№ 21690
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110156382 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „Б****** против
„***** БЪЛГАРИЯ“ АД осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД с
претенция за възстановяване на сума в размер на 13 576,22 лв. , която се
претендира като регресно вземане за застрахователно обезщетение /13 551,22
лв./, изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско“ за щети на автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н ****, причинени от
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач
на автомобил „Тойота Ярис” с per. № В ****** РР при пътно-транспортно
произшествие от 13.09.2020 г., и сумата 25 лв. – ликвидационни разноски.
От страна на ответника се оспорва настъпването на застрахователно събитие
при описания в исковата молба механизъм и вината на застрахования при него
водач; оспорва стойността на твърдените щети и причинно-следствена връзка
с твърдяното събитие; оспорва вината на застрахования при ответника водач;
при евентуалност – възражение за съпричиняване: неспазена дистанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
От страна на ищеца са представени надлежни доказателства относно
факта на сключен договор за имуществена застраховка „Каско”, със срок на
валидност към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие за
автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н **** и относно факта на отправено
уведомление за настъпило застрахователно събитие и образувана
ликвидационна преписка. Не е оспорено от страна на ответника и се
1
установява, че за лек автомобил „Тойота Ярис” с per. № В ****** РР има
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на
покритие, който включва датата на произшествието.
Съставеният от двамата водачи протокол за ПТП не се ползва с обвързваща
доказателствена сила против ответника относно обстоятелствата и причините
за настъпване на произшествието, но се ползва с обвързваща доказателствена
сила против водача, за когото отразява неизгодни от гледна точка настоящия
спор обстоятелства. Според подписаното от двамата водачи, в графа
„Забележки“, застрахованият при ответника водач /А/ е посочил „Нямам
забележки, виновен съм“, като застрахованият при ответника водач /Б/ е
посочил „Автомбилът учебен беше спрял на десен завой .. на непрекъсната
линия се движеше с 60-70 км./час“.
В случая събраните по почин на ответника свидетелски показания чрез разпит
на застрахования при ответника по застраховка ГО водач Димитър И. не
противоречат, а съответстват на така вписаното в протокола за ПТП. Видно от
съдебния протокол за разпита по делегация на Димитър И. И. като свидетел на
ответника, същият потвърждава, че е управлявал учебен автомобил "Тойота
Ярис“ заедно с курсистка, която е шофирала; заявява, че пътното платно е
било с две ленти за движение, двупосочно, разделено с непрекъсната линия,
като непосредствено преди удара е бил дал команда на курсистката да намали,
но тя била намалила повече от необходимото.
От своя страна застрахованият при ищеца водач на автомобил „Опел
Кросланд“ с рег.№ Н *****., в съответствие с показанията на другия водач,
заявява /съдебен протокол от РС-Шумен за разпит по делегация по повод
водено друго дело във връзка със случая – гр.д.№ 65031/2021 г. на СРС, 33-ти
състав за което страните по настоящия спор са дали изрично съгласие в осз от
06.12.2023 г./ заявява, че не е имало движение в насрещната лента, видял е
учебния автомобила от разстояние около 200 м.; свидетелят бил намалил до
60-70 км./час, когато внезапно учебният автомобил бил потеглил, без да е бил
подаден преди това сигнал с мигач.
От така събраните гласни доказателства, както и от заключението на САТЕ,
изготвена от инж. Й. се налага изводът, че произшествието е настъпило по
вина на двамата водачи.
Показанията на застрахования при ответника водач на учебния автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № В******РР съдържат признание за рязко намаляване
на скоростта, без да е бил подаден светлинен сигнал – мигач или аварийни
светлини.
От своя страна застрахованият при ищеца водач на „Опел Кросланд“ по
застраховка „Каско”, признава, че е имал видимост от разстояние 200 метра
2
към учебния автомобил, като настъпването на удара в задната част на учебния
автомобил убеждава, че водачът на „Опел Кросланд“ е допуснал нарушение
на чл. 37, ал. 3 ЗДвП като не се е движил със съобразена с условията на пътя
скорост така, че да има възможност да спре или заобиколи учебния
автомобил, движещ се пред него.
Следва да се отбележи, че не е налице идентичност между настоящия спор.
Макар и по повод на едно и също ПТП, по настоящото дело предмет е
регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от
застрахователя по застраховка „Каско“ за щети на автомобил „Опел
Кросланд“ с рег.№ Н ****, което се претендира от застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил „Тойота Ярис” с
per. № В ****** РР, който водач се твърди да е виновен за настъпване на
произшествието.
Докато по гр.д.№ 65031/2021 г. на СРС, 33-ти състав предмет е било регресно
вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователя по
застраховка „Каско“ за щети на автомобил „Тойота Ярис” с per. № В ******
РР, което е било претендирано от застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н ****, кото по
това дело е бил твърдян от ищеца /Лев Инс/ като виновен за настъпване на
произшествието.
Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на
щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 13 551,22 лева, Съдът
кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено и с оглед направения по-горе извод за съпричиняване в равна
степен, следва, че правото на ищеца на регрес е до ½ част от изплатеното по
Каско обезщетение, а именно – 6 775,61 лв., като заедно с 25 лв.
ликвидационни разноски, които обичайно се следват искът се явява частично
основателен за сумата 6 800,61 лв.
С оглед изхода на спора претенцията на ищеца за съдебни разноски е
изцяло основателна за 1 135,81 лв. (от общо сторени в размер на 2 267,45 лв.),
а претенцията на ответника – за 1 012,13 лв. (от 2 028 лв.).
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***** БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ******* да заплати на
ЗАД „Б****** с ЕИК *****, на основание чл. 411 КЗ, сумата 6800,61 лв. –
представляваща регресно вземане за ½ част от застрахователно обезщетение,
изплатено от ЗАД „Б****** /в пълен изплатен размер 13 551,22 лв./ в
3
качеството му на застраховател по договор за застраховка „Каско” и за щети
на автомобил „Опел Кросланд“ с рег.№ Н ****, причинени от застрахования
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автомобил
„Тойота Ярис” с per. № В ****** РР при пътно-транспортно произшествие от
13.09.2020 г., увеличено със сумата 25 лв. – ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху сумата 6800,61 лв., считано от 30.09.2021 г. (дата
на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане, както и сумата
1 135,81 лв. - съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б****** против „***** БЪЛГАРИЯ“
АД осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД - за разликата над
6 800,61 лв. до пълния претендиран размер 13 576,22 лв. (претендирана
като общ размер на регресно вземане за застрахователно обезщетение
13 551,22 лв., увеличено с сумата 25 лв. – ликвидационни разноски).
ОСЪЖДА ЗАД „Б****** с ЕИК *****а заплати на ЗАД „*****
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК ******* сумата 1 012,13 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4