); трикрилен гардероб
(тъмно кафяв); холов ъглов диван (3+2 места) - сив; кухненски ъглов диван -
тъмно кафяв; холна секция - тъмно кафява, състояща се от четири секции с
витрина, шкафове и етажерки; скрин с четири чекмеджета - чамов; настолен
компютър ведно с черен монитор; кафе-машина за еспресо марка „Crups“
(черна); микровълнова фурна марка „Voltel“ (бяла); електрическа готварска
печка с фурна с два електрически и два котлона на газ марка „Voltel“ (бяла);
хладилник с фризер марка „Electrolux“ (три чекмеджета на фризера и
хладилна част) - бял; телевизор марка „Toshiba“ - екран 81.00 см. (черен);
климатик марка „Midea" - 12000 BIV, конвекционен (бял); климатик марка
„Wational“, инвенторен (бял); автоматична пералня марка „AEG“ - 7 кг.
(бяла); сушилня марка „AEG" - автоматична, 7 кг. (бяла), считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно извършване на делбата, ведно със
законната лихва върху задължението до окончателното изплащане, на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
В производството е депозирана и въззивна жалба с вх. № 44268 от
30.06.2022 г. от страна на М. С. К., чрез адв. Д. Добрев срещу Решение №
1931 от 15.06.2022 г., постановено по гр. д. № 11578/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна, в ЧАСТИТЕ, с които:
- е допуснат до делба апартамент № 19, находящ се в гр.
Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет. 5, състоящ се от две стаи, кухня,
баня с тоалет и коридор, с обща застроена площ от 59. 30 кв. м., ведно с
прилежащото му избено помещение със застроена площ от 5.57 кв. м., ведно с
3,7283 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно
място, съставляващо УПИ П-981, 979 в квартал 94 по плана на гр. Аксаково,
при граници за жилището - стълбищна площадка, апартамент № 18,
апартамент № 20, апартамент от вход 2 и тревна площ; при граници на
избеното помещение - тревна площ, коридор, коридор и общ тоалет, между
съделителите Ж. С. С. и М. С. К. при равни квоти, на основание чл. 34 ЗС,
- М. С. К. е осъдена да заплаща на Ж. С. С. месечно сумата от 80
лв. за едноличното ползване на апартамент № 19, находящ се в гр.
*********** за времето от 10.08.2021 г. до окончателното извършване на
делбата, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на всяка
отделна сума, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
2
Във въззивната жалба, депозирана от Ж. С. С., чрез адв. З. се излагат
доводи за неправилност на решението в обжалваните части, поради
постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон. Сочи, че лекият автомобил е закупен с негови
лични средства. За неправилен намира извода на съда, че не е доказано, че
движимите вещи били придобити по време на брака между страните, както и
че последните са собственост на непълнолетния син на страните. Намира, че
съдът е следвало да даде указания за поясняване кога и от кого са закупени
вещите. Моли за отмяна на решението в обжалваните части, относно
допускането на съдебна делба за лекия автомобил при равни квоти, както и за
отхвърляне на иска за делба в частта относно движимите вещи, за които се
твърди да са съсобствени между страните. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран писмен
отговор от страна на М. С. К., чрез адв. П.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на депозираната въззивна жалба от насрещната страна.
Позовава се на свидетелските показания на свидетеля Ст. С.а в частта, в която
е посочила, че е дала на сина си 4 000 лева, а дъщеря й му е дала още 3 000
лева, както и че по-късно Ж. С. им бил върнал парите. Сочи, че лекият
автомобил е закупен на 31.03.2018 г., по време на брака им за стойността от 6
900 лева. Доколкото кредитът към БА. „ОББ“ АД е отпуснат на Ж. С. на
5.12.2018 г., намира, че същият не е използван за закупуване на лекия
автомобил. Счита, че от доказателствата по делото не се установява, че
движимите вещи са съсобствени между страните.
Във въззивната жалба, депозирана от М. С. К. , чрез адв. П. се излагат
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните
части, досежно допускането на делба при равни квоти за апартамента, както и
за осъждането й да заплаща обезщетение за ползването му от по 80 лева –
месечно. Сочи, че съдът не е изложил мотиви защо не кредитира
възражението й за пълна трансформация, като не е изложил мотиви защо не е
налице частична такава по отношения на апартамента. Намира, че в
производството от свидетелските показания на свидетелите А. К., С.К. и Ст.
С.а, се доказва наличието на пълна трансформация, доколкото продажната
цена за апартамента от 15 000 евро е заплатена със средства, получени в
дарение от нейната майка с превод по сметка на съпруга й, съответно на два
пъти от по 10 000 евро и 5 000 евро. Твърди, че при липсата на пълна
трансформация, съдът е следвало да признае наличието на частична такава
като признае съответната ид. ч. от вещното право за лична собственост. Моли
за отмяна на решението в обжалваните части.
В законоустановения срок в молба с вх. № 50745 от 25.07.2022 г. Ж.
С. С. е изложил доводи за неоснователността на въззивната жалба,
депозирана от насрещната страна. Моли доказателственото искане да бъде
оставено без уважение.
Във връзка с доказателствените искания на страните са постановени
3
определение № 4055 от 31.10.2022 г., както и протоколно определение от о. с.
з. от 14.12.2022 г.
Във въззивното производство с молби с вх. № 20994/ 12.09.2022 г., №
22621/30.09.2022 г. и № 28085/28.11.2022 г., ищецът, настоящ въззивник е
индивидуализирал вещите, предмет на исковете за делба.
Съобразно дадените указания за уточняване на петитума на въззивната
жалба на Ж. С. С., съдът намира, че първоинстанционното решение не е
обжалвано в частите, с които е допусната делба на гаража, както и в частта, в
която не е допусната делба на личните движими вещи на Ж. С., поради което
същото е влязло в законна сила в тези части.
В проведеното по делото о. с. з., въззивникът, явява се лично и се
представлява от адв. З.. В о. с. з., както и в писмена защита изразява
становище за основателността на депозираната от страната въззивна жалба,
както и за неоснователността на тази, подадена от насрещната страна.
Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, както и държавна такса.
Въззиваемата М. С. К., явява се лично в о. с. з. и се представлява от адв.
П.. Същият изразява становище за основателността на въззивната жалба на
страната, както и за неоснователността на тази, депозирана от насрещната
страна. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и
възраженията, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира
следното:
Производството по гр. д. № 11578/2019 г. на Районен съд – Варна
/съобразно уточненията на исковата молба/ е образувано по предявени от Ж.
С. С. искове срещу М. С. К. за допускане на съдебна делба на следните
обекти:
- апартамент с идентификатор № 00182.502.667.1.19, находящ се в гр.
Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет. 5, ап. 19, състоящ се от две стаи,
кухня, баня с тоалет и коридор, с обща застроена площ от 59. 30 кв. м., ведно
с прилежащото му избено помещение със застроена площ от 5.57 кв. м., ведно
с 3,7283 % от общите части на сградата, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 00182.502.667, при граници: на същия етаж - апартамент №
18 с идентификатор № 00182.502.667.1.18 и апартамент № 20 с
идентификатор № 00182.502.667.2.20, под обекта: № 00182.502.667.2.15, над
обекта- няма, на основание чл. 34 ЗС;
- гараж № 8, със застроена площ от 17.90 кв. м., разположен в УПИ П-981,
4
979 в квартал 94 по плана на гр. Аксаково, целият с площ от 1415 кв. м.,
находящ се в гр. Аксаково, ж. к. „Надежда“ № 7, при граници и съседи на
описания УПИ - улица, УПИ1-981, 979, улица; при граници за гаража - гараж
№ 7 и гараж № 9, на основание чл. 34 ЗС;
- 2 бр. детски ъглови легла с ракла (тъмно кафяви) от ПДЧ плоскости и
пружинни матраци с повдигащ механизъм, с размер на матраците 190/90 см. и
на раклата 40/90 см., детска (ученическа) секция - комплект (бюро, гардероб и
шкафчета - тъмно кафяви), от ПДЧ плоскости, с размер 180/200/60 см., със
светлосиви вратички и черна корпусна част, трикрилен гардероб (тъмно
кафяв) с размери 200/180/60 см.; холов ъглов диван (3+2 места) – сив, ПДЧ
плоскости с разтегателен механизъм, тапициран в късата част, с размери
180/80/60 см., кухненски ъглов диван - тъмно кафяв, изработен от ПДЧ
плоскости, с разтегателен механизъм, състоящ се от две части, едната с
размер 100/60/80 см., а другата – 160/60/80 см., холна секция - тъмно кафява,
състояща се от четири секции с витрина и етажерки, разделена на две части, с
размер 200/200/50 см., скрин с четири чекмеджета – чамов с размери
120/100/20 см., настолен компютър с конфигурация система Intel Dual Core
G3220 3Ghz, 2 GB RAM, 100 GB HDD, DVD-RW, комплект с клавиатура и
мишка, ведно с черен монитор с размер на екрана 17 инча, резолюция: 1280 х
1024 пиксела, интерфейс: VGA, тип матрица: LED, марка: HP, кафе-машина
за еспресо марка „Crups“ (черна); микровълнова фурна марка „Voltel“ (бяла);
стояща електрическа готварска печка с фурна с два електрически и два
котлона на газ марка „Voltel“ (бяла); хладилник с фризер марка „Electrolux“
(три чекмеджета на фризера и хладилна част) - бял; телевизор марка „Toshiba“
- екран 81.00 см. (черен); климатик марка „Midea“ - 12000 BIV, конвекторен
(бял); климатик марка „Wational“, инвенторен (бял); автоматична пералня
марка „AEG“ – 7 кг. (бяла); сушилня марка „AEG“ - автоматична, 7 кг. (бяла),
на основание чл. 34 ЗС;
- както и за личните на ищеца движими вещи, придобити в индивидуална
собственост, преди сключване на брака, а именно: аспиратор „Siltal“ (бял);
стереоуредба марка „Aiwa" (сива), с три диска, две касети и две тонколони;
маса-разтегателна с повдигащ механизъм (тъмно кафява); холна маса -
разтегателна (тъмно кафява), 55/110 см.; поръчково изработена кухненска
маса от чамов материал, на основание чл. 34 ЗС;
5
- претенция за заплащане месечно сумата от по 80 лева, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на апартамент № 19, находящ се в гр.
Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет. 5 за времето от 10.08.2021 г. до
окончателното извършване на делбата, заедно със законната лихва за забава
до окончателното изплащане на всяка отделна сума, на основание чл. 344, ал.
2 ГПК;
- претенция за заплащане ежемесечно на суми в размер от по 100 лева,
представляващи обезщетение за еднолично ползване от страна на
ответницатана на горепосочените съсобствени движими вещи, считано от
датата на исковата молба до окончателното извършване на делбата, ведно със
законна лихва за забава върху всяка една отделна сума до окончателното й
изплащане, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
В исковата молба се излага, че с ответницата на 23.12.2001 г. е
сключил граждански брак, прекратен по реда на чл. 51, ал. 2 СК с решение,
постановено по гр. д. № 12347/2020 г. на Pайонен съд-Варна. Сочи, че на
8.07.2004 г., респ. по време на брака им по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 115, том II, рег. № 7309, дело №
309 от 2004 г., на нотариус с рег. № 212, са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност, апартамент, находящ се гр. Аксаково, ж. к.
„Надежда“, бл. 7, ет. 5, ап. 19, с площ от 59.30 кв. м., ведно с прилежащото му
избено помещение със застроена площ от 5.57 кв. м., като и ведно с 3,7283%
от общите части на сградата и от правото на строеж. Излага доводи, че по
време на брака им са закупили и гараж № 8, със застроена площ от 17.90 кв.
м., разположен в УПИ П-981, 979 в квартал 94 по плана на гр. Аксаково,
находящ се в гр. Аксаково, ж.к. „Надежда“ № 7, както и подробно описани
движими вещи, които се намират в жилището им. Моли да се допусне делба
на горепосочените недвижими имоти и движими вещи между страните при
равни квоти. Претендира и заплащането на обезщетения по реда на чл. 344,
ал. 2 ГПК за едноличното ползване на апартамента от ответницата в
ежемесечен размер от 80 лева, както и за движимите вещи в ежемесечен
размер от 100 лева, от датата на исковата молба до окончателното извършване
на делбата, ведно със законна лихва за забава върху тези суми.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
М. С. К., чрез адв. Рачовски, в който се излагат доводи за неоснователност на
иска за делба по повод на апартамента поради пълна трансформация на
средствата за придобиването му. Сочи, че действителната продажна цена за
апартамента е в размер на 15 000 евро, която е получила лично като дарение
от майка й А. Ат. К., съответно на два транша /единият в размер на 10 000
евро и другият на 2.07.2004 г. от 5 000 евро/ по банковата сметка на Ж. С. в
„БА. ДСК“ АД. Твърди, че апартаментът е нейна лична собственост, поради
6
което счита, че претенцията за заплащане на обезщетение за еднолично
ползване е недопустима, евентуално неоснователна.
По отношение на иска за делба на движимите вещи, излага становище
за недопустимост, евентуално неоснователност на същия. Сочи, че
движимите вещи не са съсобствени между страните, а са собственост на
непълнолетния им син – Стоян Ж.в С., който ги владее, откъдето извежда
доводи и за недопустимостта, евентуално неоснователността на претенцията
по чл. 344, ал. 2 ГПК по отношение на същите. Изразява становище за
допустимостта и основателността на иска за делба по повод на придобития
гараж при сочените от ищеца квоти.
На основание чл. 341 ГПК прави искане за включване в делбата и на
придобития по време на брака им лек автомобил, марка „Ауди А6“,
*********** дизел, цвят ******, между страните при равни квоти.
С молба с вх. № 38102 от 19.10.2021 г. – Ж. С. С. е посочил, че е налице
пълна, евентуално частична трансформация по повод на лекия автомобил,
доколкото е закупен изцяло с негови лични средства, предоставени от майка
му и банкови заеми.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото
доказателства се установява, че с решение № 260549 от 19.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 12347/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е
прекратен сключеният на 23.12.2001 г., граждански брак между М. С. С.а и Ж.
С. С., с акт № 11, съставен от длъжностно лице по гражданско състояние - гр.
Дългопол, на основание чл. 50 СК, като е утвърдено и споразумението между
страните по реда на чл. 51, ал. 2 СК. В съдържанието на споразумението е
посочено, че на М. К. е предоставено ползването на семейното жилище –
апартамент № 19, находящ се в гр. Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет.
5. Решението, съобразно отбелязването е влязло с законна сила на 1.04.2021 г.
От представения нотариален акт № 115, том II, рег. № 7309, дело №
309/2004 г., на нотариус с рег. № 212, с район на действие ВРС, се установява,
че по силата на договор за покупко-продажба от 8.07.2004 г., М. С. К. и Ж. С.
С. придобиват собствеността върху апартамент № 19, находящ се в гр.
Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет. 5, с площ от 59.30 кв. м., ведно с
прилежащото му избено помещение със застроена площ от 5.57 кв. м., като и
ведно с 3,7283% от общите части на сградата и от правото на строеж срещу
заплатена в брой продажна цена в размер на 5 000 лева.
Видно е от съдържанието на представения договор за покупко-
продажба, че на 31.03.2018 г. Ж. С. С. закупува от „Дрийм Кар“ ЕООД, лек
7
автомобил, марка „*******мно син цвят срещу заплащането на уговорена
продажна цена от 6 900 лева. Във връзка с договора е съставена и фактура №
597 от 31.03.2018 г., в която е посочено, че продажната цена е платена от
купувача в брой.
В производството е представено извлечение от банковата сметка
**********, открита в „БА. ДСК“ АД на името на Ж. С. С. за периода
1.01.2004 г. до 31.12.2004 г., по която последният е получавал трудовото си
възнаграждение. От приложените банкови документи за история по сметка №
1******, всички открити в „БА. ДСК“ АД на името на Ж. С. С., е видно, че за
периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2004 г. общото движение по горепосочените
сметки е в размер на нула лева.
Във въззивното производство са приобщени и нареждания за
извършвани тегления от банковите сметки на Ж. С. С., в „Експресбанк“ АД,
за сумите както следва: на 25.06.2004 г. – 1 500 евро, на 5.07.2004 г. – 1 500
евро, на 6.07.2004 г. – 1 500 евро, на 7.07.2004 г. – 1 500 евро и на 8.07.2004 г.
– 4 000 евро /л. 30-л. 32 от въззивното производство/.
От съдържанието на приложените два броя банкови нареждания е
видно, че Ст. Д. С.а превежда по сметка на сина си Ж. С. С. в „БА. ДСК“ АД
сумата от 4 000 лева на 12.03.2018 г., както и сумата от 5 600 лева на
15.03.2018 г., с посочено основание захранване на сметка.
В производството са представени три броя кредити, сключени между
„БА. ДСК“ АД и Ж. С. С., в периода от 2004 г. до 2018 г., от които е видно, че
на 5.07.2004 г. на кредитополучателя е отпусната сумата от 10 000 лева, на
18.10.2005 г. – сумата от 10 500 лева и на 5.12.2018 г. – сумата от 20 000 лева,
като 4 000 лева от същата са за рефинансиране на остатъчно задължение към
бА.та.
От изпратеното от Ж. С. С. уведомление до М. С. К. /получено на
27.07.2021 г./ се установява, че до последната е отправена претенция за
заплащане на обезщетение за ползване на съсобствения им недвижим имот в
размер на 80 лева – месечно, както и за ползването на съсобствените описани
движими вещи в размер на 100 лева – месечно.
В първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено, съответстващо на останалия доказателствен материал и
неоспорено от страните. От същото се установява, че пазарната стойност на
месечния наем за апартамент № 19 е в размер на 285 лева, а за движимите
вещи – 8.85 лева. В проведеното о. с. з. вещото лице е посочило, че при
определяне на месечната цена на апартамента е отчетено състоянието му, в
това число и обзавеждането му.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства, посредством разпит на по двама свидетели на всяка
страна, а именно: А. Ат. К. /майка на ответницата/, С.Й.К. /баща на
ответницата/, Ст. Д. С.а /майка на ищеца/ и С. Ж.ва С.а /дъщеря на страните/.
8
Свидетелката К., при разпита си посочва, че е дала на дъщеря си М. К.
сумата от 15 000 евро за закупуването на апартамент в гр. Аксаково. Сочи, че
сумата била преведена на два транша по сметка на бившия й съпруг – Ж. С. в
„Експресбанк“ АД, съответно 10 000 евро - месец преди сделката от юли 2004
г. и 5 000 евро – на 2.07.2004 г. Споделя, че продажната цена за апартамента е
в размер на 15 000 евро, както и че към момента на закупуването му е
работила в Гърция, откъдето е направила превода. Сочи, че е дарила сумата на
дъщеря си, доколкото условията, в които живеели с малкото им общо дете не
били добри. Споделя, че апартаментът не е бил обзаведен.
От свидетелските показания на свидетеля К., се установява, че дъщеря
му по време на брака й през 2004 г. закупува апартамент за стойността от
15 000 евро. Сочи, че същата й е била дарена от нейната майка, като е
преведена по сметка на бившия му зет – Ж. С.. Излага, че сумата е преведена
на два транша, че апартаментът не е бил обзаведен, както и че ремонтът е
правен със средства на жена му.
Свидетелят Ст. С.а при разпита си посочва, че цената на закупения
апартамент е 30 000 лева. Споделя, че за заплащането й синът й е теглил
кредит от 10 000 лева от „Експресбанк“ АД, около 2000 – 3000 лева са дали
нейното семейство и около 17 000 – 18 000 лева – сватята й А. К.. Сочи, че
апартаментът не е бил обзаведен. Споделя, че синът й използва лек автомобил
марка „Ауди“, който е закупил със средства дадени му от свидетелката в
размер на 4 000 лева и от сестра му от 3 000 лева. Сочи, че сумата от 4 000
лева му е преведена по банковата му сметка, а останалата му е предоставена в
брой. Твърди, че след изтеглянето на кредит им е върнал сумите. Излага, че
не знае дали преведените средства от сватовете й са били дадени в заем или
са били дарени.
От свидетелските показания на свидетеля С. С.а се установява, че баща
й има лек автомобил марка „Ауди“, закупен чрез заем преди около 2-3
години. Споделя, че не знае как е купен апартамента в гр. Аксаково, като не
знае родителите й да са коментирали връщането на средства за апартамента.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбите
оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до
делба на недвижим имот, лек автомобил и движими вещи, за които се твърди,
че са съсобствени между страните по делото. Съгласно разпоредбата на чл.
чл. 344, ал. 1, изр. първо ГПК в решението за допускане на делбата съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки съсобственик. Разпоредбата е от императивен
9
порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на
правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената
общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй
като в противен случай би било налице неоснователно разместване на блага
между съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба
чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални
собственически права на съделителите предполага безусловно установено
право на собственост върху обектите в режим на имуществена общност при
определени квоти на съсобствениците.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в
процеса, съделителите следва да установят наличието на съсобственост
помежду си, както и основанието, на което тя е възникнала.
По повод недвижим имот с идентификатор № 00182.502.667.1.19,
находящ се в гр. Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет. 5, представляващ
апартамент № 19, съдът намира следното:
От съвкупността на събраните в производството доказателства, се
установява, че същият е закупен от страните на 8.07.2004 г., респ. по време на
брака им, сключен на 23.12.2001 г. и преди прекратяването му през 2021 г.
Затова и следва да се приеме, че е възникнала съпружеска имуществена
общност между тях по повод на същия, която впоследствие след прекратяване
на брака им с решение, постановено по гр. д. № 12347/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна е трансформирана в обикновена съсобственост при
равни дялове, по аргумент от чл. 28 СК.
Доколкото в споразумението не са уредени имуществените последици
между съпрузите по повод на придобитото имущество, то не е
възпрепятствана възможността в следващ исков процес да бъде разгледан
въпросът за различните (неравни) дялове в съсобствеността. Такова
споразумение не потвърждава, нито отрича презумпцията по чл. 28 СК. Всяка
презумпция е доказателствено правило, няма материално-правно действие, а
по опровергаването на презюмирания факт обратното доказване е допустимо,
поради което презумпцията за съвместен принос може да бъде оборена с
доказателства за личен произход на средствата, вложени при придобиването
на имота и за намерението на съпрузите при определяне обема на техните
права в споразумението /така ТР № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2015 г., ОСГК/.
В производството от страна на М. К. е релевирано възражение за
трансформация на нейно лично имущество при придобиването на
апартамента по време на брака на страните.
Претенциите на бившите съпрузи за трансформация на лични средства
и имущество – чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК или за придобито по време на брака
лично имущество по смисъла на член 20, ал. 1 СК, могат да се предявят по
пътя на възражението в делбеното производство.
10
Законовата презумпция за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК е
оборима, като в тежест на съделителя, който поддържа, че имотът е придобит
изцяло, респ. частично с негови лични средства, е да установи наличието на
трансформация на лично имущество по категоричен начин, като обратното
доказване на имащите правно значение за трансформацията факти трябва да
бъде пълно и пряко /така решение № 581 от 2.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1329/2009 г., ГК, I ГО, решение № 72 от 7.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3056/2016 г., ГК, I ГО/. За установяване на трансформацията на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим
имот в тежест на ответника – бивш съпруг и съделител, направил
възражението е да докаже следните факти: 1). придобивната стойност на
имота; 2). размерът на вложените средства, които имат личен произход и 3).
влагането на тези средства при придобиването на имота.
Във връзка с направата на преценка за придобивната стойност на
недвижимия имот, настоящият съдебен състав съобрази посоченото в
съдържанието на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № 115, том II, рег. № 7309, дело № 309/2004 г., на нотариус с рег. № 212, с
район на действие ВРС. В същия е посочено, че продажната цена за
процесния апартамент № 19, нахоящ се в гр. Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7,
вх. 1, ет. 5 е в размер на 5 000 лева. В тази част нотариалният акт има характер
на частен документ и няма обвързваща доказателствена сила. В
производството в отношенията между страните няма спор, че действителната
цена за придобития недвижим имот е в размер на 15 000 евро. В тази насока
са и еднопосочните свидетелски показания на свидетелите - А. Ат. К., С.Й.К.
и Ст. Д. С.а. Затова и следва да се приеме, че действителната продажна цена
за процесния апартамент е в размер на 15 000 евро.
В разглеждания случай, в насока на трансформирането на лични
средства са събрани свидетелски показания. Съставът на съда намира, че не
следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на родителите на М.
К., в частта, в която са изложили, че майка й на два транша е превела по
сметка на Ж. С. сумата в общ размер на 15 000 евро за закупуването на
процесния апартамент. Същите следва да бъдат ценени съобразно вероятната
им заинтересованост от изхода от спора, като в тази част са изолирани, не се
подкрепят от други представени доказателства, а и противоречат на
изложеното от свидетелката С. С.а, в частта, в която е посочила значително
по-малък размер на преведената сума от сватята й от около 17 000 – 18 000
лева. Отделно от това, от представените банкови извлечения за движението
по банковите сметки на Ж. С. в „БА. ДСК“ ЕАД не се установяват получавани
преводи от страна на А. К.. Представените във въззивното производство пет
броя нареждания – разписки от 25.06.2004 г., от 5.07.2004 г. от 6.07.2004 г., от
7.07.2004 г. и от 8.07.2004 г. за суми в общ размер на 10 000 евро, макар и да
касаят тегления от сметките на Ж. С. в „Експресбанк“ АД, не могат да
обусловят извод за източника на средствата, респ. да бъдат обвързани с
твърденията за направени преводи от страна на А. К. по същите. Също така,
11
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по силата на сключения
договор за текущо потребление от 5.07.2004 г. /съответно три дни преди
датата на договора за покупко-продажба от 8.07.2004 г. /, Ж. С. е изтеглил
сумата от 10 000 лева, която според свидетелските показания на свидетелката
С. С.а е била използвана за заплащане на продажната цена за апартамента в
гр. Аксаково.
В производството за съдебна делба между бивши съпрузи на придобито
по време на брака имущество, страната, която се позовава чрез възражение на
трансформация на лично имущество следва да проведе пълно и главно
доказване на този факт. В разгледания случай, с оглед съвкупността на
събраните доказателства, следва да се приеме, че не е проведено пълно и
главно доказване от страна на М. К., че е налице трансформация на лични
средства, посредством получаването на суми от майката й по банковата
сметка на Ж. С.. Ето защо, следва да се приеме, че в производството не е
установено по безсъмнен и категоричен начин, че придобитият по време на
брака е придобит с лични на ответницата средства, поради което и
възражението за пълна, респ. частична трансформация на лични средства се
явява неоснователно.
Предвид горното, следва извода, че дяловете на бившите съпрузи М. С.
К. и Ж. С. С. по повод на апартамент с идентификатор № 00182.502.667.1.19,
находящ се в гр. Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет. 5, ап. 19, остават
равни, като делбата следва да бъде допусната между съделителите по
отношение на горепосочения недвижим имот при равни квоти.
По отношение на иска за делба на лек автомобил, марка „Ауди А6“,
*********** съдът намира следното:
От съвкупността на събрания доказателствен материал се установява, че
лекият автомобил е закупен на 31.03.2018 г., съответно по време на брака
между М. К. и Ж. С.. От съдържанието на представения договор за покупко-
продажба и съставената фактура към него № 597 от 31.03.2018 г., е видно, че
продажната цена в размер на 6 900 лева е заплатена в брой от страна на
купувача Ж. С..
В производството, бившият съпруг е възразил за наличието на пълна,
респ. частична трансформация на лични средства при придобиването на лекия
автомобил. От свидетелските показания на майката на Ж. С. – С. С.а, се
установява, че същата му е превела в заем сумата в размер на 4 000 лева за
закупуването на лекия автомобил, а останала сума от 3 000 лева му била
предоставена от сестра му също със задължение за връщане. Свидетелките
показания в тази част следва да бъдат кредитирани доколкото съответстват на
общия размер на продажната цена на лекия автомобил, както и на
представеното в производството банково нареждане от 12.03.2018 г. за сторен
превод от банковата сметка на С. С.а по тази на сина й в „БА. ДСК“ ЕАД,
непосредствено преди сключването на договора за покупко-продажба с
12
предмет процесния лек автомобил. Отделно от това, от изложеното от този
свидетел се установява, че Ж. С. им е върнал заетите средства,
непосредствено след отпускането на банков кредит. В тази насока е и
изложеното при разпита на дъщерята на страните, че баща й е теглил заем за
лекия автомобил. Получаването на средства по силата на договор за заем било
то от роднини, било то от кредитна институция, по време на брака между
страните, не оборва презумпцията за наличие на съвместен принос при
придобиването. Този извод следва изрично от разпоредбата на чл. 32, ал. 2
СК, доколкото е предвидена солидарна отговорност на съпрузите за
задължения, поети за задоволяване за нужди на семейството.
С оглед на горното, следва да се приеме, че е недоказано възражението
пълна, респ. частична трансформация на лично имущество на Ж. С. при
придобиване на процесния лек автомобил. Затова и доколкото е налице
съсобственост между страните, искът за делба на тази движима вещ се явява
основателен, като делбата следва да бъде допусната между Ж. С. и М. К., при
равни квоти.
По отношение на иска за делба на движимите вещи, настоящият
съдебен състав намира следното:
В производството от събраните по делото свидетелски показания на
свидетелите - А. Ат. К., С.Й.К. и Ст. Д. С.а се установява, че към момента на
сключване на договора за покупко-продажба, процесният апартамент е бил
необзаведен. Вещото лице при огледа си е констатирало, че апартаментът е
обзаведен, като е констатирало наличие на аспиратор бял – Sital, стереоуредба
с три диска, две касети и две тонколони, маса разтегателна с повдигащ
механизъм и кухненска маса от чамов материал. Същите движими вещи не са
предмет на спора, като по отношение на двете разтегателни маси
първоинстанционното решение, не е обжалвано, поради което е влязло в
законна сила. С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът Ж. С., въпреки разпределената му с доклада доказателствена тежест,
не успя при пълно и главно да докаже обстоятелството, че именно: конкретно
посочените от него движими вещи са закупени по време на брака му с М. К.,
респ. че е налице съсобственост между страните по спора по отношение на
същите. Затова и следва да се приеме, че не е доказано възникването на
съсобственост между страните, по отношение на конкретните движими вещи,
за които се твърди да се намират в апартамента в гр. Аксаково и да са във
владение на М. К.. Затова и искът за делба се явява неоснователен по
отношение на движимите вещи, както следва: -2 бр. детски ъглови легла с
ракла (тъмно кафяви) от ПДЧ плоскости и пружинни матраци с повдигащ
механизъм, с размер на матраците 190/90 см. и на раклата 40/90 см., детска
(ученическа) секция - комплект (бюро, гардероб и шкафчета - тъмно кафяви),
от ПДЧ плоскости, с размер 180/200/60 см., със светлосиви вратички и черна
корпусна част, трикрилен гардероб (тъмно кафяв) с размери 200/180/60 см.;
13
холов ъглов диван (3+2 места) – сив, ПДЧ плоскости с разтегателен
механизъм, тапициран в късата част, с размери 180/80/60 см., кухненски ъглов
диван - тъмно кафяв, изработен от ПДЧ плоскости, с разтегателен механизъм,
състоящ се от две части, едната с размер 100/60/80 см., а другата – 160/60/80
см., холна секция - тъмно кафява, състояща се от четири секции с витрина и
етажерки, разделена на две части, с размер 200/200/50 см., скрин с четири
чекмеджета – чамов с размери 120/100/20 см., настолен компютър с
конфигурация система Intel Dual Core G3220 3Ghz, 2 GB RAM, 100 GB HDD,
DVD-RW, комплект с клавиатура и мишка, ведно с черен монитор с размер на
екрана 17 инча, резолюция: 1280 х 1024 пиксела, интерфейс: VGA, тип
матрица: LED, марка: HP, кафе-машина за еспресо марка „Crups“ (черна);
микровълнова фурна марка „Voltel“ (бяла); стояща електрическа готварска
печка с фурна с два електрически и два котлона на газ марка „Voltel“ (бяла);
хладилник с фризер марка „Electrolux“ (три чекмеджета на фризера и
хладилна част) - бял; телевизор марка „Toshiba“ - екран 81.00 см. (черен);
климатик марка „Midea“ - 12000 BIV, конвекторен (бял); климатик марка
„Wational“, инвенторен (бял); автоматична пералня марка „AEG“ – 7 кг.
(бяла); сушилня марка „AEG” - автоматична, 7 кг. (бяла).
По повод на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на процесния допуснат до делба апартамент, съставът на съда
формира следните правни изводи:
С разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК се урежда привременна мярка, с
постановяването на която се цели уреждане на отношенията между
съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство.
Видно от съдържанието на решението, постановено по гр. д. №
12347/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, ползването на семейното
жилище, представляващо апартамент № 19, находящ се в гр. Аксаково, ж. к.
„Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет. 5 е предоставено на М. К.. Обстоятелството, че и
към настоящия момент същото се ползва от страна на бившата съпруга, не се
оспорва в производството.
В заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че пазарната стойност на месечния наем на
апартамента съобразно състоянието му към момента на огледа възлиза на 285
лева. Затова и с оглед допускането на процесния апартамент до делба между
съделителите при равни квоти, то следва да се приеме, че претенцията по чл.
344, ал. 2 ГПК на Ж. С. спрямо М. К. за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползването му, се явява основателна в пълния заявен от страната
размер от 80 лева – месечно от датата на исковата молба – 10.08.2021 г. до
окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва за забава
върху всяка една сума до окончателното плащане.
Във връзка с даденото разрешение по повод отхвърляне на иска за делба
14
на движимите вещи, то претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК на Ж. С. за
заплащане на обезщетение за едноличното им ползване от страна на М. К., се
явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана.
В заключение, доколкото се установи наличие на съсобственост по
отношение на апартамента и лекия автомобил, то искът за делба по повод на
тях се явява основателен, като същата следва да бъде допусната между М. К.
и Ж. С. при равни квоти. Предвид констатираната липса на възникнала
съсобственост между страните по повод на движимите вещи, то искът за
делба се явява неоснователен. Претенциите по чл. 344, ал. 2 ГПК по повод на
обезщетението за ползване на недвижимия имот е основателна в пълния
заявен размер от 80 лева, респ. изцяло неоснователна по повод на движимите
вещи. С оглед на горното, първоинстанционното решение се явява правилно в
горепосочените обжалвани части, поради което следва да бъде потвърдено в
същите.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, а именно - оставянето без уважение и на
двете въззивни жалби, настоящият съдебен състав намира, че сторените от
страните разноски следва да останат така, както са извършени от всяка една
от тях /така определение № 53 от 17.01.2014 г., постановено по гр. д. №
115/2014 г. на ВКС, определение № 84 от 26.02.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2262/2018 г. на ВКС, определение № 525 от 2.07.2014 г., постановено по гр.
д. № 3702/2014 г. на ВКС/. В практиката на касационната инстанция е
приемано също, че в разглеждания случай, всяка една от страните по делото е
упражнила неоснователно правото си на въззивна жалба, а това само по себе
си изключва наличието на основание за присъждане на направените от тях
разноски във въззивната инстанция, което би било налице само при пълно
или при частично уважаване на същите /в този смисъл определение № 575 от
15.09.2014 г., постановено по т. д. № 1972/2014 г. на ВКС/. Затова съдебно-
деловодните разноски за настоящото производство не следва да се
разпределят и следва да останат за страните, така както са направени от тях.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1931 от 15.06.2022 г., постановено по гр.
д. № 11578/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, в ЧАСТИТЕ, с които е:
- ДОПУСНАТА съдебна делба апартамент с идентификатор №
00182.502.667.1.19, находящ се в гр. Аксаково, ж. к. „Надежда“, бл. 7, вх. 1,
ет. 5, ап. 19, състоящ се от две стаи, кухня, баня с тоалет и коридор, с обща
застроена площ от 59. 30 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение
15
със застроена площ от 5.57 кв. м., ведно с 3,7283 % от общите части на
сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор № 00182.502.667,
при граници: на същия етаж – обекти с идентификатор № 00182.502.667.1.18
и № 00182.502.667.2.20, под обекта: № 00182.502.667.2.15, над обекта - няма,
между съделителите: Ж. С. С., ЕГН: ********** и М. С. К., ЕГН: **********,
при равни квоти от по ½ ид. ч., на основание чл. 34 ЗС
- ДОПУСНАТА съдебна делба на лек автомобил марка „Ауди А6“,
*********, дизел, цвят - ****** между съделителите Ж. С. С., ЕГН:
********** и М. С. К., ЕГН: ********** при равни квоти от по 1/2 ид. ч., на
основание чл. 34 ЗС;
- ОТХВЪРЛЕН иска на Ж. С. С., ЕГН: ********** срещу М. С. К.,
ЕГН: ********** за допускане на съдебна делба за движимите вещи, като
следва: 2 бр. детски ъглови легла с ракла (тъмно кафяви) от ПДЧ плоскости и
пружинни матраци с повдигащ механизъм, с размер на матраците 190/90 см. и
на раклата 40/90 см., детска (ученическа) секция - комплект (бюро, гардероб и
шкафчета - тъмно кафяви), от ПДЧ плоскости, с размер 180/200/60 см., със
светлосиви вратички и черна корпусна част, трикрилен гардероб (тъмно
кафяв) с размери 200/180/60 см.; холов ъглов диван (3+2 места) – сив, ПДЧ
плоскости с разтегателен механизъм, тапициран в късата част, с размери
180/80/60 см., кухненски ъглов диван - тъмно кафяв, изработен от ПДЧ
плоскости, с разтегателен механизъм, състоящ се от две части, едната с
размер 100/60/80 см., а другата – 160/60/80 см., холна секция - тъмно кафява,
състояща се от четири секции с витрина и етажерки, разделена на две части, с
размер 200/200/50 см., скрин с четири чекмеджета – чамов с размери
120/100/20 см., настолен компютър с конфигурация система Intel Dual Core
G3220 3Ghz, 2 GB RAM, 100 GB HDD, DVD-RW, комплект с клавиатура и
мишка, ведно с черен монитор с размер на екрана 17 инча, резолюция: 1280 х
1024 пиксела, интерфейс: VGA, тип матрица: LED, марка: HP, кафе-машина
за еспресо марка „Crups“ (черна); микровълнова фурна марка „Voltel“ (бяла);
стояща електрическа готварска печка с фурна с два електрически и два
котлона на газ марка „Voltel“ (бяла); хладилник с фризер марка „Electrolux“
(три чекмеджета на фризера и хладилна част) - бял; телевизор марка „Toshiba“
- екран 81.00 см. (черен); климатик марка „Midea“ - 12000 BIV, конвекторен
(бял); климатик марка „Wational“, инвенторен (бял); автоматична пералня
марка „AEG“ – 7 кг. (бяла); сушилня марка „AEG“ - автоматична, 7 кг. (бяла),
на основание чл. 34 ЗС;
- М. С. К., ЕГН: ********** е ОСЪДЕНА да заплаща на Ж. С. С., ЕГН:
********** ежемесечно сумата от по 80 лв. /осемдесет/ лева,
представляваща обезщетение за едноличното ползване на апартамент с
идентификатор № 00182.502.667.1.19, находящ се в гр. Аксаково, ж. к.
16
„Надежда“, бл. 7, вх. 1, ет. 5, ап. 19, за времето от 10.08.2021 г. до
окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за забава
върху задължението до окончателното изплащане на всяка отделна сума, на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК;
- ОТХВЪРЛЕНА претенцията на Ж. С. С., ЕГН: ********** за
осъждане на М. С. К., ЕГН: ********** за ежемесечно заплащане на суми в
размер от по 100 лв. /сто/ лева, представляваща обезщетение за едноличното
ползване на следните движими вещи: 2 бр. детски ъглови легла с ракла
(тъмно кафяви) от ПДЧ плоскости и пружинни матраци с повдигащ
механизъм, с размер на матраците 190/90 см. и на раклата 40/90 см., детска
(ученическа) секция - комплект (бюро, гардероб и шкафчета - тъмно кафяви),
от ПДЧ плоскости, с размер 180/200/60 см., със светлосиви вратички и черна
корпусна част, трикрилен гардероб (тъмно кафяв) с размери 200/180/60 см.;
холов ъглов диван (3+2 места) – сив, ПДЧ плоскости с разтегателен
механизъм, тапициран в късата част, с размери 180/80/60 см., кухненски ъглов
диван - тъмно кафяв, изработен от ПДЧ плоскости, с разтегателен механизъм,
състоящ се от две части, едната с размер 100/60/80 см., а другата – 160/60/80
см., холна секция - тъмно кафява, състояща се от четири секции с витрина и
етажерки, разделена на две части, с размер 200/200/50 см., скрин с четири
чекмеджета – чамов с размери 120/100/20 см., настолен компютър с
конфигурация система Intel Dual Core G3220 3Ghz, 2 GB RAM, 100 GB HDD,
DVD-RW, комплект с клавиатура и мишка, ведно с черен монитор с размер на
екрана 17 инча, резолюция: 1280 х 1024 пиксела, интерфейс: VGA, тип
матрица: LED, марка: HP, кафе-машина за еспресо марка „Crups“ (черна);
микровълнова фурна марка „Voltel“ (бяла); стояща електрическа готварска
печка с фурна с два електрически и два котлона на газ марка „Voltel“ (бяла);
хладилник с фризер марка „Electrolux“ (три чекмеджета на фризера и
хладилна част) - бял; телевизор марка „Toshiba“ - екран 81.00 см. (черен);
климатик марка „Midea“ - 12000 BIV, конвекторен (бял); климатик марка
„Wational“, инвенторен (бял); автоматична пералня марка „AEG“ – 7 кг.
(бяла); сушилня марка „AEG“ - автоматична, 7 кг. (бяла), считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателно извършване на делбата, ведно със
законната лихва за забава върху задължението до окончателното изплащане,
на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Не присъжда съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, с които е
допусната съдебна делба на гаража, както и в частта, в която е отхвърлен иска
за делба на личните движими вещи на Ж. С. С., поради което същото е влязло
в законна сила в тези части.
17
Решението подлежи на обжалване, в частта единствено за исковете чл.
34 ЗС, пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на
чл. 280, ал.1, респ. ал. 2 ГПК. В останалата част, досежно претенциите по чл.
344, ал. 2 ГПК решението има характер на определение и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18