№ 1060
гр. Русе, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №
20244520101207 по описа за 2024 година
Ищцата В. К. Н. твърди, че на 20.09.2023г., около 17.00 часа, след края на работното й
време отишла до магазин „Зари” на ул.”Христо Г.Данов” в гр.Русе. След като напазарувала,
излязла от магазина. Слязла по двете стъпала пред него и тръгнала в посока към НУИ
„Проф.Веселин Стоянов”. Направила няколко крачки, но се спънала в плочка от тротоарната
настилка, която се оказала начупена и стърчаща над нивото на останалите. Загубила
равновесие, залитнала и паднала на земята. Усетила, че и двата й крака се изкривили, но по-
силно десният. Изпитала силна режеща болка в дясното ходило. Не можела да се изправи
сама, като се наложило да й помогнат непознати за нея хора, които преминавали наблизо.
Когато я изправили изобщо не можела да стъпи на десния си крак. Единият от мъжете, които
й помогнали, й казал, че е лекар и че според него вероятно си е навехнала крака. Болката
била много силна и ищцата не можела да направи и крачка. Наложило се да седне на
стъпалата на една от сградите в непосредствена близост до мястото, където паднала.
Десният й крак в областта на ходилото видимо се подул. Направила опит да стане от
стъпалата, с цел да се прибере в дома си, а тя живеела през 2 улици от мястото на инцидента,
но и това се оказало невъзможно. Болката в десния крак била изключително силна,
непоносима. Болял я и левия крак, но на него можела да стъпва, а на десния – не. Обадила
се на нейна приятелка да дойде да й помогне. Тя пристигнала след около 10 минути.
Предложила й да отидат в болница, но тъй като лекар й бил казал, че кракът й е навехнат, тя
пожелала да се прибере в дома си. С нейна помощ се изправила и подпирайки се на нея,
тръгнали към тях. За около 20 минути стигнали до заведението „Кралска закуска” на
пл.”Свобода”. Обикновено тази дистанция се вземала за около 5 минути. Ищцата не можела
да продължи, макар и домът й вече да бил наблизо. Стигнали до заведението и тя видяла, че
1
кракът й бил още повече надут. На една от съседните маси бил седнал и д-р Г. Т., с когото се
познавали. Той я попитал какъв е проблема, а тя му обяснила. Погледнал крака й и помолил
човек от персонала да донесе лед. Доктора сложил две торбички с лед на крака /отгоре и
отдолу по една/. Отишъл да купи бинт, защото преценил, че трябва да се обездвижи, след
което й направил превръзка. Той също изказал становище, че кракът й е навехнат.
Препоръчал й да подменя периодично охлаждащата превръзка и ако има болки на
следващия ден, тогава да отиде на рентгенова снимка. След импровизирания преглед,
нейната приятелка я давела до дома й. Помогнала й да легне, постояла известно време и
преди да си тръгне поставила до леглото й вода и обезболяващи. Следвало да отбележи, че
живеела сама. Изкарала ужасна нощ, като изпитвала силни болки и не можела да заспи.
Вземала обезболяващи, но кракът й я болял много. На следващия ден отишла в УМБАЛ
„Медика”, където било установено счупване на метатарзална кост на дясно ходило.
Поставена й била ортеза, тъй като кракът й бил много подут и не можело да се приложи
класическа гипсома имобилизация. Наложило се по указание на д-р Баран Билек, да купи
ортезата, която била на стойност 120.00 лева и патерици, които стрували 60.00 лева. За
силните болки й били назначени болкоуспокояващи медикаменти. Въпреки, че приемала
обезболяващите препарати, продължавала да изпитва силни болки. В следващите няколко
дни десният й крак още повече отекъл, пръстите на краката й, които били видими от
ортезата придобили лилавеещ цвят, а кракът си го чувствала като притиснат в менгеме.
Поради отока ортезата, така както била поставена от лекаря, й стягала много и болките се
засилвали. Влошаването на състоянието й наложило на 27.09.2023г., отново да потърси
лекарска помощ. Лекарят преценил, че с оглед на отока, фиксиращата ортеза трябва да се
разхлаби, но под нея за допълнителна фиксация на ходилото да бъде наложена наглезенка
със специфични ластични ограничители. Купила и тази наглезенка, а след около 20 дни още
една, като всяка от тях е на стойност 60.00 лева, за които нямала платежни документи. С
наглезенката и с ортезата престояла 45 дни. Инцидентът я принудил да остане дълго време
на легло. Месец след него, почти не можела да се движи. Имала нужда от чужда помощ
дори, за да отиде до тоалетната. Инцидента я поставил в крайно неудобна ситуация да
ползва помощ от близки и приятели, дори за тези интимни действия. Придвижвала се с две
патерици и ако извършвала някакви движения, те бивали на малки разстояния в дома й,
колкото да отиде до банята/тоалетната и то само ако има до нея някой за опора. Тъй като
живеела сама, в първите дни след инцидента, била в безпомощно състояние. Имала нужда от
помощ, дори са елементарни хигиенни нужди. Нейни близки и приятели идвали да й помагат
и да се грижат за нея. Тази принудителна позиция за зависимост от други хора й създавала
изключителни неудобства и дискомфорт. Този дискомфорт се засилвал още повече, в
периодите, в които оставала сама, защото тогава, за да отиде до тоалетна се налагало да лази
от леглото си до санитарното помещение. Кракът й трябвало да е непрекъснато повдигнат, за
да се компенсира отока, а това се случвало изключително бавно. Времето било топло и
горещените допълнително усложнявали процеса и засилвали дискомфорта и страданията й.
Било й забранено по какъвто и да било начин при придвижване да се подпира на счупения
крак, което още повече затруднявало движенията й. Тъй като тежестта падала само и
2
изключително на десния крак, започнало да я боли лявата тазобедрена става от
прекомерното й натоварване, както и кръста. Придвижването й коствало неимоверни
усилия. Не можела да извършва нужните движения, за да задоволи дори елементарните си
хигиенни нужди. Имала нужда от помощ за всяко незначително нещо в ежедневието си.
Била срината емоционално и се чувствала много потисната и унизена, тъй като постоянно й
се налагало да ползва помощ, а била свикнала всичките си задължения – лични и служебни
да извършва сама. Ортезата била премахната 45 дни след инцидента, въпреки плануваните
първоначално 30 дни. След нейното отстраняване, трябвало да продължи да носи
наглезенката с ограничителите на движението на крайника. Това направило придвижването
й една идея по-лесно, но продължила да използва патериците. Дори и тогава кракът й
продължавал да се подува и да изпитва болки при ходене. Това наложило да продължи
лечението с обезболяващи медикаменти и да използва патерици. Едва в края на втория
месец можела да се придвижва само с една патерица, която й била потребна до края на
третия месец след инцидента. Дълго време след 20.09.2023г. изпитвала силни болки в десния
крак в областта на счупването. Това налагало периодично да посещава лекуващият я лекар.
При прегледа на 09.11.2023г. й била назначена физиотерапия за период от 7 дни, а след това
и още един седемдневен курс. Месеци след инцидента, още накуцвала, което наред с
усещането за болка, й създавало дискомфорт и към настоящия момент. И сега често я болял
кракът, особено при промяна на времето и при по-дълго ходене. Вследствие на инцидента,
който претърпяла й били причинени телесни увреждания, подробно описани в
съдебномедицинско удостоверение № 9180/23.10.2023г. на Отделение по съдебна медицина
при УМБАЛ – гр.Русе, а именно: Счупване на пета предходилна кост на дясно ходило. Оток
и кръвонасядане на дясно ходило. За съдебномедицинското освидетелстване и издаване на
удостоверението, ищцата е заплатила сумата от 180.00 лева. Във връзка с травмата и
необходимото лечение претърпяла множество болки и страдания, които счита, че следва да
бъдат обезщетени. Твърди и че съгласно разпоредбата на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които е причинил виновно другиму. Такава отговорност носят и
възложителите на работата. Отговорността на ответната община се основава на вмененото
по силата на закона задължение за поддръжка на пътната структура в общината,
осигуряваща нормални и безопасни условия за придвижване на пешеходците. Ответникът
Община -. гр.Русе, в качеството си на юридическо лице – чл.14 от ЗМСМА, е правен субект,
на когото е възложено по силата на закона – чл.30, ал.4 и ал.5 и чл.31 от Закона за пътищата,
задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт,
поддръжка и изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения,
тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии, сигнализилане за препятствия по тях, както и отстраняването на препяствията и
неизправностите във възможно най-кратък срок, а съгласно чл.48, ал.1, т.2, б.”б” от ППЗП
организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване извън пътното платното /платната/ за движение на републиканските пътища в
3
границите на селата и селищните образувания, е на съответната община. Пешеходната част
по ул.”Христо Г.Данов” в гр.Русе, на която станал инцидента, е общинска собственост и
съгласно пар.6 от ПЗР на ЗДвП и според цитираната нормативна уредба /чл.30, ал.4 от ЗП/,
задълженията за поддържането й е на общината. Следователно, ответникът има задължение
да осигурява чрез свои служители или чрез трети лица поддържането на настилката в
състояние, съответно на предназначението им за безопасно ползване от пешеходците. В
случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на
настилката на централния градски площад на гр.Русе в състояние, годно за безопасно
придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили неимуществените и имуществените
вреди в правната сфера на ищцата. Поради изложеното, счита, че са осъществени всички
елементи от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община. Доколкото
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите и пр. по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии е задължение на
съответната община, Община – гр.Русе е отговорна за начина, по който изпълняват
задълженията си лицата, натоварени да поддържат тротоарните настилки, в частност тази на
централния градски площад, в годно и безопасно състояние. Вида на увреждането й, силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията й, които би особено
интензивни непосредствено след инцидента, продължителността на лечебния и
възстановителен период, който бил повече от 45 дни, необходими за костното зарастване и
обстоятелството, че вече повече от три месеца след инцидента не е настъпило функционално
възстановаване на крайника й, неудобството от обездвижването и необходимостта от
ползване на патерици в продължение на около 3 месеца, необходимостта от чужда помощ за
същия период, промяната в емоционалното й състояние, при което тя се чувствала
разстроена, психически срината, чувстваща унижение и вина от това, че се налага да ползва
чужда помощ за елементарни битови нужди, чувството за непълноценност и невъзможност
да изпълнява личните си и служебни ангажименти, както и изразходваните за лечението й
средства, обуславят правния й интерес от предявяване на настоящите искове срещу Община
Русе за обезвреда на причинените й имуществени и неимуществени вреди, както следва: 13
000.00 лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди и 359.00 лева – имуществени
вреди, представляващи сбор от 119.00 лева – платена ортеза; 60.00 лева – платена сума за
патерици и 180.00 лева – платена такса за съдебномедицинско освидетелстване. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да й заплати сумата от 13
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 20.09.2023г. в
гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на
увреждането 20.09.2023г. до окончателното й изплащане и сумата от 359.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на увреждането на
здравето, настъпило на 20.09.2023г. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира
4
правно предявените обективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД.
Ответникът Община – гр.Русе с адрес: гр.Русе, площад „Свобода” № 6,
представлявана от Кмета Пенчо Милков, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че
няма доказателства, от които да се направи извод, че процесното увреждане е настъпило по
описания в исковата молба начин, както и такива, от които да е видно, че тротоара
действително е бил в лошо състояние. От представените доказателства не може да се
направи и категоричен извод, дали ищцата е паднала, поради спъване в тротоарна плочка
или друг фактор е допринесъл за твърдяната злополука. Твърди, че Община Русе извършва
редовно ремонти по уличната мрежа, чрез служители на общинското предприятие
„Комунални дейности”, както и след избор на изпълнители след провеждане на процедури
по реда на ЗОП. Процесният тротоар е в добро експлоатационно състояние. Същият не е
увреден като по него не се наблюдават повреди и неравности. В условията на евентуалност
оспорва и исковете по размер, като твърди, че претенциите е прекомерни. Травматичното
увреждане представлява счупване на пети пръст на долен крайник. Травмата е довела до
необходимост от извършване на закрита репарация на пръста и обездвижване на същия,
посредством медицинска шина. Видно от представените по делото доказателства
възстановяването на процесната травма е преминало без усложнения, като се очаква пълно
функционално възстановяване на крайника. От представените доказателства не може да се
направи и извод, че закупените от ищцата материали са във връзка с процесната травма.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.09.2023г., около 17.00 часа, след края на работното й време, ищцата отишла до
магазин „Зари” на ул.”Христо Г.Данов” в гр.Русе. След като напазарувала, излязла от
магазина. Слязла по двете стъпала пред него и тръгнала в посока към НУИ „Проф.Веселин
Стоянов”. Направила няколко крачки, но се спънала в плочка от тротоарната настилка, която
се оказала начупена и стърчаща над нивото на останалите. Загубила равновесие, залитнала и
паднала на земята. Усетила, че и двата й крака се изкривили, но по-силно десният. Изпитала
силна режеща болка в дясното ходило. Не можела да се изправи сама, като се наложило да й
помогнат непознати за нея хора, които преминавали наблизо. Когато я изправили изобщо не
можела да стъпи на десния си крак. Единият от мъжете, които й помогнали, й казал, че е
лекар и че според него вероятно си е навехнала крака. Болката била много силна и ищцата
не можела да направи и крачка. Наложило се да седне на стъпалата на една от сградите в
непосредствена близост до мястото, където паднала. Десният й крак в областта на ходилото
видимо се подул. Направила опит да стане от стъпалата, с цел да се прибере в дома си, а тя
живеела през 2 улици от мястото на инцидента, но и това се оказало невъзможно. Болката в
десния крак била изключително силна, непоносима. Болял я и левия крак, но на него можела
да стъпва, а на десния – не. Обадила се на нейна приятелка да дойде да й помогне. Тя
пристигнала след около 10 минути. Предложила й да отидат в болница, но тъй като лекар й
бил казал, че кракът й е навехнат, тя пожелала да се прибере в дома си. С нейна помощ се
изправила и подпирайки се на нея, тръгнали към тях. За около 20 минути стигнали до
5
заведението „Кралска закуска” на пл.”Свобода”. Обикновено тази дистанция се вземала за
около 5 минути. Ищцата не можела да продължи, макар и домът й вече да бил наблизо.
Стигнали до заведението и тя видяла, че кракът й бил още повече надут. На една от
съседните маси бил седнал и д-р Г. Т., с когото се познавали. Той я попитал какъв е
проблема, а тя му обяснила. Погледнал крака й и помолил човек от персонала да донесе лед.
Доктора сложил две торбички с лед на крака /отгоре и отдолу по една/. Отишъл да купи
бинт, защото преценил, че трябва да се обездвижи, след което й направил превръзка. Той
също изказал становище, че кракът й е навехнат. Препоръчал й да подменя периодично
охлаждащата превръзка и ако има болки на следващия ден, тогава да отиде на рентгенова
снимка. След импровизирания преглед, нейната приятелка я довела до дома й. Помогнала й
да легне, постояла известно време и преди да си тръгне поставила до леглото й вода и
обезболяващи. Следвало да отбележи, че живеела сама. Изкарала ужасна нощ, като
изпитвала силни болки и не можела да заспи. Вземала обезболяващи, но кракът й я болял
много. На следващия ден отишла в УМБАЛ „Медика”, където било установено счупване на
метатарзална кост на дясно ходило. Поставена й била ортеза, тъй като кракът й бил много
подут и не можело да се приложи класическа гипсома имобилизация. Наложило се по
указание на д-р Баран Билек, да купи ортезата, която била на стойност 120.00 лева и
патерици, които стрували 60.00 лева. За силните болки й били назначени болкоуспокояващи
медикаменти. Въпреки, че приемала обезболяващите препарати, продължавала да изпитва
силни болки. В следващите няколко дни десният й крак още повече отекъл, пръстите на
краката й, които били видими от ортезата придобили лилавеещ цвят, а кракът си го
чувствала като притиснат в менгеме. Поради отока ортезата, така както била поставена от
лекаря, й стягала много и болките се засилвали. Влошаването на състоянието й наложило на
27.09.2023г., отново да потърси лекарска помощ. Лекарят преценил, че с оглед на отока,
фиксиращата ортеза трябва да се разхлаби, но под нея за допълнителна фиксация на
ходилото да бъде наложена наглезенка със специфични ластични ограничители. Купила и
тази наглезенка, а след около 20 дни още една, като всяка от тях е на стойност 60.00 лева, за
които нямала платежни документи. С наглезенката и с ортезата престояла 45 дни.
Инцидентът я принудил да остане дълго време на легло. Месец след него, почти не можела
да се движи. Имала нужда от чужда помощ дори, за да отиде до тоалетната. Инцидента я
поставил в крайно неудобна ситуация да ползва помощ от близки и приятели, дори за тези
интимни действия. Придвижвала се с две патерици и ако извършвала някакви движения, те
бивали на малки разстояния в дома й, колкото да отиде до банята/тоалетната и то само ако
има до нея някой за опора. Тъй като живеела сама, в първите дни след инцидента, била в
безпомощно състояние. Имала нужда от помощ, дори са елементарни хигиенни нужди.
Нейни близки и приятели идвали да й помагат и да се грижат за нея. Тази принудителна
позиция за зависимост от други хора й създавала изключителни неудобства и дискомфорт.
Този дискомфорт се засилвал още повече, в периодите, в които оставала сама, защото тогава,
за да отиде до тоалетна се налагало да лази от леглото си до санитарното помещение. Кракът
й трябвало да е непрекъснато повдигнат, за да се компенсира отока, а това се случвало
изключително бавно. Времето било топло и горещените допълнително усложнявали процеса
6
и засилвали дискомфорта и страданията й. Било й забранено по какъвто и да било начин при
придвижване да се подпира на счупения крак, което още повече затруднявало движенията й.
Тъй като тежестта падала само и изключително на десния крак, започнало да я боли лявата
тазобедрена става от прекомерното й натоварване, както и кръста. Придвижването й
коствало неимоверни усилия. Не можела да извършва нужните движения, за да задоволи
дори елементарните си хигиенни нужди. Имала нужда от помощ за всяко незначително нещо
в ежедневието си. Била срината емоционално и се чувствала много потисната и унизена, тъй
като постоянно й се налагало да ползва помощ, а била свикнала всичките си задължения –
лични и служебни да извършва сама. Ортезата била премахната 45 дни след инцидента,
въпреки плануваните първоначално 30 дни. След нейното отстраняване, трябвало да
продължи да носи наглезенката с ограничителите на движението на крайника. Това
направило придвижването й една идея по-лесно, но продължила да използва патериците.
Дори и тогава кракът й продължавал да се подува и да изпитва болки при ходене. Това
наложило да продължи лечението с обезболяващи медикаменти и да използва патерици.
Едва в края на втория месец можела да се придвижва само с една патерица, която й била
потребна до края на третия месец след инцидента. Дълго време след 20.09.2023г. изпитвала
силни болки в десния крак в областта на счупването. Това налагало периодично да посещава
лекуващият я лекар. При прегледа на 09.11.2023г. й била назначена физиотерапия за период
от 7 дни, а след това и още един седемдневен курс. Месеци след инцидента, още накуцвала,
което наред с усещането за болка, й създавало дискомфорт и към настоящия момент. И сега
често я болял кракът, особено при промяна на времето и при по-дълго ходене. За
съдебномедицинско освидетелстване и издаване на съдебномедицинско удостоверение,
ищцата е заплатила сумата от 180.00 лева. Съгласно представената служебна бележка,
издадена от Комисия по защита от дискриминация, ищцата работи в същата Комисия по
трудово правоотношение по безсрочен трудов договор на длъжност „регионален
представител” и за периода от 25.09.2023г. до 13.12.2023г. е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност поради претърпяна фрактура.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на настъпилия инцидент, В. Н. е получила следните увреждания:
Счупване в основата на пета предходилна кост на дясно ходило. Оток и кръвонасядане на
дясно ходило. От данните по делото следва да се приеме, че се касае за неразместена
авулзионна фрактура на пета предходилна кост на десния крек, чийто механизъм на
получаване е остра инверзия и плантарна флексия на дясно ходило. Установеното счупване
може да бъде получено по начина описан в исковата молба и предварителните сведения на
съдебномедицинското удостоверение, а именно при „изкривяване” на ходилото при стъпване
на неравен терен. Установените увреждания се преценяват по медико-биологичния признак
– Трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни. При
такива счупвания, каквото е установено при В. Н. обикновено болките са най-силни
непосредствено след получаването му, след което продължават със значителен итензитет при
всяко натоварване на ходилото и при движения подобни на това, при което се е получило
увреждането, до обездвижване на крайника, след което постепенно намаляват и отшумяват.
7
Болки с по-слаб итензитет, но с продължителен характер, в областта на счупването, могат да
се усещат и за по-дълъг период от време – с месеци и години, особено при физически
натоварвания на пострадалото ходило и при промяна в атмосферните условия. При такива
увреждания, каквото е установено при В. Н. обикновено, ако не са налице усложнения,
основният възстановителен период продължава около 45-60 дни. В конкретния случай от
представената медицинска документация е видно, че при Н. възстановителният период е
продължил по-дълго – около 80 дни, което може да се обясни с индивидуални особености и
постменупаузална възраст при женски пол. Начинът на лечение на конкретен пациент със
счупване на кост се преценява на базата на медицинската теория и практика и личната
преценка на лекуващия специалист по ортопедия и травматология, съобразно конкретния
случай. При такъв вид счупвания имобилизацията на ходилото може да се извърши както с
гипсова /твърда/ имобилизация, така и с ортеза /мека имобилизация/. Предимствата на
меката имобилизация са, че същата може да се коригира многократно и лесно при наличие
на оток, да се сваля при нужда, да се поддържа хигиена в зоната на счупването, да се
избягват кожни усложнения, по-лека и комфортна е за пацианта, позволява постепенно
увеличаване на подвижността и активността, в резултат на което в по-малка степен води до
контрактури в резултат на самата имобилизация и ускорява възстановителния процес.
Ортезите са по-подходящи за по-леки, неразместени и стабилни фрактури и не са подходящи
за счупвания със склонност към разместване. Обикновено болките постепенно намаляват
при имобилизация на крайника и прилагане на обезболяващи средства, което най-често се
случва при даване на медицинска помощ. При такива счупвания, каквото е установено при
В. Н. обикновено настъпва пълно функционално възстановяване. В делото и от извършения
преглед няма данни да не е настъпило пълно функционално възстановяване на счупването на
пета предходилна кост на дясно ходило на В. Н.. От представената медицинска
документация е видно, че за лечението на пета предходилна кост на дясно ходило на В. Н. са
били нужни ортеза, помощни средства /патерици/ и медикаменти – Дексамил гел, Аспирин
протект, Коксамин К. Извършеното съдебномедицинско освидетелстване не е необходимо за
лечението на счупването на Н., а е необходимо за юридическата преценка на уврежданията
й.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че състоянието на тротоарната площ в мястото на инцидента не съотвества на
строителните норми за изграждане и поддръжка. Настилката на тротоара е компрометирана
– начупена, незакрепена към основата и на места липсваща. Тротоарът е с настилка
тротоарни плочи като същата е нарушена след магазин „Зари” посока училището. Има
липсващи тротоарни плочи, а наличните не са закрепени плътно към основата и при
стъпване върху тях се клатят. Множество тротоарни плочи са начупени, а парчетата им
пропаднали, като оформят участъци с неравна настилка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
свидетелите М. Р. И., Д. Л. Х. и И. К. Н., съдебно-медицинската експертиза, съдебно-
техническата експертиза, служебна бележка, издадена от Комисия по защита от
8
дискриминация, съдебномедицинско удостоверение № 9180/2023г.; 10 броя амбулаторни
листи издадени за периода 21.09.2023г. до 04.12.2023г.; талони за проведено фискално
лечение за периода 23.11.2023г. – 01.12.2023г. и за периода 05.12.2023г. – 13.12.2023г.;
фактура № **********/23.10.2023г., издадена от УМБАЛ „Канев” АД, ведно с фискален бон
към нея; фискален бон от 21.09.2023г. и фискален бон от 19.10.2023г.
Съдът няма основание да не цени показанията на свидетелите по делото, тъй като
същите са взаимно свързани, непротиворечиви, подкрепящи се от СМЕ а СТЕ и другите
писмени доказателства, а и по делото не са представени и събрани други доказателства,
които да опровергават изложените в тях факти.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая на
ищцата са причинени вреди от лошото състояние, в което се е намирал предназначения за
движението на пешеходците тротоар, който по силата на законови разпоредби е възложен да
бъде поддържан и ремонтиран от ответника. Това е така, защото съгласно пар.7, т.4 от
ЗМСМА улиците в населените места, паркингите, тротоарите и др. изброени в нормата
обекти са общинска собственост, а чл.31 от ЗП и чл.11 от ЗОбС вменяват задължение на
общините за поддържането и ремонтирането им в интерес на населението и за опазване на
неговото здраве и живот. Налице е причинна връзка между неизпълнението на вмененото
законово задължение на ответника по посочените законови разпоредби и причинените на
ищцата неимуществени вреди, защото ако то беше изпълнено, то В. Н. не би претърпяла
такива от стъпването й на неравност на тротоара, изкривяването на ходилото на десния крак,
загубата на равновесието от това и падането й на земята, което е довело до процесните
увреждания - счупване в основата на пета предходилна кост на дясно ходило, оток и
кръвонасядане на дясно ходило, които са установени от съдебномедицинската експертиза. В
резултат на бездействието на Община – гр.Русе по поддържането на общинската
собственост, по описания по-горе начин са й причинени неимуществените вреди, които
могат да бъдат частично репарирани със заплащане на парично обезщетение. Предвид
изложеното, съдът намира, че предявения иск за претендираните неимуществени вреди е
доказан по своето правно основание. От показанията на разпитаните по делото свидетели М.
Р. И., Д. Л. Х. и И. К. Н. – очевидци на търпените неимуществени вреди непосредствено
след инцидента и състоянието на ищцата, както и след това за периода на нейното
възстановяване и съдебномедицинската експертиза, се установява по несъмнен начин, че В.
Н. на 20.09.2023г., около 17.00 часа, след края на работното й време, излизайки от магазин
„Зари”, слязла по двете стъпала пред него и тръгнала в посока към НУИ „Проф.Веселин
Стоянов”, като направила няколко крачки, но се спънала в плочка от тротоарната настилка,
която се оказала начупена и стърчаща над нивото на останалите, изкривило се ходилото на
десния й крак, загубила равновесие, запитнала и паднала на земята. В резултат на това е
получила следните увреждания: Счупване в основата на пета предходилна кост на дясно
9
ходило, оток и кръвонасядане на дясно ходило. Тези получени увреждания са довели до
търпени от нея болки, страдания, ограничение движението на десния крак, трайно
увреждане на здравето за период повече от 30 дни, създадени неудобства и затруднения в
самообслужването й, отшумяване последиците от увреждането с оглед на възрастовите
изменения и при промяна на климата. По отношение размера на претърпените
неимуществени вреди, съдът намира за установено следното: Те представляват настъпилите
увреждания на телесната цялост и здраве на ищцата, търпени от нея болки, страдания,
ограничение движението на десния крак, трайно увреждане на здравето за период повече от
30 дни, създадени неудобства и затруднения в самообслужването й, отшумяване
последиците от увреждането с оглед на възрастовите изменения и при промяна на климата.
Размерът на същите следва да се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Съдът при определяне размера на обезщетението взема предвид характера на
телесните увреждания, причинените от тях болки и страдания, вида и продължителността на
проведеното лечение, описани в съдебно-медицинската експертиза по делото, както и че
възстановителния период на уврежданията е продължил около 80 дни. Според експертизата
болки с по-слаб итензитет, но с продължителен характер, в областта на счупването, могат да
се усещат и за по-дълъг период от време – с месеци и години, особено при физически
натоварвания на пострадалото ходило и при промяна в атмосферните условия. Следва да се
отчете и неудобството от обездвижването на крака и необходимостта от ползване на
патерици в продължение на около 3 месеца, необходимостта от чужда помощ за същия
период, промяната в емоционалното състояние на ищцата, при което тя се чувствала
разстроена, психически срината, чувстваща унижение и вина от това, че се налага да ползва
чужда помощ за елементарни битови нужди, чувството за непълноценност и невъзможност
да изпълнява личните си и служебни ангажименти. В делото и от извършения преглед от
вещото лице на ищцата няма данни да не е настъпило пълно функционално възстановяване
на счупването на пета предходилна кост на дясно ходило на В. Н.. От това следва, че за
цялостното обезщетяване на пострадалата, Община – гр.Русе следва да бъде осъдена да й
заплати сумата от 10 000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди. Искът
за претендираните неимуществени вреди следва да се уважи до този размер, а в останалата
му част до пълния предявен размер от 13 000.00 лева да се отхвърли като неоснователен.
Върху главницата на обезщетението за неимуществените вреди, на основание чл.84, ал.3 от
ЗЗД следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането – 20.09.2023г.
до окончателното й изплащане.
По отношение на предявения иск за претендираните от ищцата претърпени
имуществени вреди, съдът намира същия за доказан както по правното му основание, така и
по размер. В. Н. е представила по делото писмени доказателства – фактура и фискални
бонове, от които е видно, че във връзка с настъпилата злопука, проведеното й лечение и
периода на възстановяване тя е заплатила следните парични суми: 119.00 лева – платена
ортеза; 60.00 лева – платена сума за патерици и 180.00 лева – платена такса за
съдебномедицинско освидетелстване или общо сумата от 359.00 лева. Тези парични суми са
заплатени именно във връзка с настъпилата злополука, проведеното й лечение и периода на
10
възстановяване, както и доказване на съдебната й претенция, в която връзка направеното от
ответника възражение в обратната насока се явява неоснователно. С оглед гореизложеното
този предявен иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан до
претендирания размер от 359.00 лева. Ищцата не претендира законна лихва върху
главницата на това обезщетение, поради което и такава не следва да й бъде присъждана..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. В. Н. е
направила по делото разноски в общ размер на 2 500.00 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Същото
е определено в размер на 1 780.00 лева, което изцяло съответства на цената на предявените
искове и минимално предвидените размери по чл.7, ал.2, т.1 и 3 от Наредба № 1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа – по иска за неимуществени вреди минималното
възнаграждение е 1 300.00 лева + 9% за горницата над 10 000.00 лева, което е 270.00 лева
или общо 1 570.00 лева /при цена на иска 13 000.00 лева/ и за иска за имуществените вреди
400.00 лева. Т.е. заплатеното адвокатско възнаграждение е дори под минимума на
предвидените в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа – би трябвало да
е 1 970.00 лева, а е договорено и заплатено 1 780.00 лева. Съразмерно с уважената част от
предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
1 938.58 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове. Ответникът е направил по делото разноски в общ размер на 950.00 лева – заплатени
възнаграждения на вещи лица от 650.00 лева и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение
/съобразно представения от него списък на направените разноски по делото. Съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове /единият уважен частично, а другият изцяло/ на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 213.34 лева, които ищцата бъде
осъдена да му заплати.
По компенсация между двете насрещни вземания за разноски, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 725.24 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община – гр.Русе с адрес: гр.Русе, площад „Свобода” № 6, представлявана
от Кмета Пенчо Милков, да заплати на В. К. Н. от ************, с ЕГН: **********, сумата
от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на
здравето, настъпило на 20.09.2023г. в гр.Русе, ведно със законната лихва върху главницата,
11
считано от датата на настъпване на увреждането 20.09.2023г. до окончателното й изплащане
и сумата от 359.00 /триста петдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение на увреждането на здравето, настъпило на
20.09.2023г., както и сумата от 1 725.24 лева /хиляда седемстотин двадесет и пет лева и
двадесет и четири стотинки/ – направени по делото разноски, по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. Н. от ************, с ЕГН: **********, против
Община – гр.Русе с адрес: гр.Русе, площад „Свобода” № 6, представлявана от Кмета Пенчо
Милков, иск за претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на
20.09.2023г. в гр.Русе, в частта от 10 000.00 /десет хиляди/ лева до пълния предявен размер
от 13 000.00 /тринадесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12