Р Е Ш Е Н И Е
№ 960 05.07.2018 г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На 19.06.2018 година
В публично заседание, в следния състав:
Председател: Георги И.
Секретар: Снежана Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Г.И. НАХД №735 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата, подадена от адв.К.К. в качеството
на повереник на А.Н.И., ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно Постановление
№ 17-0769-006143 от 15.01.2018г. на Началник група, сектор ПП към ОД МВР Бургас, с което за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. С жалбата
се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна
като се твърди, че И. не е
управлявал процесния автомобил на 13.10.2017г., поради което не
е имал качеството на водач респективно не е субект на нарушението по
чл.174,ал.3 от ЗДвП и неговата отговорност е неправилно ангажирана. В съдебно
заседание жалбата се поддържа като ангажират се допълнителни гласни
доказателствени средства.
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
А.Н.И. е правоспособен водач на МПС категории В, АМ и М от 24.03.2004г. От тази
дата спрямо него има влезли в сила 27 НП за 45 нарушения на ЗДвП. От 28.09.2011 г. до 01.06.2017 г.
жалбоподателят е наказан с глоби по фиш 11 пъти за 11 различни нарушения на ЗДвП.
Отделно от посоченото дотук, спрямо жалбоподателя има наложени 11 заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, някои от които са
отпаднали като основание, други са прекратени, трети се обжалват. С Акт
№Г781430/26.07.2017 г. СУМПС на жалбоподателя е отнето.
На 13.10.2017
г. след 22:00 часа С.К.П. и Д.А. (младши инспектори в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – гр.Бургас) се намирали със служебен автомобил на улица „В.М.“ в
гр.Бургас. Около 22:25 часа полицаите забелязали как на около 150 метра от тях
лек автомобил тип „миниван“ марка „М.“ с рег.№***** завива от улица „С.“ към
улица „В.М.“. След като ги възприел визуално и въпреки наличието на пътен знак
Г-1 и пътна маркировка М-2, водачът на автомобила предприел завиване към
паркинг пред бивш магазин „501 стоки“, което ги накарало да се усъмнят и те
веднага потеглили след него. При пристигането им на място те възприели как лице
от мъжки пол излиза от мястото зад волана, а от другата страна излязло момиче,
което впоследствие се оказало св.Хр.Х.. След пристигането си на място,
полицаите поискали документите на лицето, което слязло от шофьорското място,
при което И. изпуснал на земята пликче. Когато го попитали какво е това пликче,
И. го взел от земята и го погълнал. След като глътнал пакетчето, полицаите
закарали А.И. ***, където И. бил поканен за да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабр.№ ARAM 0005 за
установяване употребата на наркотични вещества, но той отказал да му бъде извършена
такава проверка с техническо средство. Св.Д.А. му съставил АУАН, в който
отразил, че водачът отказал да бъде проверен с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества и му издал талон за медицинско изследване с
посочена дата и час, когато водачът следва да се яви в УМБАЛ Бургас за даване
на кръвна проба за анализ, като И. отразил в него, че не желае да
дава кръв за анализ и не се явил в УМБАЛ Бургас. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл. 174, ал.3, от ЗДвП, му е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и
като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗАНН
вр. с чл.314, ал.1 НПК, намира следното:
При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП, видно от
съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В случая съдът намира, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административно-наказателното производство. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и издаване на НП. При съставяне на АУАН и НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.40 и 42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са датата,
мястото и начинът на извършване на деянието. Не е налице липса на минимално
изискуемите реквизити на НП или такова тяхно описание, което не позволява на нарушителя или на съда да формират
еднозначни изводи от фактическа и правна страна за възведеното
административнонаказателно обвинение, напротив в НП ясно е отразено за какво
нарушение ангажирана административнонаказателната отговорност на водача И. -
отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба от 2000 лв. Видно от съдържанието на
разпоредбата, нарушението има две алтернативни форми на изпълнително деяние
- 1.отказ на водача да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или 2.неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози в кръвта му. Достатъчно е водачът да откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или наркотични вещества за да е осъществен състава по чл.174, ал.3 ЗДвП.
В случая според настоящия състав, от
показанията на полицейските служители св.А. и П. се установява, че именно
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. Видно от техните показания, те
не са възприели визуално лице от женски пол да излиза от МПС от лявата му
предна врата и въобще друго лице, което да излиза от тази страна и част на
автомобила. Двамата са категорични, че точно И. е излязъл от мястото на водача
на МПСто. Съдът не кредитира показанията на св.Д.И., която изобщо не е
присъствала на мястото към момента на пристигането на полицейските служители, а
там е била само св.Х.-която се е возила на предната дясна седалка. Показанията
на последната път противоречат изцяло на подробните и последователни показания
на св.А. и П. и съдът реши да не им дава вяра. Поради това настоящия състав не
възприема версията за случилото се, която се излага в течение на процеса от
страна на жалбоподателя, че всъщност св.Д.И. е била водач, скарали се с А.И.,
спряла, излязла от автомобила и хвърлила ключ и напуснала мястото. Такова друго
лице полицаите не са забелязали въобще. Напротив, от дясната страна на лекия
автомобил те забелязали да излиза само св.Хр.Х..
След като в случая се установи,
че на 13.10.2017г. вечерта в
гр.Бургас, по улица „С.“ към улица „В.М.“, И. е управлявал марка „М.“ с рег.№****** и след покана е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, то се следва
извода, че той е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. По отношение на размера на наложените му кумулативните санкции “глоба” в
размер на 2000лв. и “лишаване от право на управление на МПС” за 24 месеца
следва да се отчете, че това са размерите, императивно предвидени в чл.174, ал.3
от ЗДвП и не могат да бъдат намалявани предвид забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Отделно от това, И. многократно е наказван за нарушения по ЗДвП т.е. той е
системен нарушител на правилата за движение. Нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП е
с висока степен на обществената опасност, защото осуетява разкриването на
евентуално престъпление по чл.343б, ал.3 НК, което според съда не дава
възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН в случая. Ето защо съдът намира, че с оглед тези
констатации правилно е издадено обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
Постановление № 17-0769-006143 от 15.01.2018г. на Началник група, сектор ПП към ОД МВР Бургас, с което
за извършено от А.Н.И., ЕГН ********** с адрес: *** нарушение на чл. 174, ал.3
от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.