Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две
хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 8901 по описа за 2020 година на Районен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от П.Т.П., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде постановено решение, по силата
на което ответното дружество да бъде осъдено
да заплати в полза на ищеца
следните суми:
- 1760,25 лв., представляваща левовата равностойност
на 900,00 евро, дължими като командировъчни
средства за периода от 02.06.2020г. до 20.06.2020г. в ***и ***, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на задължението;
- 80,00
лв. – дължими командировъчни
средства за дните 31.05., 01.06., 21.06 и 22.06.2020г. в ***, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на задължението;
- 84,92 лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в почивните дни през м.06.2020г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: По силата
на трудов договор с номер 33 от 29.05.2020г. ищецът
бил назначен при ответника на
длъжност „шофьор на товарен автомобил,
НКПД 8332 2006, с продължителност на
работното време от осем часа,
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610,00 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6%. Ищецът извършвал превози
на товари в Република *** и страни от ЕС с товарен автомобил с номер В 8269 ВХ.
При сключване на трудовия
договор страните се били уговорили
работодателят да заплаща на работника
по 50 евро на ден командировъчни
за която и да е друга страна.
На
31.05.2020г. на ищеца му било
възложено в периода от 31.05.2020г. до
22.06.2020г. да извърши превоз на товари извън
***. На 31.05.2020г. бил извършен превоз от гр.
***до гр.
***. На
01.06.2020г. бил извършен превоз от гр. *** до
***, по маршрут ***-***-***-***-***-***-***-***, като българската граница била мината на
02.06.2020г. Командировъчните средства за периода от 31.05.2020г. до 22.06.2020г. не били изплатени. За м.06.2020г. ищецът
е положил извънреден труд в размер на
14 часа, като претендира сумата от 84,92 лв.
В срока по
чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, а и от
представения по делото трудов договор с номер 33 от 29.05.2020г. се установява,
че страните били в трудови правоотношения, като ищецът П.П.
бил назначен от ответника „Л.Д.1“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен
автомобил“. Уговореното трудово възнаграждение било в размер на 610,00 лв.
месечно, при 8 часов работен ден.
Видно от заповед за прекратяване на
трудов договор с номер 24 от 23.06.2020г. на осн. чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор на ищеца е бил прекратен.
Като писмени доказателства по делото
са приложени извлечения от „Car Tracker” на автомобила, който ищецът управлявал за м. юни 2020г.
Установява се от представеното по
делото заключение по допуснатата ССЧЕ, че съгласно командировъчна заповед с
номер 8269-2/29.05.20г. ищецът бил командирован за периода от 31.05.2020г. до
22.06.2020г. Ищецът бил общо 4 дни в командировка в *** и 18 дни в страни от
ЕС. Съгласно командировъчната заповед на ищеца му се полага за командировка в
страната сумата от по 20,00 лв. на ден, а за командировка в ЕС, съгласно
приложение номер 3 от НСКСЧ по 27 евро на ден. Съгласно законовите изисквания
по наредбите за командировки в страната и чужбина, които са осчетоводени в
счетоводството, за командировки в *** се дължат 80,00 лв., а за командировки в
ЕС – общо 950,40 лв. или общо 1030,40 лв. Ако се приеме устната договорка между
страните, изложена в исковата молба, то за командировки в ЕС се дължи сумата от
1760,22 лв. или общо сумата от 1840,22 лв. На ищеца му е била предоставена
служебна банкова карта. По счетоводни данни дължимите суми за командировъчни
разходи в общ размер от 1030,40 лв. са осчетоводени, като платени, чрез
изтеглената сума в брой от 600,00 лв. и чрез извършените плащания с картата, за
които няма представен разходен оправдателен документ. За периода 01.06.2020г.
до 22.06.2020г. дължимото БТВ се равнява на 448,96 лв., а нетното ТВ – 348,38
лв. От банковата сметка на дружеството по банковата сметка на ищеца е заплатена
сумата от 348,38 лв. НТВ за м. юни, с което трудовото възнаграждение е било
изплатено на ищеца. В счетоводството няма данни да е осчетоводен извънреден
труд, положен от ищеца. За 14 часа извънреден труд възнаграждението се равнява
на 84,92 лв.
От заключението по повторната САТЕ се
установява, че ищецът П.П. за процесния
период на командировка е пътувал 23 ч. и 43 минути.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявените искове с правно основание чл. 215 КТ и чл. 262, ал. 1,
т. 2 КТ ищецът следваше да установи в условията на пълно и главно доказване, че
с ответника са се намирали в трудови правоотношения, както и своята изправност
по тях. В тежест на ответника бе да установи, че е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение, командировъчни средства и
възнаграждението за положен извънреден труд.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че страните се
намирали в трудови правоотношения по силата на сключен трудов
договор с номер 33 от 29.05.2020г., като ищецът П.П.
бил назначен от ответника „Л.Д.1“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен
автомобил“. Уговореното трудово възнаграждение било в размер на 610,00 лв.
месечно, при 8 часов работен ден. Установи се, че със заповед за прекратяване
на трудов договор с номер 24 от 23.06.2020г. на осн.
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор на ищеца е бил прекратен.
От заключението по допуснатата ССЧЕ,
което съдът кредитира изцяло, като професионално дадено и отговарящо изцяло на
поставените въпроси се установи, че съгласно командировъчна заповед
с номер 8269-2/29.05.20г. ищецът бил командирован за периода от 31.05.2020г. до 22.06.2020г. Ищецът бил
общо 4 дни в командировка в *** и 18 дни в страни от ЕС. Съгласно
командировъчната заповед на ищеца му се полага за командировка в страната
сумата от по 20,00 лв. на ден, а за командировка в ЕС, съгласно приложение
номер 3 от НСКСЧ по 27 евро на ден. Съгласно законовите изисквания по наредбите
за командировки в страната и чужбина, които са осчетоводени в счетоводството,
за командировки в *** се дължат 80,00
лв., а за командировки в ЕС – общо 950,40
лв. или общо 1030,40 лв. В счетоводството няма данни да е осчетоводен
извънреден труд, положен от ищеца. За 14 часа извънреден труд възнаграждението
се равнява на 84,92 лв.
Ищецът не представи
допълнителни доказателства, от които да се установи, че страните договорили
размер на дневните командировъчни в размер, различен от уредения в НСКСЧ. Самото
голо твърдение за такова споразумение не е годно доказателство, поради което
съдът намира, че твърдението остана недоказано. Следователно следва да се приеме,
че дължимата сума в случая е 950,40 лв.,
като за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер искът се явява неосновател. Другите две искови претенции са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени. Това е така, доколкото ответникът не
ангажира доказателства за тяхното изплащане, а именно негова бе доказателствената тежест в тази насока.
По
разноските:
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на
съда, сумата от общо 222,19 лв., сбор от дължимите държавни такси и
възнаграждението на вещото лице, съобразно уважената част от исковите
претенции.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 101,42
лв., сбор от дължимата държавна такса и възнаграждението на вещото лице,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Ответникът следва да бъде осъден в
полза на ищеца сумата от 443,78 лв., представляваща сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковата
претенция.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
в полза на ответника сумата от общо 151,94 лв., представляваща сбор от
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати в полза на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 950,40
лв., представляваща сбор на дължими командировъчни
средства за периода от 02.06.2020г. до 20.06.2020г. в ***и ***, на основание сключен между страните трудов договор с номер 33 от
29.05.2020г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 29.07.2020г., до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над сумата от 950,40 лв. до пълния претендиран размер от 1760,25 лв. поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати в полза на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 80,00 лв. – дължими командировъчни средства за дните 31.05., 01.06., 21.06 и
22.06.2020г. в ***, на основание сключен между страните трудов
договор с номер 33 от 29.05.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.07.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплати в полза на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 84,92 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивните дни през м.06.2020г., на основание сключен между страните трудов договор с номер 33 от
29.05.2020г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба
в съда 29.07.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от общо 222,19 лв., сбор от дължимите държавни такси и възнаграждението на
вещото лице, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от 101,42 лв., сбор от дължимата държавна такса и възнаграждението на
вещото лице, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 443,78 лв., представляваща сторени в производството разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 151,94 лв., представляваща сбор от
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: