Решение по дело №8585/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1105                                       18.10.2018г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На осми октомври                                                                      Година 2018

В открито заседание в следния състав:

                                                  Председател: Петър Боснешки

Секретар: Наташа Динева

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №08585 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.М.М., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от  855,15лв., представляваща неизплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 149,48лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2014г. до 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът С.М.М. е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима. Алтернативно ответникът е оспорил вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, като твърди, че притежава правото на собственост върху процесния апартамент. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи. Ответникът е направил възражение, че част от сумите, претендирани с исковата молба са погасени по давност.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 28.05.2018г.

По делото е прието писмо от Община П., Дирекция “Местни приходи”, видно от което за процесния имот е подадена данъчна декларация на ***. от лицето В.П.М., като е приложена и самата декларация. Със същата е посочено, че ответникът в настоящето производство е съсобственик на процесния имот, като притежава 1/ 2 идеална част от правото на собственост. По делото са приети като доказателства и заверен препис от Договор за продажба на държавен имот от ***. и Удостоверение за сключен граждански  брак от Община П. от ***., от съвкупната преценка на които е видно, че към момента на подаване на данъчната декларация ответникът в настоящето производство е притежавал в режим на СИО процесния апартамент заедно със съпруга си В.М.. По делото обаче е прието и удостоверение за семейно положение, съпруг и деца на Община П. от 25.09.2018г., от което е видно, че ответникът е вдовица с две деца. По делото обаче няма доказателства за датата на смъртта на съпруга и В.М., поради което и не може да се направи извод за притежаваните от ответника идеални части от правото на собственост върху процесния имот за процесния период. Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия режим по чл. 21 СК е общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права, и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената общност - чл. 28 СК. Аналогични разпоредби има и в Семейния кодекс от 1985г. Поради това и ако ответникът твърди, че процесният апартамент е придобит от съпруга му при условията на индивидуална собственост, то същият следва по правилата на обратното доказване да установи този факт, от който черпи благоприятни последици. Поради това и съдът  намира, че няма как ответникът да е притежавал по- малко от 1/ 2 идеална част от процесния имот, колкото е притежавал и към ***. Поради това и съдът намира, че ищецът е бил носител на правото на собственост на 1/ 2 идеална част от процесния имот за процесния период. Съдът намира, че същият, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Ответникът следва да отговаря само за 1/ 2 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост за процесния период.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника няма монтирани отоплителни тела в помещенията кухня, дневна и спалня. Единствено в банята на имота на ответника има отоплително тяло- щранг лира, на което няма техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител, поради което и за него е начислявана топлинна енергия по изчислителен път. Видно от съдебно- техническата експертиза за процесния период ищецът не е начислявал топлинна енергия за отопление на общи части.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода. Същият разход е начисляван служебно за един брой обитател по 140 литра дневно, тъй като в същия  имот няма монтиран уред за измерване на топлата вода.

За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 160 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само  през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.

от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.В. на ищцовото дружество  се дължи сумата от сумата от  855,15лв., представляваща неизплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., и сумата от 149,48лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2014г. до Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По действителния отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.

Видно 26.09.2017г.

Ответникът обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед  е подадено на 11.10.2017г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 11.10.2014г. ата са погасени по давност. Съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 1,44лв. за периода 01.05.2014г.-31.08.2014г., поради което и установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За останалата част от иска за главница в размер на 853,71лв. за периода 01.09.2014г.-30.04.2016г. съдът намира, че ищецът е доставил топлинна енергия на процесния апартамент. По изложени по- горе съображения обаче съдът намира, че ответникът следва да отговаря само за половината от сумата за доставена топлинна енергия, поради което и съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 426,86лв., представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г.

За разликата до пълния претендиран за установяване размер на иска за главница същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.В. на ищцовото дружество  се дължи и лихва за забава за неплатените главници. Поради това и съдът намира, че на ищеца се дължи и сумата от 74,52лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2014г.- 26.09.2017г. установителният иск за лихва е основателен и следва да бъде уважен.

За разликата до пълния претендиран за установяване размер на иска за лихва за забава същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна  сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 625,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 311,92лв., която и следва да му бъде присъдена.

Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00лв. общо  за исковото и заповедното производства, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 350,65лв.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу С.М.М., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от  426,86лв., представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г., сумата от 74,52лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2014г.- 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ за разликата до пълните претендирани за установяване размери на иска за главница от 855,15лв. за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., и сумата от 149,48лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.07.2014г. до 26.09.2017г.

ОСЪЖДА С.М.М., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 311,92лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за  държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни,  да заплати на С.М.М., със снета по делото самоличност, сумата от 350,65лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в  исковото и заповедното производства в съответствие с отхвърлената част от исковете.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                                        Районен съдия: