Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.София, 18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VI състав, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
възз.ч.гр.дело №4695
по описа за 2021 година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
жалба от длъжника по изпълнението З. „А.Б.“
АД против акт на съдебния изпълнител (постановление от 22.03.2021 г.) по изп. дело № 20218500400113 по описа на ЧСИ Ал.Б.с peг. № 850 на КЧСИ с район на действие СГС, с който е
оставено без уважение възражение против
разноските за адвокатско възнаграждение в частта над 200 лв. (по чл.10,
т.1 от Наредба №1/2009 г.) и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че не дължи
разноски по изпълнението в полза на взискателя и
възражението му в този смисъл, както и евентуалното му възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК неоснователно не са били уважени. Сочи се, че ЧСИ неправилно е
приел, че на взискателя се дължат разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, освен тези по т.1, и
такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г., тъй като реално не са извършени
такива действия. Изтъква се, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, а единствените действия относно
удовлетворение на вземанията на взискателя се
ограничават до подаване на молба за образуване на изпълнително дело и искане за
запор върху банкови сметки. Поддържа се, че при определяне на размера на
таксата по т.26 от Тарифата не следва да се взема предвид и адвокатското
възнаграждение, а при евентуалност – че следва пропорционално да се намали и
размера на таксата. Претендират се разноски в производство по обжалване на акта
на съдебния изпълнител съгласно списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да
се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание
чл.
436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата и
спазване на материално правните и процесуално-правните разпоредби на чл.78,
ал.5 от ГПК, вр. с чл.36 от ЗАдв
и Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на
обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител,
с който се е произнесъл по искане на
длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 ТТЗЧСИ и
той е предмет на съдебен контрол.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнително дело
№ 20218500400113 е образувано по молба на
В.Х.Т., подадена от
процесуален представител адвокат, против длъжника З. „А.Б.„
АД възоснова на изпълнителен лист
издаден на 16.03.2021 г. по търг.дело № 391/2020 г. на АС Велико Търново за
принудително събиране на парични вземания в размер на 180 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 1168 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законна лихва, считано от 03.06.2018 г. По делото са представени
доказателства - договор за правна защита и съдействие и пълномощно от
16.03.2021 г., с която уговорено възнаграждение на процесуален представител по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 16.03.2021 г., с която е поканен да заплати сумата по
изпълнителния лист и адвокатско възнаграждение в размер на 3332 лв., такса по
изпълнението в размер на 288 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 9514,
83 лв. ЧСИ е наложил запор на вземания
по банкови сметки и извършил справки. Длъжникът е подал на 19.03.2021 г. възражение
срещу разноските по изпълнителното дело и е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя до сумата от 200.00 лв., на основание чл.
78, ал.5 ГПК, както и при определяне на размера на пропорционалната такса ЧСИ
да не взема предвид размера на адвокатското възнаграждение. От страна на взискателя е изразено становище с вх. № 3640/25.03.2021 г. за неоснователност
на възражението.ЧСИ
е оставил без уважение възражението и е уведомил длъжника с Уведомление с изх.
№ 06590/22.03.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд, прие следното:
Според чл.79,
ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските
по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил
в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността
за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този
смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори
това подлежи на обжалване по реда на чл.
435, ал.2, предл. последно ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на
разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да приложи
разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 ЗА и
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) определя минималния размер на възнаграждението за
съответния вид правна помощ.
Взискателят по
образуваното изпълнително дело е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение за образуване и осъществяване на процесуално представителство в
производството, на основание чл.38 от ЗАдв. Спорът в
настоящото производство е за това дали в конкретния случай се дължат разноски
освен по чл.10, т.1 (които са присъдени), така и по т.2 от Наредба №1/2004 г.
при твърдения за липса извършени други допълнителни действия от процесуалния
представител на взискателя. С
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело не са посочени
конкретни изпълнителните действия за удовлетворяване вземането на взискателя, но с последваща молба
извършването им е възложено на съдебния изпълнител. С изпращането на покана за
доброволно изпълнение е наложен и запор на вземания по банкова сметка *** „Алианц Банк България“АД.
С
оглед на горното, съдът намира, че на взискателя се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение и по чл.10, т.2 (ДВ бр.7/2019 г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ, в приложимата й редакция. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл 36, ал 2 ЗАдв., вр. с чл.10, т.1 и т.2, вр. с чл. 7, ал. 2, т.5 (3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.) вр. с § 2А от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, имайки предвид вземането на
взискателя по делото, с процесното
постановление, е определен минималният размер на адвокатското възнаграждение.
Доводите на жалбоподателя, че делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност и че длъжникът е авторитетно и платежоспособно юридическо лице, са ирелевантни и по делото не се доказва плащането в срока за
доброволно изпълнение. Следва да се посочи, че разноските за адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения поначало не
представляват разноски за извършване на конкретен изпълнителен способ, поради
което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намира приложение по отношение
на тези разноски.
С
оглед на изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител за
определяне на разноските по изпълнителното дело, с които на длъжника са
възложени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя над минималните размери по чл.10, т.1 и
т.2 от Наредба №1/2004 г. се явява неоснователна.
В частта й относно определените разноски за
пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т.26,
б. "б" от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Поради това, направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват,
както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ,
така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е
събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие – чл. 78, ал. 1,
т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това, действията на съдебния изпълнителя и начисляване
на таксата след включване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
определения размер в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ са законосъобразни, поради което жалбата и в тази й част е
неоснователна.
Водим от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на З. “А.Б.“ АД с ЕИК ************ против акт на съдебния изпълнител
(постановление от 22.03.2021 г.) по изп. дело № 20218500400113 по описа на ЧСИ Ал.Б.с peг. № 850 на КЧСИ с район на действие СГС, с който е оставено без уважение възражение
против разноските за адвокатско
възнаграждение в частта над 200 лв. (по чл.10, т.1 от Наредба №1/2009 г.) и
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.