РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2918
гр. София , 14.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Частно гражданско
дело № 20201110143878 по описа за 2020 година
Производство за издаване на заповед за изпълнение чл. 410 във връзка с чл. 414, чл. 415 от
Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано по заявлението на Б.И. Е.Н.Д. Д.Ж.И. К. ЕИК със седалище и адрес на
управление в гр. София в жилищен квартал на ул. на етаж , представлявано от управителите Борис Климентов
Бонкин и Симеон И. Гетов, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс
против В. Б. С. ЕГН**********, живеещ в гр. София на
При изпълнение на задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс да следи за
наличие или за обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, съдът се запозна със заявлението и установи, че то съдържа искане за издаване на заповед за
изпълнение за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, както и за такси по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането.
Настоящият съдебен състав преценява, че посочените искания се основат на договорни клаузи с
а
неравноправен характер. За да стигне до такъв извод, съдът взема предвид императивните разпоредби на чл. 10,
чл. 19, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит. При особеното заповедно производство съдът
извършва преценката за спазване на посочените разпоредби единствено въз основа на твърденията в заявлението,
като може да съобрази и представените към него договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът приема, че претендираните от заявителя вземания за динамично плащане,
бързо разглеждане и разходи с неустановен характер, не могат да се отнесат към категорията на безспорните, тъй
като създават реална възможност за увреждане на правата на потребителя. Затова и такива вземания не могат да
бъдат защитавани по реда на заповедното производно.
Възнаграждението, което потребителят се е задължил да плати за предоставените му допълнителни
услуги, се явява и прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за заем, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред
с това цена за всяка от услугите не е формирана поотделно. Заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т. е. същият дължи плащане за възможността допълнителните услуги да бъдат предоставени, без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде действително предоставена. Самото възнаграждение е в размер,
1
доближаващ половината от размера на заетата сума. Съществува реална вероятност с тази уговорка заявителят да
заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.
Водим от изложеното настоящият съдебен състав счита, че съществува обоснована вероятност клаузите в
договора за заем, предвиждащи допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни
или акцесорни задължения по договора за кредит, да са неравноправни и да имат за цел единствено да заобикалят
а
императивните разпоредби на чл. 10, чл. 19, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит.
Ето защо съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на подаденото заявление на основание чл.
411, ал. 2, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс в частта относно възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги и за такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането и
РАЗПОРЕДИ:
1. ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален
кодекс, по което е образувано производството по частно гражданско дело №43878 по описа на Софийския
районен съд за 2020 година, в частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за динамично
плащане, бързо разглеждане и разходи.
2. Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за издаване на заповед за изпълнение за останалите суми.
3. Препис от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ само на заявителя.
4. Връчването на съобщение на заявителя ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на заявителя от Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако заявителят е посочили такива по реда на чл. 39,
ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от заявителя;
на адресите, на които заявителя е получавал призовки или съобщения в течение на производството;
на адреса на седалището и адреса на управление на заявителя според справката от Търговския регистър,
ако не съвпадат с предходните адреси.
3. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не пребивават на адреса
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, това ДА СЕ УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в разписката;
ако съдебният адресат или пълномощникът не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че
последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСЯТ на адреса в продължение на един месец
най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден.
4. Ако представител на заявителя не се открие на някой от адресите, нито се открие служител или работник,
който е съгласен да приеме призовката, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на заявителя, това
обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
Чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс изрично посочва, че разпореждането на съда, с което
се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се обжалва от
заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване, поради което на основание чл. 279 във
връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от същия кодекс настоящото разпореждане подлежи на обжалване с такава жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3