№ 83
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
В.ия Р. Стоилова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251800600275 по описа за 2025 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с
протести жалба против присъда, постановена по НОХД № 53/2023г. по описа
на РС Б..
По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимата
Ц. И. Д., родена на 17.08.1976 година в гр. М., обл. В., българка, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., област С., бул. „Б.“ № ......, със
средно образование, работи в „С.“ като „оператор“, неосъждана, ЕГН:
**********, за ВИНОВНА в това, че:на 08.10.2022 г., в с. В., общ. Б., обл. С., е
повредила противозаконно чужда движима вещ, като е изписала с боя/спрей
надпис „курва“ върху дома на С. С. Т., с ЕГН : **********, находящ се в с. В.,
общ. Б., обл. С., на ул. „Б.“ № ..., и с това е причинила имуществена вреда на
стойност 600,00/шестстотин/ лева, като деянието представлява маловажен
случай, поради което и на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1
НК, й НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер на 300,00 /триста/ лева.
Отхвърлен е предявения граждански иск от С. С. Т., с ЕГН : **********
от с. В., общ. Б., обл. С., срещу Ц. И. Д., с ЕГН: **********, за извършеното
от нея деяние по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за сумата от 600 /шестстотин/лева,
1
ведно със съответната законна лихва от датата на извършване на деянието-
08.10.2022 година до датата на окончателното изплащане на сумата, поради
оттегляне на иска.
Със същата присъда съдът е признал за невиновна подсъдимата Ц. И.
Д., родена на 17.08.1976 година в гр. М., обл. В., българка, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., област С., бул. „Б.“ № ......, със
средно образование, работи в „С.“ като „оператор“, неосъждана, ЕГН:
**********, за НЕВИНОВНА в това, че на 08.10.2022 г., в с. В., общ. Б., обл.
С., като е нанесла с боя върху фасадата на къщата на С. С. Т., с ЕГН :
**********, находящ се в с. В., общ. Б., обл. С., на ул. „Б.“ № ..., надпис
„курва“, който надпис е със съдържание, което тъжителката е възприела като
нещо унизително за честта и достойнството й, извършено по начин, който да
направи това публично достояние до неограничен кръг от хора, като на
основание чл. 304 НПК, я оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Отхвърлен е като неоснователен, предявения граждански иск от С. С. Т.,
с ЕГН : ********** от с. В., общ. Б., обл. С., срещу Ц. И. Д., с ЕГН:
**********, за извършеното от нея деяние по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 НК, за сумата от 2000 /две хиляди/лева, ведно със съответната
законна лихва от датата на извършване на деянието- 08.10.2022 година до
датата на окончателното изплащане на сумата.
Съдът е признал подсъдимата Ц. И. Д., родена на 17.08.1976 година в гр.
М., обл. В., българка, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Б., област С., бул. „Б.“ № ......, със средно образование, работи в „С.“ като
„оператор“, неосъждана, ЕГН: **********, за НЕВИНОВНА в това, че на
08.10.2022 г., в с. В., общ. Б., обл. С., като е нанесла с боя върху фасадата на
къщата на С. С. Т., с ЕГН : **********, находящ се в с. В., общ. Б., обл. С., на
ул. „Б.“ № ..., надпис „курва“, който надпис е със съдържание, което
тъжителката възприема като „позорящо“ и е извършено по начин, който да
направи това публично достояние на неограничен кръг от хора, като на
основание чл. 304 НПК, я оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 148,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен, предявения граждански
иск от С. С. Т., с ЕГН : ********** от с. В., общ. Б., обл. С., срещу Ц. И. Д., с
2
ЕГН: **********, за извършеното от нея деяние по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК, за сумата от 5000 /пет хиляди/лева, ведно със
съответната законна лихва от датата на извършване на деянието- 08.10.2022
година до датата на окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимата Ц. Д. са възложени направените по делото
разноски от страна на частния тъжител .
Присъдата в осъдителната и част е атакувана от подсъдимата Д. с
бланкетна жалба, чрез защитника на същата – адв. С. С. от САК, като
„недоказана“- необоснована, незаконосъобразна и неправилна, постановена в
нарушение на процесуалния и материалния закон.
В допълнително писмено изложение, защитникът прибавя конкретни
доводи, а именно- че подсъдимата и частната тъжителка изобщо не са се
познавали, поради което липсва мотив за извършване на престъплението.В
съдебните мотиви липсва ясен израз на волята на съда, за което от двете
самостоятелни изпълнителни деяния е призната за виновна подсъдимата да го
е осъществила от обективна страна- унищожаване или повреждане на чужда
вещ. В съдебните мотиви липсва обсъждане и преценка на степента на
обществена опасност на деянието, сторено от подсъдимата през призмата на
чл. 9, ал.2 НК – дали не се касае за малозначително деяние, при което изцяло
отсъства обществената опасност на извършеното. Оспорва се субективната
съставомерност на деянието, а именно същото да е извършено при пряк
умисъл, както е приел първостепенния съд в мотивите си.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата в осъдителната и
част и за постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на
която да бъде призната за невиновна и оправдана подсъдимата по
повдигнатото против нея обвинение с тъжбата- за извършено престъпление по
чл.216 НК.
В съдебно заседание по същество на делото защитникът изцяло
поддържа жалбата, ведно с оплакванията и доводите, съдържащи се в нея,
както и отправеното искане за отмяна.
Към това становище изцяло се присъединява подсъдимата.
В последната си дума обяснява, че нецензурната дума, написана на
фасадата на жилищната сграда, не е била предназначена за тъжителката, която
3
е непознато лице за нея, а за нейната работодателката- Ц.В.. По този начин
липсва умисъл за осъществяване на престъплението, поради което моли
въззивния съд да отмени присъдата на РС Б. и да я оправдае за извършено
престъпление по чл.216, ал.4, вр.ал.1 НК.
Тъжителката не се явява пред въззивния съд. В писмено изложение
процесуалният представител на същата – повереник- адв. В. В. заема
становище да се отхвърли жалбата и да се потвърди атакуваната присъда на
РС Б. като правилна и законосъобразна, за което излага подробни доводи.
Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата на заявените в
същата основание и след цялостен самостоятелен служебен контрол на
обжалваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна. Липсват основания за нейното уважаване.
Първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимата за по-леко по
степен на обществената опасност деяние – а именно – противозаконно
повреждане на чужда вещ, представляващо маловажен случай по смисъла на
чл.216,ал.4 НК, както и законосъобразно е отказал да ангажира наказателната
отговорност за другите обвинения, повдигнати с тъжбата, които са извън
предмета на въззивното обжалване.
На първо място- атакуваната присъда в наказателната и част в цялост
представлява процесуално годен акт.
Производството пред първата инстанция е протекло в съответствие с
процесуалните правила, определящи действията на страните в съдебно
заседание, събирането и проверката на доказателства. В максимална степен са
били обезпечени правото на защита на подсъдимата и на нейния защитник.
Събраните доказателства са процесуално годни. Същите са били
подложени на внимателен, прецизен и задълбочен анализ и тълкуване в
съответствие в действителния им смисъл и връзката помежду им. В резултат
на осъществената доказателствено-аналитична дейност са изградени верни и
обосновани фактически изводи, към които настоящата инстанция се
присъединява изцяло и ги споделя:
Подсъдимата Ц. И. Д. е родена на 17.08.1976 г. в гр. М., обл. В.,
4
българка, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., бул. „Б.“
№, със средно образование, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Ц. Д. работела от 19 години в „С. Т.“ гр. Б., на длъжност
„оператор на машина“. Тъй като имала здравословни проблеми - страдала от
дископатия и дискова херния, не можела да работи дълго време на машина, на
която се стои в седнало положение и се натиска педал, няколко пъти молила
прекия си ръководител - свид. Ц.В., да я премести на друго работно място, но
тя отказвала, тъй като подсъдимата нямала ТЕЛК решение и нямало
предписание от отдел „Здравословни и безопасни условия на труд“
подсъдимата да работи на друго работно място. Подсъдимата много се ядосала
и решила да отмъсти на Ц.В., като напише нецензурна дума по фасадата на
къщата й. Тези свои намерения, подс. Д. споделила със своите приятелки -
свид. М.В. и свид. Т.В.. Споделила и със сина си - свид. Т.И., че има проблеми
с прекия си ръководител Ц.В.. Свид. Т.И. също разговарял с Ц.В. и я помолил
да свали майка му от машината, на която работи, защото изпитва болки, но тя
отказала, с обяснението, че не може да го направи защото няма работници.
Подсъдимата решила да изпълни замисъла си и да отмъсти на Ц.В. и
помолила сина си - свид. И. да я закара с колата си до дома на Ц.В. в с. В.. В
ранните часове на 09.10.2022 г., свид. И. закарал подс. Д. в с. В., където тя с
помощта на спрей боя написала думата „курва“ върху фасадата на къщата на
тъжителката С. С., на ул. „Б.“ № ..., вместо на фасадата на къщата на Ц.В., на
ул. „Б.“ № ..... Надписът върху фасата на къщата бил забелязан от съседка на
тъжителката, която веднага й се обадила по телефона и я информирала. В този
момент тъжителката С. Т. и съпруга й отсътвали от дома си и били на почивка.
По тази причина тъжителката се обадила на своя близка приятелка - свид. В.
Г., която имала ключ от къщата на тъжителката и на която била поверена
грижата за кучетата, и тя веднага отишла на място до дома на тъжителката,
направила снимки на надписа и й ги изпратила по „Вайбър“. На същия ден,
тъжителката и съпруга й прекъснали почивката си и се прибрали в с. В., в
дома си. Прегледали записите от охранителните камери, монтирани на къщата
им и установили, че надписа е извършен от лице от женски пол, и подали
жалба в РУ Б., ведно със записите от охранителните камери. След
извършеното разследване по образуваната пр.пр. № 1489/2022 г. по описа на
РП Б., се установило, че извършител на деянието е именно подсъдимата Ц. И.
Д.. В дадените пред свид. П.А. - инспектор „Д...“ при РУ Б., писмени сведения,
5
подс. Д. признала, че тя е положила надписа „курва“ върху къщата на
тъжителката Т., но впоследствие разбрала, че е объркала къщата и е искала да
напише надписа „курва“ върху къщата на своя пряк началник - Ц.В., която се
намирала на същата улица през една къща от къщата на тъжителката.
Производството по пр.пр. № 1489/2022 г. по описа на РП Б., било прекратено с
Постановление на наблюдаващия прокурор от 20.12.2022 г. с мотив, че
извършеното престъпление по чл. 216, ал. 1 НК представлява маловажен
случай и се преследва по частен ред, с тъжба на пострадалия до съда.
Въззивният съд възприема така изложената фактическа обстановка с
уговорката за липса на процесуална възможност да бъдат ценени обяснения на
подсъдимата, дадени пред полицейски инспектор в хода на полицейска
проверка, без да е била привлечена към наказателна отговорност и да и са
разяснени правата и. Налице е многобройна и еднопосочна съдебна практика,
че данните съдържащи се във възпроизведените от полицейския инспектор
признания на подсъдимата, следва да се изключат от доказателствените
източници по делото, поради съществено противоречие и заобикаляне на
правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Що се касае до умисъла на подсъдимата при осъществяване на
престъплението. За разграничение от престъпленията обида и клевета, с които
се преследва пряко засягане на самооценката, доброто име и авторитета,
поради което са насочени пряко към конкретна личност, избрана като жертва
за посегателство на тези изконни човешки ценности, за престъпленията
против собствеността и в частност за престъплението по чл.216, ал.1 НК
/основен състав/ е без значение конкретната личност на пострадалия.
Субективната съставомерност под формата на пряк умисъл у извършителя,
винаги е налице, когато същият съзнава действията си, обективно насочени и
пригодни да причинят унищожаване или повреждане на вещ, за която е
достатъчно извършителят да съзнава, че не е негова, т.е. –чужда – без значение
дали знае кой конкретно е собственика и.
По отношение на втория въпрос, поставен с жалбата. Дали деянието,
осъществено от подсъдимата, в действителност не се отличава с
пренебрежително ниска степен на обществена опасност, или такава изцяло
отсъства, по начин, че да субсумира състава на чл.9,ал.2 НК, да отпадне
престъпния му характер, въззивният съд приема за установено следното:
6
Многобройна практика на ВКС през годините е посветена на
разграничението между маловажен случайна конкретно престъпление, по-
леко наказуемо в сравнение с основния състав и малозначително деяние по
смисъла на чл.9,ал.2 НК, при което изцяло отпада престъпния характер на
извършеното.
„Законът в чл.93,т.9 НК е дал легално определение на понятието
„маловажен случай“ и то се отнася до всички престъпления, за които е
предвиден по-леко наказуем по този признак състав, докато при наличието на
посочените в чл.9,ал.2 НК предпоставки, деянието не е престъпно, макар
формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление. Приложението на тази разпоредба изисква преценка дали
деянието е толкова малозначително, че не е обществено опасно или
обществената му опасност е явно незначителна“- Р на ВКС по н.д. №
739/2013г. на Първо НО. „Малозначителността, както и маловажността на
деянието не са само стойностен, но комплексен изразител на обществената
опасност, респ- на нейната липса или явна незначителност“
През призмата на тези съждения, при приетите за установени
фактически положения от първия съд за извършеното деяние и за личността
на подсъдимата, законът е правилно приложен, като е прието, че не е налице
„маловажен случай“. В това отношение обстоятелства, влияещи на
преценката са начинът на извършване на повреждане на вещта- с изписване на
фасадата на жилищната сграда изключително груба и нецензурна дума, имаща
вън от всякакво съмнение обиден характер за притежателя на вещта, но и
така, както е изписана на фасадата е могла да бъде възприета от всички
членове на населеното място- съседи и преминаващи покрай сградата, в т.ч. и
непълнолетни лица, което потенцира засягане по недопустим начин на тяхната
нравственост. Освен това, подбудите и мотивите на извършителката –
подсъдимата са били категорични и последователни, с осъществяването на
това свое действие да нанесе вреди на фасадата, но и да унизи честта и
достойнството на друго лице /който резултат не се е реализирал спрямо
личността на адресата- Ц.В. поради грешка/. Подсъдимата преди
осъществяване на престъплението е споделила и разгласила своето намерение
пред други лица с цел- да бъде злепоставена и унизена жертвата пред нейни
познати и колеги.Не на последно място се установяват самоуправни
7
характеристики при мотивите и подбудите на деянието- при замисъла и
осъществяването на което прозира стремежа на подсъдимата да пренебрегне
установения законов и правов ред за защита на нейните права, когато са
нарушени, а вместо това- предприемане на конкретната, доказателствено
установена саморазправа спрямо началничката и. Разкаянието, което
демонстрира подсъдимата пред двете инстанции е за това, че е засегнала с
действията си трето, непознато за нея лице, но не и – спрямо естеството,
престъпния характер на тези действия.
С оглед изложеното въвивният състав прие довода за нарушение на
материалния закон и искането за преквалифициране на деянието като
неоснователни, поради което следва да се оставят без уважение.
При цялостния контрол на обжалваната присъда по чл.314,ал.1 НПК,
извън предмета на жалбата въззивния състав констатира, че съдът в
гражданската част е осъществил процесуално недопустимо произнасяне по
същество, като е отхвърлил граждански иск, който е оттеглен от частната
тъжителка.
Съгласно разпоредбите на ГПК /субсидиарно приложим/, оттеглянето на
иска води до една единствена последица- а именно –прекратяване на
производството в тази част.
Изложената по-горе констатация обуславя изменение, посредством
отмяна на присъдата и прекратяване на производството в частта по отношение
на отхвърления граждански иск в размер на 600 лева, с предмет –обезщетение
за причинени имуществени вреди, явяващи се пряка последица от деянието по
чл.216,ал.4, вр.ал.1 НК, осъществено от подсъдимата.
Тези действия на въззивната инстанция са извън обхвата на въззивната
жалба, предвид задължението за цялостна проверка на присъдата по
чл.314,ал.1 НПК и не попадат в обсега на забраната „reformacio in peiuus“
въведена с чл. 336,ал.2 НПК , което важи само за наказателната част от
присъдата.
Присъдата в останалата и част следва да бъде потвърдена поради липса
на основания за отмяна и други основания за изменение.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т.3, вр.чл.337, ал.3 НПК съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №8 /13.05.2024г., постановена по НЧХД
№53/2023г. по описа на РС Б. в гражданската част на присъдата, като:
ОТМЕНЯВА присъдата в частта с която е отхвърлен предявения
граждански иск от С. С. Т., с ЕГН : ********** от с. В., общ. Б., обл. С., срещу
Ц. И. Д., с ЕГН: **********, за извършеното от нея деяние по чл. 216, ал. 4,
вр. ал. 1 НК, за сумата от 600 /шестстотин/лева, ведно със съответната законна
лихва от датата на извършване на деянието- 08.10.2022 година до датата на
окончателното изплащане на сумата, поради оттегляне на иска, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в частта по отношение на
граждански иск, предявен от . С. С. Т., с ЕГН : ********** от с. В., общ. Б.,
обл. С., срещу Ц. И. Д., с ЕГН: **********, за извършеното от нея деяние по
чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за сумата от 600 /шестстотин/лева, ведно със
съответната законна лихва от датата на извършване на деянието- 08.10.2022
година до датата на окончателното изплащане на сумата, поради оттегляне на
иска.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9