Решение по дело №218/2019 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 311/15.5.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 218 по описа на съда за 2019 г.

 

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на А.Л.К. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. В.С. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“ гр. София, с искане да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди.

С решение № 2371/19.02.2019 г., постановено по адм. дело № 10454/2017 г. по описа на ВАС – Трето отделение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания по отстраняването на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Съдът е оставил без движение исковата молба като е указал на ищеца да конкретизира исковата си молба като посочи точно периодите за които се претендира обезщетение, да посочи ответника и представи по делото пълномощно, с което е упъллномощил адв. С. да го представлява по делото.

С молба вх. № 1579/08.03.2019 г. адв. С. *** е конкретизирал исковата молба като е отговорил на всеки един от поставените въпроси. Посочил е, че ответник по иска е ГДИН, посочил е точните периоди, за които се претендират вреди, както и че исковата претенция е в общ размер от 10 000 лева. Представя пълномощно.

Ищецът претендира да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с наложено наказание “лишаване от свобода” за периода от 26.03.2012 г. – 09.05.2013 г.; за периода 10.05.2014 г. до 01.10.2015 г. и за периода от 12.01.2016 г. до 12.01.2018 г., като по време на престоя му е държан в условия на пренаселеност, конкретно се твърди, че за целия престой е разполагал с под 3 квадратни метра жилищна площ, в помещение с лоша хигиена, изразяваща се в наличие на дървеници, хлебарки, гризачи. При тези условия са му причинени неимуществени вреди, като същите оценява на 10 000 лева. В съдебно заседание, ищецът поддържа исковата претенция. 

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, представлява се от старши юрисконсулт Т. Ч. по изложени съображения оспорва иска като неоснователен и недоказан, моли да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за недоказаност на исковата молба, поради което моли искът да бъде отхвърлен.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Лишеният от свобода А.Л.К. е изтърпял наказание лишаване от свобода  в размер на 1 година и 2 месеца за периода от 26.03.2012 г. - 09.05.2013 г. в затвора в гр. Пазарджик. За периода от 03.2012 - 24.04.2012г е бил настанен в спално помещение 208 с площ 27,87 кв.м., заедно с още 5 лишени от свобода. От 24.04.2012 г. до 10.07.2012 г. е бил преместен в спално помещение 501, с размери 29.16 кв.м., където са били настанени общо 12 лишени от свобода. От 10.07.2012 е преместен в спално помещение 705, с размери 37.94 кв.м., където до края на месец юли са били настанени 16 лишени от свобода, за месец август са били 15 лишени от свобода, за месец септември 12 лишени от свобода, за месец октомври 13 лишени от свобода, за месец ноември 14 лишени от свобода, за месец декември 13 лишени от свобода, а от месец януари две хиляди и тринадесета година до месец май са били настанени 12 лишени от свобода.

За периода 10.05.2014 г. - 01.10.2015 година А.Л.К. е изтърпял наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по присъда по НОХД № 1618/2014 г. по описа на РСП. През месец май 2014 година е настанен в спално помещение 201, с площ 28.41 кв.м. /без площта на санитарния възел/, където били настанени общо 9 лишени от свобода. През месец юни е преместен в спално помещение 208, с размери 27.87 кв.м., където до края на месеца са били настанени общо 8 лица лишени от свобода, за юли 7 лишени от свобода, за месец август 6 лишени от свобода, за месец септември 5 лишени от свобода, за месец октомври 5 лишени от свобода, за месец ноември 7 лишени от свобода, за месец декември 6 лишени от свобода, за месец януари на следващата година са били настанени 6 лишени от свобода, и до 17.02.2015 са били 5 лишени от свобода. На 17.02.2015 година е преместен в спално помещение 801, с площ 44.51 кв.м., където били настанени 15 лица лишени от свобода до края на 03.2015 г., за месец април 16 лишени от свобода, за месец май 14 лишени от свобода, за периода 06.2015 г. - 08.2015 г. 20 лишени от свобода, за месец септември 18 лишени от свобода, на 01.10. 2015 г. 17 лишени от свобода.

За периода от 12.01.2016 г. - 17.11.2017 г., ищецът е изтърпял едно общо наказание в размер на 2 години лишаване от свобода по присъди по НОХД № 447/2016 г. на РСП и НОХД № 83/2016 на РСП. На 12.01.2016 година е настанен в спално помещение 208, с площ 27.87 кв.м., където са били общо 6 лишени от свобода, за месец февруари са били 5 лишени от свобода, за месец март 6 лишени от свобода, за месеците април и май са били 7 лишени от свобода. През месец юни е преместен в спално помещение 801, с площ 44.51 кв.м, при настанени 15 лишени от свобода, за месец юли 17 лишени от свобода, за месец август 19 лишени от свобода, за месец септември 15 лишени от свобода, за месец октомври 16 лишени от свобода, за месец ноември 14 лишени от свобода, за месец декември 16 лишени от свобода, за месец януари на следващата година са били 20 лишени от свобода, за месец февруари 19 лишени от свобода, за месец март 11 лишени от свобода, за април 15 лишени от свобода, за месец май 14 лишени от свобода, за месец юни 14 лишени от свобода, за месец юли 14 лишени от свобода, за месец август 11 лишени от свобода, за месец септември 10 лишени от свобода, за месец октомври 9 лишени от свобода, а до освобождаването му на 17.11.2017 г. са били 8 лишени от свобода.

За периода от 03.05.2018 г. - до момента изтърпява едно общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода по присъди по НОХД № 819/2018 на Районен съд Пазарджик и НОХД № 1153/2018 г. на Районен съд гр. Пазарджик за извършени престъпления по чл. 196 от НК. На дата 3.05.2018 е настанен в спално помещение 405, с площ 36.42 квадратни метра, където до 28.05.2018 година са били настанени общо 8 лица лишени от свобода. От 29.05.2018 г. до 13.06.2018 г. е бил настанен в спално помещение 707, с площ 44.31 квадратни метра, като за периода са били настанени общо 18 лица лишени от свобода. На 14.06.2018 г. е преместен в спално помещение 607, с площ 46.32, където са били настанени 18 лица лишени от свобода до края на месец юли, за месец август са настанени 19 лишени от свобода, за месец септември са настанени 20 лишени от свобода, за месец октомври са настанени 19 лишени от свобода, за месец ноември са настанени 20 лишени от свобода, за месец декември са настанени 19 лишени от свобода, до 09.01.2019 г. са били настанени 19 лишени от свобода. От 10.01.2019 г. е преместен в спално помещение 807, с площ 14.79 квадратни метра, където до края на месец март са били настанени 4 лица лишени от свобода.

От посочената справка е видно, че за всички периоди, през които ищеца е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Пазарджик, е бил настаняван в помещения, с наличие на санитарен възел.

При първоначалното разглеждане на делото са разпитани свидетелите С. П, Х. П. и И. Б., които заявяват пред съда, че с ищеца са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в една килия. Същият твърди, че условията в килията са лоши, няма тоалетна, няма мивка, хигиената е под всякаква критика, има влага, мухъл и паразити. Намира, че храната е под всякаква критика. Затворниците поддържат сами хигиената, но нямат препарати. Свидетелят Б. твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода от 2016 г., юли-август, с ищеца в една килия. В карцера не е бил заедно с него. Твърди, че в килията, в  която изтърпяват общо наказание лишаване от свобода с ищеца има тоалетна, но тя прилича на сметище, няма течаща вода, няма мивка, не се осигуряват препарати. Свидетелят П. прави изявление, че не е бил в ареста заедно с ищеца. В затвора са били в една килия пет месеца. Били са 20 – 18 човека в килия. Течаща вода има само в тоалетната, обаче с маркуч, друга чешма няма. Хигиената е под всякаква критика. Общата тоалетна в коридора се ползва от 80 човека.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия, с които са му причинени вреди изразяващи се в обида, огорчение, чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща противни на волята му.

Така предявения иск съдът счита за частично основателен и доказан.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В проведеното исково производство са установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Като видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото, няма нарушение на посочената разпоредба.

Установи се също така, че затворническата администрация е създала организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от свобода.

Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода през целия период е живеел в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така например в килия 801 лишеният от свобода е пребивавал на 2,61 кв.м. за около една година, а в килия 208 – 3,98 кв.в. за два месеца, в килия 501 при площ от 2,43 кв.м. е пребивавал четири месеца, в килия 705 при площ от 2,71 кв.м. е пребивавал около една  година и т.н. Този факт, сам по себе си е достатъчен за да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода, на търпене на вредите – около четири години и седем месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 800 лв. за целия период. В този размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, ако са поискани своевременно. От ищеца и процесуалния му представител е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което ще следва ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 15 лева за внесени държавни такси пред първоинстанционното и касационно производство. По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано.

         С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на А.Л.К. с ЕГН ********** *** обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 800 /осемстотин/ лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на А.Л.К. с ЕГН ********** *** против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част до предявения размер от 10 000 /десет хиляди/ лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на А.Л.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 15 /петнадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ:/П/

 

Определение № 7567 от 16.06.2020г. на ВАС – София, Трето отделение по АД № 7482/2019г.ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 7482/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
ИЗПРАЩА по подсъдност на Административния съд-Пазарджик касационната жалба на А. Л.К.срещу решение № 311 от 15.05.2019 г. по адм. дело № 218/2019 г. по описа на Административния съд - Пазарджик за разглеждането й от тричленен състав.
Определението не подлежи на обжалване.

Р Е Ш Е Н И Е № 665 / 8.9.2020г. по КАД № 688/2020г по описа на АС Пазарджик – Оставя в сила Решение № 311/15.05.2019 г., постановено по административно дело № 218/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, едночленен състав.

Решението е окончателно.