Р
Е Ш Е
Н И Е
№__2_____/
07.01.2019 год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На единадесети декември
2018 г.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
Секретар:Нели Бъчварова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.търговско дело № 342 по описа за 2018 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби
срещу Решение №289/03.04.2018 г. по описа на ДРС по гр.дело №2977/2017
г.
Подадената е въззивна жалба от ответника Д.Т.М., ЕГН ********** ***, срещу решението,в частта на
съдебият акт ,с който се признава за установено , че Д.Т.М.
дължи 1 / 2 от сумите : 1500 лв. - дължима главница по договор за издаване и
обслужване на стокова карта за физически лица от 24.08.2008 г, сключен между
Банка ДСК и ** , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/ 19.04.17 г. / до окончателното изплащане , 679, 57 лв. - възнаградителна
лихва за периода от 19.04.2014 год. до 25.06.2016 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 679 /26.04.2017 г. по ч.гр.дело
№1274/2017 г. по описа на ДРС.
Твърди се в жалбата,че исковете били недопустими;че било неморално наследникът да плати дълга на
своя наследодател, който се бил дезинтересовал от децата си; че наследството не
било приемано;че исковете били погасени по давност.
Съдът допуснал
процесуални нарушения ,като недопуснал
някои доказателства и оспорване
по чл. 193 от ГПК за някои документи;разгледал делото при неравнопоставеност на
страните и не отчел обстоятелството,че банката е прехвърлила вземането на трето неучастващо лице .
Моли се за отмяната на решението в обжалваната
част и отхвърляне изцяло на предявените искове.
В
подаденият отговор на въззивната жалба,възизваемата „Банка ДСК” ЕАД оспорва основателността на
жалбата.
Подадена е и въззивна жалба от ищеца „Банка ДСК” ЕАД срещу частта на решението,с която съдът е отхвърлил исковете на
„Банка ДСК"- за част от сумите.Намира решението в тази му част,за неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.
Неправилно съдът приел,за част от
сумите, са погасени по давност,а за част от сумите, че са начислени за периода
след крайния падеж на кредита, а за този период се дължало само обезщетение за
забава, но не и договорна лихва.Съдът извел този неправилен извод,тъй като не
анализирал Договор за издаване и обслужване на стокова карта за физически лица
от 24.06.2008 г. и Общите условия, които са неразделна част от него. Неправилно
съдът определил периода на погасителната давност и не мотивирал решението си в
тази му част.
Решението не било съобразено с приетата и
неоспорена експертиза.
Неправилен
бил и изводът на съда ,че частта от иска за договорна /възнаградителна/ лихва
за периода след крайния падеж на кредита следва да бъде отхвърлена.Релевантно
за спора било обстоятелството налице ли е неплатена на крайния падеж главница
по процесния договор.
Наказателната лихва следвало да се уважи също съобразно заключението на
вещото лице.
Подадена е и въззивна частна жалба
от ответника Д.Т.М.,
ЕГН ********** ***, срещу решението,в
частта за разноските.Съдът не отчел обстоятелството,че било подадено само едно
заявление срещу двата длъжници,поради което разноски (държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение) изобщо не трябвало да се присъждат на
заявителя „Банка ДСК“. По делото „Банка
ДСК“ не била представила списък на разноските, в който да са включени разноски
за заповедното производство и затова такива не следвало да се присъждат.
Моли да се намалят присъдените разноски за ищеца „Банка ДСК“ да се намалят, а за ответника Д.М.-
да се увеличат присъдените разноски.
В отговора си на частната жалба „Банка ДСК“
я приема за неоснователна .
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при
наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими. Същите отговарят на изисквания на
чл. 262 ГПК.
Решението на ДРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, поради което е допустимо.
Добрички окръжен съд,като взе предвид становищата на страните по делото и
събраните доказателства,съобрази следното,
относно правилността на обжалваната част от решението:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***,
гр.София, срещу Д.Т.М., ЕГН- ********** ***,
иск за признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника
към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д.№1274/2017г. по описа на ДРС за ½ от следните суми: 1500 лева –
дължима главница по договор за издаване и обслужване на стокова карта за
физически лица от 24.06.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и наследодателя
на ответника - Тодор М. Кръстев, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението /19.04.2017г./ до окончателното плащане; 1934,10
лв. – възнаградителна лихва за периода
05.11.2010г. – 19.04.2017г.; 111,77 лв. – лихвена надбавка за забава за периода
25.06.2016г. – 19.04.2017г.; 7,50 лв. – дължими
такси до 19.04.2017г. и в условията на евентуалност иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца ½ от следните суми: 1500 лева – дължима
главница по договор за издаване и обслужване на стокова карта за физически лица
от 24.06.2008г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и наследодателя на ответника - **,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
до окончателното плащане; 1934,10 лв. –
възнаградителна лихва за периода 05.11.2010г. – 19.04.2017г.; 111,77 лв. –
лихвена надбавка за забава за периода 25.06.2016г. – 19.04.2017г.; 7,50 лв. – дължими такси, дължими на основание
настъпило наследствено правоприемство между ответника и кредитополучателя **,
починал на 23.01.2011г.
Съставът на въззивния съд, като констатира, че възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спорните факти, е в съответствие със събраните в хода на
производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на
ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на
основание чл. 272 от ГПК.
По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на
някои фактически изводи съдът намира следното:
По отношение жалбата на Д.М.,съдът
съобрази следното:
Предявените искове не са
недопустими,нито неморални.Ответникът е наследник по закон на починалия **.По
делото са събрани доказателства,че ответникът е приел наследството на починалия
му на 23.01.2011 г. баща,тъй като на 04.05.2015 г. е дарил на брат си * М.,придобитите по наследство идеални части от недвижим
имот,собственост на починалия.Извършеното разпореждане е действие на приемане на
наследството,съгласно чл.49,ал.2 от ЗН,поради което по силата на чл.48 от ЗН,правата и задълженията на починалия наследодател са преминали върху
ответника и същият вече е пасивно легитимиран да отговаря за наследените
задължения.
Неоснователно е възражението на
ответника,че вземането е погасено по давност към април 2014 г.,при условие,че е
станало изскуемо през април 2011 г.
Настъпването на предсрочната
изискуемост е обусловено от две
предпоставки:от обективният факт на неизпълнението и от субективния факт
на упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.Съгласно даденото в т.10
на ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС разрешение,предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаването на волеизявлението на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем,ако към този момент са
настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й.Банката изрично следва да
е заявила,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
и това нейно волеизявление следва да е
достигнало до длъжниците-кредитополучатели преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.Преценката дали да го упражни своето право и
кога,принадлежи на банката,съгласно Общите условия към договора.
Не могат да бъдат споделени
твърденията на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционният съд.
Относно подадената въззивна жалба от ищеца „Банка ДСК” ЕАД срещу частта на решението,с която съдът е отхвърлил исковете на
„Банка ДСК"- за част от сумите,съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Кредитополучателя е поел задължение да внася по разплащателната
сметка суми/ вноски/ за погасяване на
задълженията по договора за кредит и да заплаща дължимата лихва върху
ползуваната част от кредита месечно,на определена падежна дата и следователно давността тече отделно за всяка вноска по лихвата от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката.
Спори се относно коя погасителна давност е приложима при вземания,
възникнали от неизпълнение на договори за кредит, а именно-дали общата
погасителна давност, или тригодишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД, каквото
е становището на въззивника. За да даде отговор на така поставения въпрос,
съдът се съобрази със задължителната практика на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 523/2011 г., III г. о., ГК/, според която при договора за заем е налице едно неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането
на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за
кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност. Относно
договорната лихва-същата представлява цената на ползваната парична сума, но понеже същата не се дължи
заедно с главницата/не е включена в дължимата анюитетна вноска/ и тя се явява
санкционираща лихва,по отношение на нея
следва да се приложи чл.111 от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на ищеца,че
възнаградителна лихва се дължи и за периода след срока на действие на
договора.Правилно е становището на първоинстнационният съд,че след този срок се
дължи обезщетение за забава.
Относно
частната жалба на ответника Д.Т.М., ЕГН ********** ***, срещу решението,в частта за
разноските:
Частната жалба е
неоснователна.Съдът,разглеждащ иска по чл.422 от ГПК е задължен да се произнесе
по разноските,сторени от кредитора в заповедното производство,които са
присъдени правилно.
Поради пълно съвпадение на изводите на двете
инстанции,обжалваното решение следва да бъде потвърдено,а подадените
жалби-оставени без уважение.
С оглед изхода от спора,доколкото всички жалби са
неоснователни,на страните не се присъждат
разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното съставът на
Добрички окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№289/03.04.2018 г. по описа на ДРС по гр.дело №2977/2017 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 ГПК.
Председател: Членове:1.
2.