Решение по дело №1299/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 225а и чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Делото е образувано по жалба на А. А. Д. [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица], чрез адв. Хр. Я. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, моб. [тел. номер]/*** против Заповед № КС-225А-9/15.04.2024 г. на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна, с която и е разпоредено премахването на незаконен строеж „Бетонова площадка с навес – дървена конструкция“, находящ се в ПИ с кад.идент. № ***, частна собственост, урбанизирана територия, НТП – ниско застрояване до 10 м. с площ от 640 кв.м., стар номер *** по КККР на [населено място], с адм. адрес: [населено място], [жк], [улица] 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Предмет на процесната заповед е обект, който не е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и поради това за него не е необходимо издаването на разрешение за строеж. Издадената заповед е в противоречие с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, тъй като премахването на обект, който не е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ ще доведе до засягането на права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.

В с.з. по делото, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Хр. Я. от АК – Варна, който поддържа жалбата и пледира за присъждането на направените разноски по делото, като представя списък на същите по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът – кметът на район „Аспарухово“ при община Варна, редовно призован, се представлява от ст. юрк. М. Д., редовно упълномощена, която изразява становище за законосъобразност на обжалваната заповед и отхвърляне на жалбата. В дадения от съда срок представя и писмени бележки в същия смисъл.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е инициирано по жалба на С. Г. от [населено място] до кмета на район „Аспарухово“ община Варна от 24.02.2023 г. (приложена в адм. преписка).

Н. 09.03.2023 г., 13.06.2023 г., 16.06.2023 г., 20.07.2023 г., 21.07.2023 г., 02.08.2023 г. служители от район „Аспарухово“ при община Варна са съставили Констативни протоколи (приложени в адм.преписка) от извършени проверки на място в ПИ с идент. № *** с адм. адрес: [населено място], [жк], [улица], където са установили извършен строеж със собственик и възложител жалбоподателя А. Д.. Служителите са констатирали, че в процесния ПИ е изграден строеж на мястото на съборена постройка – допълващо застрояване, в западната част на имота, в непосредствена близост до южната част на сграда с идент. № *** като строежът е разположен на имотната граница с идент. **, като дървената конструкция – навес е прикрепена към масивна ограда на ПИ с идент. ***. Строежът е с размери - дължина около – 5м., ширина около 4 м. и височина около 2 м. строежът е изпълнен от стандартизирани елементи за носеща конструкция, която се състои от дървен скелет от вертикални носещи елементи – колони, свързани с бетонова площадка и хоризонтални носещи елементи – греди, свързани в едната част с масивна каменна ограда. Връзката между отделните части на конструкцията е направена от крепежни елементи. Покривът е едноскатна дървена конструкция, разположена върху дървен гредоред, покрит с битумни керемиди, като основата е излят бетон. Строежът е изграден в периода от м. март до м. юни 2023 г. според Констативни протоколи от 09.03.2023 г. и 13.06.2023 г.

Строежът „Бетоново площадка с навес – дървена конструкция“ е изграден без разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Процесният строеж е изграден и без становище на инженер-конструктор в нарушение на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ.

За установеното нарушение е бил съставен Констативен акт № 28/ 17.11.2023 г. от служители в отдел „Контрол на строителството“ при район „Аспарухово“ при община Варна (приложен в адм. преписка) на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В КАкт строежът е определен като шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 и условията на чл. 12 от Наредба № 1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Актът е бил изпратен на жалбоподателя А.Д. с писмо от 07.12.2023 г., върнато като непотърсено. Това е наложило залепването на съобщение на 16.01.2024 г. за КА на оградата на ПИ с идент. № 10135.5510.440 и на таблото за съобщения в сградата на район „Аспарухово“ при община Варна, за което са били съставени Констативни протоколи от 16.01.2024 г. и 25.01.2024 г.

Жалбоподателят А.Д. не е подала възражение в законово установения 7-дневен срок против Констативен акт № 28/ 17.11.2023 г., за което е бил съставен Констативен протокол от 25.01.2024 г.

Кметът на район„Аспарухово“ при община Варна, въз основа на посочения КА е издал и процесната Заповед КС-225А-9 на 15.04.2024 г., която е била изпратена на жалбоподателя А.Д. с писмо от 18.04.2024 г., което е било върнато като непотърсено на 13.05.2024 г. според известието за доставяне. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя чрез поставянето на съобщение от 16.05.2024 г. на входната врата на имота в който е изграден процесния строеж, собственост на жалбоподателя. Заповедта е била поставена и на таблото за съобщения в сградата на район „Аспарухово“ при община Варна, за което са били съставени Констативни протоколи от 16.05.2024 г. и от 21.05.2024 г. (приложени, адм.преписка)

Процесният адм. акт – Заповед № КС-225А-9/15.04.2024 г. е получена на ръка от процесуалния представител на жалбоподателя А. Д. на 21.04.2024 г. според запис на ръка под представеното копие на заповедта в представената адм. преписка. Жалбата е подадена на 31.05.2024 г. в район „Аспарухово“ при община Варна (стр. 6 от делото).

По делото е представена Заповед № 4152/ 28.11.2023 г. за делегиране на функции от кмета на община Варна на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ (приложена, адм. преписка).

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза (стр. 35 до 46 от делото). Експертизата е приета от съда с оспорване от процесуалния представител на адм. орган по отношение на свлачищния генезис на адм.орган, като не е поискано събирането на допълнителни доказателства.

Назначеното ВЛ по делото дава заключение на първия поставен въпрос, че

А) строителните дейности на „Бетонова площадка 5/ 4 м. са част от укрепителни мероприятия (терасиране – I етап) извършени в имота за минимизиране вероятността от образуване на ерозия при стръмни пространства, като раздела по-голямата площ на по-малки зони, които лесно да абсорбират влагата и я разпределят равномерно ( чл. 151 от ЗУТ) – няма налична документация;

Б) строителните дейности за „Навес – дървена конструкция в размери 5/ 4/ 2,20 м. (лятна кухня), извършени върху изградената „циментирана площадка“, според констативните протоколи и взетите показания са извършвани в периода до м.юни 2023 г.(чл. 46 от ЗУТ) – няма налична такава документация.

След промени в ЗУТ 2021 г… чл. 46 ЗУТ на летни кухни…. Не е нужно издаване на разрешение за строеж от кметствата.

Не се изисква разрешение за строеж за .. чл. 151 от ЗУТ: ..т. 4. подпорни стени с височина до 1,2 м. над нивото на прилежащия в основата им терен.

Н. втория, поставен въпрос съдебният експерт е дал отговор, че обекта представлява временна сглобена дървена конструкция (лятна кухня), закрепена към изравнена циментова основа с монтажни ъглови планки. За обекта не се издавани строителни книжа.

Н. третия поставен въпрос назначеното ВЛ дава заключение, че процесният имот се ползва като лятна кухня с ел. печка и ел. скара.

Н. четвъртия поставен въпрос съдебния експерт дава отговор, че процесния обект няма характеристиките на строеж.

Н. поставения последен въпрос ВЛ дава заключение, че процесният обект е строеж от шеста категория. Строежите от шеста категория не подлежат на въвеждане в експлоатация (чл. 147 от ЗУТ).

Съдът не кредитира заключението на назначеното ВЛ по делото като компетентно и безпристрастно изготвено, независимо от приобщаването му към доказателствата по делото в съдебно заседание. Съдът приема, че заключението на ВЛ е вътрешно противоречиво и кредитира същото само по отношение на описанието на обекта. Не кредитира заключението по отношение на даденото становище за временен и преместваем характер на обекта и счита, че са налице всички характеристики за „строеж“ за изградената лятна кухня по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, каквито са основните възражения на жалбоподателя А. Д. в подадената жалба пред съда. Съдът намира, че Бетоновата площадка с навес – дървена конструкция не би могла да се отдели от терена и да се премести. Не може да се разглоби и да се монтира на друг терен, тъй като е построена върху бетонова основа, която не може да се премести без да се разруши. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС и адм. съдилища в страната.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата да процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Съдът приема, че издадения адм. акт е законосъобразен като издаден от адм. орган в кръга на неговите правомощия, предвид на представената Заповед за делегиране на правомощия на кметовете на райони при община Варна - Заповед № 4152/ 28.11.2023 г. за делегиране на функции от кмета на община Варна на кметовете на райони в община Варна по приложението на ЗУТ.

По отношение на съответствието с материалния закон на процесния адм. акт.

Съдът приема, че процесната заповед не противоречи на материално-правните разпоредби на ЗУТ. Изграденият строеж от жалбоподателя А.Д. дори и в заключението на ВЛ е отчетен като изграден без строителни книжа, както за бетоновата площадка, така и за навеса - дървената преместваема конструкция, който като цяло се определя на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради невъзможността му да се отдели от земната повърхност и премести като цяло без да се разруши, предвид на изляната бетонова основа под дървената конструкция.

Предвид на това и факта, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, то не попада в изчерпателно изброените строежи по чл. 151 от ЗУТ, което могат да бъдат изпълнени без строителни книжа и документи, поради което съдът приема, че основателно адм.орган е приел, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.2 от ЗУТ, който следва да бъде премахнат.

Предвид на обстоятелството, че строителството се датира към периода м. март 2023 до м. юни 2023 г., (установено от общинската администрация и обективирано в КП), за който момент не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 П. З. и § 127, ал. 1 П. З.. Следователно строежът не е търпим и подлежи на премахване. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за строеж изграден без строителни книжа, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Премахването му може да се избегне само ако са налице предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 П. З. или на § 127, ал. 1 П. З.. Незаконното строителство безспорно е реализирано през 2023 г., съгласно представения по делото констативен акт № 28 от 17.11.2023 г.

По отношение на наведените възражения за нарушаване на принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК. Съдът приема, че същият не е нарушен от АО в случая. Не са нанесени вреди на жалбоподателя, които да са несъразмерни с преследваната цел.

При изложеното и установените в производството факти, законосъобразно административният орган – кметът на район „Аспарухово“ при община Варна е приел, че следва да издаде процесния адм. акт за строеж, изграден без разрешение за строеж и строителни книжа. Налице е законосъобразен административен акт, постановен при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна.

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на адм.орган и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени на същия направените разноски по делото за юрк. възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Д. [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица], чрез адв. Хр. Я. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ****, моб. [тел. номер]/ **** против Заповед № КС-225А-9/15.04.2024 г. на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна, с която и е разпоредено премахването на незаконен строеж „Бетонова площадка с навес – дървена конструкция“, находящ се в ПИ с кад.идент. №***, частна собственост, урбанизирана територия, НТП – ниско застрояване до 10 м. с площ от 640 кв.м., стар номер ,********* на [населено място], с адм. адрес: [населено място], [жк], [улица] 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта.

ОСЪЖДА А. А. Д. [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица]при да възстанови на район „Аспарухово“ при община Варна сторените по делото разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.