№ 588
гр. Пазарджик , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
Секретар:Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Административно наказателно
дело № 20205220201349 по описа за 2020 година
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в публично заседание проведено на двадесет и
девети октомври юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар Огняна Фурнаджиева
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 1349 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: с. *****, общ. Пазарджик, ул. „****“ № **, представлявано от управителя
Р.А.С., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Петко Машев“ № 9, офис № 2, адвокат Л.М.,
против Електронен фиш серия Г, № 00186** на ОД МВР Пазарджик, с който на основание
чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/
за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
пълномощник – адвокат Л.М., който поддържа жалбата и иска отмяна на ЕФ. Претендира и
присъждане на разноски.
За ответника по жалбата- териториалната структура на ОД на МВР Пазарджик,
редовно призована, не се явява представител. Депозирано е становище, с което се иска от
съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Претендират се
разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.05.2020 г. в 15:13 часа в гр.
Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“ № 153, с посока на движение към АМ Тракия, е
заснето с АТСС ARH CAM S1 №11743bb да се движи т.а. „*****“, с рег. № ****, като ю.л.,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от
движение не е сключило договор за ЗЗГО.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доколкото същите спомагат
за пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото и са абсолютно
непротиворечиви, съдът основава на тях фактическите си констатации.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и по същество основателна.
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Основното от тях се свежда до
това, че от обжалвания ЕФ не може да се изясни ясно и недвусмислено каква е била волята
на наказващия орган, т.е. кое е санкционираното лице. Това е така, защото в
обстоятелствената част на електронния фиш е посочено, кой е собственикът, към момента на
нарушението, на процесното МПС – дружеството „*****“ ЕООД, ЕИК *****. След това
веднага е посочено кой е бил законният представител на собственика – управителят на
дружеството Р.А.С.. Накрая, т. е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с
обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За
извършеното нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4 от КЗ, във вр. с
чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1, Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00
лева”. От така записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – Р.А.С., а
не на представляваното от него дружество, т.к. както вече се посочи, обръщението е
адресирано към него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение липсва
посочване на обстоятелството, че на представляваното от г-н Стоименов дружество се
налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е незаконосъобразен и защото
практически излиза, че с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо,
т.к. такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе описано
извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в неизпълнение на
задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно средство, което е
2
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, то тогава
не би могло да се ангажира отговорността на Р.С., като физическо лице, т.к. не той е
собственик на описаното във фиша МПС, а представляваното от него дружество, което е
различен административно-наказателноотговорен правен субект и което единствено е имало
задължение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Трябва да се каже и това, че с електронен фиш за нарушение по чл.483, ал.1, т.1, във
вр. с чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 или т.2 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственика на МПС, което
е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е собственик, но го е
управлявало по време на констатиране на нарушението. Аргумент за това е разпоредбата на
чл.647 ал.3 от КЗ, която сочи: „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП”. Разпоредбата продължава с това,
че: „Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6.
Член189, ал.5 от Закона за движение по пътищата не се прилага”. Последното изречение на
цитираната норма указва, че собственикът не може да представи пред наказващия орган
декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е управлявало автомобила, т.
е. не може да се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да бъде анулиран и да се
издаде нов против лицето – несобственик, което е управлявало МПС без застраховка. От
това категорично следва, че ЕФ за горецитираното нарушение може да се издаде само
против собственик, а Р.А.С., както стана ясно, не е такъв.
По отношение на направените от жалбоподателя възражения.
Като се има предвид фотосът с № 0266754, направен от ARH CAM S1 с № 11743bb,
придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по смисъла на
чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същият този фотос, заснет от техническото
средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и изготвен в
съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната част на фотоса
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.
Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е процесният
автомобил. Установява се на какво разстояние се е намирал той от АТСС. Мястото на
разположение на АТСС е било отразено и в съставения протокол за използване на АТСС. В
този протокол, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено мястото на
разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С“ -
стационарен, с посока на действие „П“ - приближаващ. В тази насока неоснователно е
направеното възражение, че е допуснат съществен пропуск при попълването на протокола,
тъй като в него не са попълнени графите за посочване на начало и край на контролирания
участък. Спазено е било и изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно
направена е била снимка, отразяваща разположението на уреда. Освен всичко казано до тук,
мястото на извършване на нарушението може да се идентифицира и посредством
посочените географски координати в представения фотос от АТСС. Процесното
техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на
установяване на нарушението е било технически изправно, видно от приетите като писмени
3
доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка
за техническа изправност. Във връзка с горното е неоснователно възражението, че не може
да се определи мястото на извършване на нарушението.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се посочи, че то бе направено
своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на делото- отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие се
установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
под минималния размер от 300 лева съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /при материален
интерес от 1000 до 5000 лева - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лева, предвид размера на
административното наказание - „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева/. Видно от
цитираната разпоредба, адвокатското възнаграждение е дори под предвидения от
законодателя размер, поради което следва да бъде оставено без уважение направеното
възражение за прекомерност от въззиваемата страна. При това положение ОД на МВР
Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
посочените по-горе съдебни разноски.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 00186** на ОД МВР
Пазарджик, с който на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: с. *****, общ. Пазарджик, ул. „****“ № **,
представлявано от управителя Р.А.С., на основание чл.638, ал.4, във вр. с
чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, за
извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: с. *****, общ. Пазарджик, ул. „****“ № **, представлявано
от управителя Р.А.С. разноски в размер на 300 лева /триста лева/ - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4
5